Р Е Ш Е Н И Е

 

595/13.6.2019г. , гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                        Районен съдия: Мирослав Марков    

при секретаря Мария Н., като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1590 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Гражданско дело № 1590 по описа за 2018г. се води, по предявени обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД от “Ултима” ЕООД, гр. Шумен, ЕИК: ***, адрес гр. Шумен, ул. ***, представлявано от С.Д.С.,  срещу „Екомес 2010“ ЕООД гр.Шумен, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул. ***, ***, представлявано от О.Й.Н., ЕГН: ********** и срещу О.Й.Н. с ЕГН: ********** ***  за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува солидарно вземане против ответниците, произтичащо от Споразумение за разсрочване на изпълнението на парично задължение от 01.06.2016г., сключен с трето лице - Д.Л.Н., ЕГН ********** в размер на 2160,00лв. представляваща дължима и непогасена главница, мораторна лихва в размер 226,05 за период от 01.07.2016г. до 11.07.2017г.

С молба в хода на делото, ищецът е направил искане за присъединяване на друго висящо гражданско дело № 1432/2018г., което е образувано между същите страни пред ШРС. След направена служебна справка, съдът е констатирал, че са налице предпоставките по чл.213 от ГПК. С определение  съдът е съединил  гр.д.№ 1432/2018г., по описа на ШРС към гр.д.№ 1590/2018г., по описа на ШРС.

В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок.  С издадена Заповед за изпълнение №382 от 20.03.2018г. по гр.д.№780/2018г. на РС-Шумен по реда на чл.410 от ГПК, длъжникът О.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***  и  длъжникът Търговско дружество „ЕКОМЕС 2010“ ЕООД – Шумен, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, ***, законен представител – О.Й.Н., е определено да заплатят солидарно на кредитора Търговско дружество „УЛТИМА“ ЕООД – гр. Шумен, БУЛСТАТ ***, законен представител – С.Д.С., ЕГН **********, пълномощник – адв. Д.Л.Н., сумата от 2160.00 лева (две хиляди сто и шестдесет лева) – главница за непогасено солидарно задължение на съдлъжниците за заплащане на претендираната сума въз основа на Споразумение за разсрочване на изпълнението на парично задължение, сключено на 01.06.2016 г., прехвърлено чрез договор за цесия от 11.07.2017 г., сумата 226.05 лева  (двеста двадесет и шест лева и пет стотинки) – мораторна лихва от датата на падежа по Споразумението – 01.07.2016 г. до 11.07.2017 г. – датата на цесията и законната лихва от 19.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 664,00 лева (шестстотин шестдесет и четири лева) – разноски по делото. Вземането произтичало от непогасено солидарно задължение на съдлъжниците за заплащане на претендираната сума въз основа на Споразумение за разсрочване на изпълнението на парично задължение, сключено на 01.06.2016 г., прехвърлено чрез договор за цесия от 11.07.2017 г.

Ищецът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли да бъде уважен предявения иск и да се приеме за установено, че ответниците дължат на дружеството претендираните суми. Сочи, че по делото са представени достатъчно писмени доказателства, установяващи задължението на ответника и неизпълнението му. Твърди, че ответната страна не спори по размера на задължението, а по неговото плащане.  В писмено становище, моли да бъде постановено решение за уважаване на исковите претенции и присъждане на направените разноски. Според ищеца е налице сключено на 01.06.2016 г. споразумение за разсрочване на изпълнение на парично задължение между Д.Л.Н. от една страна и от друга страна - съдлъжниците - О.Й.Н. и „ЕКОМЕС 2010'’ ЕООД, гр.Шумен по силата на което съдлъжниците  солидарно са поели ангажимент да погасят парично задължение в размер на 2160,00 лв. без начисляване на лихва за забава в срок до 01.07.2016 год. Споразумението не е спазено от ответните страни, поради което е сключен договор за цесия от 11.07.2017 год., съгласно който кредиторът Д.Л.Н. е прехвърлил правата си в полза на търговско дружество „УЛТИМА’' ЕООД, гр.Шумен. Съдлъжниците са уведомени надлежно по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената цесия, което уведомяване е получено от ответниците.

Възражения на ответните страни:

 Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от първия ответник „Екомес 2010“ ЕООД гр.Шумен, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от втория ответник О.Й.Н. с ЕГН: ********** ***, с който същият, чрез процесуален представител намира исковата претенция за неоснователна. Оспорва иска до размера на 2100 лв. Представя писмени доказателства, а именно: „Разписка от дата 27.07.2017г., с посочени две страни О.Й.Н. и Д.Л.Н.“.

          В съдебно заседание по същество на делото О.Й.Н. се явява в качеството си на физическо лице и в качеството си на управител на  „ЕКОМЕС 2010'’ ЕООД, гр.Шумен, като поддържа направеното с отговора на исковата молба становище, че сума в размер на 2100,00 лева е изплатена на 27.07.2017г. на адв. Д.Л.Н..  Моли исковата молба да бъде отхвърлена в посочената част.  

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал представените писмени доказателства, с исковата молба: справка от търговски регистър за „Ултима“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение рег. №780/19.03.2018 г. на ШРС, справка от търговски регистър за „Екомес 2010“ ЕООД, заповед №382/20.03.2018 г. по гр. дело №780/2018 г. на ШРС, съобщение до „Ултима“  ЕООД по гр. д. №780/2018 г., възражение по гр. дело №780/2018 г., съобщение до „Ултима“  ЕООД по гр. дело №780/2018 г., споразумение за разсрочване на изпълнението на парично задължение от 01.06.2016 г., договор за цесия от 11.07.2017 г., 3 бр. вносни бележки, изрично пълномощно от 11.07.2017 г., уведомление от „Ултима“  ЕООД до О.Н., 2 бр. товарителници от Еконт, приемо-предавателен протокол от 11.07.2017 г.; представените с молба от отв. О.Н. от 29.03.2019 г. ксерокопия на 7 бр. разписки.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, съдът е обявил, че ще се произнесе по това производство с решението си по реда на чл.194, ал.3 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с отговора на исковата молба от втория ответник О.Й.Н. е представен препис на документ, като писмено доказателство, а именно: „Разписка от дата 27.07.2017г., с посочени две страни О.Й.Н. и Д.Л.Н.“.

В писмено становище, преди първото по делото открито съдебно заседание, ищецът е оспорил истинността на представения от ответника документ. Направил е искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК.

Съдът е допуснал направено оспорване и е открил производство за проверка на истинността на представен от ответника писмен документ, а именно: „Разписка от дата 27.07.2017г., за сумата от 2100,00 лева с посочени две страни О.Й.Н. и Д.Л.Н. и положени подписи от тях“, представен по делото под формата на заверен препис, като предмет на оспорването е автентичността на подписа на Д.Л.Н. – положен след надпис „Получил сумата:“, на основание чл.193 от ГПК.

Съдът е допуснал провеждане на съдебно-графическа експертиза, на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК. В хода на производството по чл.193 от ГПК е постъпило уведомително писмо от вещото лице назначено по делото, че експертиза не може да бъде изготвена, поради непредставяне за изследване на оригиналния екземпляр на документа, представен под формата на копие от страна на ответника.

          На основание чл.183, изр.1-во от ГПК, съдът е указал на ответната страна, да представи в оригинал, представеният под формата на частно заверен препис документ, а именно: „Разписка от дата 27.07.2017г., за сумата от 2100,00 лева с посочени две страни О.Й.Н. и Д.Л.Н. и положени подписи от тях“. След като това не е сторено от ответника О.Й.Н., съдът с определение на основание чл.183 от ГПК е изключил от доказателствата по делото представения от ответника препис на „Разписка от дата 27.07.2017г., за сумата от 2100,00 лева с посочени две страни О.Й.Н. и Д.Л.Н. и положени подписи от тях“. Разпоредбата на чл.183, изр.2-ро от ГПК е императивна, поради което представеният по делото частно заверен препис не следва да бъде обсъждан.

               Ето защо и предвид гореизложеното, съдът намира, че производството по реда на чл.193 от ГПК, следва да бъде прекратено, поради изключване от доказателствата по делото на представения от ответника препис на „Разписка от дата 27.07.2017г., за сумата от 2100,00 лева с посочени две страни О.Й.Н. и Д.Л.Н. и положени подписи от тях“. Едновременно с това, съдът е отклонил и искането за свидетелски показания, във връзка с това производство, като недопустимо, предвид на това, че се касае за установени с писмено споразумение задължения, в което ответника е участвал.

         Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:

На 01.06.2016 г. с било сключено Споразумение за разсрочване на изпълнение на парично задължение между Д.Л.Н., адвокат от Адвокатска колегия - гр.Шумен, в качеството му на кредитор от една страна и от друга страна – съдлъжниците: ответникът О.Й.Н. с ЕГН ********** - като физическо лице и ответникът Търговско дружество „ЕКОМЕС 2010” ЕООД - Шумен с ЕИК *** със седалище и адрес на управление - гр. Шумен, ул. ***, ***. По силата на това споразумение, съдлъжниците солидарно са поели ангажимент да погасят парично задължение към кредитора по Споразумението, в размер на 2160,00 лв. без начисляване на лихва за забава в срок до 01.07.2016 г. До изтичане па падежа по Споразумението - 01.07.2016 г. не е направено погасяване на дълга.

С договор за цесия от 11.07.2017г., кредиторът е прехвърлил вземането си в полза на търговско дружество „УЛТИМА” ЕООД - Шумен за сумата от 1500.00 лв. Размерът на прехвърленото вземане е 2386,05 лева, от които 2160,00 лева, представляващи дължима главница, ведно с дължимата, мораторна лихва, за периода 01.07.2016 г. - 11.07.2017 г. в размер на 226,05 лева. Уведомлението до съдлъжниците по реда на чл.99 от ЗЗД е извършено на 08.08.2017 г. Вземането в така посочения размер не е платено, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№780/2018г., която е възразена от ответниците.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:

Ищецът претендира, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в негова полза съществува вземане против ответниците в размер на сумата от 2160.00 лева (две хиляди сто и шестдесет лева) – главница за непогасено солидарно задължение на съдлъжниците за заплащане на претендираната сума въз основа на Споразумение за разсрочване на изпълнението на парично задължение, сключено на 01.06.2016 г., прехвърлено чрез договор за цесия от 11.07.2017 г., сумата 226.05 лева  (двеста двадесет и шест лева и пет стотинки) – мораторна лихва от датата на падежа по Споразумението – 01.07.2016 г. до 11.07.2017 г. – датата на цесията и законната лихва от 19.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 664,00 лева (шестстотин шестдесет и четири лева) – разноски по делото.

Сочи, че не е налице изпълнение на задължението. Представя писмени доказателства.

Ответните страни, твърдят изпълнение на задължението в по-голямата му част, но не представят доказателства за това.

По съществото на спора, съдът формира следното мнение:

Предвид гореизложеното, съдът приема исковата претенция за изцяло основателна, като кредитира представените от ищцовата страна писмени доказателства, които по същество не са оспорени от ответниците.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковете общо в размер на 672,40 лева направени в настоящето производство, както и разноските направени в заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че длъжникът О.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***  и  длъжникът Търговско дружество „ЕКОМЕС 2010“ ЕООД – Шумен, с ЕИК - ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, ***, законен представител – О.Й.Н.,

Дължат солидарно на кредитора Търговско дружество „УЛТИМА“ ЕООД – гр. Шумен, с ЕИК - ***, законен представител – С.Д.С., ЕГН **********;

следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №382/20.03.2018 г. по гр. дело №780/2018 г. по описа на РС-Шумен:

сума в размер на 2160.00 лева (две хиляди сто и шестдесет лева) – главница за непогасено солидарно задължение на съдлъжниците за заплащане на претендираната сума въз основа на Споразумение за разсрочване на изпълнението на парично задължение, сключено на 01.06.2016 г., прехвърлено чрез договор за цесия от 11.07.2017 г., сумата 226.05 лева  (двеста двадесет и шест лева и пет стотинки) – мораторна лихва от датата на падежа по Споразумението – 01.07.2016 г. до 11.07.2017 г. – датата на цесията

и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 19.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 194, ал. 3 от ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по реда на чл.193 от ГПК, поради изключване от доказателствата по делото на основание чл.183, изр.2-ро от ГПК на представения от ответника препис на „Разписка от дата 27.07.2017г., за сумата от 2100,00 лева с посочени две страни О.Й.Н. и Д.Л.Н. и положени подписи от тях“.

ОСЪЖДА длъжникът О.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***  и  длъжникът Търговско дружество „ЕКОМЕС 2010“ ЕООД – Шумен, с ЕИК - ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, ***, със законен представител – О.Й.Н., да заплатят солидарно на Търговско дружество „УЛТИМА“ ЕООД – гр. Шумен, ЕИК -  ***, със законен представител – С.Д.С., ЕГН ********** сума в общ размер на 672,40 лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, както и сумата от 664,00 лeва  - разноски направени в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д. №780/2018. по описа на РС-Шумен.

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: