Р Е Ш Е Н И Е

630/26.6.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1881 по описа за 2018 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са положителни, обективно съединени установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът Община Шумен, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “С.“ №17, представлявано от Л.Д.Х., чрез Общинско предприятие „Общински жилища и имоти“,излага, че по ч.гр.д.№756/2018 г. по описа на РС Шумен, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника М.Х.М., с ЕГН **********,***,за следните суми: 88, 92 лева, представляваща дължим наем за ползване на общинско жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „С.“ №80, вх.2, ет.7, ап.34 за месеците март и април 2017 г., както и за сума в общ размер на 8, 49 лева- лихва за забава. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че по силата на Заповед №РД-25-21/06.01.2010 г. кметът на Община Шумен, на основание чл.15 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища е настанил ответника, заедно с членовете на неговото семейство в общинско жилище, имащо по-горе посочения административен адрес. Община Шумен, действаща чрез Общинско предприятие „Общински жилища и имоти“ е продължила наемното правоотношение, като е сключила с ответника Договор №ЖИ-132/22.02.2016 г. за отдаване под наем на същия недвижим имот. Договорът е влязъл в сила на 06.01.2016 г. и е със срок на действие три години. По време на действието му, кметът, след справка за ползвана в имота електроенергия, установил, че са налице основания за прекратяване на наемното правоотношение, като е разпоредил имотът да бъде освободен. Жилището не било освободено доброволно в определените срокове, като ответникът продължил да ползва имота, поради което кметът на Общината издал Заповед №РД-25-728/19.04.2017 г., с която е наредил имотът да бъде иззет. Ответникът бил получил заповедта за изземване на имота на 25.04.2017 г. и на същата дата е предал владението върху същия. Ищецът счита, че до датата, на която владението върху имота му е предадено от ответника, последният дължи заплащане на уговорения наем за ползването му. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 88.92 лева /осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща неплатен наем съгласно сключен между страните Договор №ЖИ-132/22.02.2016 г. за отдаване под наем на недвижими имот - общинско жилище, находящо се в гр.Шумен, ул. „С.“ №80, вх.2, ет.7, ап.34,за следите месеци: 03.2017 г. - 3.92 лв., 04.2017 г. – 85.00 лв., ведно с лихва, както следва: 1.05 лв. от 01.04.2017 г. до 14.03.2018 г. и 7.44 лв. - от 01.05.2017 г. до 14.03.2018 г. Претендира и законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и присъждане на извършените по делото разноски. За посочените суми е издадена Заповед № 376 от 16.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 756/2018 г. по описа на Районен съд Шумен.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

По ч.гр.д.№756/2018 г. по описа на РС Шумен, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника за следните суми: 88.92 лева /осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща неплатен наем съгласно сключен между страните Договор №ЖИ-132/22.02.2016 г. за отдаване под наем на недвижим имот - общинско жилище, находящо се в гр.Шумен, ул. „С.“ №80, вх.2, ет.7, ап.34,за месеците март и април 2017 г., ведно с лихва, както следва: 1.05 лв. от 01.04.2017 г. до 14.03.2018 г. и 7.44 лв. - от 01.05.2017 г. до 14.03.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Съдът, като съобрази така предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника за сочения период, породени от сключен между страните договор за наем на недвижим имот, посочен в исковата молба. Ищецът следва да установи надлежно изпълнение на своите задължения, породени от така сключения договор за предоставяне ползването на описания от него недвижим имот. При евентуално оспорване, ответникът следва да установи или, че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.

Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че по силата на Заповед №РД-25-21/06.01.2010 г. кметът на Община Шумен, на основание чл.15 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища е настанил ответника, заедно с членовете на неговото семейство в общинско жилище, имащо административен адрес: гр.Шумен, ул. „С.“ №80, вх.2, ет.7, ап.34. В заповедта е отразено, че ответникът следва да се яви в „ОЖИ“ ЕООД за сключване на договор за наем. На 19.02.2016 г. между страните е сключен и Договор №ЖИ-132/22.02.2016 г. за отдаване под наем на горепосочения недвижим имот, при уговорена наемна месечна цена в размер на 102, 00 лева. Договорът е сключен за срок от три години, считано от 06.01.2016 г. Няма спор, а се установява и от приложените писмени доказателства, че със Заповед №РД-25-1763/25.08.2016 г. кметът на Община Шумен е наредил прекратяване на наемното правоотношения, поради обстоятелството, че общинското жилище не се обитавало от наемателите повече от три месеца. В заповедта е отразено, че този извод е направен с оглед на липсата на ползвана в имота електроенергия за месеците януари, март, април, май и юни. Няма данни, нито наведени твърдения, че тази заповед е надлежно връчена на ответника, т.е. че същият е уведомен за упражненото право на наемодателя да прекрати наемното правоотношение. От представения официално заверен препис от Заповед №РД-25-728/19.04.2017 г., се установи, че, поради факта, че имотът не е предаден на наемодателя, кметът на Община Шумен е наредил изземването му от наемателя. Заповедта е надлежно връчена на ответника на 25.04.2017 г., като на същата дата е предадено владението върху имота на представител на ищеца. Предвид изложеното съдът заключава, че между страните през периода от януари 2010 г. до 25.04.2017 г. са налице валидни облигационни правоотношения, основаващи се на сключен договор за наем касателно недвижим имот с административен адрес: гр.Шумен, ул. „С.“ №80, вх.2, ет.7, ап.34. За да стигне до този извод съдът се съобрази с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установи, че до датата, на която ответникът е предал владението върху имота на ищеца сключеният между страните договор е все още действащ, тъй като наемодателят не е изпълнил договорните и законови задължения надлежно да уведоми наемателя за упражненото от негова страна право да прекрати договора. Съгласно приетото по делото заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че ответникът, с внесения от него при сключването на договора за наем депозит в размер на 306.00 лева, на 25.04.2017 г. е погасил задължения по договора представляващи наем и начислени лихви за забава, като за месец март 2017 г. е останало да дължи наем в размер на 3, 92 лева. За месец април, съобразно дните, в които имотът е ползван от ответника /до 25.04.2017 г.- датата, на която имотът е предаден на ответника/- размерът на наема се равнява на 85.00 лева. Безспорно съобразно договореното и с оглед легалната дефиниция на договора за наем, за ответника, в качеството му на наемател, се поражда задължението, на падежа, да заплати на ищеца, в качеството му на наемодател, уговорената наемна цена. Ето защо съдът приема, че за процесния период /месец март и месец април 2017 г./, ответникът дължи наемни вноски, равняващи се общо на сума от 88, 92 лева. Няма данни ответникът да е погасил по някакъв начин задълженията си по този договор.

По отношение акцесорните претенции, с правно основание чл.86 от ЗЗД, доколкото се установи дължимостта на главните вземания, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. В настоящата хипотеза срокът за изпълнение на задължението на ответника е определен, поради което и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД заключава, че длъжникът изпада в забава след изтичане на уговорения срок за плащане, /падежът на задължението е отразен в договора за наем/. По делото бе установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си на падежа, поради което е изпаднал в забава. С оглед на гореизложеното и след като съобрази представеното по делото заключение по допуснатата ССЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните в тази му част, заключава, че общият размер на обезщетението за забавено изпълнение, изчислен върху посочените по горе главни задължения, за процесния период се равнява на сума от 8, 49 лева. Ето защо, предвид установената изискуемост на вземанията на ищеца и оттук забавата на длъжника и акцесорните претенции за присъждане на мораторно обезщетение са изцяло основателни и доказани, и следва да се уважат. Следва да се уважи и претенцията за присъждане на обезщетение върху главните задължения, считано от датата на предявяване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски, включително и тези, извършени в заповедното производство, съобразно с уважената част от иска, в общ размер на 1050.00 лева /325.00 лева- разноски, извършени в заповедното производство и 725.00 лева- разноски, извършени в исковото производство/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Х.М., с ЕГН **********,***, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “С.“ №17, представлявано от Л.Д.Х., чрез Общинско предприятие „Общински жилища и имоти“, следните суми: 88.92 лева /осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща неплатен наем съгласно сключен между страните Договор №ЖИ-132/22.02.2016 г. за отдаване под наем на недвижими имот - общинско жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „С.“ №80, вх.2, ет.7, ап.34, за следите месеци: 03.2017 г. - 3.92 лв., 04.2017 г. – 85.00 лв., ведно с лихва, както следва: 1.05 лв. /един лев и пет стотинки/, за периода от 01.04.2017 г. до 14.03.2018 г. и 7.44 лв./седем лева и четиридесет и четири стотинки/ - от 01.05.2017 г. до 14.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение, присъдени по ч.гр.д.№756/2018 г. по описа на РС Шумен.

ОСЪЖДА М.Х.М., с ЕГН **********,***, да заплати на Община Шумен, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. “С.“ №17, представлявано от Л.Д.Х., чрез Общинско предприятие „Общински жилища и имоти“, сумата от 1050.00 лева /хиляда и петдесет лева/, представляваща извършени по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете /325.00 лева- разноски, извършени в заповедното производство и 725.00 лева- разноски, извършени в исковото производство/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: