Р Е Ш Е Н И Е

756/29.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На трети юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1601 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, насочен срещу ответника „***“ ЕООД, с ЕИК*** и при условията на евентуалност същия иск с правно основание чл.109 от ЗС, насочен срещу втория ответник К.М.М., с ЕГН**********. Ответникът предявява насрещен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №9, ет.2, ап.6, представлявано от В. Т. В., чрез адв.Г. Г.от ШАК срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.“***“ №0, ет.3, ап.3, представлявано от К.М.М. и срещу К.М.М., с ЕГН**********,***. Ищецът излага, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.412.14 по Кадастралната карта на гр.Шумен на основание внесена парична вноска, описана в учредителния акт на дружеството, вписан с вх.рег.№2730/2013 год. в СВ към Агенция по вписванията - гр.Шумен. Твърди, че в същия поземлен имот било учредено право на строеж на „***“ ЕООД, което построило сграда, обозначена в кадастралната карта с идентификатор 83510.412.14.1. През есента на 2014 год. по искане на „***“ ЕООД в гореописания поземлен имот на собствен ход влязъл багер за извършване на строителни дейности. Върху багера били отразени инициалите на ответника „***“ ЕООД. Багерът претърпял техническа неизправност и въпреки опитите да бъде ремонтиран, не бил пуснат в движение и отстранен от имота, като и към момента се намирал в поземления имот, като повече от три години и половина стоял и ръждясвал в имота. Същият заемал значителна част от имота и доколкото се намирал на терен, на който следвало да бъде изграден паркинг пречел бъде изградена предвидената вертикалната планировка в имота. По същата причина се затруднявало пълноценното ползване на имота, собственост на дружеството и се затруднявало движението, както на автомобили на самото дружество, така и на негови клиенти.

С настоящата искова молба моли съдът да постанови решение по силата на което да осъди първия ответника да премахне от имота процесния багер, чието държане било без основание и което пречело дружеството да осъществи правото си на собственост в пълен обем. Излага, че при извършена проверка в Областна дирекция „Земеделие“ гр.Шумен не се установило на името на първия ответник да има регистрация на багер като самоходна техника, съгласно Закона за регистрация на земеделската и горска техника. В тази връзка в случай, че същият оспори, че дружеството е собственик на багера, в условията на евентуалност моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди втория ответник К.М.М., по чието разпореждане багерът пристигнал в имота за извършване на посочената работа да бъде осъден да премахне посочения багер от имота. Претендират и присъждане на разноски. С настоящата искова молба отправя покана до ответника да му заплаща обезщетение за държането на багера в имота в размер на 200 лева на месец, като заявява, че ще реализира правото си на иск в отделно производство, включително и за минало време ,в случай, че багерът не бъде преместен.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява лично управителят, заедно с упълномощен представител – адв.Г. Г.от ШАК, който поддържа изцяло предявените искове, като в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответниците.

От името на първият ответник е депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора ответникът „***“ ЕООД заявява, че предявения срещу дружеството иск е допустим и основателен. Признава факта, че багерът е собственост на дружеството и че същият е бил в имота по повод изпълнение на СМР, във връзка със сключен Договор за строителство, сключен между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД от 21.07.2014 год. Твърди, че възложените им по договора работи са били извършени и сградата е била въведена в експлоатация. В същото време в имота били извършени и други дейности, които не им били заплатени от страна на възложителя „***“ ЕООД. Считат, че по този начин собственика на имота „***“ ЕООД неоснователно се е обогатила за сметка на ответника. Предявяват насрещен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД като моли ищеца по първоначалния иск да бъде осъден да им заплати сумата от 2000 лева, представляваща част от общата сума от 32000 лева, представляваща стойността на извършените, но незаплатени СМР в имота, с които ищцовото дружество се е обогатило за сметка на ответника.

От името на втория ответник също е бил депозиран отговор на исковата молба, в който излага, че счита предявения срещу него иск за недопустим и неоснователен. Твърди, че не е собственик на посочения багер и в качеството си на физическо лице никога не е имал договорни отношения нито с „***“ ЕООД, нито с „***“ ЕООД. Моли предявения срещу него иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание се явява представляващия първия ответник в качеството си на управител и лично като ответник по делото. В последното съдебно заседание по делото не се явява лично и не изпраща представител.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество „***“ ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.412.14 по Кадастралната карта на гр.Шумен на основание внесена непарична вноска, описана в учредителния акт на дружеството, вписан с вх.рег.№2730/2013 год. в СВ към Агенция по вписванията - гр.Шумен. В имота били построени и собствените на дружеството търговски сгради, въведени в експлоатация като отделни етапи през 2016 г. и 2017 г. и обозначени в кадастралната карта като обекти с идентификатори 83510.412.14.2 и 83510.412.14.3. В същия поземлен имот по силата на Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж №35, том VI, рег.№9629, дело 805 от 2013 год. било учредено в полза на „***“ ЕООД право на построи, съгласно одобрен инвестиционен проект обект склад с офис и гараж с обща застроена плок от 257.66 кв.метра. В изпълнение на правото на строеж последното построило сграда, обозначена в кадастралната карта с идентификатор 83510.412.14.1. В тази връзка между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД на 21.07.2014 год. бил сключен Договор за изпълнение на строително-монтажни и ремонтни работи, по силата на който „***“ ЕООД възложило на „***“ ЕООД извършването срещу заплащане на СМР на обект „Изграждане на път и дренаж на сграда, находяща се на адрес: гр.Шумен, бул.“***“, съгласно количествено – стойностна сметка, представляваща Приложение №1 за изпълнение на СМР. В тази връзка в гореописания поземлен имот на собствен ход бил докаран багер от страна на изпълнителя „***“ ЕООД. Върху багера били отразени инициалите на първия ответник. Впоследствие багерът претърпял техническа неизправност и въпреки опитите да бъде ремонтиран, не бил пуснат в движение и отстранен от имота, като и към момента на депозиране на исковата молба продължавал да се намира в поземления имот. Тъй като същият бил разположен върху площ, на която предстояло да бъде изградена предвидената вертикалната планировка в имота, с оглед изграждане на паркинг, местоположението му и невъзможността да бъде преместен на собствен ход, затруднявало пълноценното ползване на имота, собственост на ищцовото дружество и затруднявало движението, както на автомобили на самото дружество, така и на негови клиенти.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: фактура №0000001322/30.05.2018 год.; учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност „***“ ЕООД от дата 08.04.2013 год.; скица от АГКК за имот №83510.412.14; скица от АГКК за имот №83510.412.14.1; скица от АГКК за имот №83510.412.14.2; скица от АГКК за имот №83510.412.14.3; Удостоверение №84/13.09.2017 год. за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Община Шумен; Удостоверение №1/05.01.2016 год. за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Община Шумен; Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж №35, том VІ, рег. №9629, дело №805 от 2013 год.; снимков материал – 2 стр.; чертеж, част Архитектура на сграда със смесено предназначение за магазин, складове и офис ПИ 83510.412.14; Договор за изпълнение на СМР от 21.07.2014 год., ведно с Приложение № 1.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че въпросният багер/ескаватор е модел 305126 „Тагил“, производство 1993 год. с маса 32 тона, че при направения оглед е установено, че има счупен лагер на опората на въртенето /купола/ и смяната му е невъзможна, тъй като резервни части за този модел не се внасят, ликвидационната стойност на същия се определя като скраб, като вещото лице предлага три различни варианта – 7000 лева /получена след приспадане на разходи за товарене/разтоварване и транспортиране на багера/, 9000 лева /при нарязване на багара на место и извозването му до площадка за изкупуване на скраб от специализирана фирма и 6400 лева /при ползване на външна услуга за нарязване на багера и транспортирането му. Вещото лице дава заключение, че според него най-благоприятен е втория вариант.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че от предоставената и налична по делото документация няма такава, от която да се установява обема на извършените изкопи в обекта, че изкопните работи на обекта, посочени в проектна част „Геодезия-вертикална планировка и трасировъчен план“ могат да се извършат с процесната строителна техника – Багер ЕО5126, намираща се в момента на обекта, позиционирана под далекопровод ВН 110 kV, както и че предвид на обстоятелството, че в Заповедната книга на обекта няма заповед от проектант, в която изрично да е вписано, че е необходимо обемът на изкопните работи да се изпълнят в коригирани количества /в участък от южната страна на сградата с посочена дължима, ширина и дълбочина/ и поради какви обстоятелства, спрямо проекта, не може да се приеме, че има промяна на количествата на изкопните работи на обекта спрямо Проекта.

При така установената фактическа обстановка по отношение на предявения главен иск с правно основание чл.109 от ЗС съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът на имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл.109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права и техния обект от неоснователни действия, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото. Правният интерес от този иск е обусловен от това ищецът да е носител на правото на собственост за имота, защита на което се търси. За успешно провеждане на исковата си защита, ищецът по негаторния иск, следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните кумулативно изискуеми предпоставки: че е собственик на засегнатия имот и че ответникът, е извършил или извършва действия или създава състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.

В настоящия случай от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че сочения имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.412.14 по Кадастралната карта на гр.Шумен на основание внесена непарична вноска, описана в учредителния акт на дружеството, вписан с вх.рег.№2730/2013 год. в СВ към Агенция по вписванията - гр.Шумен е собственост на „***“ ЕООД. В същото време не се спори и че в посочения имот се намира багер/ескаватор, модел 305126 „Тагил“, производство 1993 год. с маса 32 тона, позициониран под далекопровод ВН 110 kV, както е че същият е собственост на първия ответник „***“ ЕООД. В подкрепа на този извод са изявленията на представляващия ответното дружество, направени в отговора на исковата молба, в които по безспорен начин признава факта, че посочения багер е собственост на представляваното от него дружество.

От материалите по делото и най-вече от изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че посочения багер е аварирал, има счупен лагер на опората на въртенето /купола/ и доколкото смяната му е невъзможна, тъй като резервни части за този модел не се внасят, същият не може да бъде преместен на собствен ход.

При преценка на иска съдът съобрази и изложените в исковата молба твърдения, че доколкото посочения багер е разположен върху площ, на която предстои да бъде изградена предвидена вертикална планировка в имота на ищцовото дружество, необходима с оглед изграждане на паркинг, местоположението му и невъзможността да бъде преместен на собствен ход, затруднявало пълноценното ползване на имота, собственост на ищцовото дружество и затруднявало движението, както на автомобили на самото дружество, така и на негови клиенти. В същата насока са и направените от страна на представляващия ответното дружество изявления в отговора на исковата молба, в които изрично признава иска, като заявява, че счита същия за допустим и основателен.

С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативно дадени в разпоредбата на чл.109 от ЗС предпоставки, с оглед на което предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде осъдено ответното дружество „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.“***“ №0, ет.3, ап.3, представлявано от К.М.М. да премахне намиращия се в собствения на ищцовото дружество поземлен имот с идентификатор 83510.412.14 по Кадастралната карта на гр.Шумен багер/ескаватор, модел 305126 „Тагил“, производство 1993 год. с маса 32 тона, позициониран под далекопровод ВН 110 kV.

С оглед на обстоятелството, че главния иск е уважен изцяло, съдът намира, че не следва да се произнася по предявения в условията на евентуалност иск, доколкото същият е предявен при условие, че ответното дружество оспори факта, че именно „***“ ЕООД, с ЕИК*** е собственик на багера, което условие не се е осъществило в рамките на проведеното производство. Още повече, че както бе посочено и по-горе ответното дружество, чрез процесуалният си представител по ясен и категоричен начин заявява, че именно „***“ ЕООД, с ЕИК*** е собственик на въпросния багер.

По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД съдът приема от правна страна следното:

Първият ответник по първоначалния иск и ищец по насрещния претендира заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща част от обща сума в размер на 32000 лева, с която счита, че ищцовото дружество се е обогатила за тяхна сметка, поради факта, че в имота на ищцовото дружество са били извършени СМР, които не са заплатени на изпълнителя.

В тази връзка от материалите по делото се установява по безспорен начин, че „***“ ЕООД е извършило строително-монтажни работи в имот, собственост на „***“ ЕООД, но във връзка с отстъпено в същия имот по силата на Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж №35, том VI, рег.№9629, дело 805 от 2013 год. в полза на „***“ ЕООД право на строеж, съгласно одобрен инвестиционен проект и в изпълнение на Договор за изпълнение на строително-монтажни и ремонтни работи, сключен на 21.07.2014 год. между „***“ ЕООД в качеството му на възложител и „***“ ЕООД в качеството на изпълнител. От изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че липсва документация, от която да се установява обема на извършените изкопи в обекта и че предвид на обстоятелството, че в Заповедната книга на обекта няма заповед от проектант, в която изрично да е вписано, че е необходимо обемът на изкопните работи да се изпълнят в коригирани количества /в участък от южната страна на сградата с посочена дължима, ширина и дълбочина/ и поради какви обстоятелства, спрямо проекта, не може да се приеме, че има промяна на количествата на изкопните работи на обекта спрямо Проекта. Следователно от изложеното се налага извода, че всички извършени от „***“ ЕООД изкопни работи и други СМР са извършени в изпълнение на сключения между тях и „***“ ЕООД Договор за изпълнение на строително-монтажни и ремонтни работи от 21.07.2014 год. и Приложение №1 към същия. А с оглед на изложеното предявеният насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС, съгласно която в хипотеза, когато при изпълнение на валиден договор престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат и той е постъпил в патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване за изпълнителя. Престирането от него е в изпълнение на задължение, произтичащо от договора. Дори и насрещната страна по договора да не е извършила своята престация, последната се дължи и представлява своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя. В този смисъл е Решение №187 от 22.02.2017 год. на ВКС по т.д. №2724/2015 год., I т.о., ТК и др.

С оглед изхода на делото на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество по първоначалния иск и ищец по насрещния следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество по първоначалния иск направените от тяхна страна разноски в настоящото производство в общ размер на 1130 лева, включващи адвокатско възнаграждение по първоначалния и насрещния иск, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

С оглед на обстоятелството, че поради естеството на първоначалния иск при депозиране на исковата молба размерът на дължимата държавна такса не е могъл да бъде определен, то същата следва да бъде определена към настоящия момент на основание разпоредбата на чл.70, ал.3 от ГПК с оглед заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза. При определяне цената на иска съдът съобрази обстоятелството, че делото и по-конкретно иска по чл.109 от ЗС има за предмет задължение за заместимо действие, при което цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действието. В този смисъл са и разясненията, дадени в 1. на Тълкувателно решение №4/2015 год. от 06.11.2017 год. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №4 от 2015 год. В тази връзка съдът като съобрази обстоятелството, че вещото лице дава заключение, че най-благоприятния вариант за премахване на въпросния багер от имота на ищцовото дружество е втори вариант от заключението /9000 лева/ намира, че дължимата държавна такса по иска с правно основание чл.109 от ЗС е в размер на 360 лева. При завеждане на иска ищцовото дружество е заплатило държавна такса в размер на 50 лева, която следва да бъде приспадната от общо дължимата такава в размер на 360 лева. В същото време с оглед изхода на спора разликата до пълния размер на дължимата държавна такса следва да бъде заплатен от ответното дружество.

С оглед изхода на правния спор и обстоятелството, че първоначалния иск е уважен, а насрещния е отхвърлен изцяло на ответното дружество разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.“***“ №0, ет.3, ап.3, представлявано от К.М.М. да преустанови действията си, с които пречи на „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №9, ет.2, ап.6, представлявано от В. Т. В. да упражнява в пълен обем правата си на собственик на недвижим имот с идентификатор 83510.412.14 по Кадастралната карта на гр.Шумен, местност „***“, с административен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №203, като премахне намиращия се в обекта и позициониран под далекопровод ВН 110 kV багер/ескаватор, модел 305126 „Тагил“, производство 1993 год. с маса 32 тона.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.“***“ №0, ет.3, ап.3, представлявано от К.М.М. срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №9, ет.2, ап.6, представлявано от В. Т. В. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща част от обща сума в размер на 32000 лева, с която счита, че ищцовото дружество се е обогатила за тяхна сметка, поради факта, че в имота на ищцовото дружество са били извършени СМР, които не са заплатени на изпълнителя, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.“***“ №0, ет.3, ап.3, представлявано от К.М.М. да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №9, ет.2, ап.6, представлявано от В. Т. В. сумата от 1130.00 лева /хиляда сто и тридесет лева и нула стотинки/, представляваща направени от тяхна страна деловодни разноски в настоящото производство, включващи адвокатско възнаграждение по първоначалния и насрещния иск, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Велики Преслав, ул.“***“ №0, ет.3, ап.3, представлявано от К.М.М. да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 310 лева /триста и десет лева/, представляваща разлика в дължимата държавна такса до пълния определен от съда по реда на чл.70, ал.3 от ГПК размер.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: