Р Е Ш Е Н И Е

106/5.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1367 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от М.Д.Д.и Н.Т.С., чрез юрисконсулта Б.Н.Р.срещу Д.Н.Р. с ЕГН ********** ***. Ищецът сочи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответникът бил подписан Договор за заем № PLUS – 14163470 за сумата от 2850 лв. С подписването на договора ответника се съгласил да заплати и такса „ангажимент“ на стойност 99.75 лв., като така взетата сума в заем била в размер на 2 949.75 лв. Съгласно клаузите на договора заемателя следвало да върне взетата сума на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 148.03 лв., включваща главница, както и надбавка, включваща разходи по обслужване на кредит и печалбата на заемателя – фиксиран лихвен процент. Така общата сума, която следвало да се върне била в размер на 5 329.08 лв., а към момента ответника се издължил за 478.80 лв. Вземането било прехвърлено от кредитозаемателя – цедент на ищеца - цесионер на 27.07.2017г. По искане на ищеца било образувано заповедно производство за вземанията, като в заключение се моли да бъде признато в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 2 945.76 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS – 14163470 от 24.11.2016г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 06.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 1904.52 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.12.2019г., сума от 325.78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.04.2017г. до 06.02.2018г., като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 27.07.2017г., сключен между него и заемателя – цедент. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.

С Определение № 2916/25.10.018г. на ответника бил назначен особен представител – адв. А.Д. от ШАК, като препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били връчени на особения представител. В законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че иска е недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес от образуване на производството, тъй като се явява трето лице по отношение на сключения между заемателя и ответника договор, като се излагат обстойни доводи за това. Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. А.Д. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Между страните по делото не се спори, а и видно от сключения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Договор PLUS – 14163470 от 24.11.2016г., заемателя дал на ответника кредит в размер на 2850 лв. С подписването на договора ответникът се съгласил да заплати и такса „ангажимент“ в размер на 99.75 лв., срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора.Общия размер на кредита ставал 2949.75 лв., която сума следвало да се върне на 36 равни месечни вноски от по 148.03 лв., съгласно погасителния план, посочен в договора. Не се оспорва от страните, че сумата е реално усвоена от ответника. Погасената сума от Р. била 478.80 лв., от които главница 3.99 лв. и договорна лихва 474.81 лв. Поради неизпълнението на длъжника по договора била обявена предсрочната изискуемост на същия на 20.05.2017г.

По делото е представено и Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 27.07.2017г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в което фигурирало и вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и са своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Писмо до ответника било изпратено, но се върнало обратно на изпращача, като непотърсено. Отново опит за връчване на уведомително писмо е направен на 30.04.2018г., като куриерската служба е отразила в разписката, че няма връзка с клиента. По инициатива на цесионера било образувано заповедно производство - ч.гр.д.№ 390/2018г. на ШРС. По заявление по чл.410 от ГПК подадено от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 390/07.02.2018г. за сумата от 2 945.76 лв. главница по договор за потребителски заем, сума в размер на 1904.52 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.12.2019г., както и 325.78 лв. - мораторна лихва от 21.04.2017г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 06.02.2018г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 153.52 лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

За изясняване на фактическата обстановка по делото била допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и пълно дадено се установява, че след прехвърляне на вземането ответникът не е плащал по кредита, като главницата била в размер на 2 945.76 лв., договорна лихва 1904.52 лв. и мораторна лихва 313.07 лв. към датата на подаване на заявлението в съда.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с доклада по делото, като е счел, че е налице правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за главница и лихви, в този смисъл възражението, че ищецът е трето лице и исковата молба е недопустима е неоснователно.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9 от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията, както и валидно придобиване на вземането.

По делото се установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, като по силата на този договор ищецът предоставил на ответника сума в размер на 2 949.75 лв., включваща сума в размер на 2850 лв.(размера на отпуснатата сума) и 99.75 лв., представляваща „такса ангажимент“ – фиксираща стойността на лихвата за срока на договора. Или в случая при сключването на договора се е съдържала информация за общия размер на кредита и условията за погасяването му. От главницата е погасена сума само от 3.99 лв.

По делото не се оспорва и че вземанията по договора за потребителски кредит са прехвърлени от заемателя на ищеца. С отговора на исковата молба се поддържа, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, тъй като ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. По това възражение съдът намира следното: Прехвърлянето на вземане (цесия) е договор, по който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора вземането преминава от цедента към цесионера в състоянието, в което се е намирало към момента на прехвърлянето, заедно с акцесорните му права – чл.99, ал.4 от ЗЗД. Тъй като договора засяга интересите освен на страните по договора и на третото лице – длъжник, то той следва да се съобщи на длъжника. За да породи действие съобщението трябва да е извършено от цедента. Задължението за съобщаване на договора за цесия на длъжника е с цел защитата на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Тъй като длъжникът не знае за цесията за него не съществува задължение да изпълнява на цесионера. Това задължение възниква едва след съобщаването от стария кредитор, като се приема, че няма пречка да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник. Съгласно безпротиворечивата съдебна практика уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до знанието на длъжника съставлява надлежно уведомяване по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II т.о., Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. I т.о. В случая такова уведомление е приложено по делото (стр.21) и е връчено с исковата молба на длъжника чрез особения му представител. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК при разглеждане на иска предявен от цесионера срещу длъжника. В случая не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка то да се осъществи по този начин, чрез връчване на исковата молба на особения представител, тъй като се касае само до противопоставимост на цесията. В този смисъл възражението на особения представител за липса на надлежно уведомяване на длъжника е неоснователно. Тези възражения биха били основателни, само ако се твърди, че ответника е изпълнил успешно на стария кредитор до момента на уведомяването, какъвто не е настоящия случай.

Съдът приема, че съществуващите между страните отношения се основават на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Установява се, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не всички реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК са налице. Така например в процесния договор кредиторът е посочил лихвения процент по заема и годишния лихвен процент, като абсолютни стойности, без да е разписана методиката, по която се формират те. Компонентите, които се включват в ГПР следва да се посочат по ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като въпросът за разходите, които длъжникът ще стори са пряко свързани с кредитното правоотношение. Дори и да се приеме, че за потребителят е достатъчно ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита му, това не освобождава кредиторът от задължението да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и какво се включва в нея. Договорът за кредит е недействителен и на още едно самостоятелно основание. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК касаеща Общите условия към договора за потребителски кредит. Очевидно е, че в настоящия случай нито договора за потребителски кредит, нито сертификата за застраховка CARD – 14163470, още по-малко общите условия за застраховката „Защита на плащания“ и общите условия на застрахователната програма „Защита на плащанията по кредитните карти“, които се намират в кредитното досие на заемателя и са подписани от него, са изготвени в размер „шрифт 12“. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Това е така, тъй като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците на чл.22 от ЗПК, а именно недействителност на договора за потребителски кредит. За действителността на договорите съдът следи служебно, поради което и без да е наведен такъв довод от ответника по делото съдът следва да има произнасяне.

Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай дължимия към момента размер на чистата стойност на кредита е 2 945.76 лв., представляваща размера на дължимата и незаплатена главница по него.

Предвид констатираната недействителност на договора и недължимостта на вземанията за лихви, претендирани от ищеца, то съдът намира, че не следва да се произнася по възраженията относно ненастъпилата предсрочна изискуемост на вземането.

Поради гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в общ размер на 153.52 лв., като ответницата следва да заплати на ищеца разноски от 87.37 лв., включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 992.32 лв., от които 103.52 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ), както и 588.80 лв. заплатено възнаграждение за особен представител и 200 лв. за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 564.63 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Д.Н.Р. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от М.Д.Д.и Н.Т.С., чрез юрисконсулта Б.Н.Р.сумата от 2945.76 лв.(две хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS – 14163470 от 24.11.2016г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 и ответника, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 06.02.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, вземането по който е прехвърлен от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 390/07.02.2018г. по ч.гр.д. № 390/2018г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че Д.Н.Р. с ЕГН ********** дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 сумата от 1904.52 лв.(хиляда деветстотин и четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.12.2019г. и сумата от 325.78 лв. (триста двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.04.2017г. до 06.02.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 390/07.02.2018г. по ч.гр.д. № 390/2018г. по описа на ШРС, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Н.Р. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 разноски по заповедното производство в размер на 87.37 лв. (осемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 564.63 лв. (петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: