289/29.3.2019г.
Шуменският
районен съд в публичното заседание, двадесет и осми февруари ,
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Съдия : Зара Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. №1763 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е
главен иск с правно основание чл.55,ал.1
, предл. първо от ЗЗД и евентуален по правно основание чл.49 във вр. с чл.45,
ал.1 от ЗЗД..
Депозирана е искова молба от Д.Г.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** срещу “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.***, представлявано от И.Г.Д.М., чрез пълномощника
си М.В.В.– юрисконсулт и ЧСИ Р.Р. ,
рег.№931 , с район на действие ШОС . Впоследствие искът срещу втория ответник е
оттеглен , поради което съдът е прекратил производството в тази част . в
исковата молба е посочено , че срещу ищцата се води изпълнително дело №***по описа на ЧСИ Р.Р. , рег.№931 , с
район на действие ШОС , което е прехвърлено от ЧСИ А. Т. . Събират и се суми
без правно основание , т.к. договора за цесия между първоначалния и кредитор
„Банка ДСК” ЕАД и ответника е нищожен.
Противоречи на чл.2,ал.4 от ЗКИ и Регламент
№575/2013г. , доколкото сключването му не попада в присъщата по занятие дейност
на банката . Договора за цесия е нищожен и поради пълна симулация , т.к.
кредитът не отписан от счетоводните регистри на цедента и в кредитния регистър
все още е на негово име . Твърди , че неправомерно и е събирана сума чрез
наложен запор на несеквистируем доход ,
не е отчетено и че по делото е настъпила перемция и са събирани суми след
задължението на съдебния изпълнител да прекрати делото . Съобразно изложеното
моли ответникът да бъде осъден да му върне сумата 1 788 лева , заплатена
без основание , в условията на евентуалност ответникът да бъде осъден да му
заплати същата сума , като обезщетение по правно основание чл.49 във вр. с чл.45,
ал.1 от ЗЗД.
В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на
делото ответникът оспорва иска . Твърди , че възраженията свързани с нищожност
на цесията са преклудирани , т.к. е водено производство по чл.422,ал.1 от ГПК
, а именно гр.д.№1032/2014г. по описа на
ШРС . Независимо от горното твърди , че договора за цесия не е нищожен и излага
подробни съображения в тази насока .
Заявява , че ако по изпълнителното дело са събирани суми
незаконосъобразно , отговорност в тази насока носи работодателят.
Съдът
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното :
След направена служебна справка се установи , че въз основа на подадено от „Банка ДСК” ЕАД заявление по чл.417 от ГПК пред ШРС , било образувано ч.гр.дело № 1172/2013г. по описа на ШРС . По него било издадена Заповед № 722/03.06.2013г. , с която на настоящият ищец , в качеството на поръчител по Договор за кредит било разпоредено да заплати на кредитора „Банка ДСК” ЕАД претендираните суми . След издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.дело № 1172/2013г. по описа на ШРС, на 26.09.2013г. между "Банка ДСК" ЕАД, в качеството й на продавач и “ОТП Факторинг България” ЕООД гр.София /преобразувано впоследствие на “ОТП Факторинг България” ЕАД – гр.София/, в качеството му на купувач бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/.
По силата на този договор продавачът прехвърлил на купувача , а последният се съгласил да придобие и да му бъдат прехвърлени тези вземания на продавача, произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити.
Договорено е между
страните, че вземанията, прехвърлени от "Банка ДСК" ЕАД, като цедент
на “ОТП
Факторинг България” ЕАД – гр.София, като цесионер по
неизпълнените договори за потребителски кредити към банката-цедент, са посочени
в Приемо-предавателен протокол. По този договор ответникът придобил вземането
спрямо ищцата , поради което същият предявил иск по чл.422,ал.1 от ГПК , чийто интерес се обуславял от подадено
възражение по чл.414 от ГПК . По
предявения установителен иск е образувано гр.д.№1032/2014г. по описа на ШРС , което е приключило с
решение , по силата на което е признато за установено , че Д.Г.Д., дължи на“ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК: ***, (в качеството му на частен правоприемник на Банка ДСК"
ЕАД, съгласно Договор за покупко-продажба на вземанията /цесия/ от 26.09.2013г.) сумата от 8 619.94 лева , от която: 6 931.36 лева ,
представляваща непогасена част от главницата по кредит, отпуснат съгласно
Договор за текущо потребление от 31.05.2007г., във връзка с подписано
Допълнително споразумение от 19.03.2010г. и 1 144.78 лева – договорена лихва, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 23.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата и сумата
от 543.80 лева , представляваща направените съдебни разноски по заповедното
производство и сумата 856 лева –
деловодни разноски в исковото производство . Предмет на оспорване по настоящото
са вземанията описани по-горе .Първият извод който се налага от описаната хронология , че не подлежат на разглеждане заявените от
ищеца твърдения за нищожност на
цитирания договор за цесия . Съгласно постановките по т. 11в и т. 11б от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в производството по
установителния иск по реда на чл. 422
от ГПК подлежат на разглеждане всички правоизключващи, правопогасяващи и
правоизменящи защитни възражения на длъжниците като е допустимо те да ги
въвеждат в предмета на делото. С приключване на производството по
установителния иск , незаявените възражения се преклудират . Налице е и
постоянна практика (Решение
№ 380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 198/10.08.15
г. по гр. д. № 5252/14 г. на ВКС, IV г. о., ) според
която непредявените възражения се преклудират
от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както и ако са били
предявени., че се преклудират и заявените и разгледани в това производство
възражения . Оспорването
може да се обосновава единствено
новонастъпили обстоятелства или
новооткрити писмени доказателства . В
настоящият случай Заповедта за незабавно
изпълнение е издадена по искане на първоначалния кредитор „Банка ДСК” ЕАД , но
до момента на образуване на производството по чл.422,ал.1 от ГПК ,
вземането на банката е цедирано на “ОТП Факторинг България” ЕАД . Искът по
чл.422,ал.1 от ГПК е предявен от цесионера , в резултат на което за длъжника е
било възможно да заяви възраженията си срещу валидността на цесията . Той е заявил такива , които както беше
посочено , не могат да се разглеждат отново , в настоящата искова молба са
заявени и други възражения свързани с валидността на цесията , но разглеждането им също е недопустимо ,
поради преклузията , настъпила от
разглеждане на иска по чл.422 от ГПК .
Обстоятелствата
на които се основава иска , извън нищожността на цесията , касаят действия извършени в производството по
принудително събиране на вземането , а именно според ищеца незаконно наложен
запор на трудовото му възнаграждение и
събиране на суми , които са несеквестируеми по смисъла на чл.446 от ГПК , принудително събиране на суми след перемция по
изпълнителното дело .
От
събраните по делото доказателства е видно , че въз основа на молба от “ОТП Факторинг България” ЕАД и
приложен изпълнителен лист , издаден по ч.гр.дело № 1172/2013г.
по описа на ШРС
е образувано изп.д.№20148770400324 по описа на ЧСИ А.Т. , рег.№877 , с район на
действие ШОС . На 25.04.2014г. е изпратено
съобщение до НОИ – Шумен - работодател на ищеца , за налагане
на запор върху трудовото му възнаграждение . Впоследствие изпълнителното дело ,
поради преустановяване дейността на ЧСИ А.Т. е предадено на ЧСИ Р.Р. , рег.№931 , с район на действие
ШОС и към настоящият момент е висящо
с №***. От материалите по изпълнителното дело е видно
, че периодично от трудовото възнаграждение на ищеца са правени удръжки и
сумите са превеждани по сметката на съответния съдебен изпълнител , който ги е разпределял за погасяване на вземането на ответника , впоследствие и на присъединения кредитор З.
В. . Съдът намира , че не е необходимо подробно да се разисква въпросът дали
има удържане на суми от несеквестируем доход , т.к. дори и твърденията на ищеца да отговарят на
действителното фактическо положение ,
това не би довело до основателност на претенцията . Ищецът претендира връщане
на сумите на основание чл.55, ал.1 , предл. първо от ЗЗД - получаването им от
ответника без основание . Предвид
обстоятелството , че съдът приема , че образуването на изпълнителното дело е
въз основа на валидно изпълнително основание – изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело № 1172/2013г.
по описа на ШРС,
за което са изложени мотиви по-горе , хипотетично съществуващият факт на
извършване на удръжки от несеквестируем доход , не води до липса на
основание на получаването на тези суми от взискателя . Основанието за
получаването им е реално съществуващият и непогасен дълг . Законът – чл.435 ,
ал.2 , т.2 от ГПК е предвидил защита срещу незаконно изпълнение , включително и
срещу запор на несеквестируем доход ,
която не е реализирана от ищеца , той не е подавал жалба срещу действията на
съдебния изпълнител.
Следващото
основание с което ищецът обосновава претенцията си е , че по изпълнителното
дело е настъпила т.нар. „перемция“ , т.е. че удръжките от трудовото и
възнаграждение са правени по прекратено по закон изпълнително дело . По делото е представено Удостоверение
изх.№8736/14.11.2018г. , издадено по висящото изпълнително дело №***, в което
хронологично са описани изпълнителните действия извършени по същото , а именно
постъпили суми по наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата . От
представеното копие на изпълнителното дело е видно , че ЧСИ , коректно е
посочил датите и сумите удържани по
наложения запор . Всяка удръжка от трудовото възнаграждение на ищцата
представлява валидно изпълнително действие , между отделните удръжки не е минал
срок по дълъг от две години , ето защо не са настъпили условията по чл.433 ,
ал.1 , т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело . Следва да се посочи , че дори и удръжките да
са извършени от несеквестируем доход , след като запорът не е отменен , изпълнителното
действие е валидно и препятства възможността да тече срока за „перемция“ . Предвид изложеното по-горе съдът намира , че
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли .
Поради сбъдването на вътрешно процесуалното условие – отхвърляне на главно
предявеният иск , налице е необходимост
от произнасяне по евентуалния иск , който е с правно основание правно основание
чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД . Посочената разпоредба гласи , че този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. За да възникне деликтната
отговорност следва да са налице , в
условията на кумулативност, следните предпоставки: възлагане на работа; вреда,
причинена при или по повод изпълнение на възложената работа; противоправно
поведение, което може да бъде действие или бездействие; причинна връзка между
вредата и противоправното поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя.
Участници в правоотношението, което възниква при този фактически състав са най-
малко три лица- този, който е възложил някаква работа (възложител), лицето, което при или повод изпълнение на работата
причинява вреди (изпълнител) и
пострадалият. В случая съдът
намира, че не е налице възлагане на работа по см. на чл. 49 от
ЗЗД от взискателя в изп.производство на ЧСИ, при който събира подлежащо на
принудително изпълнение вземане. Този извод произтича от една страна от
функциите на ЧСИ, изведени от чл.
2, ал.1 от ЗЧСИ, а именно частен съдебен изпълнител е лице, на което
държавата възлага принудително изпълнение на частни притезания. От друга страна
той следва и от естеството на дейността на ЧСИ – ЧСИ е длъжен да спазва
законите и в частност ГПК /част
V/, като възлагането на действия по изпълнението от взискателя по см. на чл. 18
от ЗЧСИ не обвързва съдебния изпълнител и не представлява възлагане на
работа съобразно смисълът, който се влага в това понятие в общото гражданско
право. При определени предпоставки ЧСИ може да откаже извършване на определени
изп.действия или прилагане на даден изпълнителен способ, да спре или да
прекрати изп.дело, като тези му решения подлежат на обжалване (чл. 435
от ГПК). Възлагането, предвидено в чл. 18
от ЗЧСИ е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, част от
който е изпълнителното производство, но в никакъв случай не може да се приеме,
че е тъждествено на изпълнение на трудови задължения или на такива по договор
за изработка или договор за поръчка . Предвид посоченото , съдът не намира за
необходимо да изследва останалите предпоставки за анагажиране на деликтната
отговорност на ответника , т.к. дори и да са настъпили вреди от действията на
ЧСИ , взискателят не е техен възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД , респ. не
отговаря за обезщетяването им.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника сумата 200 лева
– деловодни разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното съдът ,
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, представлявано от И.Г.Д.М., чрез пълномощника си М.В.В.– юрисконсулт , осъдителен иск, с правно основание чл.55,ал.1 , предл. първо от ЗЗД , за заплащане на сума от 1 788 (хиляда седемстотин осемдесет и осем ) лева - представляваща заплатена на ответника , без правно основание сума по изп.д. №***по описа на ЧСИ Р.Р. , рег.№931 , с район на действие ШОС , чрез направени удръжки от трудовото ѝ възнаграждение, което е под минималната работна заплата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Д.,
ЕГН ********** срещу “ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК: ***, евентуален осъдителен иск, с правно основание
чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сума от 1 788 (хиляда седемстотин осемдесет и осем ) лева - представляваща обезщетение за причинените ѝ
имуществени вреди, нанесени й пряко и непосредствено, чрез направени удръжки от
трудовото ѝ възнаграждение, което е под минималната работна заплата, като
запорът и удръжките са извършени по изп.д. №***по описа на ЧСИ Р.Р. , рег.№931 , с
район на действие ШОС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН ********** да
заплати на “ОТП Факторинг България”
ЕАД, ЕИК: ***, сумата 200 (двеста) лева –
деловодни разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му страните , пред Окръжен съд – Шумен .
СЪДИЯ :