Р Е Ш Е Н И Е

 

642/2.7.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1886 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство за делба на недвижим имот във втора фаза.

С Решение №48/18.01.2019 год. по настоящото дело съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на следния  недвижим имот: *** №54 /петдесет и четири/ с идентификатор 83510.674.82.4.54 /осем три пет едно нула точка шест седем четири точка осем две точка четири точка пет четири/, находящ в гр.Шумен, с административен адрес: ул.“***“ №6, вх.4, ет.2, състоящ се от три стаи, хол с кухня и сервизни помещения с площ от 90.23 кв.метра /деветдесет квадратни метра и двадесет  и три квадратни дециметра/, ведно с ИЗБА №27 /двадесет  и седем/ с площ от 7.44 кв.метра /седем квадратни метра и четиридесет и четири квадратни дециметра/ в кв.312 /триста  и дванадесет/ и 2274/100000 ид. ч. /две хиляди двеста седемдесет и четири стохилядни идеални части/ от общите части на сградата за жилището и също толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото от 2369 кв.метра /две хиляди триста шестдесет и девет квадратни метра/, при граници за мястото: изток-държавен парцел, запад-частен парцел, север-ул.“***“, юг-частен имот; за ***а: изток-калкан, запад-стълбище и ап.55, север-улица, юг-двор, отгоре-трети етаж, от долу-първи етаж; за избата: изток-изба №28, запад-изба, север-коридор, юг-двор, от горе-първи етаж, от долу-земя ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 2/3 ид. части за  С.П.П., с ЕГН**********, 1/6 ид.ч. за П.С.Н., с ЕГН********** и 1/6 ид.ч. за Ц.С.Ц., с ЕГН**********.           Решението не е било  обжалвано и е влязло в сила, поради което производството е преминало във фазата по извършване на делбата.

В съдебно заседание по делото ищцата П.С.Н. се явява лично и с упълномощен представител – адв.Н.В. от ШАК. Предявява претенции по сметки, като заявява, че желае допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан.

В съдебно заседание по делото ответницата С.П.П. се явява лично и с упълномощен представител – адв.С.С. от ШАК. Предявява претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, като заявява, че желае допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан.

  В съдебно заседание по делото ответникът  Ц.С.Ц. се явява лично. Предявява претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, като също заявява, че желае допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По извършване на делбата:

Процесният имот е допуснат до делба при посочените между страните квоти. От назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно – техническа експертиза, приета от съда, като пълно и обективно дадена се установява по безспорен начин, че допуснатият до делба имот, представляващ  *** №54 /петдесет и четири/ с идентификатор 83510.674.82.4.54, подробно посочен по-горе е с пазарна стойност 104985 лева и че същият е неподеляем, съобразно квотите на страните и действащата нормативна уредба. В същото време никоя от страните не е направила искане за възлагане на имота и предвид обстоятелството, че същият не може да бъде възложен в дял на никой от съделителите, настоящият състав намира, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.348 от ГПК, същия да бъде изнесен на публична продан.   

Досежно претенциите по сметки:

С отговора на исковата молба ответниците са направили искане на основание чл.31, ал.2 от ЗС да бъде осъдена ищцата П.С.Н. да им заплаща обезщетение за това, че ги е лишила от ползване на тяхната идеална част от имота, като ответницата С.П.П. претендира обезщетение за времето от 01.09.2018 год. до датата на изготвяне на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза  в размер на 235 лева месечно или общо сумата от 1645 лева, а  ответникът  Ц.С.Ц. за периода от 01.09.2018 год. до датата на изготвяне на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза в размер на 60 лева месечно или общо сумата от 360 лева.

От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. В. Ж., Т. Х. С., В. С. Г. и П. С. Г.сподинова се установява по безспорен начин, че процесният имот от 2006 год. до м.юли 2018 год. се е ползвал съвместно от ответницата С.П.П., и семейството на свидетелката С. В. Ж., а преди неговата смърт през 2015 год. и от наследодателя на страните С.Ц. П.. Не се спори между страните по делото, а и това обстоятелство се установява и от разпита на свидетелите С. В. Ж. и Т. Х. С, че ползването върху процесния имот е било предоставено на свидетелката С. В. Ж. и нейното семейство от ответницата  С.П.П. и приживе от нейния съпруг С.Ц. П.. По делото липсват каквито и да е доказателства някога ищцата П.С.Н. да е обитавала имота или да е предоставила ползването върху същия на своята дъщеря. В подкрепа на този извод са и представените като писмени доказателства по делото Преписка №1851/2018 год. по описа на ШРП, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.07.2018 год. по преписка вх. №1325/2018 год. по описа на ШРП, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.08.2018 год. по преписка вх. №1472/2018 год. по описа на ШРП. В посочените доказателства по недвусмислен начин е посочено, че всички действия на ответниците по отношение на имота са били насочени към свидетелката С. В. Ж., но не и срещу ищцата. Не се установява и последната по някакъв начин да е предоставила ползването на имота на свидетелката С. Ж. или пък лично тя да е възпрепятствала достъпа на ответниците до имота. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение №7 от 2.11.2012 год. на ВКС по тълк. д. №7/2012 год., ОСГК и др.

В същото време от разпита на свидетелите С. В. Ж. и Т. Х. С се установява, че достъпът на ответницата С.П.П. до имота не е бил възпрепятстван, като последната имала ключ от жилището, самостоятелна стая в него, която може да ползва и намиращи се в нея вещи, които и към настоящия момент се намират в имота.

С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай не са налице изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване претенцията на ответната страна. Въпреки, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ответниците са собственици на сочените от тях идеални части от имота, а и това не се спори, с оглед влязлото в сила Решение по допускане на делбата, липсват каквито и да е доказателства  ползването на имота да се осъществява лично от ищцата или същата да е предоставила ползването на имота на трето лице, както и именно ищцата да е лишила ответниците от ползването върху имота, съобразно правата им. Самото обстоятелство, че имота се ползва преимуществено от трето лице, което не е страна по делото и което е станало със съгласие на ответницата С.П.П. и нейния съпруг С.Ц. П. преди неговата смърт, прави претенцията за обезщетение с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, насочена срещу ищцата по делото за делба,  неоснователна и недоказана по отношение и на двамата ответници. За прецизност следва да бъде посочено, че последните имат право да претендират наем за ползване на имота от свидетелката  С. В. Ж., но в друго производство, доколкото последната не е страна в производството за съдебна делба.

С оглед на изложеното претенцията с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС да бъде осъдена ищцата П.С.Н. да заплати на ответницата  С.П.П. обезщетение за това, че я е лишила от ползване на нейната идеална част от имота за времето от 01.09.2018 год. до датата на изготвяне на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза  в размер на 235 лева месечно или общо сумата от 1645 лева се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Същото се отнася и за претенцията с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС да бъде осъдена ищцата П.С.Н. да заплати на ответника Ц.С.Ц. обезщетение за това, че го е лишила от ползване на неговата идеална част от имота за времето от 01.09.2018 год. до датата на изготвяне на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза  в размер на 60 лева месечно или общо сумата от 360 лева, като същата се явява също неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира за неоснователна и недоказана и  претенцията по сметки, открита в полза на ищцата срещу ответниците с искане да бъдат осъдени последните да й заплатят сумата от 6143 лева, представляваща претенция за извършени в имота подобрения и ремонтни работи, а именно в периода 03-30.03.2018 год. за външното саниране на ***а от 110 кв. м. за сумата от 1 600 лв.; смяна на дограма в периода от 16-18.03.2018 год. сумата е 2 620 лв.; допълнителните разходи са гипсокартоните и консумативите към тях - за сумата от 604 лв. и за 104 лв. за периода 15-25.03.2018 год.; смяна на контакти и ел. инсталация за сумата от 215 лв. с ДДС през м. април 2018 год.; за вътрешно боядисване – 1000 лв.

По отношение на тази претенция съдът намира, че от материалите по делото не се установява твърдените подобрения и ремонтни работи в имота да са били извършени или заплатени от ищцата, за да могат да се претендират от нейна страна. В този смисъл от разпита на свидетелите С. В. Ж., Т. Х. С и П. С. Г. се установява по безспорен начин, че действително в процесния имот са били извършвани различни ремонтни дейности, като смяна на дограма, боядисване, изолация, подмяна на ел.инсталация и други, но че всички те са осъществени от свидетелката С. В. Ж. и мъжа, с който последната съжителства на семейни начала и с когото имат две деца, и са били заплатени изцяло с техни средства. По делото липсат каквито и да е доказателства относно някакви разходи, извършени в имота със средства на ищцата, за да може същата да ги претендира. В подкрепа на този извод са и представените по делото писмени доказателства – фактури и касови бележки за закупени строителни и други материали, като в нито едно от доказателствата не фигурира името на ищцата като получател на стоката или платец на същата. Следователно от посочените по-горе доказателства не може да се направи извод, от страна на ищцата по делото да са били извършвани или заплащани каквито и да е подобрения или ремонтни работи, отговарящи на заявената от нейна страна претенция по чл.346 от ГПК, поради което същата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло. Посочената претенция би могла да се претендира от лицето, извършило съответните разходи, но на друго правно основание и в друг процес, доколкото лицето, за което се твърди, че е извършило същите – свидетелката С. В. Ж. не е страна в настоящото производство за съдебна делба.    

По отношение претенциите на страните за заплащане на направените от тяхна страна разноски в производството съдът установи следното:

Съгласно общото правило формулирано в разпоредбата на чл.355 от ГПК страните по делбата заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК. Имайки предвид пазарната стойност на допуснатия до делба имот в размер на 104 985 лева и квотите на страните /2/3 ид. ч. за  С.П.П., 1/6 ид.ч. за П.С.Н. и 1/6 ид.ч. за Ц.С.Ц./ се налага извода, че всяка страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер, както следва: в размер на 2799.60 лева за С.П.П., в размер на 699.90 лева за П.С.Н. и в размер на 699.90 лева за Ц.С.Ц., изчислена с оглед разпоредбата на чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 4 на сто върху стойността на всеки дял.

В същото време с оглед на обстоятелството, че предявените от страните в делбеното производство претенции по сметки следва да бъдат отхвърлени изцяло, то с оглед изхода на спора всяка от страните следва да заплати и държавна такса по предявените от нейна страна претенции по сметки. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че облекченият ред за предявяване на иска за делба - без да се събират предварително държавни такси се отнася и за производството по сметки, което се разглежда в същото производство. Хипотезата е аналогична на предявяване на възражение за подобрения в исков процес, в който случай Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК изрично предвижда в чл.10 държавната такса върху присъдените суми за подобренията, предявени с възражение да се събира с решението. По делбата всеки съделител има двойното качество на ищец и ответник, поради което законът говори за искания по сметки, а не за възражения. Поради това качество на съделителите в делбата не може да се предяви възражение за подобрения. То съставлява искане по сметки за подобрения или други претенции. По тези съображения, константната съдебна практика приема, че при предявяване на исканията по сметки по реда на чл.346 от ГПК не се внася от предявилия претенцията държавна такса, а тя се възлага с решението на съда с оглед изхода на спора. В този смисъл са Определение №512 от 19.11.2010 год. на ВКС по ч. гр. д. №411/2010 г., I г.о., ГК,  Решение №3571 от 13.X.1983 год. по гр. д. №2226/83 г., I г.о. и др. Имайки предвид цената по всяка една от заявените и приети за съвместно разглеждане претенции по сметки, разпоредбата на чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и обстоятелството, че по изложените по-горе съображения съдът прецени, че и трите претенции по сметки следва да бъдат отхвърлени, то в тежест страните следва да бъде възложена и съответната държавна такса, както следва: в размер на 245.72 лева – за П.С.Н., в размер на 65.80 лева – за С.П.П. и в размер на 20.00 лева – за Ц.С.Ц.. 

По отношение на останалите разноски на страните, свързани със заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от тяхна страна адвокат и депозита за вещото лице по изготвените съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, доколкото същите се явяват разноски, направени във връзка със самото делбено производство и по-конкретно по иска за прекратяване на собствеността, то същите не следва да се присъждат на никоя от страните по делото. Доколкото в производството по делба всяка страна е едновременно ищец и ответник, то всяка страна има задължение да заплати съответната част от депозита за вещо лице, съобразно стойността на нейния дял. С оглед на изложеното и доколкото депозита за вещото лице по изготвените съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза е бил разпределен между страните, заплатен изцяло от всяка една от тях, то направените разходи в този смисъл остават за страните, така както са направени.   Искът се предявява, за да се ликвидира съсобствеността и обикновено ответникът не е дал повод за това. Именно, защото в делбеното производство страните имат двойно качество - на ищец и ответник един спрямо друг, затова законодателят е предвидил разноските, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността: възнаграждения за вещи лица, за призоваване на свидетели, за извършване на оглед и други, да се понесат от тях съобразно дяловете им. Това изрично е уредено в разпоредбата на чл.355, изр.първо от ГПК, съгласно която страните заплащат разноските по делбата, съобразно стойността на дяловете си. Правилата на чл.78 от ГПК се прилагат само във втората фаза на делбата, и то във връзка с исковите претенции по сметки между съделителите, в зависимост от уважаването или отхвърлянето на същите. С оглед на изложеното, при особеното делбено производство, каквото е настоящото, страните понасят за своя сметка разноските във връзка със заплащането на адвокатски хонорар, така, както са ги направили.  

В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че във втора фаза  всеки един от съделителите е предявил искания за сметки по реда на чл.346 от ГПК, но в представените от страните договори за правна защита и съдействие не е посочено каква част от уговореното и платено адвокатско възнаграждение, съответно 1200 лева от ищцата и 1750 лева /от които са заплатени само 1000 лева/ от ответницата С.П.П., е за защита по иска за делба и каква част по присъединения иск. Договорите са с предмет цялото производство по допускане и извършване на  делбата, в това производство от страните не е повдигнат спор за способа, с който следва да се ликвидира съсобствеността между съделителите или квотите на страните, при което нормата на чл.355 от ГПК не следва да намери приложение и всеки съделител сам следва да понесе направените от него разноски за адвокат.

По отношение на останалите направени от страните разноски, свързани единствено със заплащане на възнаграждение на вещо лице, съдът се произнесе по-горе, поради което не се налага повторно произнасяне в този смисъл.

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

  

На основание чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: *** №54 /петдесет и четири/ с идентификатор 83510.674.82.4.54 /осем три пет едно нула точка шест седем четири точка осем две точка четири точка пет четири/, находящ в гр.Шумен, с административен адрес: ул.“***“ №6, вх.4, ет.2, състоящ се от три стаи, хол с кухня и сервизни помещения с площ от 90.23 кв.метра /деветдесет квадратни метра и двадесет  и три квадратни дециметра/, ведно с ИЗБА №27 /двадесет  и седем/ с площ от 7.44 кв.метра /седем квадратни метра и четиридесет и четири квадратни дециметра/ в кв.312 /триста  и дванадесет/ и 2274/100000 ид. ч. /две хиляди двеста седемдесет и четири стохилядни идеални части/ от общите части на сградата за жилището и също толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото от 2369 кв.метра /две хиляди триста шестдесет и девет квадратни метра/, при граници за мястото: изток-държавен парцел, запад-частен парцел, север-ул.“***“, юг-частен имот; за ***а: изток-калкан, запад-стълбище и ап.55, север-улица, юг-двор, отгоре-трети етаж, от долу-първи етаж; за избата: изток-изба №28, запад-изба, север-коридор, юг-двор, от горе-първи етаж, от долу-земя.

След извършване на проданта получената сума да се разпредели между съделителите ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 2/3 ид. части за  С.П.П., с ЕГН**********, 1/6 ид.ч. за П.С.Н., с ЕГН********** и 1/6 ид.ч. за Ц.С.Ц., с ЕГН**********.

ОТХВЪРЛЯ предявената от П.С.Н., с ЕГН********** срещу С.П.П., с ЕГН********** и Ц.С.Ц., с ЕГН********** претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК за заплащане стойността на извършени подобрения и ремонтни работи в делбения имот на стойност  6143 лева, като неоснователна и недоказана.

ОТХВЪРЛЯ предявената от С.П.П., с ЕГН********** срещу П.С.Н., с ЕГН********** претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на нейната идеална част от  делбения имот на стойност 1645 лева, като неоснователна и недоказана.

ОТХВЪРЛЯ предявената от Ц.С.Ц., с ЕГН********** срещу П.С.Н., с ЕГН********** претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на неговата идеална част от делбения имот на стойност 360 лева, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 2865.40 лева /две хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, от която 2799.60 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела и 65.80 лева /шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на предявената и отхвърлена в производството претенция по чл.31, ал.2 от ЗС с цена 1645 лева, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П.С.Н., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 945.62 /деветстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, от която 699.90 лева /шестстотин деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела и 245.72 лева /двеста четиридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на предявената и отхвърлена в производството претенция по сметки  с цена 1645 лева, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Ц.С.Ц., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 719.90 /седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет стотинки/, от която 699.90 лева /шестстотин деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела и 20.00 лева /двадесет лева и нула стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на предявената и отхвърлена в производството претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС с цена 360 лева, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: