Р Е Ш Е Н И Е

18/10.1.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав,

на осми януари, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.Кр.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1799 по описа на ШРС за 2018 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от Ф.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Л.Ю.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***. Ищецът заявява, че страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на ***г. в гр. Н. П., за който е съставен Акт за брак № ***г., като бракът бил първи по ред за двамата. По време на брака си, страните имат родени две деца, към момента пълнолетни. След раждането на второто дете, заживели в къщата на родителите на ищеца.

Когато децата навършили гимназиална възраст, се преместили в Шумен, където живеели на квартира. Двамата работели. Твърди, че парите винаги не стигали на ответницата и по този повод, преди около 10 години, започнали проблемите им. Постепенно охладнели един към друг, но останали заедно, заради децата си. Към момента децата им са пълнолетни и работят.

Преди около 8 месеца заминал да работи в чужбина и поканил ответницата да отиде с него, но тя отказала. По-късно разбрал, че преди четири месеца и тя заминала в чужбина. Правил опити няколкократно да разговаря с нея, но тя отказала и от тогава не поддържат никакви контакти. Твърди, че не вижда възможност да се съберат отново като семейство.

В съдебно заседание ищецът се явява лично.

Моли, бракът между страните да бъде прекратен по вина на двамата, след прекратяването на брака ответницата да си възстанови предбрачното име А.. Прилага писмени доказателства.

В съдебно заседание заявява, че желае съдът да не се произнася по въпроса за вината.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответницата депозира писмен отговор на исковата молба. В отговора се заявява, че искът е допустим и вероятно основателен, поради наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината, каквато корекция към исковата молба се направи в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се устаН. от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на ***г. в гр. Н. П., за който е съставен Акт за брак № ***/ ***г., като бракът бил първи по ред за двамата. По време на брака си страните имат родени две деца, към момента пълнолетни. След раждането на второто дете заживели в къщата на родителите на ищеца.

Когато децата навършили гимназиална възраст, се преместили в Шумен, където живеели на квартира. Двамата работели. Ищецът твърди, че парите винаги не стигали на ответницата и по този повод, преди около 10 години, започнали проблемите им. Постепенно охладнели един към друг, но останали заедно, заради децата си. Към момента, децата им са пълнолетни и работят.

През 2017г. ищецът заминал да работи в чужбина и поканил ответницата да отиде с него, но тя отказала. По-късно разбрал, че тя също е заминала в чужбина.

По делото са разпитани свидетелите С. Х. и А. И., които заявяват, че съпрузите са разделени от месец май, 2017г., а причината отношенията им да се влошат било нежеланието на съпругата да работи, като по този начин цялата тежест за издръжка на семейството поемал само ищецът.

Предвид установеното, чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Между страните по делото не се поддържат повече от година, каквито и да е брачни отношения. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от година. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите.

От изложеното може да се направи категоричният извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното, съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото в съдебно заседание от ищеца е оттеглено искането за произнасяне от съда по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася по този въпрос. От материалите по делото се установява, че семейно жилище на съпрузите – квартира в гр. Шумен, е напуснато от двамата.

Досежно фамилното име на ответницата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак, същата е приела фамилното име на ищеца, като предвид заявлението в исковата молба от ищеца, същата следва да си възстаН. предбрачното фамилно име А..

Доколкото няма претенции за изплащане на издръжка, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос. С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателния размер на дължимата държавна такса, съдът прецени, че окончателният размер на дължимата държавна такса в настоящия случай, следва да бъде 50 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Ф.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, и Л.Ю.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, сключен с Акт за граждански брак № ***/ ***г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Н. П., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА Л.Ю.И., ЕГН **********, да възстанови след прекратяване на брака, фамилното си име А..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50,00лв. /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Ф.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС, сумата от 50,00лв. /петдесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА Л.Ю.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на ищеца Ф.М.И., ЕГН **********, сумата от 608,14лв./шестстотин и осем лева и 14 ст./ лева, представляваща внесен депозит за особен представител и банкови такси .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :