Р Е Ш Е Н И Е

37/15.1.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание на седемнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров, при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик № 1702 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба от Р.Р.Г., чрез пълномощника адв. А.от АК Шумен, при участието на заинтересованите страни С.Р.С., Д.Х.М. и Е.З.Ч., против Заповед № РД 25-955/18.05.2018 г., на кмета на Община Шумен, съгласно която на 15.06.2018 г. следвало да се извърши изземване на имот - земеделска земя, като собственост на наследниците на Х.Д.М., с идентификатор 83510.651.169 в м. ,До манастира” в землището на Община Шумен, с начин на трайно ползване - за вилна сграда и площ от 981 кв. м.. Твърди се, че жалбоподателката е собственик на процесния имот и го владее и ползва от м. декември 1997 г., когато го придобила като дарение от родителите си, за което притежавала НА № 20, том XXI, рег. № 5185, дело 6307/1997 г. по описа на IIIPC, вписан в Служба по вписванията с вх. № 5181/22.12.1997 г.. Твърди, че в нотариалният акт било записано, че екземпляр от същия е изготвен за Община Шумен, както и че е декларирала имота в Общинската данъчна служба Шумен и ежегодно плащала за него дължимия данък – факти, които намира, че следва да са служебно известни на Кмета на Община Шумен.

В обжалваната Заповед било записано, че като наследник на Р. С. С., не е представила доказателства, установяващи основанието, на което владее или ползва имота. Твърди, че не е представила тези доказателства, тъй като никога такива не са й били искани от никоя институция. Заявява, че има постоянен адрес и дом, в който живее и обитава непрекъснато повече от 35 години, като не е отсъствала нито дълготрайно, нито за кратко. Имала постоянна работа, която не е прекъсвала и не е ползвала дългосрочни отпуски.

Моли съдът да приеме, че Заповед № РД 25-955/18.05.2018 г. на Кмета на Община Шумен, е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила - не е проведено законосъобразно производство по реда на глава 5, раздел 1 АПК, като не е спазен чл. 26, ал. 1 АПК, т. е. че е налице основание за оспорване по чл. 146 т. 3 АПК, поради което да бъде постановено решение, с което да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна. Претендира разноски.

С Определение 1558/08.11.2018 г., постановено по делото, по молба на жалбоподателката, в производство по реда на чл. 389 и сл. ГПК, съдът е допуснал спиране изпълнението на Заповед № РД 25-955/18.05.2018 г. на Кмета на Община Шумен.

Ответната по жалбата страна - Кмета на Община Шумен, счита че правата на жалбоподателката не са нарушени и обжалваната заповед е издадена при спазване на административно-процесуалните правила, като моли същата да се остави без уважение като неоснователна.

Заинтересованата страна С.Р.С. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище. Другите заинтересовани страни - Д.Х.М. и Е.З.Ч., чрез пълномощника им адв. Д. от АК Шумен, считат жалбата за неоснователна, като твърдят, че преди издаване на процесната заповед са водили гражданско дело срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Шумен, в което производство жалбоподателката е имала възможност да изрази становище.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-25-2100/03.10.2013 г., по описа на Община Шумен /лист 28 от делото/, е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.Д.М. върху ново образуван имот № 83510.651.169 в местността „Под манастира“, съгласно Скица на поземлен имот № 15-271247-07.06.2016 г., по описа на Служба ГКК - Шумен /л. 29 от делото/.

С молба рег. № 94-Д-115/09.03.2016 г., по описа на Община Шумен, /лист 9 от Адм. Дело № 33, по описа на Шуменски административен съд/, Д.Х.М. и Е.З.Ч. *** да издаде заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ. С писмо изх. № 94-Д-115/21.03.2016 г. /л. 24 по делото/ Кметът на Община Шумен, уведомява молителите, че като собственици на възстановени земи по реда на пар. 4к ПЗРЗСПЗЗ имат право да искат издаване на заповед по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, като следва да бъде спазена административната процедура. В отговор на дадените указания на 04.04.2016 г. молителите Д.Х.М. и Е.З.Ч., с молба рег. № 94-Д-115/04.04.2016 г., по описа на Община Шумен /л. 22 по делото/, предоставят информация за лицата владеещи възстановения недвижим имот, а именно - Р.С. С., като посочват и негов адрес, като молят на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ служебно да бъде изискана информация от Териториалната структура на Фонд „Земеделие“ относно ползвателите на имота. По молба на Д.Х.М. и Е.З.Ч. рег. № 94-Д-2215/28.11.2016 г., по описа на Община Шумен, /лист 123 по делото/, с идентично съдържанието на молба рег. № 94-Д-115/09.03.2016 г., по описа на Община Шумен, е започнато производство по реда на глава 5 АПК, за издаване на индивидуален административен акт по чл. 34 ЗСПЗЗ. С писмо изх. № 94-00-2214/07.12.2016 г. и писмо изх. № 94-00-2215/07.12.2016 г. /л. 30 и 31 по делото/ Община Шумен уведомява Д.Х.М. и Е.З.Ч., че е изискана информация от общинска служба по земеделие гр. Шумен за предоставяне на лицата ползващи неправомерно поземлените имоти в местността „Под манастира“ и ще направи преценка дали има основание за прилагане на чл. 34 от ЗСПЗЗ. От Общинска служба по земеделие Шумен е изпратено писмо изх. № 466/12.12.2016 г. /л. 37 по делото/, от съдържанието на което се установява, че посочените имоти не представляват част от масиви на ползване по чл. 37В ЗСПЗЗ и няма данни относно ползвателите им. С писмо изх. № 94-00-2215/21.12.2016 г. /л. 39 по делото/ и писмо изх. № 94-00-2214/21.12.2016 г. /л. 40 по делото/ Община Шумен уведомява поотделно Е.З. и Д.Х., че е необходимо да представят данни за лицата владеещи поземлени имоти в местността „Под манастира“, в това число и процесния.

По жалба рег. № ДА-01-359/10.02.2017 г., по описа на Административен съд Шумен от Д.Х.М. и Е.З.Ч. против мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен е образувано административно дело № 33/2017 г., по описа на Административен съд Шумен /прието в цялост/, което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Шумен, където е образувано ГД № 542/2017 г., по описа на РС Шумен /прието в цялост/. В хода на съдебното производство с Определение № 1402/14.06.2017 г. съдът е конституирал като заинтересовани страни К. В. Н. и Д. Д. П., както и Р.С. С., за когото последствие е установено, че е починал, а с Определение № 1741/25.07.2017 г. наследницата на Р.С. С. - Р.Р.Г.. Тъй като заинтересованата страна Р.Р.Г. /жалбоподател в настоящото производство/ не е намерена на постоянния и настоящия й адрес, съдът с Определение № 2385/24.10.2017 г. й е назначил особен представител на разноски на жалбоподателите. Особеният представител на заинтересованата страна Р.Р.Г. не представил писмени доказателства, но оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита че не са налице правни основания, от които да е видно, че Р.Р.Г. без правно основание ползва спорния земеделски имот, който се претендират да бъдат възстановени на жалбоподателите. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С Решение № 982/29.12.2017 г. по ГД № 542/2017 г., по описа на ШРС, необжалвано и влязло в законна сила на 23.01.2018 г., съдът е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Община Шумен по молба с рег. № 94-00-2215/28.11.2016 год. да издаде Заповед по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, в полза на молителите сред които и конституираните като заинтересовани страни Д.Х.М., с ЕГН********** и Е.З.Ч., с ЕГН**********, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането, съобразно дадените указания.

След влизане в сила на решението със Заповед № РД-25-955/18.05.2018 г., по описа на Община Шумен /лист 4 от делото/, издадена по реда на по чл. 34 ЗСПЗЗ, Кметът на Община Шумен е наредил да се извърши изземване в полза на наследниците на Х.Д.М. – Д.Х.М. и Е.З.Ч., конституирани като заинтересованите страни в настоящото производство, на имот - земеделска земя, с идентификатор 83510.651.169, в м. „Под манастира“ в землището на община Шумен, с начин на трайно ползване - за вилна сграда и площ от 981 кв. м., поради това, че се ползвал от наследниците на Р.С. С. - Р.Р.Г. и С.Р.С., без правно основание. Указано е, на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, че в тридневен срок от връчване на заповедта ползвателите, могат да внесат по банкова сметка ***, сума в размер на 144,21 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на гр. Шумен за стопанската 2016/2017 година, при което изпълнението на заповедта се спира. В противен случай е наредено изземването на имота да се извърши на 15.06.2018 г. от 10:00 часа от Комисия назначена със заповед на Кмета на Община Шумен.

Тази заповед е връчена на жалбоподателката с известие за доставка /л. 51/ и получена на 23.05.2018 г. от Светлана Тодорова – съседка със задължение да й я предаде. В открито съдебно заседание на 16.07.2018 г. жалбоподателката представя нотариален акт за собственост на недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС /л. 60/; Уостоверение изх. № УТ-37-141/18.06.2018 г., по описа на Община Шумен за идентичност на номера на поземлени имоти и Протокол за извършените заменки на земите на частни стопани, работници и служители във връзка с цялостното земеустройване на град Коларовград и удостоверение за наследници на Р.С. С..

От НА № *** г., по описа на ШРС, /лист 5 от делото/, за дарение на недвижим имот по низходяща линия, се установява, че Р.С. С. и Х. М. С.а даряват на Р.Р.Г. собствените си недвижими имоти: Апартамент; гараж и лозе находящо се в землището на гр. Шумен, местност „Под манастира“, с пространство от 1 дка, при граници: път, Г. К., Т. Ж. и К. Ст. А., заедно с построения в имота заслон от 16,19 кв. м..

От Приложение № 6 към декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ /лист 7 от делото/, вх. № 2703000085/13.01.2004 г., по описа на Данъчна служба – Шумен, се установява, че процесният имот – лозе е деклариран от Р.Р.Г. като собствен.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предпоставките за допустимост на оспорването по АПК, са: жалбата да е подадена в срок, наличие на подлежащ на оспорване по АПК предмет и наличие на правен интерес за оспорващия. Процесната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна по смисъла начл. 147, ал. 1 АПК, имаща правен интерес да оспорва издадения от Кмета на Община Шумен индивидуален административния акт за изземване на имот по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, е процесуално допустима. Правният интерес за оспорващия се извлича от твърденията на жалбоподателката, че е собственик на процесната земеделска земя, за която твърди, че друго лице – заинтересованата страна Д.Х.М. и Е.З.Ч., претендира да е собственик. Обжалваният индивидуален административен акт - Заповед № РД 25-955/18.05.2018 г. на Кмета на Община Шумен, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК по силата на изричната разпоредба на чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

По общо правило основанията за оспорване на индивидуален административен акт са посочени в разпоредбата на чл. 146 АПК и те са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Съдебната проверката на административния акт е подчинена на служебното начало, като обхваща служебна преценка, както за законосъобразност, така и за нищожност. При преценката за законосъобразност на административния акт, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК - арг. чл. 168, ал. 1 АПК. Нищожност на акта също може и трябва да бъде прогласена служебно, ако са налице основания за това - чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК.

Оспорваната Заповед № РД 25-955/18.05.2018 г., на Кмета на Община Шумен, е издадена в производство по чл. 34 ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот, в хипотезата по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, след подадена молба от наследниците на починало лице, комуто със Заповед № РД-25-2100/03.10.2013 г., по описа на Община Шумен, на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. пар. 4б, ал. 1, изр. 1 ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти в местността „Под манастира“, „Теке дере“, в землището на гр. Шумен, е възстановено правото на собственост върху имот № 83510.651.169, който съгласно Скица на поземлен имот № 15-271247-07.06.2016 г., по описа на Служба ГКК – Шумен, е с трайно предназначение на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване: „за вилна зона“.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ по искане на собствениците или ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им, съответно ползвателите им на правно основание. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ дава право на защита на лица собственици на земеделска земя /или ползватели на същата/ на правно основание, чрез бързия административен ред, разписан в нея. При сезирането на кмета с искане за издаване на Заповед по този ред, молителят трябва да посочи лицето, което ползва земята без правно основание. Това заинтересовано лице трябва да докаже, че е собственик или ползвател на земята на годно правно основание. За установяване на неправомерно ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция или от регионалните му структури и/или от ОСЗ по местонахождение на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.

Предвид изложеното следва еднозначно да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с целта на закона – да даде защита на право на собственост по отношение тези собственици или техните наследници, в полза на които е постановена реституция на земеделска земя.

В процесния случай основанието за незаконосъобразност, посочено от оспорващата страна е, че обжалваната Заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – счита се, че не е проведено законосъобразно производство по реда на глава 5, раздел 1 АПК, като не е спазен чл. 26, ал. 1 АПК, т. е. че е налице основание за оспорване по чл. 146, т. 3 АПК. Оспорването е обосновано с твърдението, че като наследник на Р.С. С., не е представила доказателства, установяващи основанието, на което владее или ползва имота, тъй като никога такива не са й били искани от никоя институция. Настоящият състав на ШРС намира, че това твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В производството по ГД № 542/2017 г., по описа на РС Шумен, решаващият съд е конституирал като заинтересована страна Р.Р.Г. /жалбоподател в настоящото производство/, която е била надлежно представлявана от особен представител на разноски на жалбоподателите - заинтересованите страни в настоящото производство Д.Х.М. и Е.З.Ч.. В качеството си на заинтересована страна в производството по ГД № 542/2017 г., по описа на РС Шумен, което има състезателен характер според чл. 170, ал. 1 и чл. 171 АПК, на Р.Р.Г. е била предоставена от съда процесуална възможност и е могла да ангажира доказателства за установяване на фактическите основания за ползване на процесния имот, но не го е сторила. Съдът е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Община Шумен и върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането, като в мотивите е указал след изясняване на обстоятелствата по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ да се произнесе изрично – с позитивен или негативен за жалбоподателя акт. Постановеното по това дело Решение № 982/29.12.2017 г., не е било обжалвано, в това число и от заинтересованата страна - Р.Р.Г., и е влязло в законна сила на 23.01.2018 г.. Съобразно констатираните в производството пред съда обстоятелства, административният орган не е непосредствено обвързан от съдебния акт, чието изпълнение дължи, а в рамките на дължимото изпълнение следва при съобразяване на разпоредбата на чл. 35 АПК да прецени всички факти, относими към приложението на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, като при постановяването на своя акт следва, да изясни всички обстоятелства от значение за случая, в т. ч. и ползва ли се имота от посоченото лице.

В процесния случай административният орган се е съобразил с представените преди това пред него и събрани в това съдебно производство доказателства, но не е събран други и е издал оспорваната заповед, но за нейната законосъобразност следва да се прецени дали са налице материално правните предпоставки за издаване на искания по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ индивидуален административен акт. Това се налага тъй като административният ред за изземване на земеделски имот по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, собствеността, върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, предполага изследване от кмета на Общината наличието на законовите материално правни предпоставки за издаване на индивидуален административен акт, които са: постъпило пред административния орган изрично искане от правоимащо лице, което иска изземването и на което е възстановено правото на собственост върху земя; имотът да представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ; имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание. Предпоставките за издаване на заповедта са предвидени при условията на кумулативност, а за да бъде реализирана административната процедура за изземване на земеделска земя фактите, обуславящи наличие на законовите предпоставки за издаване на заповедта, следва да са безпротиворечиво установени.

На първо място административният ред за защита по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е предпоставен от подаване на изрично искане от правоимащо лице до кмета на общината по местонахождение на имота. Кметът на общината има правомощието да изземе земеделска земя, за която са налице доказателства, че е придобита в резултат на реститутивно правоприемство или се ползва въз основа на облигационно или вещно правоотношение, страна по която е собственик, придобил земеделската земя само при реститутивно правоприемство, а не въз основа на транслативно правоприемство или оригинерно придобивно основание. В последните случаи облекчената бърза административна процедура по изземване на земеделските имоти е неприложима, тъй като лицата, които са собственици на земеделски земи, получени въз основа на давностно владение, респ. траслативна сделка /дарение, продажба, замяна и др./ могат да бранят правата си само по реда на гражданското правораздаване. От граматичното и логическо тълкуване на текста, следва заключение, че не само собствениците, на които е възстановено право на собственост, а всички собственици, в това число и приобретателите /универсални или частни/, могат да заявят защита на правото си на собственост по реда на бързото административно производство, щом се касае до имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Нещо повече, такова право имат и ползвателите на земеделски земи. Изискването за възстановено право на собственост е относно имотът, а не относно собственика, което е видно от редакцията на текста, тъй като обстоятелственото пояснение „с възстановено право на собственост” е относно подлога – „земеделските имоти”. В този смисъл молителите Д.Х.М. и Е.З.Ч., като универсални правоприемници - наследниците на починало лице, комуто със Заповед № РД-25-2100/03.10.2013 г., по описа на Община Шумен, на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. пар. 4б, ал. 1, изр. 1 ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила План на новообразувани имоти в местността „Под манастира“, „Теке дере“, в землището на гр. Шумен, е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху имот № 83510.651.169, са правоимащи лица за издаване на Заповед от Кмета на Община – Шумен по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ

На второ място предмет на производството по чл. 34 ЗСПЗЗ са земеделски земи - земи попадащи в обхвата на ЗСПЗЗ. Следователно административното производство по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, за изземване на имоти с възстановено право на собственост, се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 1 ЗСПЗЗ е предвидено, че този закон урежда собствеността и ползването на земеделски земи. С оглед изрично очертания предметен обхват на правната уредба в чл. 2 ЗСПЗЗ е дадена легалната дефиниция на употребеното в закона понятие „земеделски земи”. Съгласно законовата дефиниция земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Следва да се подчертае, че законодателят, при условията на изричното регламентиране в легалната дефиниция, е изключил определянето като земеделски земи на тези, които се намират в границите на урбанизираните територии. Следователно редът на чл. 34 ЗСПЗЗ е приложим и по отношение на имот от плановете на новообразувани имоти попадащ в зона по §4 ПЗРЗСПЗЗ – за земеделски труд и отдих /в този смисъл е Опр. № 9223/12.07.2017 г., АД № 7415/2017 г., ІІІ а. о./. В настоящия случай процесният поземлен имот № 83510.651.169, е с трайно предназначение на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване: „за вилна зона“, следователно попада в обхвата на ЗСПЗЗ.

На трето място законосъобразността на изземването по облекчения административен ред е предпоставено от еднозначно установяване, че земеделската земя се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване е без правно основание. Относно тази предпоставка следва да се има предвид, че в административното производство по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, което се развива пред кмета на общината, последният има правото, чрез органите посочени в чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗСПЗЗ, да извършва проверката. Едва след извършването на тази проверка, в зависимост от установеното, кметът следва да издаде Заповед за изземване или да откаже издаването на такава заповед. Особеното в административното производство по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е служебното задължение за установяване на „неправомерното ползване“ - кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от Общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. При наличие на спор за материално право на собственост спорът следва да се разреши по общия исков ред, което не може да стане в административното и съдебно-административното производство по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. В процесния случай при извършената проверка по законовия ред за установяване ползването кметът на общината е установил, че процесния поземлен имот № 83510.651.169, с трайно предназначение на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване: „за вилна зона“, се ползва от жалбоподателката в настоящото производство - Р.Р.Г., но от представените в настоящото производство доказателства съдът намира за еднозначно установено, че това ползване е въз основа на акт за собственост - НА № *** г., по описа на ШРС, за дарение по низходяща линия, с който Р.С. С. и Х. М. С., даряват на Р.Р.Г. недвижими имоти, сред които и процесната земеделска земя - лозе находящо се в землището на гр. Шумен, местност „Под манастира“, с пространство от 1 дка, който имот приобретателката декларира 13.01.2004 г. пред Данъчна служба – Шумен, като собствен. При така установеното ползване на правно основание е недопустимо кметът на общината, чрез предвидената административна интервенция, да разреши спора относно действието на нотариалният акт и записванията към Данъчната служба. В административното и съдебно-административното производство по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ не може да се разреши спора за собственост между молителите Д.Х.М. и Е.З.Ч. и заинтересованите лица - Р.Р.Г.. Това следва да стане по общия исков ред.

Всичко това налага извод, че контролирания административен акт е издаден в несъответствие с разпоредбата на чл. 146, т. 4 АПК, тъй като за издаването му е наложително кумулативното наличие на всички предпоставки по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. По тези съображения обжалваната Заповед № РД 25-955/18.05.2018 г., на Кмета на Община Шумен, издадена в производство по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, след подадена молба от наследниците на починало лице, комуто със Заповед № РД-25-2100/03.10.2013 г., по описа на Община Шумен, на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. пар. 4б, ал. 1, изр. 1 ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти в местността „Под манастира“, „Теке дере“, в землището на гр. Шумен, е възстановено правото на собственост върху имот № 83510.651.169, който съгласно Скица на поземлен имот № 15-271247-07.06.2016 г., по описа на Служба ГКК – Шумен, е с трайно предназначение на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване: „за вилна зона“, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

С оглед уважаването на жалбата и на основание чл. 146, ал. 4 АПК, следва ответникът да бъде осъден да плати на жалбоподателката и заинтересованите страни направените от тях разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя Заповед № РД 25-955/18.05.2018 г. на Кмета на Община Шумен за изземване на недвижим имот – земеделска земя, с идентификатор 83510.651.169, в местността „Под манастира“ в землището на Община Шумен, с начин на трайно ползване – за вилна сграда и площ 981 кв. м., собственост на наследниците на Х.Д.М. - Д.Х.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Е.З.Ч., с ЕГН: *********** и адрес: ***, , като незаконосъобразна.

Изпраща преписката на Кмета на Община Шумен за постановяване на законосъобразен акт, съгласно дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Определя срок за изпълнение на решението от един месец, считано от датата на влизането му в сила.

Осъжда Община Шумен, с ЕИК/Булстат ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Славянски” № 17, представлявано от Кмета, да плати на Р.Р.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 310 лв. (триста и десет лева) представляваща разноски в настоящото производство, от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.

Осъжда Община Шумен, с ЕИК/Булстат ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Славянски” № 17, представлявано от Кмета, чрез пълномощника юриск. К., да плати на Д.Х.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Е.З.Ч., с ЕГН: *********** и адрес: ***, сумата от 200 лв. (двеста лева) представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено с участието на заинтересовани страни С.Р.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Д.Х.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Е.З.Ч., с ЕГН: *********** и адрес: ***.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд- Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: