Р Е Ш Е Н И Е
47/18.1.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1751 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно
съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на
главницата и по отношение на претенцията
за заплащане на възнаградителната лихва и във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79
от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” С.А. Париж, чрез “***” С.А., клон България, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, ***,
сграда 14, представлявано от Д. Д., чрез Ц. Х. Й.
срещу С.А.А., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на
Договор за кредит за покупка на стоки и ли услуги с №CREX-11078250/20.12.2014
год., “***” ЕАД е отпуснало на ответницата паричен кредит под формата на кредитна
карта с лимит в размер на 1000.00 лева. Ответницата преустановила плащането на
задълженията си по кредитната карта на 01.04.2016 год., когато общия размер на
задължението й било 1767.27 лева. Посочената сума включвала сумата от 1135.31
лева – използвана главница по картата, 631.96 лева, представляваща договорна
лихва върху използваната главница за периода от 01.04.2016 год. /датата на
първата пропусната вноска/ до 10.11.2017 год. /датата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение до ответницата/. В исковата молба ищецът твърди, че
поради изпадането си в забава ответницата дължи и законната лихва върху
дължимата главница за преиода от 10.11.2017 год. до 11.01.2018 год. в размер на
19.63 лева. съгласно клаузите на договора, при неплащане на две и повече
месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем.
Твърдят, че ответницата е била уведомена за
настъпилата изискуемост с изпратената й покана за доброволно изпълнение. Тъй като посочените суми не били изплатени от
страна на А., ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК поискало издаване
на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да му
заплати посочените по-горе суми. Тъй като ответницата не е била намерена на
известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три
положителни установителни иска срещу ответницата, като молят съда да признае за
установено, че С.А.А., с ЕГН********** дължи на “***” С.А. сумите от 1135.31
лева – използвана главница по кредитна карта, издадена във връзка с Договор за
кредит за покупка на стоки и ли услуги с №CREX-11078250/20.12.2014 год., 631.96
лева, представляваща договорна лихва върху използваната главница за периода от
01.04.2016 год. /датата на първата пропусната вноска/ до 10.11.2017 год.
/датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение до ответницата/, 19.63
лева - законната лихва върху дължимата главница за периода от 10.11.2017 год.
до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 23.10.2017 год. до окончателното изплащане на
сумата. Молят също ответницата да бъде
осъдена да им заплати и направените разноски в настоящото производство и в
заповедното производство. С исковата молба е направено уточнение, че страната
претендира като общ размер на главница и договорна лихва сума, намалена със
сумата от 60 лева, която сума представлява такса, едностранно опростена от
страна на ищцовото дружество.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
От тяхно име е депозирана писмена молба на 03.01.2019 год., в която излагат
становище по даване ход на делото и по съществото на спора, като молят за
постановяване на неприсъствено решение, при неявяване на ответницата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 28.06.2018 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Пълномощно, Извлечение от
търговския регистър, Списък на разноски №1, Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с №CREX-11078250/20.12.2014 год., Общи условия, Фактура
№0070007176/20.12.2014 год., Уведомително писмо, Дубликат на фактура,
Извлечение по кредит, Покана, Известие за доставяне, Вносна бележка за
заплатена държавна такса и материалите, приложени по ЧГД №234/2018 год. по
описа на ШРС, счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла
на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат
уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски както в хода на заповедното
производство, така също и в настоящото в общ размер на 300 лева, включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.А., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” С.А. Париж, чрез “***”
С.А., клон България, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
община Младост, ж.к. ***4, ***, сграда 14, представлявано от Д. Д. сумите от 1135.31 лева /хиляда сто тридесет и
пет лева и тридесет и една стотинки/ – използвана
и непогасена главница по кредитна карта, издадена във връзка с Договор за
кредит за покупка на стоки и ли услуги с №CREX-11078250/20.12.2014 год., 631.96 лева /шестстотин тридесет и един
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва върху
използваната главница за периода от 01.04.2016 год. /датата на първата
пропусната вноска/ до 10.11.2017 год. /датата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение до ответницата/, 19.63
лева /деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ - законна лихва върху
дължимата главница за периода от 10.11.2017 год. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.10.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника С.А.А., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” С.А. Париж, чрез “***”
С.А., клон България, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
община Младост, ж.к. ***4, ***, сграда 14, представлявано от Д. Д. сумата от 300 лева /триста
лева/, представляваща направените от него разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
На основание разпоредбата
на чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: