Р Е Ш Е
Н И Е
71/24.1.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
декември през две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М. Н., като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1882
по описа за 2018 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано,
след подадена искова молба от Е.И. ***, представлявана от Л.Х., с която
се моли съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 10 000 лева за неимуществени
вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически
твърдения:
В исковата си молба Е.И.И.
твърди, че на 30
май, около 17:00 ч. претърпяла злополука, докато се придвижвала по южния тротоар
на бул. „С.В.“, в гр.Шумен. Ищцата се спънала и паднала по лице на тротоара,
като охлузила дълбоко лявото коляно и дясната скула, както и счупила дясната си
ръка. На мястото на злополуката,. тротоарът бил с разбити плочки, хлътнал терен
и върху шахта имало усукана дебела арматурна тел. По-късно е откарана в МБАЛ-Шумен,
където получила съответната помощ. Поставена е била диагнозата - счупване на
горния край на дясната лъчева кост. Извършена е имобилизация и е проведено
съответното лечение. Ищцата твърди, че процесният
тротоар бил собственост на Община Шумен, която била длъжна да осигури
нормалното му поддържане. Счита, че
поради неполагане на грижи за тротоара е настъпило увреждането й, за което
отговорност следва да носи ответника.
В съдебно
заседание и в писмено становище по делото, иска съдът да постанови решение, с което да уважи
предявените искове, като основателни и доказани. Твърди, че по делото увреждането
е установено безспорно, предвид приетата експертиза, както и това, че Община Шумен
носи отговорност за обезопасяването и поддържането на тротоарите. Налице е противоправно
поведение, което е в причинна връзка с резултата.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника да й заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на увреждането, както и направените деловодни разноски.
Възражения на ответната страна:
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба.
Излага, че посоченото увреждане на ищцата не е по вина на Община Шумен. Намира
за недоказани уврежданията и механизма на получаването им. Изразява становище
по обстоятелствата, на които се основава исковата молба, възраженията си и
мнение, че предявените искове са по същество неоснователни. Твърди, че
собствеността на съоръжението, т.е. описаната шахта все още се изяснява, но
Община Шумен не е собственик. При
условията на евентуалност, моли обезщетението за непозволено увреждане да бъде
да бъде присъдено по справедливост. Претендира плащане на юрисконсултско
възнаграждение, прави доказателствени искания.
При преценката на доказателствата, съдът е взел
предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства: с исковата молба – ксерокопия на: 4 страници от лична амбулаторна карта на Е.И., амбулаторен лист
№609/31.05.2018 г. от Кр. И. – ортопед, болничен лист №Е20180293851/31.05.2018
г. от Кр. И., болничен лист №Е20180293933/14.06.2018 г. от ЛКК, както и
4 бр. черно-бели снимки, представени с молба от 27.12.2018 г.;
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза; показанията на
разпитаните по делото свидетели; както проведения оглед по реда на чл.204, ал.1 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени следните фактически констатации:
Пред първата инстанция е предявена искова молба от Е.И. ***,
представлявана от Л.Х., с която се моли съда да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на
10 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото не се спори, че Е.И.И. на 30 май, около 17:00 ч. претърпяла злополука,
докато се е придвижвала по южния тротоар на бул. „***“, в
гр.Шумен. Спънала се и паднала по лице на тротоара, като охлузила дълбоко
лявото коляно и дясната скула, както и счупила дясната ръка. По-късно е
откарана в МБАЛ-Шумен, където е поставена диагноза - счупване на горния край на
дясната лъчева кост. Проведено е съответното лечение.
Съгласно заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза, на 30.05.2018 г. ищцата е получила следните травматични увреждания: неразместена
еднофрагмена фрактура. Механизмът на
счупването е падане върху неизпъната в лакъта ръка или директен удар върху
външната страна на лакъта. Не са установени медицински данни по делото за трайни
увреждания. От анализа на медицинските документи показва, че възстановителния
период е продължил малко повече от средните срокове, които са определени от
опита на ортопедията и на съдебната медицина за такъв вид счупвания. В
заключение експертизата приема, че се касае за трайно затруднение в движението
на десния горен крайник за срок по-голям от един месец.
Разпитаната в
съдебно заседание като свидетел М.Г.Д., посочва, че на
30.05.2018 г. около 17:00 часа имала служебна среща с ищцата пред ресторант „П.“
в гр.Шумен. Видяла ищцата, като на около
20 метра преди да се срещнат, същата се спънала и паднала. На помощ се притекли
хора, които стояли до близката автобусна спирка. След като стигнала при нея,
помогнала й да стане и видяла, че е ударено лицето, крака и ръката. Прибрали се в офиса, от където се
обадили на колегата си П.А.Б..
Разпитаният в
съдебно заседание като свидетел П.А.Б., посочва, че е
пряк ръководител на ищцата. На 30.05.2018 г., И. е трябвало служебно да се
срещне с друг колега. По-късно му се обадили, като му казали за случая. Б.
откарал пострадала в МБАЛ-Шумен, където
след настояване от тяхна страна й била оказана медицинска помощ.
Двамата свидетели
описват мястото на злополуката, на което е паднала ищцата, като шахта с метален
капак, на който е увита подвижна арматурна тел, тротоарът бил с разбити плочки
и хлътнал терен. Посочват още, че пострадалата е била дълго време в болнични,
имала е проблеми с възстановяването си, което продължило дълго време.
Съдът на основание чл.204, ал.1 от ГПК е допуснал оглед на мястото, на
което е станало събитието описано в исковата молба. Констатирано е, че шахтата
се намира на южния тротоар на бул. ***, в средата на тротоара, пред жилищен
блок с административен адрес: гр. Шумен, ул. *** №14. Около шахтата е налице
компрометирана част от тротоара, с правоъгълна форма, с размери 80 см. на 1 м.,
като тази част е вдлъбната в земята. Самата шахта е трайно закрепена, като в
средната част в отворите има увита арматурна дебела тел, подвижна с максимална
височина 20 – 25 см., за която се предполага, че изпълнява функции за по-лесно
отваряне.
Съдът не намира
основание да не кредитира приетата експертиза, показанията на свидетелите, с
които се установява посочената по-горе фактическа обстановка, с която по
същество се съгласяват и страните.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът
намира за установени следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, тъй
като съобразно изложените от ищцата обстоятелства
и заявения петитум, същата претендира обезщетение за претърпени вреди
вследствие получено травматично увреждане, в резултат на падане на
неподдържан в нормално състояние тротоар от собственика, т.е. предмет на
разглеждане в настоящото производство е претенция за заплащане на обезщетение за
непозволено увреждане, предизвикано от неправомерно поведение /бездействие/
на служители на Община Шумен. Бездействието на ответника е във връзка с възложени по силата на закон
задължения за обезопасяване на тротоар на бул.“***“ в гр.Шумен. Отговорността по чл.
49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, при което законодателят е предвидил
възможност да се компенсират вредите, причинени от друг правен субект, т.е.
отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена
вреда на пострадалия.
Съгласно § 7, ал. 1,
т. 4 и т. 7 от ЗМСМА, с характер на публична общинска собственост са:
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване; както и мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества.
Процесният тротоар е собственост на Община
Шумен, тъй като е част
от общински път: чл.8, ал.3 от Закона за пътищата - “Общинските
пътища са публична общинска собственост.“ Според
чл.30, ал.4 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната община, а
съгласно чл. 31 от ЗП е
предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
На основание §6, т.1 от ДР
на Закона за движение по пътищата - "Път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се
приравняват и улиците.
Безспорно е и че
тротоарът, като част от пътя: §6, т.6 от ДР на ЗДвП - "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. На основание чл.108, ал.1 от същия закон, пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
В
същото време, нормата на чл. 167, ал.
1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя (надлъжната
част, от който са и тротоарите), да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член
регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването
на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната
настилка в населените места.
В настоящият случай от всички събрани
по делото доказателства, неоспорени от страните, се установи по безспорен начин
компрометирана част от южния тротоар на бул.
„***“, в гр.Шумен, вдлъбната в земята и наличието на трайно закрепена шахта, по
която има увита арматурна дебела тел, подвижна с максимална височина 20 – 25
см. Именно тази тел е станала причина за падането на ищцата, което е довело до
описаните увреждания, а не металната неподвижна шахта.
Във
връзка с горното, съдът не споделя възражението на ответната страна, че Община
Шумен не е собственик на съоръжението, което е станало причина за претърпените
травматични увреждания. Собствеността на описаната шахта не е относима към
случая, тъй като същата не е станала причина за падането на ищцата. Установи се безспорно,
включително и чрез извършеният оглед на място, че шахтата е трайно и неподвижно
закрепена към тротоара, не е компрометирана и няма неизправности. Към нея има
обаче прикрепени елементи, а около нея компрометирана
част от тротоара, с правоъгълна форма, с размери 80 см. на 1 м., която е вдлъбната
в земята. Именно това състояние е създало и създава неизправност на южния тротоар на
бул. „***“, в гр.Шумен и предизвиква опасност за движението на пешеходците,
които са длъжни да се движат по него.
В
заключение, тротоарът е
собственост
на Община Шумен, която чрез своите служители има задължение за дейностите, свързани с ремонта и
поддържането на общинските тротоари в изправност, с оглед предназначението им.
От показанията на свидетелите,
заключението на СМЕ и останалите доказателства, се установява и причинната
връзка между лошото състояние на тази част от тротоарната
настилка и причинените неимуществени вреди на ищцата, т.е. налице е противоправно
виновно деяние.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият съдебен състав формира
мнение, че по делото е доказано осъществяването на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, от който възниква задължението на ответника
да поправи всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Относно размера на претенцията на ищцата за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, съдът предвид чл. 52 от ЗЗД и
установилата се съдебна практика
намира, че същата е частично основателна и доказана. В тази връзка взе предвид следното:
Справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на ищеца. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва
да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в
резултат на деянието. Следва да се съчетае действителната незаместимост на
загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено.
Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само
размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
начинът на извършването, обстоятелствата при които е настъпило увреждането,
причинените морални и физически страдания и др.
В тази
насока, съдът съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на
констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; физическите и психически болки и страдания, претърпени при самото
увреждане и при провеждане на лечението; възрастта и отрицателното въздействие на качеството на
живот на пострадалата.
Съдът
взе предвид: заключението на СМЕ за наличие на трайно затруднение в движението
на десния горен крайник за срок по-голям от един месец – увреждане,
съответстващо на средна телесна повреда по смисъла на НК; обстоятелството, че възстановителният
период е продължил малко повече от средните срокове, които са определени от
опита на ортопедията и на съдебната медицина за такъв вид счупвания; болките и
страданията при непосредственото претърпяване на увреждането; болките и
страданията при възстановяване от травмата; отражението на тези обстоятелства
върху текущите всекидневни дейности на пострадалата.
Съдът
съобрази, че липсват данни за
противоправно съпричиняване от страна на ищцата, както по време на
деянието, така и след него. Общината следва да поддържа настилката на
улиците и тротоарите в добро състояние и не се очаква от пешеходците да предвиждат,
че по нея има неизправни и необезопасени участъци. Нещо повече, на основание
чл.108, ал.1 от Закона за движение по пътищата, същата като пешеходец се е движела
по тротоара, както и е настоявала да й
бъде оказана своевременна и пълна медицинска помощ. Липсват данни и за лечение,
което да не съответства на травмата.
Предвид
съвкупността от установените по делото релевантни факти, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от Е.И.И. болки и страдания в резултат на непозволеното
увреждане, възлиза на 6000,00 лева.
Съобразявайки
всички тези обстоятелства в съвкупност във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, както и относимата съдебна практика, съдът на основание
чл.52 от ЗЗД намира, че е справедливо така претендираният иск да бъде уважен в
размер на 6000,00 лв. обезщетение за непозволено увреждане за
претърпени вреди вследствие получено травматично увреждане, в резултат на
падане на неподдържан в нормално състояние тротоар, предизвикано от неправомерно поведение
/бездействие/ на служители на собственика Община
Шумен.
Този размер на
обезщетение за неимуществени вреди, според настоящият съдебен състав е справедлив. Пълният търсен размер би бил прекалено завишен, но по-нисък не би компенсирал напълно болките и
страданията,
които ищцата е претърпяла.
Вредите
от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта. От този момент
виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при
забава на плащане се дължи законната лихва от датата на увреждането, а именно –
30.05.2018г. за съответния период на забавата до пълното издължаване.
В
останалата си част до пълния предявен размер исковата претенция за
неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските.
Относно
исканията за разноски, съдът намира, че
са своевременно предявени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното от
ищеца искане и представен списък по чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковата
претенция, с оглед представените доказателства за извършени деловодни
разноски, както и такива за защита и съдействие от един адвокат в размер на 798,00
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното от ответника
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за отхвърлената част
от исковете, в размер на 40,00 лева направени в настоящето производство за експертиза,
както и възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 40,00 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН
с ЕИК ***, гр. Шумен, бул. „С.“ № 17 представлявана от Л.Д.Х. да заплати на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, на Е.И.И. с ЕГН **********,*** - СУМАТА от 6000,00 (шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени на 30.05.2018г. в гр. Шумен, чрез увреждане
от вещ /южния тротоар на бул. „***“/, в
резултат неизпълнение от страна на общината на възложените й със закон
задължения по осигуряване на безопасно ползване на тротоар – публична общинска
собственост, чрез свои служители, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.05.2018г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част над 6000,00 лв., до пълния предявен размер – 10000,00 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН
с ЕИК 000931721, гр. Шумен, бул. „С.“ № 17 представлявана от Л.Д.Х., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Е.И.И.
с ЕГН ********** направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковата
претенция в размер на 798,00 лева.
ОСЪЖДА Е.И.И. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените деловодни
разноски в общ размер на 80,00 лева, представляваща
направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част от
исковата претенция, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: