Р Е Ш Е Н И Е

389/23.4.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, ІV състав

на седемнадесети април 2019 година,

в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1437/2018 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.367 и сл. от ТЗ.

В исковата си молба до съда, ищецът „ПРИМЕКС ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: , представлявано от Г.К.П., излага, че между него и ответника „Сас сафар груп“, FR ***, представлявано от А.А.Ш., с адрес: Франция, ***, е сключен договор за извършване на транспортни услуги, по силата на който ищецът поел задължението да извърши международен транспорт на стоки от Франция до Германия, срещу насрещното задължение на ответника да заплати възнаграждение в размер на 704, 10 лева /360.00 евро/. Страните уговорили падеж на плащане на възнаграждението 30.01.2018 г. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, но ответникът не е заплатил договореното възнаграждение. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 704, 10 лева /360.00 евро/, представляваща неизплатено възнаграждение за извършен международен превоз, за което е съставена фактура №0000006894/21.11.2017 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа иска и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен договор за международен превоз на стоки, като е установена и изискуемостта на вземането. Установен е и размерът на дължимото плащане.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 058, 48 лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Сас сафар груп“, FR ***, представлявано от А.А.Ш., с адрес: Франция, ***, да заплати на „ПРИМЕКС ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: , представлявано от Г.К.П., сумата от 704, 10 лева /седемстотин и четири лева и десет стотинки//360.00 евро/, представляваща неизплатено възнаграждение за извършен международен превоз, за което е съставена фактура №0000006894/21.11.2017 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 1 058, 48 лева /хиляда петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: