Р Е Ш Е Н И Е

78/29.1.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1676 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителен установителен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД и осъдителни искове по чл.92 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, както и евентуално съединен, спрямо установителния иск по чл.422 от ГПК, осъдителен иск, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, излага, че по ч.гр.д.№453/2018 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 665, 17 лева- неизплатени далекосъобщителни услуги. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът заявява, че предявява установителен иск за установяване на вземането си по издадената заповед само за сума от 215, 07 лева, представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги, считано за периода от 25.04.2016 г. до 24.08.2016 г. Същевременно предявява осъдителни искове за сума от 375, 22 лева, представляваща договорна неустойка, както и за сума от 74, 88 лева, представляваща дължими лизингови вноски. В молбата се излагат твърдения, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения, основаващи се на сключен на 07.07.2011 г. договор. В последствие са сключвани допълнителни споразумения към договора. Към договора е сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника мобилно устройство марка Sony, модел Xperia Z Black. По този договор ответникът се задължил да изплаща устройството посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 24, 96 лева. Тъй като бил лоялен абонат на ответника са му предоставени още два абонаментни плана, като се е възползвал от предоставена от оператора услуга и е обединил всички ползвани номера в обща пакетна услуга, за което бил подписан Сертификат за пакетни услуги от 28.09.2014 г. Съгласно договора на ответника за ежемесечните му задължения са съставяни фактури. За отчетен период на потребление от 25.04.2016 г. до 24.05.2016 г. е издадена фактура №7241189498/25.05.2016 г. за сума от 24, 96 лева, платима в срок до 09.06.2016 г. Сумата включвала задължения за разговори, абонаментни такси и лизингови вноски. За отчетен период от 25.05.2016 г. до 24.06.2016 г. е съставена фактура №7242524764/25.06.2016 г., за сума от 15, 43 лева за разговори и месечни абонаменти, както и за сума от 204, 04 лева- незаплатен баланс по предходна фактура №7241189498/25.05.2016 г. Във фактура №7242524764/25.06.2016 г. била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги, както и незаплатени лизингови вноски в размер на 74, 88 лева съгласно договор за лизинг към мобилен номер 0894/093969. Общата дължима сума по фактурата възлизала на 459, 60 лева, платима в срок до 10.07.2016 г. Договорът бил предсрочно прекратен, тъй като ответникът е пожелал да пренесе ползвания от него мобилен номер 0894/093969 от мрежата на ищеца към мрежата на друг мобилен оператор. Предсрочното прекратяване на договора, преди изтичане на уговорения срок /29.08.2016 г./ било обусловило правото на ищеца да начисли обезщетение за неизпълнение /неустойка/, уговорено изрично между страните. Ето защо операторът начислил във фактура №7242524764/25.06.2016 г. неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 165, 25 лева за периода на неизпълнение -03.06.2016 г. до 29.08.2016 г. Освен това, поради прекратяване на договора, предсрочно изискуеми са станали и дължимите лизингови вноски по сключения между страните лизингов договор, равняващи се общо на сума от 74, 88 лева, начислени за периода от месец юни 2016 г. до месец юли 2016 г. За всички дължими суми било издадено и кредитно известие №7243875173/25.07.2016 г. за извършена корекция на дълга, като била сторнирана сума от 4, 40 лева и е отразен неизплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 459, 60 лева, при което задължението на ответника било 455, 20 лева, платимо в срок до 09.08.2016 г. Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати сочената сума, ищецът прекратил едностранно договора, като е издал крайна фактура №7245272057 с начислена обща сума за плащане в размер на 665, 17 лева. Тази сума представлявала сбор от сумите от 455, 20 лева и 209, 97 лева, последната- начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за мобилни номера 0899/843039 и 08988310617. Така общата сума за неустойка се равнявала на сума от 375, 22 лева, представляваща сбор от начислени неустойки за всеки от трите мобилни номера. Молителят излага и допълнителни аргументи за дължимост на сумите, цитирайки текстове от общите условия към договора, сключен с ответника. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 215, 07 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, сключени между страните, по които договори ответникът е заведен при ищцовото дружество под абонатен номер №003876981, които услуги са потребени през периода от 25.04.2016 г. до 24.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането. Ищецът предявява и евентуално съединен спрямо установителния иск и осъдителен иск, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД, с искане, ако съдът счете установителния иск по чл.422 от ГПК за недопустим, съдът да разгледа този иск като осъдителен. Осъдителните искове, които са предявени с настоящата молба са с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 375,22лв. /триста седемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение на договори за мобилни услуги касателно абонатен номер №003876981, сключени за мобилни номера 0899/843039, 0898/310617 и 0894/093969, както и сумата от 74,88 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец 06/2016 г. до месец 07/2016 г. по договор за лизинг от 29.08.2014 г. за мобилен номер 0894/093969 касателно абонатен номер №003876981. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за недопустимост и неоснователност на исковете. Излага възражения за нищожност на договорната клауза за заплащане на неустойка от страна ответника.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№453/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 665, 17 лева- главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 21.06.2011 г., съгласно фактура №7245272057/25.08.2016 г., за отчетен период от 25.04.2016 г. до 24.08.2016 г.; 54, 62 лева- лихва за забава за периода от 10.09.2016 г. до 15.11.2017 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Видно от Определение №1540/08.06.2018 г., постановено по ч.гр.д.№453/2018 г., съдът, на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилил частично издадената в това заповедно производство заповед за изпълнение в частта й за сумата над 215, 07 лева до сумата 665, 17 лева. Определението е връчено на заявителя, като същото е влязло в законна сила. Ищецът признава, а се установява и от представените с исковата писмени доказателства, че в заповедното производство е посочил като основание на вземането си сключен между страните договор от 21.06.2011 г., а в исковата молба заявява, че договорът между страните е от 07.07.2011 г. Безспорно съгласно нормите за заповедното производство, установителният иск по чл.422 от ГПК следва да е установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение, като вземането в исковото производство следва да е идентично по предмет с това в заповедното. Законът не допуска в исковото производство ищецът да се позовава на различно от посоченото в заповедното производство основание, въз основа на което претендира вземането си. В същия смисъл са и мотивите в ТР №4/2013 г. Според последното, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК- за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. Ето защо, съдът счита, че установителния иск за установяване съществуване на вземането по издадената по ч.гр.д. №453/2018 г. по описа на ШРС заповед за изпълнение е недопустим и производството по този иск следва да бъде прекратено. Основанието, въз основа на което претендира вземането си, заявено от ищеца в заповедното производство е различно от това, посочено в настоящото исково производство /сочи се различен договор, от който ищецът твърди, че черпи правата си/. Съдът счита, че изнесените от ищеца твърдения за „допусната техническа грешка“ при изписване датата на договора звучат несериозно. От друга страна, предвид разликите между заявената в заповедното производство сума и основанието, въз основа на което същата се претендира и сумата, претендирана в настоящото производство, съпоставена с изнесените фактически твърдения от ищеца в исковата молба, дават основание на съда да направи извод, че посочването на друг договор в заповедното производство не може да се определи просто като техническа грешка. Тази неяснота на основанието, сумата и същността на задълженията, прави установителния иск по чл.422 от ГПК недопустим, тъй като съдът възприема вземането по иска за различно от това, което е заявено в заповедното производство и е обективирано в издадената заповед за изпълнение.

Доколкото съдът счита главния, установителен иск за недопустим, счита, че дължи произнасяне по евентуално предявения, спрямо този иск, осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД, за заплащане на сума от 215, 07 лева, представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги съгласно сключен между страните договор от 07.07.2011 г.

За да се произнесе по този иск, съобрази следното:

Няма спор, а се установява и от приложените към делото писмени доказателства, че на 07.07.2011 г. между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е съгласил да предоставя на ответника мобилни услуги, като последният се е съгласил да заплаща уговорената цена. С допълнително споразумение от 29.08.2014 г. към договора, страните са уговорили изменение на условията по договора, като са постигнали съгласие ищецът да предоставя описани в договора услуги при стандартен месечен абонамент в размер на 49.99 лева. В договора, респ. споразумението е упоменато, че същият е за фиксиран номер 359894093969. Договорът е със срок на действие до 27.09.2016 г. На същата дата- 29.08.2014 г. е сключен и друг договор за мобилни услуги, със срок на действие 24 месеца, при програма GLOBUL Max, с договорена цена на услугата 7.99 лева, платима всеки месец. Също на същата дата от ищеца е издаден на ответника сертификат за пакетни услуги, от който е видно, че за посочени четири мобилни номера е отразена различна абонамента програма, при обща цена на всички програми 78.88 лева. В този сертификат е посочено, че се прилага отстъпка от стандартния месечен абонамент в размер на 15% от месечния абонамент, считано от датата на подписване на сертификата. Страните са се договорили, че с подписването на този сертификат срокът на всички, ползвани от ответника услуги, предоставяни му от ищеца се продължава до 29.08.2016 г. По делото са представени и фактури, в които са отразени от доставчика суми за различни услуги, включително и за лизингови вноски и начислени неустойки, като от същите документи не става ясно какъв точно е размерът на доставените от ответника през процесния период услуги. Нещо повече, дори от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба става ясно, че за процесния период на ищеца е добавена като дължима и сума от предишни периоди, без да се уточнява кои са тези периоди и какво точно е основанието на задълженията. По делото е прието и заключение по допусната ССЕ. Заключението се отнася до размера на претендираните вземания, като вещото лице е пресметнало сбора на сумите по представените от ищеца фактури. В същото заключение е посочено, че част от претенциите по фактурите са за доставени услуги, извън месечния абонамент. На следващо място, в заключението е посочено, че са отчетени суми за месечен абонамент за отделните мобилни номера, които суми се различават от тези, отразени в последно сключения между страните договор, респ. допълнително споразумение към договор /съдът възприема сочения от ищеца сертификат за пакетни услуги за допълнително споразумение, с което последно са уредени отношенията между страните/. От представените към делото документи, съпоставени със заключението на ВЛ, е видно, че на ответника през процесния период са начислявани различни месечни такси, включени са разговори извън включеното в абонамента, добавени са суми за съобщения и суми от баланси по предишни фактури. Не се установи, поради каква причина на ответника са начислявани различни от договорените месечни такси. На следващо място, от документите става ясно, че на потребителя са фактурирани и стойности за допълнително предоставени услуги от оператора, но не се установи по безспорен и категоричен начин как са отчетени като използвани, респ. как са остойностени тези предоставени услуги на потребителя. В случая изцяло в тежест на ищцовото дружество, при условията на главно и пълно доказване, бе да установи точно и пълно изпълнение на договора, като установи, че през твърдения от него период е предоставил услуги, възлизащи на претендираната стойност, т.е., че е предоставил услуги, в същия период, в повече от тези, включени в уговорената между страните месечна абонаментна такса, като последната, с оглед противоречивите изявления на ищеца, също счита за неясна. В разглеждания казус ищецът не ангажира някакви доказателства, установяващи тези му твърдения, напротив, изложените от него твърдения в исковата молба, съпоставени с текста на сключените между страните договори и изменения на същите, и претендираните стойности, представляващи цена на доставени услуги, са във взаимно противоречие. Ето защо се поражда съмнение относно обстоятелството предоставени ли са на ответника твърдените услуги, както и относно стойността на тези услуги. Нещо повече, в случая неяснота има и относно уговорените между страните месечни абонаменти такси, като не се установи какви точно месечни такси, въз основа на кой договор, респ. изменение на договора претендира ищеца като незаплатени за процесния период. Поради изложеното съдът счита, че ищецът не проведе главно и пълно доказване на основанието и размера на иска си и последният следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за неустойка, за да се произнесе съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания казус, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилен номер 0894/093969 в размер на 165, 25 лева, считано за периода от 03.06.2016 г. до 29.08.2016 г., както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни номера 0899/843039 и 0898/310617 в общ размер на 209, 97 лева. За соченото от ищеца неизпълнение /предсрочно прекратяване на договора, в единия от случаите по инициатива на ответника, чрез пренасяне на мобилния номер към друг оператор, а в другия- по инициатива на ищеца, поради неизпълнение на задължения за плащане в срок на дължими според оператора суми/ действително е предвидена неустойка. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания казус, не е спорно, че както в договора, така и в общите условия, част от конкретния договор, е предвидена компесаторна неустойка, в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения срок на ползване, както и неустойка, в размер на 200.00 лева, в случай на пренос на данни за мобилен номер /особен вид прекратяване на договора по инициатива на потребителя/. Няма спор и, че разглежданият договор е прекратен в срока за ползване на услугите, поради неизпълнение задълженията на ползвателя да заплаща стойността на предоставяните му ежемесечно далекосъобщителни услуги. Няма спор, че по искане на ответника, касателно мобилен номер 0894/093969, договорът е предсрочно прекратен, поради пренасяне на ползвания номер към друг мобилен оператор, като за това на ответника му е начислена неустойка в размер на 165, 25 лева, считано за периода от 03.06.2016 г. до 29.08.2016 г. Но така уговорените неустойки, на основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожни, поради необосновано висок размер /същите са равни по размер на цената на уговорената услуга, която кредиторът следва да престира по време на целия остатък от договора, като фиксираната неустойка от 200.00 лева, съпоставена дори със срока на действие на договора, надвишава значително и цената на услугата, която би следвало да предоставя ищеца на ответника през остатъка на договора/. Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика, като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. Поради изложеното заключава, че и този иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за заплащане на сума от 74,88 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец 06/2016 г. до месец 07/2016 г. по договор за лизинг от 29.08.2014 г. за мобилен номер 0894/093969, за да се произнесе, съобрази следното:

Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото договор за лизинг от 29.08.2014 г., че на посочената дата страните са сключили договор за лизинг, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване устройство, представляващо мобилен телефон марка Sony, модел Xperia Z Black, при насрещното задължение на ответника да заплаща месечна цена срещу ползването. Общата лизингова цена се равнява на сума от 574, 04 лева, платима посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 24, 96 лева. В случая ищецът претендира заплащане на две вноски- за месеците юни и юли 2016 г., като твърди, че през този период ответникът е ползвал устройството и не е заплатил цената за ползването. Ответникът не оспори договора за лизинг и не отрече, че за този период е ползвал устройството, предоставено му от ищеца съгласно договора. Ето защо счита, че се поражда отговорността му да заплати уговорената цена за ползване на телефона, считано за исковия период, която, предвид представения от ищеца договор се равнява на сума в общ размер на 49, 92 лева. Предвид изложеното съдът стигна до извода, че този иск е частично основателен и следва да се уважи за сума от 49, 92 лева, като за остатъка, до пълния предявен размер се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 30,40 лева /разноски в исковото производство/. За заповедното производство разноски не се дължат, предвид обезсилената заповед и прекратената част на исковото производство в частта му относно установителния иск.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 369, 98 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 215, 07 лева /двеста и петнадесет лева и седем стотинки/, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, сключени между страните, по които договори ответникът е заведен при ищцовото дружество под абонатен номер №003876981, които услуги са потребени през периода от 25.04.2016 г. до24.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането, като НЕДОПУСТИМО.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени осъдителни искове, с правно основание, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 375,22 лева /триста седемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение на договори за мобилни услуги касателно абонатен номер №003876981, сключени за мобилни номера 0899/843039, 0898/310617 и 0894/093969, както и сумата от 215, 07 лева /двеста и петнадесет лева и седем стотинки/, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, сключени между страните, по които договори ответникът е заведен при ищцовото дружество под абонатен номер №003876981, които услуги са потребени през периода от 25.04.2016 г. до 24.08.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 49, 92 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец 06/2016 г. до месец 07/2016 г. по договор за лизинг от 29.08.2014 г. по отношение на мобилен телефон марка Sony, модел Xperia Z Black, за мобилен номер 0894/093969, като отхвърля иска в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 30,40 лева /тридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 369, 98 лева /триста шестдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, в която производството е прекратено, подлежи на обжалване пред ШОС с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: