Р Е Ш Е Н И Е

62/21.1.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 10 (десети) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1373 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищците собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на жилищна кооперация „Славяни“ с адрес гр. Шумен, бул. „С“ № 10/ул. „Х.С.“ № 1, представлявани от М.Р.Ч. твърдят, че ответникът Г.А.М. бил собственик на самостоятелен обект в сградата. На проведено Общо събрание на етажната собственост на 30.01.2017 г. било взето решение за извършване на ремонт – извършване на хидроизолация на плоча и спешен ремонт на таванска плоча на сградата. На 13.07.2017 г. отново било проведено заседание на посочения орган, като бил избран изпълнител на ремонта и били разпределени дължимите суми за ремонта от всеки от собствениците на самостоятелни обекти. В сроковете, които били определени, собствениците изпълнили задължението си за плащане на определените им суми, с изключение на ответника, който категорично отказал да стори това. Дължимата от него сума възлизала общо на 815,70 лв. Поради това, ищците депозирали пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1728/2018 г. по описа на ШРС. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Молят съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищците срещу ответника в размер на 815,70 лв., представляващо задължение за плащане на разходите за ремонт и реконструкция на общите части на сграда в режим на етажна собственост, с адрес гр. Шумен, бул. „С“ № 10/ул. „Х.С.“ № 1, съобразно взето решение на Общото събрание на етажната собственост на 13.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 15.01.2018 г., до окончателното изплащане, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 172/2018 г. по описа на ШРС. Претендира направените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба. Счита, че претенцията е допустима, но неоснователна, тъй като не са доказани твърденията в исковата молба – за редовно връчване на покана на ответника, че е извършен ремонт и че притежаваните от него идеални части са определени законосъобразно. В съдебно заседание, след събиране на доказателствата, особеният представител счита, че иска се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложената регистрационна карта на сграда в режим на етажна собственост регистрационен № *** от 15.11.2016 г. е, че сградата, обхващаща входове откъм бул. „С“ № 10, ул. „Х.С.“ № 1 и ул. „Х.К.“ № 2 в гр. Шумен /ЖСК „С“/ е регистрирана в Община Шумен, като неин представител е М.Р.Ч. По делото е представен нотариален акт №***, том 7, дело №***/2003 г. на нотариус рег. № 024 на НК, от който се установява, че Г.А.М. придобил правото на собственост върху две помещения в сградата, представляващи източен и западен фризьорски салон. По делото е приложен протокол за проведено общо събрание на собствениците от 30.01.2017 г., на което било взето решение за хидроизолация на таванска плоча на сградата. Съдът констатира от протокол от проведено общо събрание на 13.07.2017 г., че собствениците взели решение да бъде сключен договор с изпълнител на ремонтните дейности, като всеки собственик плати полагаемата му се част според притежаваните от тях общи части от сградата. В приложението към това решение, за вход „Юг“ е посочено, че Г.М. притежава 4480/100000 ид. части и следва да плати първа вноска в размер на 590,70 лв. и втора вноска в размер на 117,50 лв. и вноска тераса в размер на 107,50 лева. Видно от приложената покана от 03.07.2017 г. е, че ответникът бил уведомен по телефона за датата на насроченото общо събрание на 13.07.2017 г.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза размерът на притежаваните от Г.М. идеални части от общите части на процесната сграда, общо за двата притежавани от него обекта възлиза на 4,264% или 4264/100000 идеални части. Дължимите от ответника суми за ремонт на общи части на сградата, определен съразмерно с притежаваните от него идеални части от общите части на сградата възлиза на 824,81 лева.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел А.А. излага, че заема длъжността касиер в етажната собственост. Сочи, че ответникът бил уведомен за датите и на двете общи събрания, но той заявявал, че не го интересува. Впоследствие, същият няколкократно обещавал, че ще плати дължимите от него суми..

От приложеното ч.гр.д. № 172/2018 г. по описа на ШРС се установява, че ищците подали по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 15.01.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 113/18.01.2018 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в размер 325,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Искът е предявен от ищците по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по тяхно заявление в качеството им на кредитори срещу ответника Г.А.М. *** в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 113/18.01.2018 г. по ч.гр.д. № 172/2018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.

По основателността на иска:

Съдът е сезиран с положителни установителен иск за признаване за установено, че съществува следното вземане в полза на ищците срещу ответника: в размер на 815,70 лв., представляващо задължение за плащане на разходите за ремонт и реконструкция на общите части на сграда в режим на етажна собственост, с адрес гр. Шумен, бул. „С“№ 10/ул. „Х.С.“ № 1, съобразно взето решение на Общото събрание на етажната собственост на 13.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 15.01.2018 г., до окончателното изплащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищците. В тази насока, доказателствените средства са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 172/2018 г. на ШРС, представените писмени доказателства в исковото производство, събраните гласни доказателства и заключението по изготвената експертиза.

Доказа се по делото, че сградата, находяща се в гр. Шумен, с входове откъм бул. „С“ № 10, ул. „Х.С.“ № 1 и ул. „Х.К.“ № 2 в гр. Шумен /ЖСК „С“/ е регистрирана в Община Шумен. Тоест, за управлението на общите части на сградата е приложим ЗУЕС. Установи се, че ответникът Г.М. е собственик на два самостоятелни обекта в процесната сграда, като притежава 4264/100000 идеални части от общите части на сградата.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Според чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Доказа се, че на две, редовно проведени общи събрания на собствениците на процесната сграда били взети решения за извършване на ремонт на таванска плоча на сградата, безспорно представляваща обща част на същата. Чрез заключението на изготвената СТЕ се установи, че в качеството си на собственик на 4264/100000 ид. части от общите части на сградата, Г. М. дължал припадащата му се част от платената цена на ремонтните дейности, която възлиза на 824,81 лева. Доказа се, че ответникът не изпълнил задължението си, вменено му от цитираните по-горе разпоредби на ЗУЕС и не платил припадащата му се част от извършените от останалите собственици разноски за извършване на ремонт на обща част на сградата.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост на жилищна кооперация „С“ с адрес гр. Шумен, бул. „С“ № 10/ул. „Х.С.“ № 1 от Г.А.М. за парична сума в размер на 815,70 лв., представляваща задължение за плащане на разходите за ремонт и реконструкция на общите части на сграда в режим на етажна собственост, с адрес гр. Шумен, бул. „С“ № 10/ул. „Х.С.“ № 1, съобразно взето решение на Общото събрание на етажната собственост на 13.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 15.01.2018 г., до окончателното изплащане.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по настоящото исково производство в размер на 805,00 лв. и по заповедното производство в размер на 325,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СОБСТВЕНИЦИТЕ НА САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СГРАДА, В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ЖИЛИЩНА КООПЕРАЦИЯ „С“ с адрес гр. Шумен, бул. „С“ № 10/ул. „Х.С.“ № 1, представлявани от М.Р.Ч., със съдебен адресат – адв. С.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „П.В.“ № 10, ет. 3, офис 10 и Г.А.М. с ЕГН **********,***, че съществува вземане на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост на жилищна кооперация „С“ гр. Шумен от Г.А.М. в размер на 815,70 лв. (осемстотин и петнадесет лева и 70 ст.), представляващо задължение за плащане на разходите за ремонт и реконструкция на общите части на сграда в режим на етажна собственост, с адрес гр. Шумен, бул. „С“ № 10/ул. „Х.С.“ № 1, съобразно взето решение на Общото събрание на етажната собственост на 13.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 15.01.2018 г., до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 113/18.01.2018 г. по ч.гр.д. № 172/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Г.А.М. с ЕГН ********** да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост на жилищна кооперация „С“ гр. Шумен направените по ч.гр.д. № 172/2018 г. по описа на ШРС деловодни разноски в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева.

ОСЪЖДА Г.А.М. с ЕГН ********** да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост на жилищна кооперация „С“ гр. Шумен направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 805,00 лв. (осемстотин и пет лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: