Р Е Ш Е Н И Е
258/22.3.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Н., като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело № 1629 по описа за 2018
год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело, съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, предявен от „А 1 България“ ЕАД,
ЕИК: ***, с адрес: ГР. СОФИЯ, УЛ. ***, чрез, пълномощник: адв. В.Г. срещу А.К.Ю. с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С
оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск
за установяване на вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата от
945,22 лв. (деветстотин
четиридесет и пет лева и двадесет и две
стотинка), от които: 74,38 лв. (седемдесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки) - незаплатена далекосъобщителна услуга;
дължима по договор за далекосъобщителни
услуга с номер М4524401 от дата 10.04.2015г., съгласно фактура №311634000 с
падеж на плащане 06.05.2015 г., за отчетен период от 16.03.2015 г. до
15.04.2015 г., фактура №313474244 с падеж на плащане 04.06.2015 г., за отчетен
период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г.; 870,84 лв. (осемстотин и седемдесет
лева и осемдесет и четири стотинки) - неустойка предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга; дължима по договор за далекосъобщителни
услуги с номер М4524401 от дата 10.04.2015 г.. съгласно фактура №566856238 с
падеж на плащане 25.09.2015 г., за отчетен период от 16.08.2015 г. до
15.09.2015 г., фактура №566856285 с
падеж на плащане 25.09.2015 г., за отчетен период от 16.08.2015 г. до
15.09.2015 г., фактура №566856331 с падеж на плащане 25.09.2015 г. за отчетен период от 16.08.2015 г, до
15.09.2015 г.; сумата 19.17 лева (деветнадесет
лева и седемнадесет стотинки) – мораторна лихва, начислена за периода от
05.06.2015 г. до 18.12.2017 г. ; законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда
– 09.01.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата в
размер на 205,00 лв. (двеста и пет
лева), от която: държавна такса – 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение –
180,00 лв.
Вземането е произтичало от договор за далекосъобщителни услуга с номер М4524401
от дата 10.04.2015г фактура №311634000 с падеж на плащане 06.05.2015 г.,
фактура №313474244 с падеж на плащане 04.06.2015 г., фактура №566856238 с падеж
на плащане 25.09.2015 г., фактура №566856285 с падеж на плащане 25.09.2015 г.,
фактура №566856331 с падеж на плащане 25.09.2015г.
В отговора ответникът, чрез назначения особен представител приема
исковете за неоснователни, като твърди, че двете посочени фактури не се дължат, тъй
като едната е извън действието на договора, а втората е предплатена с
подписването му. За неустойката в размер на 870,84 лева, твърди, че
представлява неравноправна клауза и е
нелоялна търговска практика.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в първото по делото съдебно заседание. В писмена молба посочва, че
поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с възраженията
на ответника, сочи, че същите са неоснователни. Евентуално иска от съда, да се приложи споразумение сключено между
оператора и КЗП, за неустойка в размер на три стандартни месечни такси.
В съдебно заседание, особеният представител на ответника, застъпва
становище, че предявената искова молба е неоснователна и недоказана. Сочи още,
че претендираната неустойка е несъобразена по размер и
в нарушение на закона. Моли съда да вземе предвид изложеното становище, като
съобрази и съдебните разноски съобразно уважените и отхвърлени части на
исковата молба.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата молба
писмени доказателства: ксерокопия на: фактура №0313474244/ 20.05.2015г. от
„Мобилтел ЕАД“ – София, сметка №0566856331/ 25.09.2015г., сметка №0566856238/ 25.09.2015
г., сметка №0566856285/25.09.2015г., приложение №3 към Договор №504304529 /10.04.2015
г. - ценоразпис, допълнение към Приложение №1 към Договор №504304529/10.04.2015
г. – допълнителни декларации по ЗЗП, Приложение №3 към Договор
№504304529/10.04.2015 г. - ценоразпис, допълнение към Приложение №1 към Договор
№504304529/10.04.2015 г. – допълнителни декларации по ЗЗП, Приложение №3 към
Договор №504304529/10.04.2015 г. - ценоразпис, допълнение към приложение №1 към
Договор №504304529/10.04.2015 г. – допълнителни декларации, приложение №1 към
Договор №504304529/10.04.2015 г. – активиране на условия за ползване на ценови
пакети за пренос на данни, приложение №1 към Договор №504304529 / 10.04.2015 г.
– условия за ползване на тарифни планове, приложение №1 към Договор
№504304529/10.04.2015 г. – условия за ползване на тарифни планове, приложение
№3 към Договор №504304529 /10.04.2015 г. – ценоразпис, приложение №1 към
Договор №504304529 /10.04.2015 г. – допълнителни декларации, Договор №504304529
/10.04.2015 г.; представените с молба-становище от 15.02.2019 г. писмени
доказателства – ксерокопия на: общи условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК от
„А
1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, с адрес: ГР. СОФИЯ, УЛ. ***, чрез, пълномощник: адв.
В.Г. срещу А.К.Ю. с ЕГН **********, с адрес: ***, с който се иска
да бъде прието за установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в
размер на 945,22 лв. (деветстотин четиридесет и пет
лева и двадесет и две стотинка), от
които: 74,38 лв. (седемдесет и четири лева и тридесет
и осем стотинки) - незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по
договор за далекосъобщителни услуга с
номер М4524401 от дата 10.04.2015г., съгласно фактура №311634000 с падеж на
плащане 06.05.2015 г., за отчетен период от 16.03.2015 г. до 15.04.2015 г.,
фактура №313474244 с падеж на плащане 04.06.2015 г., за отчетен период от
16.04.2015 г. до 15.05.2015 г.; 870.84 лв. (осемстотин и седемдесет лева и
осемдесет и четири стотинки) - неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга; дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер М4524401 от дата 10.04.2015 г.. съгласно фактура №566856238 с падеж на
плащане 25.09.2015 г., за отчетен период
от 16.08.2015 г. до 15.09.2015 г., фактура
№566856285 с падеж на плащане 25.09.2015 г., за отчетен период от 16.08.2015 г.
до 15.09.2015 г., фактура №566856331 с падеж на плащане 25.09.2015 г. за отчетен период от 16.08.2015 г,
до 15.09.2015 г., както и
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда
– 09.01.2018 г. до изплащане на вземането.
С оглед на представените писмени доказателства,
съдът приема, че ищецът осъществил продажба на услуги, а ответника останал
задължен за общо за сумата в размер на 74,38 лв.
(седемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) за незаплатена
далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга.
Задължението на ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане
е и изискуемо. Поради което, искът следва да бъде уважен в тази му част.
По отношение на направените възражения от ответника във връзка с главницата,
съдът намира същите за неоснователни. Ето защо, съдът приема, че ищецът е бил
изправната страна по договора в тази му част.
В исковата молба се претендира начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите в размер на 870,84 лв. С
разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е
предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. В случая ищецът се
позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в Приложение към Договорите в
раздел „Отговорност“ от ОУ, съгласно която, в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово искане или
вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на
тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване. Цитираната клауза регламентира дължимост на
неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне.
Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване
на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира за частично основателно
направеното възражение от ответника за нищожност на клаузата от договора,
касаещо заплащането на неустойка. Абонатът притежава качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на
понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. На ответника в качеството на физическо
лице е предоставена далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Съобразно
съдебната практика, неустойката в размер на всички оставащи месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се
приема за нарушение на ЗЗП и за нелоялна търговска
практика. Към това следва да се добави и т.н. неустойка за тарифно обвързване,
която също е предмет на настоящото производство.
Независимо от горното, обаче съдът приема за основателно
становището на ищеца, за наличие на споразумение сключено между мобилният оператор и КЗП, за неустойка в
размер на три стандартни месечни такси. Служебно е известно на съда за
наличие на спогодба, сключена на 21.06.2016г. по гр.дело № 12268/2014г. по описа на СГС между
„Мобилтел“ ЕАД, чийто правоприемник е „А 1 България“ ЕАД и Комисията за защита
на потребителите, с която по същество максималният размер на неустойката по
договори за електронни съобщителни услуги предлагани от ищеца, за абонат
физическо лице, имащо качество на потребител по ЗЗП не може да надвишава
трикратният размер на месечните абонаментни такси.
Поради горното, съдът
намира, че искът за неустойка следва да бъде частично уважен в тази му част до трикратният размер на месечните абонаментни такси.
Видно от материалите по делото се касае за два такси, едната от която е на стойност 14,90 лева, а другата е на
стойност 22,90 лева. Трикратният размер на сбора на
месечните абонаментни такси е 113,40 лева, до който раземр искът следва да бъде
уважен, според настоящият съдебен състав.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно адвокатското
възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са
дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К.Ю. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на кредитора „А
1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, с адрес: гр. СОФИЯ, ул. ***, пълномощник: адв. В.Г.,
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №102/12.01.2018г., постановена по ч.гр.д.№138/2018г. по описа на РС-Шумен: 74,38
лв. (седемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) - незаплатена
далекосъобщителна услуга; дължима по договор
за далекосъобщителни услуга с номер М4524401 от дата 10.04.2015г.,
съгласно фактура №311634000 с падеж на плащане 06.05.2015 г., за отчетен период
от 16.03.2015 г. до 15.04.2015 г., фактура №313474244 с падеж на плащане
04.06.2015 г., за отчетен период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г.; неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, представляваща трикратният размер на сбора на месечните абонаментни такси в размер на 113,40 лева; законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда
– 09.01.2018 г. до изплащане на вземането както и разноските
по заповедното производство: сумата от 205,00 лв. /двеста и пет лева/ -
разноски по делото, от които 25,00 лв. - заплатена държавна такса и 180,00 лв.
- адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с който се иска да се
признае за установено, че А.К.Ю. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на кредитора „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, с адрес: ГР. СОФИЯ, УЛ. ***,
пълномощник: адв. В.Г., следните вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №102/12.01.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№138/2018г. по описа на РС-Шумен за сума в размер
над 113,40 лева до 870,84 лв. (осемстотин и седемдесет лева и осемдесет и четири
стотинки) - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга.
ОСЪЖДА А.К.Ю. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: ***,
с адрес: ГР. СОФИЯ, УЛ. ***, пълномощник: адв. В.Г., сума общо в размер на 430,00
лв. за направените по настоящото дело разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№138/2018г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: