Р Е Ш
Е Н И Е
153/15.2.2019г.
Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на шестнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№1395
по описа на ШРС за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск, с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
В
исковата си молба, ищецът Й.К.Й., ЕГН **********, с адрес: *** 4А, излага, че с НА №99,
том VI,
дело №703/2014 г. на нотариус с рег. №019 на НК, прехвърлила на ответницата Д. Н. З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, правото на собственост
върху притежавания от нея недвижим имот, представляващ апартамент №26, с
административен адрес: гр. Шумен, ул. ***. Владението върху имота било предано
с подписването на договора, на 02.07.2014 г. Ответницата не била извършила
промяна на партидата, водена при „В и К“- Шумен, поради което за периода
2014-2015 г. ѝ била начислена сума за потребена в имота вода. Срещу
ищцата било образувано изпълнително дело №2/2016 г. по описа на ЧСИ с рег. №887
на КЧСИ, по което ищцата била заплатила сума в общ размер на 1 540, 23
лева, включваща главница за потребена в горепосочения имот вода, лихви и
разноски. Ищецът
твърди, че соченото изпълнително дело е било образувано въз основа на издаден
по ч.гр.д. №3187/2015 г. по описа на ШРС изпълнителен лист. Ответницата не ѝ
била възстановила така изплатената сума, поради което за ищцата се пораждал
интерес от предявяване на настоящия иск. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да ѝ заплати сумата от 1 540, 23 лева, представляваща платени от ищеца
задължения на ответника за В и К услуги, изразходени в имот, находящ се в гр.
Шумен, ***, считано за периода 2014-2015 г.,
през който период имотът е бил собственост на ответника. Сочената сума включва
главница, лихви и разноски, за чието принудително събиране е било образувано
ИД№2/2016 г. по описа на ЧСИ, с рег.№887, с район на действие ШОС.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който
заявява, че счита иска за
неоснователен, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. Претендира и
разноски.
В
срока по чл.219 от ГПК, по искане на ищеца и на посоченото правно основание,
съдът е конституирал в производството С.К.В., в качеството ѝ на трето
лице- помагач на ищеца.
Третото лице, редовно уведомено, не изразява
становище по иска.
От събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните писмени доказателства /заверен препис от НА №99, том VI, дело №703/2014 г. на
нотариус с рег. №019 на НК/, че ищцата, на 02.07.2014 г. е прехвърлила на ответницата
Д. Николаева З., ЕГН **********, правото на собственост
върху притежавания от нея недвижим имот, представляващ апартамент №26, с
административен адрес: гр. Шумен, ***, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 83510.660.163.2.26. Видно от представения по делото НА за
покупко- продажба №111, том VIII, рег. №11283, дело №1186/2014 г. на нотариус с
рег. №024 на НК, се установи, че на 08.10.2014 г. ответницата е прехвърлила
собствеността върху същия имот на третото лице С.К.В.. В същия нотариален акт е
упоменато, че владението върху имота ще бъде предадено на купувача в
едномесечен срок, след изповядване на сделката. Няма спор, а се установява и от
приложените към делото писмени доказателства, че срещу ищцата било образувано
изпълнително дело №2/2016 г. по описа на ЧСИ с рег. №887 на КЧСИ, въз основа на
издаден по ч.гр.д.
№3187/2015 г. по описа на ШРС изпълнителен лист. По това изп. дело ищцата е заплатила сума в общ
размер на 1 540, 23 лева, включваща главница за потребена в горепосочения
имот вода, лихви и разноски. Видно от представените по делото документи,
изпратени от „В и К- Шумен“, взискател по горепосоченото изп. дело, се
установи, че претендираните суми, изплатени от ищцата по изпълнителното дело са
за предоставени в имот, находящ се в гр. Шумен, ***, водоснабдителни услуги.
Периодът, за който са отчетени, респ. изплатени сумите е от 20.02.2014 г. до
16.10.2014 г., както следва: за отчетен период от 20.02.2014 г. до 15.07.2014
г. е отчетена сума от 6, 28 лева; от 15.07.2014 г. до 19.08.2014 г.- сума от 5,
28 лева; от 19.08.2014 г. до 15.09.2014 г.- 5, 57 лева и от 15.09.2014 г. до
16.10.2014 г.- 1 029, 43 лева. По делото е представено и копие на карнета,
в който са отразявани показанията на водомера в имота /стр.49 от делото/, от
което писмено доказателство е видно, че за месеците юли, август, септември са
отчетени като изразходени по 2 куб.м. вода. За посочените месеци липсват
положени подписи от потребителя. Касателно месец октомври е отбелязано, че
имотът е посетен, като са снети показанията на водомера и е установена разлика
в размер на 248 куб.м. Имотът е посетен на 16.10.2014 г., като е положен подпис
от потребителя, респ. негов представител. На поставения на ищцата в съдебно
заседание въпрос- дали положения в горецитираната графа подпис е неин, същата
даде категоричен утвърдителен отговор. Последното съдът възприема като
направено от ищцата съдебно признание на неизгоден за нея факт, което признание
е годно доказателство за обстоятелството, че към 16.10.2014 г. имотът, въпреки
продажбата му на ответната страна, е ползван от ищцата. Няма ангажирани
доказателства, че от датата, на която е изповядана сделката, по силата на която
е прехвърлено правото на собственост върху имота от ищцата на ответницата,
имотът е започнал да се използва от ответната страна, респ. тя е ползвател на
предоставяните в имота В и К услуги. На следващо място, ищцата призна в съдебно
заседание, че е напуснала имота през зимата на 2014 г., т.е. след процесния
период /по делото безспорно се установи, че същата е заплатила стойността на
ползвани В и К услуги до 16.10.2014 г./. Обстоятелството, че ищцата е живяла в
имота през процесния имот се установява и от събраните по делото гласни доказателства-
„Баба С. вече сигурно от две години живее там, долу-горе. Преди това те живееха
там- Й. и майка ѝ идваше от време на време. Й. си правеше ремонт… Този
апартамент не съм виждал други хора да го обитават“- са показания на свидетеля
П.М., трето, незаинтересовано от изхода на спора лице. Съдът дава вяра на тези
доказателства, тъй като същите са ясни и са в синхрон с останалите, събрани по
делото доказателства.
От така установеното
фактическо положение, съдът приема следното от правна страна: Съобразно
разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго,
без основание, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ал. 2 от същата разпоредба гласи, че това право възниква, когато
няма друг иск, с който обеднелият да може да се защити. Така формулиран общият
състав на института неоснователно обогатяване, съдържа няколко елемента:
субсидиарност, липса на основание, обогатяване, обедняване и връзка между
последните, като обогатяването и обедняването трябва да са настъпили от един
юридически факт. В настоящата хипотеза, безспорно се установи, че не е
осъществен фактическият състав на неоснователно обогатяване, предвиден в
разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Няма ангажирани доказателства за разместване на
някаква имуществена облага, без наличието на правно основание, в следствие на
което ищецът да е обеднял за сметка обогатяването на ответницата. Безспорно се
установи, че ищцата не е заплатила стойността на ползвани от ответницата в
процесния имот В и К услуги, т.е. не изплатила без правно основание задължение
на ответницата. Напротив, по делото се ангажираха доказателства, че тези В и К
услуги са предоставяни в имота за период, в който жилището е обитавано и
ползвано от ищцата. В случая следва да се изследва конкретният факт дали в
следствие на един юридически факт ответницата се обогатила за сметка
обедняването на ищцата. Съдът приема това обстоятелство за недоказано. Поради
изложеното заключава, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 365.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.К.Й., ЕГН **********, с адрес: *** 4А, срещу Д. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ***,
осъдителен иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 540,
23 лева /хиляда петстотин и четиридесет лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща платени от ищеца задължения на ответника за В и К услуги,
изразходени в имот, находящ се в ***,
считано за периода 2014-2015 г.
Осъжда Й.К.Й., ЕГН
**********,
с адрес: *** 4А, да заплати
на Д. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 365.00 лева /триста шестдесет и пет лева/, представляваща извършените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието трето лице- помагач на страната
на ищеца С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: