Р Е Ш
Е Н И Е
96/1.2.2019г.
Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на девети януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№1380
по описа на ШРС за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск, с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
В
исковата си молба, ищецът Н.Х.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че с ответницата В.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са бивши съпрузи, като
бракът им е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. №2029/2016
г. по описа на ШРС. Ищецът твърди, че преди сключване на брака ответницата е
закупила недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, обл. Шумен, на ул. „М.“ №20,
ет.10, ап.46, представляващ апартамент, самостоятелен жилищен обект с
идентификатор №83510.662.219.1.46, с площ от 33, 96 кв.м. Имотът бил закупен от
ответницата при цена 21 600.00 лева, чрез предоставен банков кредит от
„Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД /понастоящем УниКредит Булбанк АД/. Към датата на
придобиване на имота ответницата не била заплатила никакви пари за него. Банката
е вписала законна ипотека върху жилището. Ежемесечните задължения по този
кредит, включващи главница, лихви и разноски били изплатени на банката през
периода 2007-2017 г., по време на брака на страните. Ищецът твърди, че
банковият кредит е погасен чрез реализираните и от двете страни трудови доходи
и привлечени средства от родителите на ищеца, които подпомагали финансово
семейството. Без помощта на родителите на ищеца било невъзможно де се
изпълняват поетите от страните задължения. Страните погасявали и друг банков
кредит, изтеглен за покупка на друг недвижим имот в гр. Шумен, на ул. „К.О.“
№35, ап.92, предмет на съдебна делба. По време на брака и след прекратяването
му били погасени и други банкови кредити както на ищеца, така и на ответницата.
С потребителски кредит, в размер на 12 000.00 лева бил погасен ипотечния
кредит за покупка на имота в гр. Шумен, на ул. „К.О.“ №35, ап.92. Сочи се в
молбата, че както ищеца, така и ответницата реализирали приходи от трудова
дейност, като ищецът не бил в състояние, предвид ежемесечните разходи, да
направи лични спестявания, тъй като с неговата заплата посрещали нуждите на
семейството и погасявали задължения по банкови кредити. Ищецът смята, че
предоставените от негова страна средства за погасяване кредита на ответницата
за придобиване на личния ѝ имот надвишавали сумата от 14 000.00
лева. Твърди, че многократно е давал пари на ответницата и сам е внасял суми по
кредита, служещ за закупуване на същия имот. Финасови средства получавал от
своите родители. Ответницата тотално се дезинтересирала от него, когато ищецът
бил на лечение в болнични заведения, както и в последващите периоди на
възстановяване. Счита, че ответницата се е обогатила неоснователно със сумата
от 14 000.00 лева, чрез заплащането на банковия кредит за придобиване на
личния ѝ имот, тъй като чрез заплащането на сумите по този и другите
кредити, същата си е спестила средствата и разходите, които би направила за
семейството. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата
от 14 000.00 лева, с която
сума ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, в следствие на погасяван и от ответника, по
време на сключен между страните граждански брак, заем за закупуване на нейно
собствено жилище, находящо се в гp. Шумен, на улица “М.“ № 20, ет. 10, ап. №
46. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане. Претендира и разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът
депозира отговор, като счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен,
излагайки фактически и правни доводи. Претендира и разноски.
От събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните писмени доказателства, че с Решение №16/13.01.2017 г.,
постановено по гр.д.№2029/2016 г. по описа на Районен съд Шумен, сключеният на
14.07.2007 г. между страните граждански брак е прекратен. Решението е влязло в
законна сила на 09.02.2017 г. Видно от приложените по делото документи /писмен
отговор, депозиран от ищеца по гр.д.№2029/2016 г., нотариална покана от ищеца
към ответницата/, ищецът е заявил, че съпрузите са във фактическа раздяла от
месец март 2016 г. Соченото заявление съдът възприема като извънсъдебно
признание на факт от ищеца относно настъпилата, преди разтрогване на брачната
връзка между страните, фактическа раздяла. Няма спор, а се установява и от
приложения по делото заверен препис от НА за продажба на недвижим имот №5, том XI, рег. №8903, дело №1347
от 2006 г. по описа на нотариус А.А., че преди сключване на брака, а именно на
04.09.2006 г., ответницата е закупила недвижим имот, находящ се в гр. Шумен,
обл. Шумен, на ул. „М.“ №20, ет.10, ап.46, представляващ апартамент,
самостоятелен жилищен обект с идентификатор №83510.662.219.1.46, с площ от 33,
96 кв.м. Имотът е придобит при продажна цена от 21 600.00 лева, която сума
е заплатена на продавача чрез предоставен му кредит от „Ейч Ви Би Банк Биохим“
АД /понастоящем УниКредит Булбанк АД/. Вписана е и законна ипотека върху имота.
По този договор за кредит ответницата се е задължила да погасява същия, чрез
месечни вноски, като към датата на подписване на договора месечната вноска се е
равнявала на сума от 241.00 лева. Видно от представените по делото банкови
удостоверения, издадени от "УниКредит Булбанк“ АД, става ясно, че
ответницата е клиент на банката и е обслужвала ипотечен кредит в лева по
Договор №4270/29.08.2006 г. и Анекси към него /за закупуване на личния имот на
ответницата, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор
№83510.662.219.1.46/, който кредит е закрит н 26.07.2016 г. От същите
доказателства става ясно, че за периода от 14.07.2007 г. до 26.07.2016 г.
горепосоченият кредит е погасяван от банкови сметки на ответницата. В периода
от 14.07.2007 г. до 22.03.2016 г. по кредита е погасена сума в размер на
25 537, 78 лева, а в периода от 22.03.2016 г. /след фактическата раздяла
на страните/ до 26.07.2016 г. по кредита е погасена сума от 4 122, 35
лева. Отразено е в документите, че за периода от 14.07.2007 г. до 21.06.2018 г.
по сметката на ответницата, по която е погасяван кредита са постъпвали суми с
основание „аванс и заплата“ от „Алкомет“. Няма спор, а се установява и от
документите, приложени по делото, че ответницата е във валидно трудово
правоотношение със соченото търговско дружество. От представените по делото
удостоверения, издадени от „Алкомет“ АД, се установява, че за периода от юли
2007 г. до март 2016 г. е получила суми за трудово възнаграждение в общ размер
на 146 732, 05 лева /нетно възнаграждение/. От удостоверение, издадено от
Областна дирекция по безопасност на храните, представено от ищеца се установи,
че за периода 2007-2017 г. общият нетен размер на сумите, получени от ищеца
като трудово възнаграждение е 64 209, 47 лева. Няма спор, а се установява
и от представените и от двете страни писмени доказателства, че по време на
брака страните са придобили движими вещи и друг недвижим имот, като са
сключвали и други договори за кредит /ипотечен и потребителски/. Видно от
представените по делото писмени доказателства страните са водили няколко
съдебни дела относно придобитото по време на брака имущество, както и спорове
във връзка с уреждане на финансови взаимоотношения по повод изтеглените банкови
кредити. Видно от представения по делото официално заверен препис от решение,
постановено по гр.д.№1552/2017 г. по описа на ШРС, на основание чл.127, ал.2 от
ЗЗД, ищецът е осъден да заплати на ответницата по настоящото дело сумата от
8 144, 78 лева- главница, представляваща припадащата му се ½ ид.ч.
от изплатеното от същата, за периода от 22.03.2016 г. до 07.03.2017 г. по
Договор за ипотечен кредит №5934/21.01.2010 г., сключен с „Уникредит Булбанк“
АД, Договор за банков потребителски кредит №4296/19.12.2013 г. на „Уникредит
Булбанк“ АД и Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит №1528130/15.07.2014 г., сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.06.2017 г. до окончателното изплащане. От мотивите на горецитираното съдебно
решение, които имат доказателствена стойност, се установи, че ответницата през
периода от 22.03.2016 г. /датата, на която е установена фактическата раздяла
между съпрузите/ до месец април 2017 г. е изплатила изцяло задълженията по
гореописаните договори за кредити, поради което и съдът е осъдил ищеца по
настоящото дело, като солидарен длъжник по договорите, да заплати припадащата
му се ½ ид.ч. С Решение №945/18.12.2017 г., постановено по
гр.д.№675/2017 г., става ясно, че съдът, на основание чл.23, ал.2 от СК е
признал за установено, че апартаментът, находящ се в гр. Шумен, на ул. „К.О.“
№35 е придобит отчасти с лично имущество както на ищеца, така и на ответника,
т.е. зачетено е личното участие на всеки един от бившите съпрузи в придобиването
на посочения имот. Със същото решение е признато за установено, че закупеният
по време на брака л.а.“Форд Фокус“ е придобит изцяло с лични средства на ищеца,
с произход- дарение. По делото е прието и заключение по извършена ССЕ, по което
ВЛ посочва, че банковият кредит, отпуснат за закупуване на имота, находящ се в
гр. Шумен, на ул. „М.“ №20 е усвоен на 08.09.2006 г. в размер на 21 600.00
лева, като за периода от 26.09.2006 г. до 07.05.2007 г. /период, преди
сключване на брака между страните/ по кредита е заплатена сума в размер на
1 981, 08 лева, а за периода от 07.05.2007 г. до 26.07.2016 г. по кредита
са платени 30 159, 05 лева. По делото е изслушана и допълнителна
експертиза, по която ВЛ дава заключение, че за периода от месец септември 2006
г. до месец февруари 2017 г. ответницата е получила нетни трудови
възнаграждения в размер на 170 974, 03 лева. От събраните гласни
доказателства, показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели Х. М.,
баща на ищеца и В.М., се установи, че по време на брака си страните са били
подпомагани от родителите на ищеца, който им е предоставял парични средства за
нужди на семейството- „…платени са около 30 000 лева по време на брака и
тези пари са нито са само на В., нито само на Н.“. Свидетлят Х. М. заявява, че
е давал средства на бившата си снаха и сина си, без да очаква нещо в замяна,
като средствата е предоставял с цел да им помогне. Същият свидетел заяви, че е
предоставял финансови средства и помощ на семейството без насрещно задължение
за връщане на сумите. От показанията на другия свидетел, разпитан по искане на
ищеца също стана ясно, че родителите на ищеца са подпомагали семейството, като
са им предоставяли средства за екскурзии. По делото са разпитани и свидетели,
водени от ответника, от които показания става ясно, че помощ семейството е
получавало както от родителите на ищеца, така и от родителите ответницата. От
същите показания се установи, че ремонтът и поддръжката на жилището на страните
са водени от ответницата, като основно тя се е занимавала с домакинството.
Свидетелят Н.Х. заяви, че В. се е грижила за всичко, включително и за финансите
в семейството- „За всичко се грижеше тя, както винаги е била и мъжа, и жената в
семейството. Аз зная и по това, което съм видяла, че Н. никога нищо не е
правил. Той беше като едно нейно дете. Тя се грижеше 24 часа за него“. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, той като същите са ясни, взаимно и
вътрешно непротиворечиви, и са в синхрон с останалите, събрани по делото
доказателства.
От така установеното фактическо положение,
съдът приема следното от правна страна: Съобразно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД,
всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, без основание, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ал. 2 от същата
разпоредба гласи, че това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият да може да се защити. Така формулиран общият състав на института
неоснователно обогатяване, съдържа няколко елемента: субсидиарност, липса на
основание, обогатяване, обедняване и връзка между последните, като
обогатяването и обедняването трябва да са настъпили от един юридически факт. В
настоящата хипотеза, безспорно се установи, че страните са бивши съпрузи, като
безспорно по време на брака е следвало с общи усилия и средства да задоволяват
нуждите на семейството. Безспорно се установи, че преди сключване на брака
ответната страна е придобила недвижим имот в гр. Шумен, на ул. „М.“ №20, лична
нейна собственост. Няма спор, че имотът е закупен с отпуснат банков кредит,
чието изплащане е продължило и след сключване на брака. В случая ищецът твърди,
че тъй като ответницата е давала голяма част от заплатата си за изплащане на
кредита си е спестила средства и разходи, които е щяла да направи за
семейството, като по този начин се е обогатила за сметка обедняването на ищеца.
С оглед на всички събрани по делото доказателства, съдът стига до извода, че
при разглежданата хипотеза не е осъществен фактическият състав на неоснователно
обогатяване, предвиден в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Няма ангажирани
доказателства за разместване на някаква имуществена облага, без наличието на
правно основание, в следствие на което ищецът да е обеднял за сметка
обогатяването на ответницата. По делото са събрани доказателства, отнасящи се
до семейния живот на страните, който е бил предмет на разглеждане в друго,
брачно производство. Предмет на съдебен спор са били и имуществени отношения
между бившите съпрузи, по които има постановени влезли в сила съдебни решения. В
случая следва да се изследва конкретният факт дали в следствие на един
юридически факт ответницата се обогатила за сметка обедняването на ищеца. Съдът
приема това обстоятелство за недоказано. Недоказани останаха твърденията на
ищеца, че многократно е давал средства на ответницата за погасяване на кредита
за процесния имот. По делото безспорно се установи, че трудовото възнаграждение
на ищеца е било в значително по- нисък размер от това на бившата му съпруга,
като последната е поемала ангажимента за заплащане на кредита. Безспорно по
делото се събраха доказателства, че съпрузите са били подпомагани от родителите
на ищеца, но сам по себе си този факт не предполага възникването на фактическия
състав на неоснователното обогатяване касателно двете страни. По делото се
установи, че предоставяните от родителите на ищеца парични средства не са без
основание, напротив същите са били с дарствено намерение, с оглед подпомагане
на семейството. Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1 060.00
лева. Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, тъй като
минималното завишение на размера на предвиденото в Наредба №1 от 09.07.2004 г.
минимално адвокатско възнаграждение е оправдано, тъй като по делото са
проведени три открити съдебни заседания, събрани са множество писмени
доказателства, изслушани са експертизи, като са разпитвани и свидетели.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Ю., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу В.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск, с
правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 14 000.00 лева
/четиринадесет хиляди лева/, с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, в следствие на погасяван и от ответника, по
време на сключен между страните граждански брак, заем за закупуване на нейно
собствено жилище, находящо се в гp. Шумен, на улица “М.“ № 20, ет. 10, ап. №
46, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъжда Н.Х.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на В.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 060.00 лева
/хиляда и шестдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: