Р Е Ш Е Н И Е

191/27.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1922 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.108 от ЗС.

Делото е образувано по предявена искова молба от Ц.Ц.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, П.П.П. с ЕГН ********** с адрес ***, О.П.П. с ЕГН ********** с адрес ***, С.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, П.С.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Ц.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Д.Ц.С. с ЕГН ********** с адрес ***, Л.Г.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, Р.В.С. с ЕГН ********** с адрес ***, Г.В.С. с ЕГН ********** с адрес ***, В.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** и Г.И.И. с ЕГН ********** с адрес ***, всички чрез адв. Н.Д. със съдебен адрес *** срещу С.С.С. с ЕГН **********, Д.И.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че страните били наследници на Г. (Г., Г.) М.Н.с ЕГН **********, починала на 13.03.1981г. в гр.Шумен, като първият ответник бил съпруг на дъщеря ѝ И., а втория и третия ответник били правнуци на наследодателката. Наследодателката била собственик на дворно място с площ от 3 750 кв.м. в местността „Чеир дере“ в гр.Шумен, с описание по схема на КК на Шумен, както следва: поземлен имот с идентификатор 83510.99.37 с площ 3 742 кв.м., при съседи: 83510.99.53; 83510.99.110; 83510.99.36; 83510.99.35; 83510.99.111, като съществуващата към момента постройка в мястото не била отразена за съществуваща. След нейната смърт имота бил ползван от ищците чрез Р. Ц. (починала 1999г.) и сина ѝ Ц. С. Б. (починал октомври 2007г.), в последствие и от сина ѝ В. С. Б. (починал 2012г.). Така те присъединили владението на наследодателката си към тяхното и давността настъпила още на 22.11.2007г. Така ищците станали собственици по давност и по наследство на 26/36 идеални части от имота, при квоти: за Ц.Ц. – 6/36 ид.ч.; П.П. – 3/36 ид.ч.; О.П. – 3/36 ид.ч.; С.С. 2/36 ид.ч.; П.Б. – 1/36 ид.ч., С.М. – 1/36 ид.ч.; Д.С. – 1/36 ид.ч., Л.Б. – 1/36 ид.ч., Р.С. – 1/36 ид.ч., Г.С. – 1/36 ид.ч., В.Ц. – 3/36 ид.ч., Г.И. – 3/36 ид.ч. С.С.С. се снабдил с Нотариален акт № 75, том IX, рег. № 14300, дело № 1325/15.11.2013г. на Нотариус рег.№ 024 с район на действие ШРС, с който бил признат за единствен собственик по давностно владение на процесния имот. В последствие прехвърлил собствеността върху процесния имот на своите внуци, чрез дарение. Това породило правния интерес на ищците да водят настоящото производство, като молят съда да уважи предявените субективно съединени искове, с което съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 26/36 ид.ч. от процесния имот, както и да им предадат владението. Молят да бъде отменен и констативния нотариален акт.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор, с който се оспорва изцяло основателността на иска. Излага че, ответника С.С., заедно със съпругата си И. владяли непрекъснато и необезпокоявано имота, като на това основание в последствие С. се снабдил с документ за собственост. Твърди се, é описания в исковата молба имот, отразен в кадастралния план от 1987г., като имот с три планоснимачни номера – 43, 44 и 45 и записан като имот на Г. М.Н.не е идентичен с имот с идентификатор 83510.99.37, като в подкрепа на това се представят документи, представени и в нотариалното производство. Оспорва се ищците да са владяли имота през процесния период, като се излага, че е владян само и единствено от С. и съпругата му. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание за ищците се явява адв. Н.Д. от ШАК, който моли за уважаването на исковете, като развива тезата си в представената писмена защита.

В съдебно заседание за ответниците се явява адв. Г.Т. от ШАК, който оспорва основателността на исковете и счита, че следва да бъдат отхвърлени, като развива доводите си в писмените бележки депозирани по делото.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представено по делото Удостоверение за наследници изх. № 1451/14.05.2018г., издадено от Община Шумен (стр.42 от делото) Г.(Г.) М.Н.с ЕГН ********** е починала на 13.03.1981г., като имала общо шест деца – дъщеря Ц.Ц.Ц.; дъщеря Г.Ц.П.(починала 10.09.1994г.), която оставила за законни наследници синовете си П.П.П. и О.П.П.; дъщеря В.Ц.Р.(живяла и починала в гр.София на 10.05.2005г.), която имала за наследник внучката си В.Р.Р.; дъщеря И. Ц. С. (починала 07.06.2007г.) и оставила за наследници съпруга си С.С.С. (първи ответник), сина си С.С.С. (ищец по делото), и внуците си Д.И.Д. и С.И.Д. (втори и трети ответник); дъщеря Р. Ц.Б. (починала 16.04.1999г.), която имала двама синове – Ц. С. Б. (починал на 28.10.2007г.) със наследници съпруга П.С.Б. и дъщери С.Ц.М. и Д.Ц.С. и другия син В. С. Б. (починал 18.03.2012г.) и оставил за наследници съпруга Л.Г.Б., син Р.В.С. и син Г.В.С.; син И. Ц.И. (починал на 31.05.1972г.), който оставил за наследници В.И.Ц. и Г.И.И.. От представено по делото писмено доказателство – страници от Регистъра на населението при Община Шумен (стр.50 от делото) се установява, че дъщерите ѝ Р. Ц.И. (Б.) и Ц.Ц., както и сина ѝ И. И. били записани като родени в Шумен, Чеир дере.

Видно от представено по делото Удостоверение изх.№ УТ-37-152 от 21.07.2017г., издадено от Община Шумен (стр.9 от делото) , бивш имот № 43, 44 и 45 от Кадастрален план на местността изработен през 1987г. е със записан собственик по парцелния списък – наследници на Г. М.Н., като имота бил идентичен с имот с идентификатор 83510.99.37 с площ 3 742 кв.м., като към удостоверението било приложено копие от кадастралния план за местността „Чеир дере“ за 1987г.

Представени са Декларации по чл.14 от ЗМДТ с партидни номера № 2401168804003/11.06.2012г., № 5003180538002 от 17.06.2012г., както и приходни квитанции за платен данък от 08.01.2014г.

На 15.11.2013г. ответникът С. С.С. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение с № 75, том IX, рег. № 14300, дело № 1325 от 15.11.2013г. На същата дата ответникът дарил собствеността върху имота с идентификатор 83510.99.37, в местността „Чеир дере“ с площ 3742 кв.м. на своите внуци Д.И.Д. и С.И.Д., като сделката била оформена с Нотариален акт № 76, том IX, рег. № 14304, дело № 1326 от 15.11.2013г. От приложеното по делото Нотариално дело № 1325/2013г. по описа на Нотариус С.С.се установява, че по делото са приложени доказателства, че имота не е общинска или държавна собственост.

От обясненията на ищците П.С.Б. и Л.Г.Б. дадени по чл.176 от ГПК се установи, че са били омъжени за синовете на Р. Ц.Б. - Ц. и В. Б.и, които притежавали по наследство след смъртта на своите родители два имота в местността „Чеир дере“ – в единия живел Ц., а другия, който бил процесния обработвали до смъртта си, заедно с останалите наследници. Ищцата Л.Б. установява, че съпругът ѝ В. Б. никога не е живял в нито един от имотите, а е живеел в гр.Шумен, с което се оборва твърдението изложено в исковата молба, че В. Б. е живял в процесния имот до смъртта си през 2012г.

По делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на множество свидетели. Свид. В.В.М., свидетел на ищците, в показанията си казва:“….Ц. и В. – синовете на Р. са стопанисвали процесния имот….Те гледаха мястото, сееха зеленчуци, почистваха го. След като чичо Ц. и чичо В. починаха, Р.- на Г. брат му, майка му и леля П. продължаваха да се грижат за имота до към 2013г. След това им вземат имота и нямат право да работят. Р. ми го каза това. Той ми каза, че нямали право да го работят, водел се на ответниците. Доколкото разбрах последно на място е ходила леля П., но на нея са ѝ казали, че няма право да влиза в мястото…..“. Свид. С.В.А.разказва, че е срещал наследниците В., Ц., В., К. и ги е виждал да работят там. До 2012г. са ползвали мястото, грижили са се за него. Свидетеля казва:….“Наследниците поддържаха този имот, докато големия Ц. почина. След смъртта му го поддържаха децата му, но не мога да кажа докога….През последните няколко години бай С. владееше долния имот. Две години те не ги допускаха там да влизат. След като им казаха, че са завладели имота, те не ги допускаха да влизат в имота…Не мога да кажа кога точно ги изгониха.“ Свид. Т.С.Т.обстойно разказва за историята на местността „Чеир дере“, както и за процесния имот. Свидетелства, че наследниците доброволно позволили на С. да построи постройка в имота, защото нямало къде да живее, тъй като едновременно пазел имота и нямало опасност да се похаби. В имота С. живеел повече от 10 години, като след смъртта на Ц. наследниците спрели да обработват двора, а само идвали да берат плодовите дръвчета.

Свид. Т.С.А., свид. К.А.П.и свид. Й.С.Р.– разпитани на страната на ответниците и участвали, в качеството си на свидетели в производството по обстоятелствената проверка пред нотариуса, свидетелстват, че наследниците на Р. Б. имали друг имот в „Чеир дере“ и никога не са обработвали мястото на С.. Свид. С. казва: …От 1992г. съм ходила много често там (в „Чеир дере“) и той (бат С.) е живял там, никой друг…Никога не са идвали наследниците, не съм виждала нито синове и дъщери, нито внуци, даже и не ги познавам….Бат С. и жена му поддържаха мястото и те беряха дърветата“. …Свид. П. казва:“…Ц. и В. в имота на бат С. не са живели и са го работили…и бат Ц. си има имот горе, но откакто почина всичко е изоставено…“.

По отношение на свидетелските показания, съдът кредитира показанията и на двете групи свидетели, отчитайки, че свидетелите на ответниците са участвали в обстоятелствената проверка пред нотариуса и техните показания се припокриват с казаното пред него.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието по делото, като обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че имот с идентификатор 83510.99.37 по действащата кадастрална карта на гр.Шумен е идентичен с имоти с номера № 43, 44 и 45 по кадастралния план на местността „Чеир дере“ от 1987г., като не се включва в очертанията на имот № 42 по кадастралния план на местността „Чеир дере“ от 1987г. В констативно съобразителната част се излага, че в периода от 1999г. до 2005г. имота е бил записван в плановете за земеразделяне, като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, а към момента като поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване.

При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска: Ищците имат процесуалната легитимация да инициират производство пред съда, което да разреши настоящия спор между страните. Доколкото между страните не се спори, че ответниците владеят имота, то същите са пасивно легитимирани субекти в процеса.

По основателността на иска по чл.108 от ЗС: Иска по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В настоящия случай основанието, на което ищците твърдят, че са станали собственици на идеална част от имота е позоваването на изтекла в тяхна полза придобивна давност, към която присъединяват и владението на праводателите си. От своя страна ответника се позовава на констативен нотариален акт, с която е признат за собственик по давностно владение на целия процесен имот. С оглед разпределението на доказателствената тежест при оспорване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който се е снабдил ответникът, при предявен положителен установителен иск за собственост срещу него, тежестта да обори доказатествената сила на нотариалния акт е върху ищците. Същевременно за успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС ищците следва да докажат, че са собственици върху имота, че имота се владее от ответниците и че това владение е без правно основание. Тези три предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на някоя от тях води до неоснователността на претенцията.

По делото бяха представени доказателства – гласни и писмени, че имота е бил собствен на общия наследодател на страните Г.М., както и че последната го е владяла и имота е бил вписан на нейното име в парцелния списък към кадастралния план изготвен през 1987г. за местността „Чеир дере“. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че е налице идентичност между имот, съставляван от планоснимачни номера 43, 44 и 45 и имот с идентификатор 83510.99.37, описан в нотариалния акт за собственост, представен от ответниците. Така съдът намира за безспорно доказано, че спорният имот произхожда от общия на страните наследодател Г.М.Н.и е останал в наследство на страните след нейната смърт. След това имота е владян последователно от нейните наследници, като от свид. М., свид. А. и свид. Т. се установи, че имота основно бил обработван от синовете на Р. Ц.Б. – В. и Ц. Б.и. След смъртта на В. С. Б. през 2012г. имота бил деклариран от неговата съпруга и законен наследник в данъчната служба при Община Шумен, като е представена разписка за заплатен данък. По отношение на твърдението на ответниците, че липсва идентичност между процесния имот и този, който се претендира от ищците, позовавайки се основно на представени в хода на обстоятелствената проверка документи, съдът намира, че същото е оборено от заключението на експертизата, неоспорено от страните и прието като обосновано дадено.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху имоти, посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на пет години. В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се приема, че ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 от Закона за собствеността срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом те са продължили владението. При наличие на позоваване от страна на наследниците действието на придобивното основание – придобиване на вещното право се зачита от момента на изтичане на законно определения срок, поради което се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Така при наследяването като общо правоприемство владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо, че един от тях започва да живее в наследствения имот, както в настоящия случай. В Закона за собствеността владението е определено като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се предполага, съгласно чл.69 от ЗС. В конкретния случай обаче съдът намира, че тази презумпция е оборена. По делото се събраха достатъчно доказателства, от които да се направи извода, че през периода на упражняване на фактическата власт върху целия имот, ответникът С. се е явявал владелец на своята идеална част и държател по отношение на частите на другите наследници. Не се доказа ответникът да е изменил основанието на владението си по отношение на частите на ищците и е упражнявал фактическа власт върху целия имот като свой в срока по чл.79 от ЗС. От гласните доказателства се изясни, че ответникът С. обработвал неговата част от имота, като имота бил разделен на няколко парцела с огради (от които към момента малка част е запазена) и наследниците обработвали своята част, беряли реколтата и поливали земята. Всички свидетели са единодушни, че имота има занемарен вид, като къщата, построена в него от наследодателката е в опасно за обитаване състояние, поради пропадане на покрива. Именно поради това и ответника С. построил пристройка, състояща се от една стая, в която да живее. При изслушването си вещото лице в съдебно заседание заявява, че имота към момента е обрасъл и може да се каже, че не се обработва.

В цитираното Тълкувателно решение се приема, че съвладението продължава независимо, че останалия в имота наследник владее своята част и държи идеалната част на другите съсобственици. След като основанието на което е придобито владението върху чуждата идеална част изключва намерението тя да се държи като собствена, то презумпцията на чл.69 от ЗС се счита за оборена. Тогава в тежест на претендиращия да е придобил собствеността изключително за себе си е да докаже, че с едностранни действия е превърнал държането във владение. Това разрешение се прилага независимо от факта, че в полза на упражняващия фактическата власт е издаден констативен нотариален акт, с който правото на собственост е удостоверено върху целия имот.

С оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като на ищците се признае, че са собственици на общо 26/36 ид.ч. от недвижимия имот по силата на наследствено правоприемство.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2012г. ОСГК при уважаване на иск за собственост с предмет установяване принадлежността на същото това право, издадения констативен акт следва да се отмени. Поради това и при този изход на делото, следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 75, том IX, рег. № 14300, дело № 1325 от 15.11.2013г. на Нотариус С.С., с който ответникът С.С.С. е признат за собственик по давностно владение на 26/36 ид.ч. от процесния недвижим имот. Поради липсата на направени искания в производството от останалите наследници за признаването им за собственици по отношение на ответниците, както и за отмяната на нотариалния акт в тази част, съдът не следва да се произнася, като обратното означава да се произнесе със свръхпетитум.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените в производството разноски в общ размер на 377.75 лв., от които 209.75 лв. държавна такса, 133 лв. възнаграждение за вещо лице, 10 лв. такса за вписване на исковата молба, както и 25 лв. за съдебни удостоверения, съгласно представен списък за разноски. За останалите разходи посочени в списъка, включително и адвокатско възнаграждение по делото липсват доказателства за реално заплатени такива, поради което и съдът не следва да ги присъжда.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, Д.И.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и С.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, и тримата със съдебен адрес ***-13, офис 20-21, чрез адв. Г.Т. от ШАК, че Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, П.П.П. с ЕГН **********, О.П.П. с ЕГН **********, С.С.С. с ЕГН **********, П.С.Б. с ЕГН **********, С.Ц.М. с ЕГН **********, Д.Ц.С. с ЕГН **********, Л.Г.Б. с ЕГН **********, Р.В.С. с ЕГН **********, Г. В.С. с ЕГН **********, В.И.Ц. с ЕГН ********** и Г.И.И. с ЕГН **********, всички чрез адв. Н.Д. от ШАК, със съдебен адрес *** са собственици по силата на наследствено правоприемство общо на 26/36 ид.ч. от имот с идентификатор 83510.99.37 по скица на поземлен имот на СГКК – Шумен, с площ от 3742 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: недифиниран, находящ се в местността „Чеир дере“ по плана на гр.Шумен, при съседи: 83510.99.53, 83510.99.110, 83510.99.36, 83510.99.35, 83510.99.111.

ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС С.С.С. с ЕГН **********, Д.И.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН ********** да предадат владението върху 26/36 ид.ч. от гореописания недвижим имот на Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, П.П.П. с ЕГН **********, О.П.П. с ЕГН **********, С.С.С. с ЕГН **********, П.С.Б. с ЕГН **********, С.Ц.М. с ЕГН **********, Д.Ц.С. с ЕГН **********, Л.Г.Б. с ЕГН **********, Р.В.С. с ЕГН **********, Г. В.С. с ЕГН **********, В.И.Ц. с ЕГН ********** и Г.И.И. с ЕГН **********.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 75, том IХ, рег.№ 14300, дело № 1325 от 15.11.2013г. на Нотариус С.С., вписан под № 024 от регистъра на Нотариалната камара в частта, в която ответникът С.С.С. е признат за собственик на 26/36 ид.ч. от имот с идентификатор 83510.99.37 по скица на поземлен имот на СГКК – Шумен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.С.С. с ЕГН **********, Д.И.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН ********** да заплатят на Ц.Ц.Ц. с ЕГН **********, П.П.П. с ЕГН **********, О.П.П. с ЕГН **********, С.С.С. с ЕГН **********, П.С.Б. с ЕГН **********, С.Ц.М. с ЕГН **********, Д.Ц.С. с ЕГН **********, Л.Г.Б. с ЕГН **********, Р.В.С. с ЕГН **********, Г. В.С. с ЕГН **********, В.И.Ц. с ЕГН ********** и Г.И.И. с ЕГН ********** направените от тях съдебни разноски в общ размер на 377.75 лв. (триста седемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), съгласно представен списък за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: