184/22.2.2019г.
Шуменският
районен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
при
секретаря А.П. , като разгледа докладваното от
районният съдия гр.д. №1793
по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.236,ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД
.
Делото е образувано въз основа на предявен от Община Шумен , ЕИК *** , представлявано от Л.Х., чрез ОП „ОЖИ“- Шумен срещу Д.Х.А. , ЕГН ********** , адрес *** , иск по чл.422, ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че ответникът дължи суми присъдени по ч.гр.д.№754/2018г. по описа на ШРС . Съдът е констатирал , че от обстоятелствената част на исковата молба , както и от петитума и става ясно , че е сезиран с иск за признаване за установено , че ответникът дължи на ищеца сума от 219,89 лева , представляваща обезщетение за ползване на имот , собственост на ищеца , за периода 02.2017г. – 05.2017г. или касае се за иск по чл. 236 , ал.2 от ЗЗД . От друга страна , в производството по чл.410 от ГПК са присъдени суми , представляващи незаплатен наем . Предвид горното исковата молба е оставена без движение , като на ищеца е предоставена възможност да посочи дали желае да премине от установителен към осъдителен иск. В изпълнение на указанията на съда , ищецът е заявил , че предявява осъдителен иск . Обстоятелствата от които произтичат претендираните права са следните : ищецът сключил с ответника договор № ***г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, като със Заповед № РД- 25-1363/15.10.2004г., кметът на Община Шумен е настанил ответницата , заедно с членове на семейството й в общинско жилище, находящо се в гp.Шумен, ул.***. Договорът е влязъл в сила на 15.10 .2013 г. и е със срок на действие от 3 години. Тъй като наемателката не е заплатила на наемодателя всички дължими суми по горепосочения договор за наем, към нея са отправени две писма, че дължи за периода от месец 12.2016г. до месец 02.2017г. сумата от 300 лева за наем и консумативи-ел.енергия и вода, и второто писмо, че дължи за периода от месец 12.2016г. до месец 04.2017г. сумата от 400 лева за наем и консумативи-ел.енергия и вода. Със Заповед № РД-25-1757/25.08.2016г. на кмета по Община Шумен са прекратени наемните правоотношения с ответницата, на основание чл. 15а, ал.1, т.10 от НУРУЖНННПОЖ. Тъй като жилището не е освободено и е продължило ползването му от наемателката и членовете на семейството, Кмета е издал заповед за изземване на имота , което се осъществило на 04.05.2017 г. Даденият от наемателката депозит по договор в размер на 300 лв. бил прихванат за дължими суми по договор за наем, като след прихващането ответницата останала да дължи на Община Шумен , чрез ОП „ОЖИ“ сумата 219,89 лв. главница , представляваща обезщетение за периода февруари 2017г. до 04.05.2017г. и лихви 22,24 лв. за периода 01.03.2017г. до 14.03.2018г. , както и претендира присъждане на деловодните разноски . В хода на делото ищецът прави намаление на претендираната главница до размер от 216.67 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата, чрез назначеният и особен представител депозира отговор, в който
заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна и я оспорва.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното : От представения по делото Договор № ***г., съдът намира за установено , че между страните са
възникнали валидни облигационни отношения , по силата на които ОП „ОЖИ“- Шумен е отдало под наем на ответницата ,
общинско жилище находящо се в гp.Шумен, ул.*** , считано от 15.10 .2013 г. . От Кмета на Община Шумен е
издадена Със
Заповед № РД-25-1757/25.08.2016г. , с
която надлежно , на основание чл. 15а,
ал.1, т.10 от НУРУЖНННПОЖ е прекратено наемното правоотношение . Въпреки
прекратяването му , ответницата е
продължила да ползва имота , което обстоятелство съдът приема за доказано от
показанията на свидетеля Т. Х.. Тя заявява , че работи на длъжност „домоуправител“ в ОП „Общински
жилища и имоти“ ОЖИ и твърди , че в процесния период ответницата е ползвала
имота . Едва на 04.05.2017г. имотът бил освободен принудително . Съдът като
съобрази горното намира , че след датата на прекратяване на наемното
правоотношение , след като ответникът е продължил да ползва
имота , до освобождаването му , той дължи обезщетение на основание чл.236,ал.2
от ЗЗД . За установяване на конкретния размер на обезщетението е назначена СТЕ
, според която обезщетението за
процесния период е в размер на 216,67 лева или искът за главницата се явява
изцяло основателен.
Съдът намира претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД за
изцяло неоснователна . Вземането по чл.236,ал.2 от ЗЗД , т.е. за главницата няма периодичен характер , няма
и определен падеж , ето защо длъжникът изпада в забава след поканата . В
настоящият случай покана до ответника , в която изрично и конкретно да са
посочени дължимите суми по делото не е представена , което изключва наличието на възникнало в полза на ищеца
вземане по за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски съразмерно исъобразно уважените искове , а именно сума от 733,78 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Д.Х.А. , ЕГН **********
, адрес *** да заплати на Община Шумен , ЕИК *** , представлявано от Л.Х., чрез ОП
„ОЖИ“- Шумен , сума в размер на 216,67 (двеста и шестнадесет лева и шестдесет и седем ст.) лева , представляваща обезщетение по чл.236,ал.2 от ЗЗД – за ползване на
имот в гp.Шумен, ул.*** , за периода февруари 2017г. до 04.05.2017г. лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община Шумен , чрез ОП „ОЖИ“- Шумен срещу Д.Х.А. , ЕГН ********** , иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД , за заплащане на сума от 22,24 (двадесет и два лева и двадесет и четири ст.) лева , представляваща обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва върху главницата от 216,67 лева , за периода 01.03.2017г. до 14.03.2018г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Х.А. , ЕГН ********** *** , ЕИК *** ,чрез ОП „ОЖИ“- Шумен Окръжен кооперативен съюз , ЕИК:*** , сумата 733,78 ( седемстотин тридесет и три лева и седемдесет и осем ст.) лева - деловодни разноски , съразмерно и съобразно уважените искове.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ШОС .
СЪДИЯ: