Р Е Ш Е Н И Е

201/7.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1333 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, с адрес: гр. ***, представлявано заедно и поотделно от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощника юрисконсулт И.С.С.срещу Д.С.Д. с ЕГН ********** и В.П.Д. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника Д. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2355724 от 20.07.2016г., с който му бил отпуснат кредит в размер на 35 021.31 лв., постъпил по сметката на лицето на 21.07.2016г., като договора бил обезпечен с поръчителството на съпругата му Д.. Заемополучателят следвало да върне сума в общ размер на 44 144.03 лв. разпределена на 51 броя анюитетни вноски всяка от 993.99 лв., като последната била изравнителна и на стойност 994.16 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 21.08.2016г., а последната била с падеж 21.10.2020г., съгласно погасителния план към договора. Всяка погасителна вноска включвала главница, договорна лихва и съответна част от застрахователната премия. Сумата погасена до подаване на заявлението в съда била в размер на 1 914 лв., като след това нямало постъпили плащания по дълга. Поради неизпълнението на задълженията в срок вземането станало изцяло изискуемо, за което ответниците били уведомени с писма, получени лично. На 18.10.2017г. между ищеца и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 към него, с който вземането към ответниците било прехвърлено на ищеца. Поради неизпълнението за връщане на кредита, то за ищеца-цесионер възникнал правен интерес да подаде заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 683/2018г. на ШРС, по което заповедния съд издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 354/07.03.2018г. В срока за възражение постъпили такива, като заявителя бил уведомен за задължението си да предяви искове за вземанията си. В заключение се моли предявените при условията на солидарност положителни установителни искове да бъдат уважени както следва: сума от 19 057.86 лв., представляваща частично претендирана главница по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2019г. до 21.10.2020г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 06.03.2018г. до окончателно погасяване на сумата, както и сума в размер на 84.87 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 13.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и присъждане на съдебните разноски в заповедното производство в размер на 432.85 лв.

В условията на евентуалност се предявяват солидарно осъдителни искове срещу Д.С.Д., в качеството му на кредитополучател и В.П.Д., в качеството ѝ на поръчител за сумата от 19 057.86 лв., представляваща частично претендирана главница по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2019г. до 21.10.2020г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно погасяване на сумата, както и сума в размер на 84.87 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 13.02.2018г. до 06.03.2018г. - датата на подаване на заявлението в съда.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи са връчени редовно на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор. В него се излага, че по вземането, произтичащо от Договора за кредит имало умишлено разделяне на претенцията в две заповедни производства и в последствие две искови такива. Прави се искане за обединяване на двете дела. Прави се искане да бъде преизчислена претенцията на ищеца преди първото заседание, тъй като поради разделянето на делата имало суми, които се дублират. Цитират се законови текстове даващи правото на ответниците да предявят насрещен иск, инцидентен установителен иск. Прави се изявление за намерението на ответниците да спрат делото, на основание чл.306, ал.4 от ТЗ, поради непозволено увреждане по т.д. № 586/2018г. на ШОС.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по хода на делото, с което се моли делото да се гледа в тяхно отсъствие и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се и разноските в производствата.

В съдебно заседание ответника Д.Д. се явява лично и в качеството му на пълномощник на ответницата В.Д.. Основния довод развит в съдебните прения е, че поради разделяне на кредита на две части и оттам образуването на две отделни съдебни производства – както заповедно, така и исково, неговите права се нарушават, поради натрупването на ненужни разходи. Моли за обединяване на производствата. Счита, че след като не е уведомен за извършената цесия по отношение на вземането към него, то ищецът няма основание да претендира вземане, тъй като не е страна по договора за кредит.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за парично изпълнение № 354 от 07.03.2018г. по ч.гр.д. № 683/2018г. на ШРС е разпоредено длъжниците – ответници, в условията на солидарност, да заплатят сума в размер на 19 057.86 лв., представляваща главница по неизпълнение на задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 2355724 от 21.07.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Д.С.Д., като вземането е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и сумата от 84.87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.02.2018г. до 06.03.2018г., както и законната лихва от 06.03.2018г. до окончателното изплащане на вземанията. Видно от материалите по делото длъжниците са възразили в срок, като на ищеца – заявител, били дадени указания да предяви искове за вземанията си, което било сторено в законоустановения едномесечен срок.

Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № 2355724 от 21.07.2016г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставил на Д.С.Д. кредит в размер на 35 021.31 лв., като годишния лихвен процент бил 9.99 %, годишния процент на разходи 10.11% и заемополучателя следвало да върне общо 44 144.03 лв. на 51 анюитетни месечни вноски от по 993.99 лв. Първата месечна вноска била на 21.08.2016г. Договора бил обезпечен с поръчителството на съпругата на заемополучателя. Към Договора били подписани и приложени Общи условия, в които в чл.13, ал.2, б.“а“ е посочено, че кредитодателя има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с длъжника и да обяви всички вземания по предоставения кредит, в това число непогасени вноски, лихви за забава, такси и комисионни, ако потребителя допусне просрочие при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита.

На 20.12.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бил подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. В чл.2.1 от § 2 озаглавен „Предмет на договора“ се сочи, че цедентът се задължава ежемесечно чрез отделни договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл свои просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски, парични и стокови кредити, сключени между него и физически лица, които не се погасяват редовно, които са определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. На 18.10.2017г. бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), ведно с Приложение № 1 (стр. 28), в което под № 191 фигурира кредита на Д.С.Д. в с обща дължима сума от 37 252.79 лв.

Представено е Потвърждение за извършената цесия (стр.30), както и Пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от името на „УниКредит Кънсюмър Фаъненсинг“ ЕАД за прехвърляне на вземането.

Видно от две уведомителни писма до кредитополучателя и поръчителя, лицата са уведомени за прехвърляне на вземането към ищеца, както и за настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 18.10.2017г. видно от обратните разписки уведомителните писма са получени лично от Д.С.Д. на 15.02.2018г.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от съда, като обосновано и правилно. Вещото лице заключава, че отпуснатата сума по кредита била в размер на 35 021.31 лв., като сумата представлявала реструктуриран стар кредит. Съгласно погасителния план имало гратисен период от 9 месеца, през които вноската била на стойност 271.11 лв., а след това на 993.99 лв. Последната погасителна вноска била на 22.10.2020г., като общото задължение което следвало да се върне било 44 144.03 лв. Кредитополучателят изпада в забава на 21.05.2017г., като общата сума на постъпилите средства е 1 914 лв. до датата на депозиране на заявлението в съда. Дължимата главница по настоящото производство е 19 057.86 лв.. Обезщетението за забава е в размер на 446.25 лв. считано от 21.05.2017г. до датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 06.03.2018г. Ответника не приема изготвеното заключение, с аргумента, че математическите изчисления не са верни и никой експерт не би могъл да изчисли размерите правилно, поради разделянето на дълга на две части. Възражението на ответника е необосновано, предвид, че вещото лице е дало заключението си по знание и съвест, като същевременно притежава необходимата компетенция да изготви заключение в съответната област на знанието. Ответника не прави доказателствено искане за изготвяне на ново заключение, поради което и съдът считайки, че задачата е изпълнена изцяло и обосновано, кредитира изцяло заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Следва да се отбележи, че поради непостъпването на суми по кредита след датата на подаване на заявленията по чл.410 от ГПК, то изчисляването на дължимите суми не е поставило в затруднение вещото лице, както и самото то отбелязва в съдебно заседание.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода преди издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 от ГПК, както е в настоящия случай, легитимиран да участва в производството по установителния иск е кредитора – цесионер, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта. В настоящия случай тези положителни процесуални предпоставки са налице, като искът е предявен в законоустановения срок.

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответниците, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

По делото се установи безспорно, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответниците са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). В случая при сключването на договора за кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на чл.11 и чл.10 от ЗПК. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи.

Относно уведомяването на ответника Д. за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията са представени доказателства по делото – писмо от цесионера за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми на 18.10.2017г. (стр. 34 – гърба), както и обратна разписка на товарителница, от което е видно, че уведомителните писма до него и до поръчителя са получени лично от него на 15.02.2018г. Предвид, че заповедното производство срещу двамата ответници е образувано на 06.03.2018г., то съдът намира, че предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, са налице. Така предсрочната изискуемост е променила изискуемостта на вноските по кредита, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването на техния падеж. От представения договор за кредит, както и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на главницата по кредита за периода от 21.02.2019г. до 21.10.2020г. е 19 057.86 лв., като в тежест на ответниците е да докажат плащане на претендираната сума за главница и лихви. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответниците, поради което и искът за главница е основателен в пълния си размер.

По отношение на обезщетението за забава: По искът за мораторно обезщетение ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Страните са уговорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска кредитополучателят дължи на кредитора законна лихва за всеки ден забава. От заключението на експертизата се установява, че претенцията за лихви за забава вследствие на забавеното плащане по процесния договор до датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 446.25 лв. Поради това и претенцията за обезщетение за забава за периода от 13.02.2018г. до 06.03.2018г. в размер на 84.87 лв. е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

По отношение на възражението на ответника, че ищеца не е страна по договора за кредит и поради това не им дължат сумите, съдът намира, че е неоснователно. Правата на „УниКредит Консюмър Файненс“ ЕАД по договора за кредит са прехвърлени въз основа на договор за цесия, сключен с ищеца. Прехвърлянето на вземане (цесия) е договор, по който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора вземането преминава от цедента към цесионера в състоянието, в което се е намирало към момента на прехвърлянето, заедно с акцесорните му права – чл.99, ал.4 от ЗЗД. Тъй като договора засяга интересите освен на страните по договора и на третото лице – длъжник, то той следва да се съобщи на длъжника. По делото са представени уведомителни писма, изхождащи от името на цедента чрез упълномощеното лице да съобщи (цесионера), получени лично от Д.Д., като в уведомителните писма до длъжника и поръчителя са посочени цедента, цесионера, индивидуализирано е и правоотношението. Поради това е и налице редовно уведомяване за извършената цесия, поради което и възраженията са неоснователни.

По отношение на възражението, че кредита му неоснователно и недобросъвестно е разделен на две части от ищеца още с образуването на две отделни заповедни производства, а в последствие и отделни искови такива, съдът се е произнесъл с доклада по делото. Ищеца има право да предявява исковете си за вземането си в искани от него размери за съответните процесни периоди. За да обедини съдът образуваните производства следва да са налице няколко предпоставки, които да съществуват едновременно. В настоящия случай и към момента на искането за обединяване и към настоящия момент делата не са били в еднаква фаза на развитие. Поради това и искането е било оставяно без уважение, поради липсата на всички изискуеми от закона предпоставки за обединяване на производствата.

Изходът на спора и искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават произнасянето на съда по този въпрос. В заповедното производство разноските са в общ размер на 432.85 лв., от които 382.85 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсулско възнаграждение. Тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца. Разноските в настоящото производство претендирани от ищеца са в общ размер на 729.46 лв., от които 429.46 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. заплатено възнаграждение на вещото лице и 100 лв. процесуално представителство на юрисконсулта, определено в минимума на чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Искането е за присъждане на 350 лв. юрисконсулско възнараждение, но при определянето на размера от 100 лв. съдът е съобразил, че делото е проведено в едно съдебно заседание, по което не се е явил процесуален представител на ищеца, както и че правната сложност по него не е значителна.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Д.С.Д. с ЕГН **********, като кредитополучател и В.П.Д. с ЕГН **********, като поръчител и двамата с адрес гр.***дължат солидарно в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, с адрес: гр. ***, представлявано заедно и поотделно от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощника юрисконсулт И.С.С.сумата от 19 057.86 лв. (деветнадесет хиляди петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща частично претендирана главница по неплатените погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2019г. до 21.10.2020г. по Договор за потребителски кредит № 2355724 от 21.07.2016г. сключен между ответниците и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е обявена предсрочна изискуемост, и вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 06.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 84.87 лв. (осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.02.2018г. до 06.03.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 354 от 07.03.2018г. по ч.гр.д. № 683/2018г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.Д. с ЕГН ********** и В.П.Д. с ЕГН ********** да заплатят на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940 разноски по заповедното производство в размер общо на 432.85 лв. (четиристотин тридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки) и по настоящото производство в размер общо на 729.46 лв. (седемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: