Р Е Ш Е Н И Е

8/8.1.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седми януари 2019 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1347/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу М. М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и цена от 253,44 лева главница.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 253,44 лева, представляваща главница, неплатена цена по фактури за доставка на далекосъобщителни услуги - № 5666233720/14.11.2014г., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № М4034607/08.03.2011г.. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 3151/2017г. на ШРС,връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не изпращат представители.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Въпреки указанията за доказателствената тежест в производството, не е установено от ищеца, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение. Не е представен твърдения за съществуващ договор за далекосъобщителни услуги № М4034607 от 08.03.2014г., в който вероятно би могло да се съдържа уговорка за неустойка, при ответно неизпълнение, каквато се претендира. Издаването на частни документи – фактури от ищеца, не доказват съществуване на твърдян писмен договор, още повече, представените са издадени на лице с имена различни от тези на ответницата, а посочената в исковата молба, в която била начислена неустойката, не е представена.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи : валидно правоотношение между страните (валиден договор и съществените му елементи), съдържащо валидна неустоечна клауза; изпълнение на задължението си по договора; прекратяването му по вина на ответника. Посочените, не са налице. Не е установено, при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществува договор, в който е уговорена претендираната неустойка. Липсата му изключва въобще последващите въпроси за неизпълнението и прекратяването му поради виновно ответно неизпълнение.

Изложеното налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

При посочения изход на спора разноски между страните, не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу М. М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване установено, че в полза на ищеца срещу ответницата съществува вземане за сумата от 253,44 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № М4034607/08.03.2014г., за която била издадена фактура № 5666233720/14.11.2014г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: