Р Е Ш Е Н И Е

168/21.2.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на осемнадесети февруари 2019 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1816/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу О.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 2123,68 лева.

Ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2123,68 лева, представляваща 1607,88 лева главница – неплатени вноски по договор за стоков кредит № 243420 от 27.01.2017г., 385,70 лева договорна лихва, за периода 20.02.2017г. – 27.02.2018г., 130,10 лева лихва за забава, за периода 20.02.2017г. – 30.03.2018г. и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ЧГД № 943/2018г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим, не заявява становище по основателността му. Оспорва размера му.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 27.01.2017г., цедент на ищеца /“***“ ЕАД/, отпуснал стоков кредит на ответника, в размер на 1607,88 лева, с която били заплатени закупени от него електроуреди. Уговорената сума следвало да се връща месечно, на конкретно посочени дати, последната 27.02.2018г.. Ответникът, не заплатил нито една от уговорените погасителни вноски. С договор от 20.04.2017г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 30.03.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, като преди това, само на един от посочените в договора адреси за кореспонденция с ответника изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, неполучено от заемателя. За това действие бил надлежно упълномощен от цедента. В хода на настоящото производство уведомление за цесията, не е получавано от ответника, който е представляван от назначения му особен представител. Заключението на ССЕ посочва, че ответното задължение възлиза на 2123,68 лева – 1607,88 главница, 385, 70 лева договорна лихва и 130,10 лева лихви за забава.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Част от посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор по валидността на прехвърлянето на вземането, нито, че то съществува, в първоначалния си вид. Основателно е обаче възражението за липса на действие на цесията по отношение на ответника. Както се посочи, цесията, не е съобщена на длъжника, нито от първоначалния кредитор, нито от ищеца който е бил надлежно упълномощен за това, нито в хода на настоящото производство с връчване на препис от исковата молба и доказателства. Последните са връчени на особения представител, който, не е упълномощен да приема материално-правни изявления, а само осъществява процесуално представителство на ответника. Така, не е налице надлежно съобщаване на цесията и по посочения в споменатите, в исковата молба решения на ВКС. Заради това, макар и да е настъпил последния уговорен падеж за издължаване заетата сума и ответникът да дължи всички уговорени суми по договора за заем, поради липса на действие на цесията спрямо него, те не могат да се присъдят на цесионера, а исковете му, следва да се отхвърлят, като неоснователни.

При така посочения изход на спора разноски между страните не се присъждат, поради липса на данни за извършени такива от ответника.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу О.С., ЕГН : **********, с адрес ***, искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2123,68 лева, представляваща 1607,88 лева главница – неплатени вноски по договор за стоков кредит № 243420 от 27.01.2017г., 385,70 лева договорна лихва, за периода 20.02.2017г. – 27.02.2018г., 130,10 лева лихва за забава, за периода 20.02.2017г. – 30.03.2018г, и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението /30.03.2018г./ до окончателното плащане, като неоснователен.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: