Р Е Ш Е
Н И Е
145/13.2.2019г.,
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№1656 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано oт Х.Й. , излага, че на 17.11.2014
г. между ответника С.С.С., ЕГН **********,*** и „Макс Телеком“ ООД, е
сключен „Договор за услуги- Физическо лице“ с №ВС470314171114006 за
предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги. Договорът е сключен
със срок от 24 месеца, след изтичането на който същият се преобразувал в
безсрочен. В срока на договора ответникът останал задължен за плащане на цена
на предоставени фактури. На 03.08.2015 г. била издадена фактура №2000016552, с
период на отчитане 01.06.2015 г.- 03.07.2015 г., на стойност 873, 25 лева. В
тази сума е включено задължение за главница в размер на 180, 74 лева, начислена
като баланс по предишни фактури за минал период; начислена е сума за неустойка
за невърнато устройство в размер на 219.00 лева, както и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор в размер на 473, 51 лева. Договорът е
предсрочно прекратен, поради неплащане на задължението по горепосочената
фактура. На 26.10.2015 г. вземането е прехвърлено на ищцовото дружество по
силата на сключен между кредитора „Макс Телеком“ ООД и ищеца Договор за
продажба и прехвърляне на вземания. На ответника, като цедиран длъжник било
изпратено уведомление за настъпилата цесия, като съобщението било изпратено на
посочения от длъжника адрес. Същото е върнато в цялост, тъй като пратката не е
потърсена от получателя. Ищецът моли длъжникът да се счита за уведомен с
получаването на настоящата искова молба. Поради неплащане на задължението
ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. №3353/2017 г. по описа на ШРС, като съдът издал заповед за изпълнение
на парично задължение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск, като моли да се
постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 180, 74 лева, представляваща стойността на доставени от „Макс
Телеком“ на ответника интернет услуги, за която е съставена фактура №2000016552
от 03.07.2015г., като вземането е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.2015 г. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът
не представя писмен отговор. Не се явява и в съдебно заседание, за да изрази
становището си по така предявения иск.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№3353/2017
г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена срещу
ответника заповед за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 180, 74 лева, представляваща главница по Договор №BG470314171114006 от 17.11.2014 г.; 473, 51 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договор; 219.00 лева- неустойка за
невърнато устройство за достъп до интернет; 1, 83 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 19.07.2017 г. до 03.10.2017 г., като е
присъдена и законна лихва върху главницата, считано от 03.11.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и извършените по делото разноски. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и ищецът в
законопредвидения срок предявява настоящите искове.
Не се спори
между страните, а се установява и от приложените по делото доказателства, че на
17.11.2014 г. между ответника и „Макс Телеком“ ООД, е сключен „Договор за
услуги- Физическо лице“ с №ВС470314171114006 за предоставяне на услугата
Мобилен достъп до интернет услуги – „Easy plus
30“,
по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилен
достъп до интернет услуги, като му е предоставил и устройство за ползването,
при насрещното задължение на ответника да заплаща месечна такса в размер на 27,
95 лева. Договорът е сключен със срок от 24 месеца, считано от датата на
сключването му. Съгласно договора, ответникът е следвало да заплаща дължимите
суми в 15-дневен срок от издаването на съответните фактури. Видно от
представения по делото частно заверен препис от фактура №2000016552/03.07.2015
г., с период на отчитане 01.06.2015 г. - 03.07.2015 г., се установи, че на
ответника са му начислени суми за неустойки съгласно договора, както и сума от
180, 74 лева, представляваща баланс по предишни фактури. Определен е срок за
плащане по фактурата 18.07.2015 г. Ответникът не оспори така представените
документи, нито наведе възражения относно основанието и размера на претенцията,
т.е. ответникът не оспори твърденията, че не е плащал уговорената между страните
месечна такса за ползване на предоставяните му услуги от дружеството. От представените по делото документи
/договор за продажба и прехвърляне на вземания, анекс и приложения към същия
договор/, се установи, че на 26.10.2015 г. между „Макс Телеком“
ООД и ищеца е
сключен договор за продажба
на вземания /цесия/, по силата на който първото дружество, в качеството си на
кредитор е прехвърлило вземането си, предмет на горепосочения „Договор за
услуги- Физическо лице“ с №ВС470314171114006 на ищцовото дружество. Видно от текста на договора за цесия
/чл.4.4 от договора/, страните са уговорили приобретателят /в случая ищцовото
дружество в качеството на цесионер/ да изпрати уведомления до длъжниците по
прехвърлените вземания, като за целта приобретателят е изрично и надлежно
упълномощен. По делото е представено уведомление относно договора
за цесия, но няма данни същото да е връчено на ответника. Съобразно
задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая изходящото от цесионера
уведомление, действащ като пълномощник на цедента по смисъла на договора за
цесия, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо за
настъпилата цесия, така и договора за прехвърляне на вземането. Съгласно разпоредбата
на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е
съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор
промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по
вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в
закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответника е
настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
Ответникът не
оспори фактите относно сключения договор, както и относно размера на договореното
главно задължение, като не оспори и фактите относно спиране на плащанията по
договора. Няма наведени твърдения за последващо изпълнение задълженията по
договора, нито ангажирани доказателства. Предвид гореизложеното, съдът стига до
извода, че установителният иск е основателен и следва да се уважи.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от иска, в общ размер на 192, 13 лева /67, 13 лева- в заповедното производство
и 125.00 лева- в исковото/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.С.,
ЕГН **********,***, дължи
на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
oт Х. Й. , сума в размер на 180,
74 лева /сто и осемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на доставени от „Макс
Телеком“ на ответника интернет услуги, за която е съставена фактура №2000016552
от 03.07.2015 г., като вземането е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.2015 г., за която сума, по
ч.гр.дело №3353/2017 г. по описа на Районен съд Шумен е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,***, да
заплати на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано oт Х.Й. , сумата от 192, 13 лева /сто деветдесет и два лева и
тринадесет стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете /67,
13 лева- в заповедното производство и 125.00 лева- в исковото/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: