Р Е Ш Е
Н И Е
209/11.3.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на тринадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №1416 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл.109 от ЗС и чл.49, вр. с
чл.45 от ЗЗД.
В исковата си молба ищците С.Н.С., ЕГН
********** и Е.Д.С., ЕГН **********,***, излагат,
че съгласно НА за покупко- продажба №70, том 3, рег. №1007/18.02.2013 г. са
придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „У.“
№27, ет.2, представляващ офис- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
83510.664.230.1.2, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.664.230, със застроена площ от 60 кв.м., на един етаж. Сочи се, че
предназначението на имота е променено от „офис“ на жилищен. Поземленият имот, в
който се намирало жилището е съсобствен с ответника „М.“ ЕООД, ЕИК 127583700, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „У.“ №21А, представлявано от Н.В. М. и с лицето Н.П.Г.. Целият
поземлен имот преди това е бил собственост на Л.Т.П.от гр. Шумен, който през
периода 2011-2013 г. се е разпоредил с находящите в парцела сгради, като всеки
един от тримата съсобственици придобил съответните идеални части. Твърди се в
молбата, че през 2014 г. ищците, заедно с тогавашния съсобственик „Ю.- Ж. 2010“
ЕООД учредили на ответника право да построи и да стане изключителен собственик
на монолитна сграда на три нива, със застроена площ от 262 кв.м., с
предназначение за търговски обект и жилища. В полза на ответника било издадено
съответното разрешение за строеж, като през 2016 г. от Община Шумен е издадено
Удостоверение №31/01.04.2016 г. за въвеждане в експлоатация. Ищците твърдят, че
по време на строежа ответникът първоначално временно спирал водоподаването към
жилището на ищците, а в последствие спрял същото окончателно. От месец април
2015 г. не е отдавал имота под наем, тъй като в същия нямало вода. В
съсобствения поземлен имот има изградена водопроводна инсталация, която
захранвала всички обекти, включително и жилището на ищците. Водоподаването към
трите имота се извършвало от едно водопроводно отклонение с изградена водомерна
шахта, като ищците имат отделен водомер в апартамента си, за което при „В и К“-
Шумен се води партида за вода №0833421. Ищецът опитал, посредством тръба,
направена за подход на ново отклонение, да се свърже към водопроводното
съоръжение, за да не може ответникът да спира водата от спирателния кран, но
ответникът не го допуснал. В резултат от непрекъснатото спиране и пускане на
водата, апартаментът му бил наводняван два пъти. Мазилката подпухнала,
мухлясала и започнала да се рони. Мебелите се похабили. От месец май 2015 г.
нямал вода и въпреки потърсеното съдействие от „В и К“ Шумен, Община Шумен,
Района прокуратура Шумен и водените разговори с представителя на ответното дружество,
същият не е възстановил водоподаването в имота му. Поради изложеното молят съда
да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да
възстанови водоподаването в собствения на ищците недвижим имот, находящ се в
гр. Шумен, ул. „У.“ №27, ет.2, представляващ офис- самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 83510.664.230.1.2, намиращ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.664.230, със застроена площ от 60 кв.м.,
както и да бъде осъден да им заплати сумата от 9 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди от
категорията на пропусната полза, изразяващи се в лишаване на ищците от
възможността да ползват гореописания имот и да придобиват средства от него, чрез
отдаването му под наем, считано за периода от месец май 2015 г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска, както и да бъде осъден да им заплати сумата от
1 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищците
имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба, претърпени в следствие
наводняване на гореописания имот, настъпило в следствие действия/бездействия на
ответника. В хода на делото, поради настъпила смърт на ищеца Е.Д.С., на
основание чл.227 от ГПК, последната е заличена като страна в настоящото
производство и на нейно място са конституирани правоприемниците ѝ Н.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.И., ЕГН **********, действащ чрез неговия
баща и законен представител В.И.И., ЕГН **********. Двамата, чрез процесуалния
си представител заявяват, че поддържат исковете. Ищците претендират и
присъждане на извършените по делото разноски. По искане на ищците, на основание
чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск за имуществени вреди от
категорията на претърпяна загуба, като размерът на иска е увеличен и същият се
счита предявен за сума от 1 830, 96 лева.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита исковете за неоснователни,
излагайки подробни правни и фактически доводи и възражения. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна
следното:
Кастелно
исковете по чл.109 от ЗС, за да се произнесе, съобрази следното:
Искът по смисъла на цитираната
разпоредба, т. нар. негаторен иск, предоставя защита на правото на собственост
и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на
пълноценното използване на вещта или имота според предназначението. Такава
защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по
отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик
или титуляр на ограниченото вещно право/, но ги упражнява по начин, препятстващ
или ограничаващ упражняването на субективното право на друг правоимащ
/съсобственик или собственик/.
Не се спори между страните, а се установява и
от приложените по делото писмени доказателства, че страните, заедно с още едно
лице са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор №83510.664.230, като
ищците притежават самостоятелен обект в сграда с идентификатор
83510.664.230.1.2, намиращ се в сграда №1, придобит първоначално като офис,
като в последствие предназначението на имота е променено на „жилищен“. Имотът е
придобит от ищците по силата на прехвърлителна сделка, извършена на 18.02.2013
г., а ответникът е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№83510.664.230.1.4, находящ се в същата сграда №1, с площ от 149 кв.м. на
22.07.2013 г. Няма спор, а се установява
и .А.А., че ищецът, заедно с другия съсобственик на поземления имот, на
05.08.2014 г. правото да построи и стане изключителен собственик на монолитна
сграда на три нива, със застроена площ от 262 кв.м. с предназначение „Търговски
обект и жилища“. Няма спор, а се установява и от приложените по делото
доказателства, че водоподаването към имотите на съсобствениците и ползвателите
на процесния поземлен имот е било от съществуващо сградно водопроводно
отклонение, чрез сградни водопроводни инсталации. Няма спор, че общата
водомерна шахта, служеща за захранване на всички имоти в поземления имот, в
това число и имота на ищците, се намира имота на ответното дружество. Няма
спор, че от 2015 г. водоподаването в имота на ищците е спряно. Основният спор е
причината, поради която няма водоподаване. Видно от приложените по делото
документи, включително и тези, изпратени от Районна прокуратура Шумен, се
установи, че между страните са възниквали и възникват множество спорове относно
ползването както на индивидуалните, така и на съсобствения поземлен имоти. По
делото са представени документи, издадени от „В и К Шумен“, от които се
установява, че при извършвани проверки относно молби и жалби на ищеца за липса
на водоподаване в имота му, служители на В и К дружеството са установили, че
захранването на трите сгради, намиращи се в процесния парцел се осъществява
чрез водопроводно отклонение, изградено съгласно предписание №1420/17.08.2005
г., издадено от „В и К- Шумен“, като спирателният кран е елемент от вътрешната
водопроводна мрежа към която дружеството няма ангажимент. От същите документи
става ясно, че през 2016 г. при извършени проверки на място е установено, че
водата в имота на ищците е спряна от съседа Н.М. /законният представител на
ответното дружество/, защото шахтата на имота се падала в неговия имот. Видно
от представената по делото служебна бележка, издадена от „В и К- Шумен“, се установи, че ищецът е
абонат на водоснабдителното дружество, касателно процесния имот, като за целта
му е открита съответната партида. Ответникът въведе възражения, че водата в
имота на ищците е спряна, поради настъпила авария, като спирането е осъществено
от служители на В и К дружеството, които съдът, с оглед на събраните по делото
доказателства счита за недоказани. Действително се установи, че имотът на
ищците, през 2015 г. се е наводнил /този факт се установява от изслушаната СТЕ
и събраните както в полза на ищците, така и в полза на ответниците гласни
доказателства/, като не се установи по безспорен и категоричен начин причината,
поради която е станала аварията, довела до наводняване на жилището. Но по
делото не са представени убедителни доказателства, от които да се установи, че
в следствие на тази авария /от 2015 г./ водоподаването в имота на ищците е
спряно именно от служители на водоснабдителното дружество и именно от
последното не се възстановява. Напротив, ангажираните по делото доказателства
/документите, изходящи от В и К Шумен/, сочат наличието на обратното, т.е., че
не служители на В и К Шумен са спрели водоподаването в имота на ищците и
евентуално те да имат ангажимента да го възстановят. От приетото по делото
заключение по извършената СТЕ, се установи, че от страна на ответника има
извършени промени по водопроводната инсталация. ВЛ сочи, че ответникът, при
строежа на собствената си сграда е прекъснал водоподаването към другите
ползватели и след това не го е възстановил. След молба от страна на ищеца, към
жилището на последния е изградена, непосредствено след водомера,
полипропиленова тръба, включена към водопроводната инсталация на новата
постройка, собственост на ответното дружество. ВЛ дава заключение, че е
възможно жилището на ищците да се захранва с вода от съществуващото
водопроводно отклонение. Към датата на изготвяне на заключението
полипропиленова тръба съществува. Същата е поставена след водомера на ответника
и стига до жилището на ищците, като водоподаването в последното не представлява
технически проблем. ВЛ категорично заяви, че спирателният кран се намира в
имота на ответника и водоподаването към имота на ищците е спряно от този кран,
тъй като единствено от този кран може да се спира и пуска водата. От събраните
по делото гласни доказателства /показанията на разпитани в полза на ответника
свидетел Г. Г./, се установи, че някъде до преди 4-5 години в имота на ищците е
имало вода, тъй като е отчитано потребеното количество. Същият свидетел заяви,
че след авария /от преди 4-5 години/ не е отчитан водомерът в имота на ищците,
тъй като се е знаело, че не се използва вода. Съдът не дава вяра на заявеното
от свидетеля, че най- вероятно спирането на водата в жилището на ищците е от
служители на В и К- Шумен, тъй като тези изявления противоречат на
представените по делото писмени доказателства, изходящи от същото дружество.
Както е посочено по- горе, при извършвани през 2016 г. проверки на място от
представители на водоснабдителното дружество е установено, че спирането на
водата е извършено от представителя на ответника. Няма ангажирани надлежни
писмени доказателства, че водоподаването е спряно от В и К- Шумен, поради
възникнала авария, т.е. не са налице съставяни по надлежния ред документи за
наличие на законна причина за прекъсване водоподаването в имота на ищците. Ето
защо счита, че доколкото се установи, че единственият към датата на приключване
на устните състезания начин за захранване на имота на ищците е посредством
изградената в съсобствения имот водопроводна инсталация, основната част, на
която минава през имота на ответника, като в същия се намира спирателният кран,
от който се контролира пускането и спирането на водата, и реално технически е
възможно в жилището на ищците да се доставя вода /изградена е съответна мрежа,
като има поставен водомер в имота/, заключава, че ответникът следва да бъде
задължен да възстанови водоподаването в имота на ищците. Не се установи
наличието на законово основание ответникът да отказва възстановяване
водоподаването в имота на ищците. Събраните по делото доказателства сочат, че
единствената възможна причина за спиране, респ. не възстановяване подаването на
вода за имота на ищците, е в поведение на служители на ответното дружество. За
уважаване на негаторния иск за собственост следва да се установи от носителя на
вещно право на собственост или на ограничено вещно право, че друго лице реално
пречи на собственика или носителя на ограничено вещно право, да упражнява
правата си. Ищецът следва да установи, че действията и/или бездействията, с
които му се смущават собственическите права са неправомерни, като желае да се
постанови със сила на пресъдено нещо правото му и да бъде осъден ответникът да
преустанови нарушението. В разглеждания казус ищците основават претенцията си
на въздействия от страна на ответника, изразяващи се в създаване на пречки
/спиране и отказ да се възстанови водоподаване в имот на ищците/ същите да
използват собствения си имот по предназначение. Безспорно, при липсата на
водоподаване в имота, последният не може да се използва по предназначение, като
в този смисъл съществуват пречки за използването му. От събраните по делото
доказателства, не се установи наличието на законна причина, поради която ответникът
извършва тези действия и бездействия, т.е. приема тези му действия за
неправомерни. Поради изложеното намира, че предявеният иск по чл.109 е
основателен и доказан, и следва да се уважи.
По отношение на
предявения иск по чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 1 830, 96 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди от
категорията на претърпяна загуба, претърпени в следствие наводняване на
гореописания имот, настъпило в следствие действия/бездействия на ответника, за
да се произнесе, съобрази следното:
Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД гласи, че този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съобразно наведените в
исковата молба и отговора твърдения, съдът квалифицира този иск като такъв по
чл.49 от ЗЗД, предвид и факта, че търси деликтна отговорност от юридическо лице.
За да възникне деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в
условията на кумулативност, следните предпоставки: възлагане на работа; вреда,
причинена при или по повод изпълнение на възложената работа; противоправно
поведение, което може да бъде действие или бездействие; причинна връзка между
вредата и противоправното поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя.
Участници в правоотношението, което възниква при този фактически състав са най-
малко три лица- този, който е възложил някаква работа /възложител/, лицето,
което при или повод изпълнение на работата причинява вреди /изпълнител/ и
пострадалият. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има гаранционна функция. Тя не
произтича от вината на лицето, което е възложило работата, а от виновното и
противоправно поведение на изпълнителя на тази работа. В случая съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до
доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за вина, в случая за
виновно бездействие. С оглед събраните по делото както писмени, така и гласни
доказателства, се установи, че през 2015 г., в следствие наводняване, в имота
на ищците са причинени щети. От заключението по извършената Съдебно техническа
оценителна експертиза, се установи, че жилището е наводнявано, като в следствие
на това в спалня, хол-дневна и коридор са подкожушена вътрешната боя и вътрешна
гипсова шпакловка, като са повредени и описани мебели. От разпитаните както в
полза на ищците, така и в полза на ответника свидетели става ясно, че
най-вероятната причина за настъпване на наводнението е спукване /пръсване/ на
хоризонтални тръби, находящи се вътре в жилището. От показанията на разпитания
свидетел Виктория Иванова, се установи, че през 2015 г. в апартамента на ищците
е имало два пъти наводнение, като водата била основно по пода, като най-
вероятно същото се е случило в следствие на някакъв теч. Същият свидетел заяви,
че когато се нанесла в имота през месец февруари 2015 г. в жилището имало вода
и е нямало някаква влага по стените. От показанията на разпитания по искане на
ответника свидетел Г. Г., се установи, че преди 4-5 години в имота на ищците
имало авария, настъпила в следствие спукана тръба, намираща се в апартамента на
ищците. Имайки предвид изложеното, съдът стига до извода, че в случая не се
установи по безспорен и категоричен начин някакво противоправно поведение от
страна на служители на ответното дружество,
в следствие на което да е настъпило наводняването на имота на ищците,
което пък от своя страна да е причина за настъпилите вреди. Напротив, по делото
има събрани доказателства, от които би могло да се направи извод, че
наводнението /наводненията/ са станали в следствие на спукана тръба в
процесното жилище. От разпитания по искане на ищеца свидетел Х. В., се
установи, че по молба на ищеца, който искал да си направи външна изолация, са
изградени нови тръби, които да са свързани с В и К инсталацията, като тези нови
тръби са изградени не поради някаква конкретна нужда, а като резервни, в
случай, че нещо се случи със старите тръби- „Преди това имаше тръба, водата си
вървеше по нея…Пуснахме нова тръба, но не сме я подвързали към никъде. Просто я
пуснахме, за да направи изолацията и в последствие щеше да я връзва. Не зная
защо не я е вързал…Аз си мислех, че ние ще го подвържем от долната страна и
когато го подвържем, преди да пуснем водата, ще свържем към водомера. Към
водомера го подвързах аз, но след като станаха тези наводнения“. От тези
показания би могло да се направи извод и за наличието на някакво действие от
страна на ищеца, което да е допринесло за настъпване на конкретните щети. Ето
защо съдът стига до извода, че в случая ищците не проведоха главно и пълно
доказване на фактическия състав на тази деликтна отговорност на ответното
дружество. Не се установи, че именно в следствие на твърдените от ищците
действия и бездействия /пускане и спиране на водата/ са настъпили процесните
наводнения, които пък са станали причина за имуществените щети в имота на
ищците. Поради изложеното заключава, че този иск е недоказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
Досежно
претенцията за заплащане на имуществени вреди от категорията на пропусната
полза, за да се произнесе, съобрази следното:
Пропусната полза
е вторият вид имуществени вреди, при наличието на които се пропуска, осуетява
увеличаване на дадено имущество. Пропусната полза трябва да отговаря на две
изисквания- увеличаването на имуществото да не е просто хипотетично, а да
съществува висока степен на вероятност, че е щяло да се осъществи. Второто
изискване- увеличаването на имуществото да е законосъобразно и отговарящо на
морала. В конкретния случай се твърди, че в следствие неправомерното спиране на
водата от страна на ответника, ищците не могат да използват имота по
предназначение, нито да го отдават под наем. Предвид изнесената по- горе
фактическа обстановка, безспорно се установи, че от 2015 г., след второто
наводняване, имотът е неизползваем и в него няма водоподаване. За последното
свидетелстват както разпитаните в полза на ищците свидетели, така и тези,
разпитани по искане на ответника. От показанията на свидетелката Г.Г., се
установи, че след аварията / 2015 г./ същата не е отчитала консумираната в
имота вода, тъй като се знаело, че там вода няма, че водата е спряна и имотът
не се използва. От изявленията на свидетелката В. И., последна наемателка на
ищците, се установи, че същата се е изнесла след второто наводняване на имота,
през месец април 2015 г., тъй като не можела да обитава същия без вода. От
изложеното по- горе, съдът приема за установено, че причина за липсата на
водоподаване в имота е неправомерно поведение на ответника, който без наличието
на законово основание е спрял водоподаването в имота на ищците. Безспорно, за
да бъде използван един жилищен имот по предназначение, би следвало същият да е
водоснабден, което в случая се установи, че не е така. Установи се, че причина
за липсата на вода е прекъсване подаването на вода от служители на ответното
дружество. Ето защо заключава, че в случая ответникът следва да понесе
деликтната си отговорност за причинените на ищците вреди от този вид. От
заключението по изготвената Съдебно техническа оценителна експертиза, прието в
тази част без някакви възражения, се
установи, че месечният пазарен наем за процесния период възлиза на
235.00 лева на месец, т.е. за целия период се ранява на сума от 8 225.00
лева. Поради изложеното счита, че този иск следва да се уважи за сума от
8 225.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищците
имуществени вреди от категорията на пропусната полза, изразяващи се в лишаване
на ищците от възможността да ползват гореописания имот и да придобиват средства
от него, чрез отдаването му под наем, считано за периода от месец май 2015 г.
до датата на депозиране на исковата молба в съда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците
следва да се присъдят извършените по делото разноски, съразмерно уважената част
от исковете в размер на 505, 90 лева. Съдът при определяне размера на
разноските за ищците не взема предвид претендираното от същите със списъка за
разноски адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства за заплащането му.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовата
страна следва да заплати на ответната направените деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 365, 67 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„М.“ ЕООД, ЕИК 127583700, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „У.“ №21А, представлявано от Н.В. М., да възстанови водоподаването в
собствения на С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.С.С., ЕГН **********, с
адрес: *** и С.В.И., ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен
представител В.И.И., ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул.
„У.“ №27, ет.2, представляващ офис- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 83510.664.230.1.2, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 83510.664.230, със застроена площ от 60 кв.м.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК 127583700, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „У.“ №21А, представлявано от Н.В. М., да заплати на С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.В.И., ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен
представител В.И.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 9-13, офис 14,
сумата от 8 225.00 лева /осем
хиляди двеста двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищците имуществени вреди от категорията на пропусната полза,
изразяващи се в лишаване на ищците от възможността да ползват гореописания имот
и да придобиват средства от него, чрез отдаването му под наем, считано за
периода от месец май 2015 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда-22.05.2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
22.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля иска в
останалата му част до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и
С.В.И., ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен представител В.И.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 9-13, офис 14, срещу „М.“ ЕООД, ЕИК 127583700, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „У.“ №21А, представлявано от Н.В. М., с правно основание чл.49, вр. с
чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сума от 1 830, 96 лева /хиляда осемстотин и
тридесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищците имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба,
претърпени в следствие наводняване на гореописания имот, настъпило в следствие
действия/бездействия на ответника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.И., ЕГН **********, действащ чрез В.И.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
9-13, офис 14, ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.“ ЕООД, ЕИК 127583700, със седалище и адрес на
управление:
гр. Шумен, ул. „У.“ №21А, представлявано от Н.В. М., сумата от 365, 67 лева /триста
шестдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направените
по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК 127583700, със седалище и адрес на
управление:
гр. Шумен, ул. „У.“ №21А, представлявано от Н.В. М., ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.И.,
ЕГН **********, действащ чрез неговия баща и законен представител В.И.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** 9-13, офис 14, сумата от 505, 90 лева /петстотин и пет
лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: