Р Е Ш Е Н И Е
189/26.02.2019
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на осемнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1826/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени, от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт М., срещу Й.К.И. ***,
по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, произтичащо от договорни отношения възникнали между „Провидент Файненшьл
България“ ООД и ответника и прехвърлено в полза
на ищеца - „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, на 19.05.2017 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД №
395/2018 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание,
както следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена 1130.10 лв. (хиляда сто и тридесет лева и десет стотинки) –
непогасена главница по Договор за паричен заем № 3054162/ 09.10.2017 г., ведно
с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане на
задължението;
по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и цена 141.83 лв. (сто четиридесет и един лева и осемдесет и три стотинки) –
неплатена договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 593263075/07.04.2016г., за периода от 03.09.2016 г. до
03.06.2017 г. (падежът на последната погасителна вноска); по чл. 11, ал. 2 ЗПК,
вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 32.60 лв. (тридесет и
два лева и шестдесет стотинки) представляваща цена на договорена услуга –
„Оценка на досие” за периода от 17.12.2016 г. до 03.06.2017 г.; по чл. 11, ал.
2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 619.34 лв.
(шестстотин и деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки) представляваща
цена на договорена услуга - „Кредит у дома“ за периода от 26.11.2016г. до
03.06.2017 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена 79.08 лева (седемдесет и девет лева и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху вземането, за периода от
19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на
заявлението в съда – 06.02.2018 г.
Ищцовата страна
обосновават исковата си претенция твърдейки, че на 19.05.2017
г. между ищецът и „Провидент Файненшъл България“ ООД, с ЕИК ***, бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, по силата на който вземане на „Провидент Файненшъл България“ ООД
произтичащо от Договор за потребителски кредит № 593263075/07.04.2016 г. срещу Й.К.И.,
е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Твърди се, че в Договора за потребителски кредит се съдържало изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица, както и, че „Провидент Файненшъл България“ ООД е упълномощил ищеца в
качеството си на цесионер oт името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. На 07.06.2017 г. по реда на чл. 99. ал. 3 ЗЗД
до ответника било изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо
Уведомително писмо от страна на цедента „Провидент Файненшъл България“ ООД,
чрез ищеца - цесионер изх. № УПЦ-П-ПВД/593263075 от 06.06.2017 г., чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на длъжника. Писмото било върнато в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Непотърсена пратка“. На 31.05.2018 г. ищцовото дружество
изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомителното писмо, чрез
куриер на посочения в договора за кредит настоящ адрес на длъжника. Получателят
отново не бил намерен на адреса и писмото се върнало в цялост. При условията на
Договора за потребителски кредит, Кредиторът се задължил да предостави на
длъжник потребителски кредит за лични нужди в размер на 1600,00 лева, като
сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето
на длъжника, което било потвърдено от него с подписване на договора за кредит.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита бил
уговорен за срока на действие на договора, като договорната лихва била в размер
на 315,61 лв., а общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по
кредита била в размер на 1 915,61 лв., които трябвало да се заплащат на 60 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31.93 лв. Първата
погасителна вноска била платима на 14.04.2016 г., а последната погасителна
вноска била с падеж: 03.06.2017 г. С подписването на договора за кредит,
длъжникът изразил съгласие да плати такса за оценка на кредитно досие, която
била в размер на 80,00 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 1,33 лв., включена в седмичните погасителни вноски платими на падежните
дати. По избор на длъжника - възложител, кредиторът се е задължил да предоставя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеене, наречена „Кредит у дома“, по която длъжникът се задължил да
плати такса в размер на 1 364,76 лв. Подписвайки договора длъжникът -
възложител удостоверил, че се съгласява услугата „Кредит у дома“ да се
предостави като допълнителна единствено и само по негово желание срещу
определена в договора за кредит цена, платима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие тя да бъде разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 22,75 лв., включена в седмичните погасителни вноски платими на
падежните дати на погасителните вноски. Така общата сума, която длъжникът при
сключване на Договора за кредит се задължил да върне на кредитора била в размер
на 3 360.37 лв., платима на 60 броя ранни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 56,01 лева, включваща: вноска по кредита в размер на 31.03 лв.,
вноска по цена за оценка на досие в размер на 1,33 лв. и вноска по цена за
услуга „Кредит у дома" в размер на 22,75 лв.. Крайният срок за издължаване
на всички задължения по кредита бил 03.06.2017 г. /датата на последна
погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит
не са обявявани за предсрочно изискуеми. Погасената до момента сума била в общ
размер 1 436,50 лв., с която били погасени следните суми: цена за услуга
„Кредит у дома“ - 745,42 лв.; такса за оценка на досие - 47,40 лв.; договорна
лихва - 173,78 лв. и главница - 469.90 лв. Ищецът, в качеството си на кредитор
начислил обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва
за забава, за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата
на входиране на задължението в съда, общ размер на 79,08 лв. За ищеца възникнал
правен интерес от подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на
Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 395/2018 г., по описа
на РС Шумен, като в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение. Моли съдът
да признае за установено че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 1
130.10 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 593263075/07.04.2016
г.; 141,83 лв. - договорна лихва за периода от 03.09.2016 г. до 03.06.2017 г.
(падежът на последна погасителна вноска); 32,60 лв. – цена за оценка на досие
за периода от 17.12.2016 г. до 03.06.2017 г.; 619,34 лв. - цена за услуга
„Кредит у дома“ за периода oт 26.11.2016 г. до 03.06.2017 г.; 79.08 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената част от
главницата за периода от 19.05.2017 г. (датата на договора за цесия) до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане на
задължението. Претендира разноски по
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 412,
ал. 2 ГПК ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е
подал възражение. От справка на НАП се е установило, че няма регистриран трудов
договор и съдът не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца
е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК
на ответника, по реда на чл. 47, ал. 3, изр. 3 ГПК, са връчени препис от
исковата молба ведно с приложенията. В рамките на предоставения срок ответникът
не е подал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и основателността на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание
чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба, съдът е
приел, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът депозира молба
с която поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение
по делото, с което предявените искове бъдат уважени.
Въпреки предоставената възможност, ответникът не е изпратил представител
в първото заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80
ГПК е основателно, поради което следва да бъде уважено, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Признава
за установено, по отношение на ищеца – „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, че ответникът – Й.К.И., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължи: сумата 1130.10 лв. (хиляда
сто и тридесет лева и десет стотинки) – непогасена главница по Договор за
паричен заем № 3054162/ 09.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението в съда – 06.02.2018г. до окончателното плащане
на вземането на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД; сумата 141.83 лв. (сто
четиридесет и един лева и осемдесет и три стотинки) – неплатена договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит №
593263075/07.04.2016г., за периода от 03.09.2016 г. до 03.06.2017 г. (падежът
на последната погасителна вноска), на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД; сумата 32.60 лв. (тридесет и два
лева и шестдесет стотинки) представляваща цена на договорена услуга – „Оценка
на досие” за периода от 17.12.2016 г. до 03.06.2017 г., на основание по чл. 11,
ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД; сумата 619.34 лв.
(шестстотин и деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки) представляваща
цена на договорена услуга - „Кредит у дома“ за периода от 26.11.2016г. до
03.06.2017 г., на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 79.08
лв. (седемдесет и девет лева и осем стотинки), представляваща обезщетение за
забава върху вземането, за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за
цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2018 г., на
основание чл. 86 ЗЗД, за които по образувано ЧГД № 395/2018 г., по описа
на ШРС срещу ответника има издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК.
Осъжда Й.К.И., с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, да плати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, сума в общ
размер 800.00 лева (осемстотин лева), за което е представен и приет по делото
списък по чл. 80 ГПК, от които 709.94 лева (седемстотин и девет лева и
деветдесет и четири стотинки) – разноски в исковото производство и сумата 90.06
лeва (деветдесет лева и шест стотинки) - разноски в заповедното производство,
на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: