Р Е Ш Е Н И
Е
1/2.1.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Шумен, девети състав, в публично заседание проведено на трети декември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря
Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1667/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба подадена по реда на чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, за признаване като установено, в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 1126/2018 г., по описа на РС Шумен и против ответника има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, произтичащо от Договор за доставка на топлинна енергия, с която в условията на
първоначално обективни кумулативно съединение са предявени
положителни установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД гр. София против
С.А.Б., с правно
основание, както следва: по
чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150 вр чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и цена 2 107,25 лв. - главница, представляваща стойност
на неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена 294,06 лв. – мораторна лихва върху главницата от 2 107,25
лв., за периода от 15.09.2015 г. до 19.12.2017 г.; по чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването вр. чл. 298, вр. чл. 288
ТЗ, вр. чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 47,48 лв.,
представляваща неплатена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда етажна собственост, за периода от м.
05.2014 г. - м. 04.2017 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена
8,97лв. - мораторна лихва върху главницата от 47,48 лв., за периода от
15.09.2015 г. до 19.12.2017 г., както и искане за присъждане на законната лихва
върху вземането считано от 28.12.2017 г. /датата на подаване на Заявление по
чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане,.
С исковата молба
е направено искане по чл. 219 ГПК за привличане на дружеството
извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия
на
адреса на ответницата - „Техем сървисис” ЕООД, поради което с Определение № 2751/12.10.2018
г., съдът го е конституирал, като трето лице - помагач на страната на ищеца.
В срока по чл.
414 ГПК, както и в срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала възражение,
съответно писмен отговор на исковата молба, с които намира исковете за
допустими, но неоснователни. Твърди, че никога не е обитавала жилището
в гp.
С., не е живяла на посочения в исковата
молба адрес, а винаги е живяла в гр. Ш., както и че в
процесното жилище не е доставяна топлинна енергия и същото не се отоплява. Не се противопоставя
съдът да се произнесе по неравноправния характер на клаузи в договора между
страните. Прави възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност по
отношение на претендираните суми на основание чл. 111 ЗЗД. Моли разноските в
настоящото производство да останат в тежест на ищеца така, както са направени.
В съдебно
заседание ищцовата страна поддържа исковете. Ответницата, чрез процесуален
представител, изразява становище за недоказаност на исковите претенции и моли
да бъдат отхвърлени.
Третото
лице - помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис”
ЕООД не взема становище по допустимостта и основателността
на предявените искове.
От приетите по
делото доказателства настоящият състав
на ШРС намира за установено от фактическа страна следното:
От документите
приложени към ГД № 1126/2018 г., по описа на
ШРС, прието по настоящото дело в цялост, се установява, че по реда на чл. 410
ГПК ищецът е подал Заявление рег. № 3099174/28.12.2017 г., за издаване на
Заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГД № 90180/2017 г., по
описа на СРС, което с Определение от 20.03.2018 г. е прекратено и делото е
изпратено по компетентност на ШРС, където е образувано ГД № 1126/2018 г., по описа на РС Шумен. С Разпореждане от 23.04.2018
г. заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед по чл. 410 ГПК за
изпълнение на парично задължение № 525/23.04.2018 г., по описа на ШРС, с която
е осъдил длъжницата да плати на кредитора сумите: 2 154.73 лв. - главница за доставена и реално
потребена топлинна енергия през периода от месец май 2014 г. до м. април 2017
г., от абонат 088858, за имот, находящ се на адрес: гр. С., ***; 303.03 лв.
/триста и три лева и три стотинки/ - лихва върху главницата за периода от
15.09.2015 г. до 19.12.2017 г., както и законната лихва от 29.12.2017 г. до
окончателното плащане на вземането, ведно с разноските в заповедното
производство.
Длъжницата е
подала възражение срещу Заповедта за изпалнение, твърдейки че не дължи
претендираното парично вземане. Заповедният съд е приел, че възражението е
подадено в рамките на законовия двуседмичен срок по чл. 414 ГПК и е указал на
кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от заповедния съд
едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането, по
което е образувано настоящото производство.
От Протокол на
Общо събрание /л. 10 по делото/ се установява, че на 13.06.2002 г. от общо 80,
са присъствали и са дали съгласие 69 етажни собственици на имоти в сграда на
адрес: гр. С., ***, при което е
взето решение да се сключи Договор за извършване на услуга „Топлинно
счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД гр. София. Към Протокола е приложен
списък на собствениците, а от Удостоверение № 68-00-909 по описа на „Географска
информационнна система” ЕООД – София, /л. 18 по делото/, се установява, че
имотът на ул. ***, е жилищна сграда с два входа с настоящ адрес:*** и
вх. Б. На 17.07.2002 г. между „Техем сървисиз“ ЕООД и упълномощеното от Общото
събрание на етажната собственост на адрес: гр. С.,
***, лице – Е. С. К., е сключен
Договор № 115 /л. 9 по делото/ с предмет доставка
и монтаж нa термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение разхода на топлинна
енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки на потребителите. Страните
са се съгласили изготвянето на общата и индивидуалните сметки да се извършва на
база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от
ищеца – „Топлофикация” ЕАД. Договорено е индивидуалното потребление на топлинни
енергия да се установява посредством системата ХАЙЦТЕК (системата за разпределение
на разходите за топлинна енергия) на база отчетените от уредите показания и
дела на разхода топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на
общите сградни инсталации, в съотношение 20/80 %. Отчетът на разходите за
отопление и топла вода е следвало да се извършва едни път годишно, като първият
отчетен период бил 2002-2003 г. Срокът на договора бил пет години, кото се
удължавал автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от
страните не го прекрати с писмено предизвестие, подадено един месец преди
изтичането.
От НА № ***, по описа на Нотариус, рег. № 157 на Нотариалната
камара с район на действие РС София, за продажба на недвижим имот /л. 21 по
делото/, се установява, че на 02.05.2012 г. ответницата е закупила имот на ул. ***, апартамент № 5. От Писмо до ответницата /л. 19 по
делото/ изпратено с обратна разписка от 14.12.2012 г. и върната пратка като
непотърсена, относно смяна на титуляра, на основание чл. 61, ал. 4 от Общите
условия на „Топлофикация София“ АД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, се установява, че партидата на процесния апартамен е с абонатен № 88858.
По делото са
представени Съобщения към фактури: № 0081834382/31.07.2017 г.; № 0075597768/31.07.2016
г.; № 0064949921/31.07.2015 г. /л. 14-16 по
делото/, за начислени от ищеца по партида с абонатен № 88858, като реална
консумация на топлинна енергия за съответните периоди, суми на обща стойност 2 107,25 лв., както
следва: за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. общата стойност на начислената
топлинна енергия е 604.28 лева, от които отразено като платени - 6.84 лева или
дължими – 597.44 лева; за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. общата стойност
на начислената топлинна енергия е 679.67 лева, от които отразено като платени
0.00 лева или дължими – 679.67 лева; за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
обща стойност на начислената топлинна енергия е 830.14 лева, от които отразено
като платени 0.00 лева или дължими – 830.14 лева.
От Справка за
дялово разпределение /л. 17 по делото/, представена от ищеца и неоспорена от
ответника, се установява, че за абонатен номер № 88858, за периода от
30.04.2015 г. до 30.04.2017 г. като задължения са осчетоводени за плащане суми
за дялово разпределение възлизащи на общо 47.48 лева, както следва: по
фактура № 0064949921/31.07.2015 г. – 18,92 лева;
по фактура № 0075597768/31.07.2016
г. – 14,96 лева и по
фактура №
0081834382/31.07.2017
г. – 13,60 лева;
По делото е
допусната СТЕ, от заключението на която се установява, че потребената от
абоната – ответник топлинна енергия за процесния тригодишен период следва да
възлиза на обща стойност 2 580,26 лв..
По делото е
допусната ССчЕ от заключението на която се установява, че общият размер на
законната лихва върху всяко от задълженията считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 19.12.2017 г. по счетоводни данни на ищеца възлиза на
303.07 лева, а по заключението на СТЕ - 294.08 лева
Представени са и
други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на ШРС формира следните
правни изводи:
От писмените доказателства еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано заповедно производство по ЧГД № 1126/2018 г., по описа на
ШРС; че в негова
полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в претендирания
размер; че длъжникът е подал възражение за недължимост на паричното вземане,
както и че е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, за предявяване на настоящия
иск. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на обуславящата искова
претенции по чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, вр чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 298, вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2 107,25 лв. -
стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2017
г., е
предпоставено от установяване, от ищцовата страна, при условията на пълно и
главно доказване, че процесният имот в гр. С., ***, е собствен на ответницата, намира се в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа,
както и че през процесния период е бил топлофициран; че между страните е
съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период и начина на
извършване на дялово разпределение, както и дела на ответника съответно
потребената топлоенергия в претендираното количество и стойности през исковия
период: за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за
битово горещо водоснабдяване.
Страните не
спорят, а и от съдъжанието на НА № ***, по описа на
Нотариус рег. № 157 на Нотариалната камара, с район на действие РС София, както
и от Удостоверение № 68-00-909, по описа на „Географска информационнна система”
ЕООД – София, се установява, че закупения от ответницата на 02.05.2012 г.
апартамент № 5 на ул. ***, е в жилищна
сграда с два входа - вх. А и вх. Б. От Протокола на Общото събрание от
13.06.2002 г. се установява, че общият брой имоти в сградата е 80. От Договор №
115, подписан от упълномощената от Общото събрание на етажните собственици Е. С. К. с топлинния счетоводител „Техем сървисиз“ ЕООД, се
установява, че след 17.07.2002 г., същият е топлофициран. Според твърденията в
исковата молба, неоспорени от ответника, „Техем сървисис” ЕООД е имал сключен с
ищеца Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребители в сграда - етажна собственост, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЕ и чл. 51 от Наредбата за топлоснабдяването
/обн. ДВ 31/26.03.2002 г./, по силата на който е остойностявала топлинната
енергия за процесния имот. През процесния период отношенията между ищцовото
дружество и дружеството за дялово разпределение, по смисъла на ЗЕ, се уреждали
и с Общи условия на договорите между „Топлофикация София“ и дружества за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда, - етажна собственост в гр. София /приети с Решение по т. 1 от Протокол
№ 43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“/.
Следователно
считано от 02.05.2012 г. процесният имот е собствен на ответницата и е в сграда
в режим на етажна съсобственост присъединена към топлопреносната мрежа на
ищцовото дружество и през периода 2002 г. – 2017 г. е бил топлофициран.
Отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собстваност през
периода 2002 г. – 2017 г. са били уредени с разпоредбите на ЗЕЕЕ, обн. ДВ бр.
64/16.07.1999 г., отменен с дейстащия в момента ЗЕ, обн. ДВ бр. 107/09.12.2003
г.. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители
на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си,
съответно да плащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Потребител на енергия за
битови нужди, по смисъла на ЗЕ, е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си (§ 1, т. 42
ДРЗЕ) и като такъв е под защитата на ЗЗП, поради което съдът следва служебно да се произнесе по
неравноправния характер на клаузи в договора между страните. В ЗЕ
законодателят потвърждава изискването топлоснабдяването на сградите под режим
на етажна собственост да бъде извършвано само след отправено искане от
потребителите на топлинна енергия. Субектът, който трябва да отправи искането,
е различен от индивидуалния потребител - за присъединяването на сграда - етажна
собственост към топлопреносната мрежа не се изисква съгласие на всички етажни
собственици. Това става въз основа на решение на Общото събрание на етажната
собственост взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 133, ал. 2 ЗЕ). Присъединяването
се извършва единствено при сключен писмен договор между производител и
потребител (чл. 138, ал. 1 ЗЕ). В ЗЕ е възприет нов принцип за разпределение на
постъпващото в сградата общо количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а
прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато
съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби е, че с приемането
на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собстваност като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Тази
уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично
забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана
е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради
това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП).
Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията
в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (след измененията
ДВ 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажната собственост за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не може да
става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си
противоречат. Принципът, който законодателят е възприел при регламентиране
начина за избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава
мнозинството”. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането и договарянето на услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството, които по общо
правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител
на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата. Разрешението важи и
за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в
сила, както на този закон, така и на ЗЗП. По изложените съображения за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 вр. § 1 ДРЗЗП. Поради изложеното, както
и предвид установеното по делото, че през 2012 г. ответникът е станал
собственик на имот в сграда – етажна собственост присъединена през 2002 г. към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, следва че през процесния период
2014 г. – 2017 г. е потребител/клиент/ на енергия за битови нужди, по смисъла
на ЗЕ, а защитата му по ЗЗП е гарантирана от стриктното прилагане разпоредбите
на ЗЕ.
В процесния случай с отговора на
исковата молба ответницата обосновава правоизключващо възражение за недължимост
на исковите претенции, твърдейки че никога не е обитавала жилището в гp.
С., не е живяла на посочения в исковата
молба адрес, а винаги е живяла в гр. Ш., както и че в
процесното жилище не е доставяна топлинна енергия и същото не се е отоплявало,
което по същество навежда на осъществен индивидуален отказ от ползване на
топлинна енергия в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6
ЗЕ „потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата”. Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ урежда хипотезата
на индивидуален отказ от потребител на топлинна енергия, който по някаква
причина е преустановил получаването на топлинна енергия в отоплителните тела в
индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост. Индивидуалният отказ се
изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имота чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл. 153, ал.
5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на
отоплителните тела от сградната инсталация. Причините за преустановяване могат
да бъдат от различно естество - доходите на собствениците не са достатъчни да
ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с вътрешно
местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната
инсталация, които отдават топлинна енергия, и др.. При наличието на решение на
мнозинството от собствениците и носителите на вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа ЗЕ допуска
отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като само
тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не плащат за
потребление на топлинна енергия в тях. Следователно индивидуален отказ изцяло
от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици
трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части и сградната инсталация. Пълен отказ от ползване на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост може да се извърши само в хипотезата на
чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването на цялата сграда от
абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от
собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия и декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да
извърши исканото прекратяване. По общо правило договорът за
продажба на топлинна енергия в сграда – етажна собственост като вид договор има
сила на закон за страните и може да бъде изменян, прекратяван, развалян или
отменян само по взаимно съгласие или на основания, предвидени в закона (арг.
чл. 20а ЗЗД). Следователно индивидуален отказ на потребител от
ползване на топлинна енергия в имот в сграда - етажна собственост е
предпоставено от упражняване право на прекратяване на договорната връзка с
топлопреносното предприятие. Предвидените в закона основания за прекратяване на
договора за продажба на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, както в
полза на топлопреносното предприятие (чл. 78, ал. 7 Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването), така и в полза на клиентите на топлинна енергия (чл.
76, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването вр. чл. 153, ал.
2 ЗЕ), са уредени по аналогичен начин - като правна възможност, която, за да
бъде реализирана следва да бъде отправено волеизявление до насрещната страна, а
последиците на прекратяването настъпват след получаване на волеизявлението, към
момента на прекъсване на топлоснабдяването на сградата (арг. от чл. 153, ал. 3
вр. ал. 2 ЗЕ). В този смисъл, за да бъде постигнат ефектът на прекратяването,
това право следва да бъде упражнено чрез отправяне на волеизявление, което да
достигне до насрещната страна по договора. Правото на прекратяване на
договорната връзка може да бъде упражнено от неговия носител, но може и да не
бъде упражнено, като в последния случай договорното правоотношение по продажба
на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
продължава да обвързва страните по него. Следователно при неупражнено право на
клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяването му,
договорното правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди
продължава да обвързва страните по него, при което всяка от страните дължи
изпълнение на поетите при сключването на договора задължения. В процесния
случай, предвид че ответницата не е представила доказателства за упражнено
право за прекратяване на договорната връзка с ищеца, следва че индивидуален
отказ от
ползване на топлинна енергия в имота не е осъществен по предвидения в закона
ред, поради което договорното правоотношение за продажба на топлинна енергия за
битови нужди продължава да обвързва страните по него, при което всяка от
страните дължи изпълнение на поетите задължения.
Относно начина на извършване на дяловото
разпределение и размера на дела на ответника за отопление на процесния недвижим
имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, съответно
стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период, съдът
намира заключението на допуснатата по делото СТЕ за компетентна и обективно
дадена. Отчетено е, както потреблението на ответника за отопление на процесния
недвижим имот, така и дължимото потребление за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/, поради което съдът намира възражението за
недоказаност - че ищецът не е доказал с годни доказателствани средства начинът
за извършване на дяловото разпределение, както и делът на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово
горещо водоснабдяване, за неоснователно. Според вещото лице спрямо този абонат
при разпределението на топлинната енергия от дружеството за дялово
разпределение са спазили Методиката към Наредбата за топлоснабдяването за
сезони 2015-2016 г. и 2016-2017 г., но не и за сезон 2014-2015 г.. Според
заключението потребената от този абонат топлинната енергия за процесния
тригодишен период следва да възлиза на обща стойност 2 580,26 лв., като за
сезон 2015-2016 г. следва да е на стойност общо 680,26 лв. и съответства на
възложената от ищеца по фактури на обща стойност 679.67 лева, за сезон
2016-2017 г. - на стойност общо 604,27 лв. и също съответства на възложената от
ищеца по фактури на обща стойност 604.28 лева, от които отразено като платени -
6.84 лева или дължими – 597.44 лева, а за сезон 2014-2015 г., следва да е на
обща стойност 1 301,73 лв. /в т. ч. за БГВ - 988,78 лв. и за отопление - 312,95
лв./, вместо възложената от ищеца по фактура на обща стойност 830.14 лева/,
поради което, предвид диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва
да бъде уважен в претендирания размер от 2 107,25 лева.
От страна на ответника се противопоставя
възражение за погасяване по давност на исковата претенция. В тази връзка следва
да се има предвид, че в случая вземанията, предмет на спора, безспорно са
периодични, тъй като се касае за плащане на парични суми с единен правопораждащ
факт - доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително
определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова погасяването
им по давност настъпва на основание чл. 111 б. “в“ ЗЗД - с изтичане на
тригодишен срок от датата на изискуемостта им. Съгласно Общите условия на
„Топлофикация София“, потребителите са длъжни да плащат месечни прогнозни суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Дължимите суми от изравнителните сметки, от своя страна, се заплащат в
30-дневен срок от издаване на съобщението за дължимата сума (чл. 33, ал. 2).
Следователно задължението за плащане на прогнозната като потребена топлинна
енергия настъпва в края на месеца, следващ месеца, за който се отнася, но
изискуемостта на вземането настъпва след издаване на съобщение за дължимата
сума по изравнителните сметки и съответната фактура. В случая Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГД №
90180/2017 г., по описа на СРС, е подадено на 28.12.2017 г. Следователно биха
били погасени по давност вземанията, изискуеми до 28.12.2014 г., но доколкото
първата по време фактура № 0064949921, с която е извършено изравняване
на сметките за периода м. 05.2014 г. – м. 06.2015 г.,
е от 31.07.2015 г.
следва, че исковата претенция не е погасена по давност.
По отношение на обусловената искова
претенции по чл. 86 ЗЗД и цена 294,06 лв. – мораторна лихва, за периода от
15.09.2015 г. до 19.12.2017 г., предвид основателността на обуславящата искова
претенции, по чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, вр чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 298, вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с цена 2 107,25 лв. и доколкото съдът приема, че
лихви се дължат от момента на изтичане на срока за плащане, указан в
съответната фактура, то изхождайки от заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ следва да се приеме, че дължимото обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 2 107,25 лв., за периода от
15.10.2015 г. до 19.12.2017 г., възлиза на 294.08 лева. Доколкото и по
отношение на това вземане е направено възражение за изтекла погасителна
давност, следва да бъде отбелязано, че с оглед гореизложените съображения,
претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, за периода от 15.09.2015 г. до 19.12.2017 г., също не е погасена по
давност.
Основателността на исковата претенция по
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването вр. чл.
298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с цена 47,48 лв. -
стойност на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост находяща се на адрес: гр. С., ***, дължима за
имот на ет. 2, ап. 5, с абонат 088858, за периода от м. 05.2014 г. - м. 04.2017
г., е предпоставено от установяване, от ищцовата страна, при условията на пълно
и главно доказване, основанието, от което произтича вземането и размера на
претенцията, както и настъпването на предпоставките за плащане. Съгласно разпоредбите
на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, чл. 36
и чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Техем сървисиз“ ЕООД, услугата за извършване на дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се плаща
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна плаща цената на дружествата за дялово разпределение. В случая
претендираната сума от 47,48 лв., включва цената на услугата за дялово
разпределение за три отоплителни сезона - от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г., а
именно: 18.92 лева по фактура № 0064949921/31.07.2015 г. - за отоплителен сезон
2014/2015 г.; 14.96 лева по фактура № 0075597768/31.07.2016 г. - за отоплителен
сезон 2015/2016 г. и 13.60 лева по фактура № 0081834382/31.07.2017 г. - за
отоплителен сезон 2016/2017 г. Доколкото и по отношение на това вземане е
направено възражение за изтекла погасителна давност, следва да бъде отбелязано,
че с оглед гореизложените съображения, посочената като дължима цена на услугата
за дялово разпределение също не е погасена по давност.
По отношение на обусловената искова
претенции по чл. 86 ЗЗД и цена 8,97 лв. -
мораторна лихва върху главницата от 47,48 лв., за периода от 15.10.2015 г. до
19.12.2017 г., предвид
основателността на обуславящата искова претенции по чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и доколкото съдът приема, че лихви се дължат от
момента на изтичане на срока за плащане, указан в съответната фактура, то
следва да се приеме, че дължимото обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 47,48 лв., за периода от 15.10.2015 г. до
19.12.2017 г., възлиза на 10.53 лв., определена от съда чрез електронен
калкулатор за законната лихва, но предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 8.97 лв.
Доколкото и по отношение на това вземане е направено възражение за изтекла
погасителна давност, следва да бъде отбелязано, че с оглед гореизложените
съображения, претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 47,48 лв., за периода от 15.09.2015 г. до
19.12.2017 г., също не е погасена по давност.
Относно
отговорността за разноските.
Предвид изхода
на спора и съобразно даденото в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС разрешение,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство. Ищецът е направил искане за присъждане
и е представил доказателства /платежни нареждания/ за сторените разноски в
размер на 185.13 лева - държавна такса в исковото производство и 650 лева -
депозит за СТЕ и ССЕ, както и за внесена държавна такса в заповедното
производство в размер на 49.16 лева. Ответницата следва да бъде осъдена да
плати в полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN ***, при ТБ
„Алианц България“ АД – Шумен, и допълнително определеното и платено от съда
възнаграждение за вещо лице по изготвената СТЕ в размер на 302 лв. Ищецът
претендира и юрисконсултско възнаграждение, по което искане съдът съобрази
следното: Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита в
заповедни производства максимално предвидения в закона размер е 150.00 лева
/чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ/. Безспорно в случая
молителят е юридическо лице,
представляващо се от юрисконсулт, но с оглед спецификата на производството,
вида и количеството на извършената дейност по подготовка и подаване на
заявление по чл. 410 ГПК, и съобразно материалния интерес, заключава, че
справедлив размер на възнаграждение е сума от 50.00 лева. Относно размера на
юрисконсултското възнаграждение за защита в исковото производство, с оглед
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
според която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв., съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, размера на исковете, както и развитието на производството, намира че за
настоящото исково производство справедлив размер на юрискуносултско
възнаграждение е сума от 100.00 лева. Предвид горното на ищеца следва да се
присъди общо юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, че С.А.Б., с ЕГН: ********** ***, дължи на
ищеца: сумата
от 2 107.25 лв. (две хиляди сто и
седем лева и двадесет и пет стотинки) – цена на
доставена, но неплатена топлинна енергия, през периода от месец май 2014 г. до
м. април 2017 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С.***,
аб. 088858, ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.12.2017 г. /датата па
депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до
окончателното плащане, на
основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, вр чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 298, вр. чл. 288
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД; сумата 294,06лв. (двеста деветдесет и четири лева и шест стотинки) – мораторна
лихва върху главницата от
2 107.25 лв. (две хиляди сто и седем лева и двадесет и пет
стотинки) за периода от
15.10.2015 г. до 19.12.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД; сумата 47,48 лв. (четиридесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки) – цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 28.12.2017 г. /датата па депозиране на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното, на основание чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването вр. чл. 298,
вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и сумата 8.97 лв. (осем лева и деветдесет и седем стотинки) - мораторна лихва
върху главницата от 47,48 лв. (четиридесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки), за периода от 15.10.2015г. до 19.12.2017г., на основание чл. 86 ЗЗД, платими
по б. сметка IBAN ***щинска банка АД, ФЦ „Красно
село“, за които суми по Заявление
рег. № 3099174/28.12.2017 г., за издаване на Заповед за изпълнение, е
образувано ЧГД № 90180/2017 г., по описа на СРС, което с Определение от
20.03.2018 г. е изпратено по компетентност на ШРС, , като против ответника по образувано ГД №
1126/2018 г., по описа на РС Шумен, има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК
Осъжда С.А.Б., с ЕГН: ********** ***, да плати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: Област София, Община Столична, гр. София, жк Красно село,
общо сумата 1034.29 (хиляда и
тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки)
лева, от които 884.29 (осемстотин
осемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки)
лева - внесени разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице и
150 (сто и петдесет) лева -
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда С.А.Б., с ЕГН:
********** ***, да плати в полза
на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 302.00 лева (триста и два лева)
– представляваща възнаграждение за вещо лице по СТЕ, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК и 5.00 лева /пет лева/ такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Делото
е разгледано и решено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр.София, в
качеството на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд Шумен.
Районен съдия: