128/8.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и девети януари две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П. Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1823 описа
на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК за сумата общо от 542.26 лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги,
лизингови вноски и неустойка.
Производството е образувано по искова молба от “Теленор
България” ЕАД с ЕИК 130460283, със
седалище и адрес на управление в гр.***, чрез адв. И.В.от АК – София, със
съдебен адрес ***** срещу Т.Ц.Г. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че на 29.02.2016г. между страните по делото бил сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер + 359 896007688 за срок от 24 месеца по
програма Стандарт + 15.99 срещу заплащане на месечен абонамент от 15.99 лв. За
периода от 05.03.2016г. до 04.06.2016г. ответникът не изпълнявал задължението
си да заплаща абонаментните такси и използвани услуги. На същата дата бил
сключен и договор за лизинг, съобразно който му била предоставена лизингова вещ
Microsoft
Lumia 550 Black срещу цена 206.77 лв., чрез 23 месечни вноски в размер
на 8.99 лв. За горепосочените задължения били издадени фактури №
7239092878/05.04.2016г., фактура № 7240378147/05.05.2016г., фактура
№7241813039/05.06.2016г., фактура № 7243133784/05.07.2016г. и фактура № 7244457513/05.08.2016г., в която били
включени неплатени абонаментни такси, лизингови вноски и неустойка. На 06.07.2016г.
била отправена покана към ответника за плащане на задълженията, като бил
уведомен, че договорът ще бъде прекратен, ще плати неустойка и че лизинговите
вноски ще бъдат предсрочно изискуеми. Предвид неизпълнението на задължението от
страна на ответника по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство
и образувано ч.гр.д. № 310/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 168/31.01.2018г.
Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния
съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В
заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените
искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез назначения му особен представител в
производството с Определение № 3204/16.11.2018г., като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В писмения
отговор се оспорва частично исковата претенция за сумата за начислената неустойка,
като се твърди, че клаузата е нищожна и се цитира съдебна практика, както и че
не е настъпило условието за начисляването ѝ съгласно договора, тъй като
не се доказало, че уведомлението до адресата е достигнало лично до него. В
заключение се сочи, че претенциите за неплатени лизингови вноски и дължими
абонаментни такси са доказани по основание
и размер и следва да се уважат, като претенцията за неустойката да се
отхвърли.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете
да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно
заседание за ответницата се явява назначения особен представител – адв. Д.С. от
ШАК. Поддържа се писмения отговор, като в съдебните прения се развиват
идентични доводи за неоснователност на претенцията за неустойка.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 168 от 31.01.2018г. по ч.гр.д. № 310/2018г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 68.48
лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359896007688 за
отчетен период 05.03.2006г. – 04.06.2016г., сума в размер на 271.51 лв. –
неустойка съгласно чл.11 от договора, както и сума в размер на 202.51 лв. –
Договор за лизинг от 29.02.2016г. за предоставяне за временно и възмездно
ползване на Microsoft Lumia 550 Black за отчетен период 05.03.2016г. – 04.08.2016г., ведно със
законната лихва от 30.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането и
разноски 385 лв. Поради връчването на
заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя
да предяви искове за вземанията си.
Между
страните не се спори, че на 29.02.2016г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД е
сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 896007688 по абонаментен
план „Стандарт +“ за срок от 24 месеца и
абонамент от 15.99 лв. На 29.02.2016г.
бил сключен и Договор за лизинг, с който било уговорено ищецът да предостави на
ответника за временно и възмездно ползване на устройство марка “Microsoft” модел „Lumia 550 Black“ за срок от
23 месеца, като след този период лизингополучателят може да подпише договор за
изкупуване на устройството или да го върне в едномесечен срок от изтичането на
срока на договора. В договора бил включен и погасителен план с 23 месечни
вноски всяка от които на стойност 8.99 лв.
За задълженията на ответника, произтичащи от двата
договора били издадени следните фактури:
Фактура № 7239092878/05.04.2016г. със
сума за плащане 46.51лв., от които 8.99 лв. представляваща лизингова вноска за
периода от 05.03.2016г. – 04.04.2016г. и 37.52 лв. - абонаментна такса и
използвани услуги за номер + 359896007688,
като по тази фактура имало частично плащане от 1.60 лв., Фактура № 7240378147/05.05.2016г. със сума за плащане
от 25.57 лв., от които 8.99лв.,
представляваща лизингова вноска за периода от 05.04.2016г. – 04.05.2016г. и
16.58 лв. абонаментна такса и ползвани услуги, Фактура № 7241813039/05.06.2016г. със сума за плащане
от 24.97 лв., от които 8.99лв.,
представляваща лизингова вноска за периода от 05.05.2016г. – 04.06.2016г. и
15.98 лв. абонаментна такса и ползвани услуги и Фактура № 7243133784/05.07.2016г. със сума за плащане
4.73лв., представляваща лизингова вноска за периода от 05.06.2016г. –
04.07.2016г. На 06.07.2016г. оператора отправил писмена покана до
лицето, като го уведомил, че договорът ще бъде прекратен ако не последва
плащане до 10 дена и ще бъде начислена неустойка в посочения по-горе размер,
като по делото не са представени доказателства за получаването на поканата до
лицето или изобщо достигането ѝ до адреса на ответника. Поради неплащането
ищецът издал фактура №
7244457513/05.08.2016г. със сума за плащане на 170.81лв., представляваща
сбор от дължими 19 лизингови вноски за периода от 05.07.2016г. – 04.08.2016г. и
неустойка в размер на 271.27 лв., формирана на основание чл.11 от договора за
мобилни услуги.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът
е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът
кредитира, като пълно обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава,
че ответникът дължи сума в размер на 65.82 лв. за разговори и месечен
абонаментен план, сума от 205.17 лв. за лизингови вноски и сума от 271.27 лв.
за неустойка.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими. Налице е
правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени
указания на заявителя да депозира искове за взиманията си по заповедта.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.342, ал.1 от ТЗ : За уважаването на исковете ищецът следва да докаже
наличие на валидни облигационни правоотношения между „Теленор България“ ЕАД и
ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника
към мобилния оператор и техния размер; лизингодателят следва да докаже и
че е предоставил на ответника –
лизингополучател вещта - телефонен апарат, съобразно уговореното;
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни договори
за мобилни услуги и за лизинг сключени на 29.02.2016г. По силата на договореното
между страните оператора предоставял мобилни услуги за мобилен апарат с
предпочетен номер 359 896007688, както и възмездното ползване на лизинговата
вещ, като получаването на същата е декларирано от ответника с подписването на
договора. Страните по делото не спорят, че потребителя дължи цена за ползвани
услуги, предоставени от оператора в размер на 65.82 лв. по отношение на договора за мобилни услуги,
представляващи месечни абонаментни такси и сума в размер на 205.17 лв., видно
от представеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и е прието по делото, като пълно и компетентно
дадено. Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД (стр.27 от делото) плащането на посочената във фактурата цена се
извършва в срока, указан в самата фактура (в случая двадесето число на
следващия месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й ( в
случая издаване на фактурата е 5-то число всеки месец). Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма
и към момента направено. Поради това и съдът намира, че предявените установителни
искове за неплатени месечни абонаментни такси и неплатени лизингови вноски са
основателни и като такива искът за абонаментните вноски следва да бъде уважен
за сумата от 65.82 лв., както е установено по експертиза, като в останалата си
част до 68.48 лв. бъде отхвърлен, а искът за лизинговите вноски следва да бъде
уважен изцяло.
По
основателността на установителния иск по
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: Съгласно Договора за предоставяне на мобилни
услуги при прекратяването на същия по
вина или по инициатива на потребителя – ответник, същия дължи неустойка в
размер на месечните абонаменти за всяка
СИМ карта до края на срока на договора.
В случая
ответника притежава качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор
сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като се
изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1
от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално. В случая, с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца – търговец,
то ответника не е имал възможност да изрази волята си и съгласието си по
отношение на клаузата за неустойката, поради което и може да се приеме, че е
налице индивидуално уговорена клауза. В настоящия случай процесната клауза за неустойка осъществява съставите на чл.143,
т.5, т.6 и т.14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя изпълнение да заплати
абонаментните такси до края на действието на договора, без доставчикът на
практика да предоставя услугите по него, тъй като е прекратил едностранно
същия. Така мобилния оператор получава имуществена облага от насрещната страна
– потребител в размер, какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но
без да предоставя своята насрещна престация във формата на мобилни услуги. С
това уговорената в Договора и точка III. 4 от
Допълнителното споразумение към него неустойка излиза много извън типичната си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително
неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната,
създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При това
положение клаузата на основание чл.143, т.5 и т.6 и т.14 от ЗЗП е нищожна. Предвид, че за нищожността на такава клауза
съдът следи служебно и без да е наведено възражение от ответника – Решение на Съда от 26.04.2012г. по дело С-472/10
на Съда на Европейския Съюз и Решение № 23/07.07. 2016г. по т.д. № 3686/2014г.
на ВКС, ТК, І т.о.. В случая има въведено такова
от особения представител на ответника и то е основателно.
Съдът не възприема доводите на ищцовата страна, че
неустойката се дължи, тъй като не излизала от присъщата ѝ обезщетителна,
санкционна и обезпечителна функция, тъй като липсвало накърняване на добрите
нрави. От една страна неустойката се дължи при прекратяване на договора, като
обаче в конкретния случай доказателства, че другата страна по договора е узнала
за неговото прекратяване не са представени по делото. От друга страна няма
пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите на неизпълнението, но
същата противоречи на добрите нрави тъй като е обвързана с размера на
абонаментните вноски за пълния срок на договора, по който едната страна не
изпълнява задълженията си, а другата следва да заплаща цената на
непредоставените услуги. Поради това и аргумента на мобилния оператор не се
възприема от съда.
Поради изложеното иска за неустойката е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в общ размер от 385 лв., от които 25 лв.
заплатена държавна такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските в
заповедното производство обаче следва да се определят в размер на общо 192.40
лв., предвид частичното уважаване на исковете. В исковото производство са
направени такива общо в размер на 965 лв., от които 125 лв. заплатена държавна
такса, 180 лв. възнаграждение за вещо лице, 300 лв. възнаграждение за особен
представител и 360 лв. възнаграждение за адвокат. Тези разноски следва да се
присъдят на ищеца съобразно уважената част от исковете или в размер на 482.25
лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Т.Ц.Г. с
ЕГН ********** с адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв. И.В.от
АК – гр.София, със съдебен адрес *****
сумата от 65.82 лв. (шестдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги от 29.02.2016г. с предпочетен номер + 359896007688 за отчетен
период 05.03.2016г. – 04.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 168/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 310/2018г. на ШРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния му предявен размер от 68.48 лв., като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Т.Ц.Г. с ЕГН ********** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 сумата от 202.51 лв. (двеста и два лева и петдесет и една стотинки), представляваща неплатени лизингови вноски за периода 05.03.2016г. – 04.08.2016г. за предоставяне за възмездно и временно ползване на устройство марка “ Microsoft Lumia 550 Black”, съгласно Договор за лизинг от 29.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 168/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 310/2018г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 срещу Т.Ц.Г. с ЕГН ********** иск с правно
основание по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 271.51 лв. (двеста
седемдесет и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща неустойка по
Договор за мобилни услуги от 29.02.2016г. с предпочетен номер +
359896007688, за която е издадена фактура № 7244457513 от 05.08.2016г. и за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 168/31.01.2018г.
по ч.гр.д. № 310/2018г. на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Ц.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК 130460283 в заповедното
производство разноски в размер общо на 192.40
лв. (сто деветдесет и два лева и четиридесет стотинки), както и тези
направени в исковото производство в размер на общо 482.25 лв.(четиристотин осемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки), съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: