Р Е Ш Е Н И Е
41/16.1.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в
публично заседание на седемнадесети декември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
при секретаря Т. Т. като
разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД
№ 1931/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК е образувано по искова молба от “Теленор България“ ЕАД гр. София, с която, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение, са предявени
положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника
– Р.И.Л., за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 550/2018 г.,
по описа на ШРС, в общ размер 812.71 лв., с правно основание, както следва: чл.
318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
71 ЗЗД и цена 114,24 лева, по Договор за услуга чрез обществена
далекосъобщителна мрежа № 610692952 от 10.07.2014 г., представляваща сбор от месечни
абонаментни такси и възнаграждение за потребени услуги, по отношение на номер ***, за периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г.; чл.
318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
71 ЗЗД и цена 21,43 лв., по Договор за услуга чрез обществена далекосъобщителна
мрежа № 610693037 от 10.07.2014 г., представляваща месечни абонаментни такси,
по отношение на номер ***, за периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г.; чл.
318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
71 ЗЗД и цена 19,89 лв., по Допълнително споразумение за услуга чрез обществена
далекосъобщителна мрежа № 005100685 от 27.09.2012 г., представляващи сбор от
месечни абонаментни такси и възнаграждение за потребени услуги, по отношение на
номер ***, за периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г.; чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 вр., чл. 71 ЗЗД и цена 94,40 лв. –
неустойка, за предсрочно прекратяване на Договор № 610692952 от
10.07.2014 г.,
по отношение на номер ***, начислена на основание т. 3.3 от приложимия
Сертификат за пакетни услуги Combo + № 610693085 от 10.07.2014 г., за периода
от 10.11.2015 г. до 10.07.2016 г.; чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 вр., чл. 71 ЗЗД и цена 200 лв. -
неустойка, за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 610693037
от 10.07.2014 г., по отношение на номер ***, начислена на основание т. 3.3 от
приложимия Сертификат за пакетни услуги Combo + № 610693085 от 10.07.2014 г., в
предварително определен размер; чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 вр., чл. 71 ЗЗД и цена 93,75 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение № 005100685
от 27.09.2012 г., по отношение на номер ***, начислена на основание т. 3.3 от
приложимия Сертификат за пакетни услуги Combo + № 610693085 от 10.07.2014 г. за
периода от 10.11.2015 г. до 10.07.2016 г.; чл. 342, ал. 2 ТЗ чл. 318, ал. 1,
вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 80,70 лв. - три
неплатени вноски, за периода м. септември 2015 г. - м. ноември 2015 г., по Договор за лизинг
от 10.07.2014 г.
на мобилно устройство Tablet Lenovo Yoga 10.1 HD; чл. 342, ал. 2
ТЗ чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД и цена 188.30
лв. - седем лизингови вноски, за периода м. декември 2015 г. - м. юни 2016 г., предсрочно
изискуем остатък по Договор за лизинг от 10.07.2014 г., на мобилно устройство Tablet Lenovo
Yoga 10.1 HD.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че с ответника имали сключени следните валидни договори: 1.Договор
за мобилни услуги № 31804491 от 08.11.2010 г., за предоставяне на телефонен
номер *** и мобилен апарат Noкia C 500; 2.Допълнително споразумение № 005100685
от 27.09.2012 г., по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги,
с което, за мобилен номер ***, влиза в сила нов абонаментен план; 3.Договор за
мобилни услуги № 610692952 от 10.07.2014 г., с който са предоставени: мобилен
апарат - Nokia С2-05 и телефонен номер 0895842784; 4.Договор за мобилни услуги
№ 610693037 от 10.07.2014 г., за предоставен телефонен номер ***; 5.Договор за
лизинг от 10.07.2014 г., за предоставяне на мобилно устройство Tablet Lenovo
Yoga 10.1 HD. Със Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № 610693085 от
10.07.2014 г., телефонни номера *** /заменен със заявление за смяна на мобилен номер
№ 612122745 от 29.12.2014 г. с номер ***/, 0895842784 /заменен, със заявление
за смяна на мобилен номер № 611113744 от 28.08.2014 г., с номер ***, който със
заявление за смяна на мобилен номер № 612122812 от 29.12.2014 г. е заменен с
номер ***/ и ***, се включват в пакет и относно същите се прилагат търговски
отстъпки. Твърди се, че потребителят не изпълнил задълженията си произтичащи от
горепосочените договори за мобилни услуги чрез номера ***, ***, *** и лизинг,
поради което същите били предсрочно прекратени от ищеца, като с 4 бр. фактури,
издадени в периода м. септември 2015 г. - м. декември 2015 г., били начислени суми
в общ размер 812.71 лв. за падежирани: месечна абонаментна такса, потребени
услуги и лизингови вноски, а с фактура № 7234576380/20.12.2015 г., били начислени
неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски. Предвид липсата на
изпълнение от „Теленор България“ ЕАД подали Заявление по чл. 410 ГПК и била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, по ГД № 550/2018 г., по
описа на ШРС, а след постъпило възражение по чл. 414 ГПК бил предявен
настоящият иск. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: по Договор за мобилни услуги №
610692952 от 10.07.2014 г., по отношение на номер *** - 208,64 лв., от които
114,24 лв., представляващи месечни абонаментни такси и потребени услуги, за
периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г. и 94,40 лв. - неустойка, начислена на
основание т. 3.3 от приложимия Сертификат за пакетни услуги Combo + № 610693085
от 10.07.2014 г. за периода от 10.11.2015 г. до 10.07.2016 г.; по Договор за
мобилни услуги № 610693037 от 10.07.2014 г., по отношение на номер *** - 221,43
лв., от които 21,43 лв., представляващи месечни абонаментни такси, за периода
от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г., и 200 лв. - неустойка, начислена на
основание т. 3.3 от приложимия Сертификат за пакетни услуги Combo + № 610693085
от 10.07.2014 г., в предварително определен размер; по Допълнително
споразумение № 005100685 от 27.09.2012 г., по отношение на номер *** - 113,64
лв., от които 19,89 лв., представляваща месечни абонаментни такси и потребени
услуги, за периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г., и 93,75 лв. - неустойка,
начислена на основание т. 3.3 от приложимия Сертификат за пакетни услуги Combo
+ № 610693085 от 10.07.2014 г., за периода от 10.11.2015 г. до 10.07.2016 г.; по
Договор за лизинг от 10.07.2014 г. - 269 лв., от които 80,70 лв.,
представляващи три лизингови вноски за мобилно устройство Tablet Lenovo Yoga
10.1 HD, за периода м. септември 2015 г. - м. ноември 2015 г. и 188.30 лв. -
предсрочно изискуем остатък, равняващ се на седем лизингови вноски за периода
м. декември 2015 г. - м. юни 2016 г. Претендира разноски по заповедното и
исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не
подава писмен отговор. В заповедното производство е подадено възражение, в
което се твърди, че в юношеска възраст е подписала декларацията, без да
осъзнава последствията. Счита, че й остава да плаща 300 лв., но не реализирала
доходи и не може да ги плати, както и че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК няма
задължения към ищеца.
В проведеното по делото съдебно
заседание страните не се явяват. Ищецът депозира молба-становище рег. №
19825/14.12.2018 г., с която поддържа исковете. Намира, че от представените
писмени доказателства безспорно се установява, че между ищцовото дружество и
ответницата съществуват валидни облигационни отношения, като счита за неоснователно
възражението на ответницата, че при подписване на процесните договори е била
непълнолетна, тъй като договорите били сключени със съгласието на законния й
представител – майката.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 08.11.2010 г. между ищцовото дружество
- оператор (с предишно наименование Космо България мобайл“ ЕАД) и ответницата е сключен Договор за мобилни услуги №
31804491 /л. 9/, за предоставяне на телефонен номер *** и мобилен апарат Noкia
C 500. Към момента на подписване на този договор ответницата е била
непълнолетна, поради което е сключен със знанието и съгласието на нейната майка
- Милкана Михайлова Л., съгласно Декларация от 08.11.2010 г. за съгласие за
абониране на непълнолетно дете /л. 10/. С Допълнително споразумение № 005100685
от 27.09.2012 г., /л. 12/ по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани
услуги, е договорено, за срок от 24 месеца, считано от датата на изтичане на
последно подписания от страните документ за съответния мобилен фиксиран номер,
за мобилен номер *** да влезе в сила нов абонаментен план. Съгласно чл. 4 от
същото допълнително споразумение, при неспазване на уговорените условия,
потребителя дължи неустойка в размер на 200 лв. След изтичане на уговорения
срок договорът автоматично ставал безсрочен, като би могъл да бъде прекратен с
едномесечно предизвестие. Съгласно раздел III,
т. 2 потребителя се задължавал да плаща всички услуги в съответствие с ценовите
листи. Съгласно раздел III, т. 3 операторът
има право да променя месечния абонамент веднъж годишно при определени условия,
като следва да уведоми потребителя с първата месечна фактура след извършване на
индексирането. На 10.07.2014 г. между страните е сключен Договор за мобилни
услуги № 610692952 от 10.07.2014 г., /л. 13/, съгласно който на клиента са
предоставени телефонен номер 0895842784, с който договор е предоставен и мобилен апарат - Nokia С2-05. Към договора
е приложена ценова листа подписана на ответницата и Договор за мобилни услуги №
610693037 от 10.07.2014 г., /л. 16/ за предоставен мобилен телефонен номер ***,
съгласно който операторът има право да променя месечния абонамент един път
годишно. Първоначалния срок на договора бил 24 месеца, считано от 10.07.2014
г.. Договорено е в случай на прекратяване по вина на потребителя, последният да
дължи неустойка в размер на 200 лв. за всяка СИМ карта. На същата дата е
подписан и Договор за лизинг от 10.07.2014 г. /л. 17/, с който е на потребителя
е предоставен за ползване таблет, модел Lenovo
с мобилен интернет и сим карта. Договорено е лизингополучателя да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор
за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането
на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на
собствеността на устройството, посочени в Общите условия и след като заплати
допълнителна сума от 26.90 лв. Предвидено е при неупражняване на това право
устройството да подлежи на връщане в едномесечен срок след изтичане на срока на
договора. Договорът бил подписан за срок от 23 месечни лизингови вноски в
размер на по 26.90 лв. Неразделна част от този договор са Общите условия на
договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или
друго устройство /л. 18/. Със Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №
610693085 от 10.07.2014 г., +/л. 20/, телефонни номера ***,
***, и *** се включват в пакет и се прилагат търговски отстъпки. Със Заявление
за смяна на номер № 611113744 от 28.08.2014 г. /л. 23/ телефонен номер *** е заменен с ***; Със Заявление за смяна на номер №
612122812 от 29.12.2014 г. /л. 24/ телефонен номер *** е заменен с ***; Със Заявление
за смяна на номер № 612122745 от 29.12.2014 г. /л. 25/, телефонен номер *** е
заменен с ***. По Фактура № 7230646525/20.09.2015 г., /л. 26/ издадена за
отчетния период 20.08.2015 г. - 19.09.2015 г., са начислени суми, както следва:
1/за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 22,57 лв., както и потребени
услуги 57.39 лв. (други услуги 2.43 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 1,02
лв., международни разговори 3,29 лв., мултимедийни съобщения (AIMS) 0.45 лв.,
разговори към други национални мобилни мрежи 51.20 лв., разговори към „Грижа за
клиента“ 0.08 лв., разговори с фиксирани мрежи 0.92 лв.), които, след
приспадане на отстъпка 3.39 лв., са в краен размер на 76,57 лв., без ДДС или
91,88 лв., с вкл. ДДС; 2/за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 22.41
лв., лизингова вноска за таблет Lenovo Yoga 10.1 HD 22,42 лв., които, след
приспадане на отстъпка 3.36 лв., са в краен размер на 41,47 лв., без ДДС или
49,76 лв. с вкл. ДДС; 3/за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 22.41 лв.,
както и потребени услуги 0.02 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв.),
които, след приспадане па отстъпка 3,36 лв., са в краен размер на 19,07 лв. без
ДДС - 22,88 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 164,53 лв.,
като, след приспадане на 40,00 лв. надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период, претендираната сума е 124,53 лв. По Фактура №
7231812562/20.10.2015 г., /л. 28/ издадена за отчетния период 20.09.2015 г. –
19.10.2015 г. са начислени суми, както следва: 1/за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса 11,66 лв., както и потребени услуги 23,03 лв. (кратки
текстови съобщения (SMS) 5,40 лв.. разговори към други национални .мобилни
мрежи 17,34 лв., разговори към „Грижа за
клиента“ 0,02 лв., разговори с фиксирани мрежи 0.27 лв.), които, след
приспадане на отстъпка 1.75 лв., са в краен размер на 32.94 лв., без ДДС или
39,53 лв., с вкл. ДДС; 2/за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 11,58
лв., лизингова вноска за таблет Lenovo Yoga 10.1 HD 22,42 лв., както и
потребени услуги 3.25 лв. (допълнителни услуги мобилен интернет 3,25 лв.).
които, след приспадане на отстъпка 1,74 лв., са н краен размер на 35,51 лв.,
без ДДС или 42,61 лв., с вкл. ДДС; 3/за мобилен номер *** - месечна абонаментна
такса 11,58 лв., както и потребени услуги 1,96 лв. (кратки текстови съобщения
(SMS) 0,48 лв., разговори към други национални мобилни мрежи 1,19 лв.,
разговори с фиксирани мрежи 0,27 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.02
лв.), които, след приспадане па отстъпка 1,74 лв., са в краен размер на 11,80
лв., без ДДС или 14,16 лв., с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е
96,30 лв. По Фактура № 7233125709/20.11.2015 г., /л. 30/ издадена за отчетния
период 20.10.2015 – 19.11.2015 г. са начислени суми, както следва: 1/за мобилен
номер *** - месечна абонаментна такса (-3,76) лв., която, след приспадане на
отстъпка (-0,56) лв., е в краен размер на (-3.20) лв., без ДДС или (-3,84) лв.,
с вкл. ДДС; 2/за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса (-3,74) лв..
която, след приспадане на отстъпка (-0,56) лв. е в краен размер на (-3,18) лв.,
без ДДС или (-3,82) лв., с вкл. ДДС; 3/за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса (-3,74) лв., лизингова вноска за таблет Lenovo Yoga 10.1 HD -
22,42 лв., които, след приспадане на отстъпка (-0,56) лв., са в краен размер на
19,24 лв., без ДДС или 23,09 лв., с вкл. ДДС. Твърди се, че отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат
на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които клиентът е ползват услугите на оператора и таксата за предварително
начислен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период, а
отрицателната стойност на отстъпките във фактурата в резултат на приспадане
между отстъпката за посочения отчетен период, съобразно броя дни. през които
клиентът е ползвал услугите на оператора и отстъпката за предварително начислен
брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума
начислена във фактурата, е 15,43 лв. По Фактура № 7234576380/20.12.2015 г., са
начислени суми, на обща стойност 576,45 лв., от която: 1/начислена неустойка, в
общ размер на 388,15 лв., както следва: за номер *** - 94,40 лв., за номер ***
- 200,00 лв. и за номер *** - 93,75 лв.; 2/предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за таблет Lenovo Yoga 10.1 HD в общ размер на 188,30 лв., с
вкл. ДДС, равняваш се на седем неначислени вноски. По Заявление от ищецът рег.
№ 3286/26.02.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 550/2018 г.,
по описа на РС – Шумен и срещу ответницата и е издадена Заповед № 265/27.02.2018г.,
за изпълнение на парично задължение /лист 11 от приобщеното ЧГД 550/2018 г., по
описа на ШРС/, за сумата 812.71 лв.
- обща стойност на неизплатени парични задължения за цената на получените
услуги, лизингови вноски, неустойки поради предсрочно прекратяване на договори,
индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури с №
7230646525/20.09.2015 г., № 7231812562/20.10.2015 г., № 7233125709/20.11.2015
г., № 7234576380/20.12.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 812.71 лв. за периода от 26.02.2018 г. до изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 385.00 лв., от които 25.00 лв. – внесена държавна
такса и 360.00 лв. – адвокатски хонорар.
В срока по чл. 414 ГПК, ответницата е подала
възражение за недължимост на вземането /лист 16 от приобщеното ЧГД № 550/2018
г., по описа на РС-Шумен/, за което заявителят е уведомен на 28.03.2018 г. със
съобщение /лист 20 от приобщеното ЧГД № 550/2018г., по описа на РС-Шумен/,
който в срока по чл. 415, ал 1 ГПК е представил доказателство, че е предявил
настоящия иск /лист 21 от приобщеното ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС-Шумен/.
Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и
той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо
вземане по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата
не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. В производството по
чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване на иска, като специални положителни предпоставки за допустимост
обосноваващи правния интерес от предявяване на този установителен иск са:
1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването
на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК - подадено възражение срещу
заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него
се възразява срещу вземането или вземането не се признава; 3/спазване на срока
за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415,
ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с
приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът, по реда
на чл. 414, ал. 1 ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по
ЧГД 90/2017 г., по описа на ШРС, т. е. оспорил е вземането на заявителя. Съдът извърши служебна проверка на
писмените доказателства приложени към ЧГД 90/2017 г., по описа на ШРС, като констатира, че искът е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното
вземане по издадената Заповед за изпълнение, като предметът на настоящото дело е
обусловен от издадената Заповед за изпълнение № 265/27.02.2017 г.. Като особен
иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът
по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните
изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от
протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е
необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни
предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност
между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно както от
обективна, така и от субективна страна, поради което цената на иска, следва да
съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което
заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесния случай съдът
установява, че е налице непълен идентитет от обективна и субективна страна
между предявения иск и вземането, за което в заповедното производство заявителят
е получил Заповед за изпълнение на парично задължение № 265/27.02.2017 г., поради
което искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК е допустим.
По основателността на предявените
искове.
Предвид създадената между страните
облигационна обвързаност съдът счита, че ответницата притежава качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, даващ легална дефиниция на
понятието „потребител“, според който текст потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. На ответницата в качеството на физическо
лице е предоставена далекосъобщителна услуга. Следователно основателността на
предявените в настоящото производство искове е предпоставено от
установяване от ищеца, при условието на пълно и главно доказване, освен наличие на
валидни договори и наличието
на обстоятелства допускащи неравноправност на договорените клаузи по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, в това число, че тези клаузи са били индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146 ЗЗП. От
представените и приети по делото Договор за услуга чрез обществена
далекосъобщителна мрежа № 610692952 от 10.07.2014 г., Договор за услуга чрез
обществена далекосъобщителна мрежа № 610693037 от 10.07.2014 г., Допълнително
споразумение за услуга чрез обществена далекосъобщителна мрежа № 005100685 от
27.09.2012 г., с идентично съдържание, еднозначно и непротиворечиво се
установява наличието на възникнали договорни правоотношения между „Теленор
България“ ЕАД - довереник /доставчик/ и Р.И.Л. - доверител /потребител/, по
силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на
ответницата мобилни телефонни услуги за определени срокове. От съдържанието на процесните три
Договора се установява, че
ответницата е декларирала, че е запознат с Общите условия на оператора,
приел ги е изцяло и се е задължил да ги спазва. Налице е хипотезата на
сключване на договор при предварително установени от едната страна Общи
условия. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се
сключи при предварително установени от едната страна общи условия, които на
практика съдържат клаузите на договора. Предпоставка за валидност на договор
при предварително установени от едната страна общи условия е приемане на същите
от насрещната страна по договора, тъй като установените от търговеца, предлагащ
стоки или услуги, общи условия стават задължителни за другата страна, само ако
тя заяви писмено, че ги приема. В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ
законодателят е предвидил допълнително изискване - за предаване на общите
условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на
договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да
имат действие за нея. Възможно е законодателно предвиждане и на допълнителни
изисквания за валидност на договор при общи условия, поради което при
произнасяне по такива спорове съдът следва да съобразява не само предвидените в
ТЗ общи правила относно сключването на такива търговски сделки, но и
специфичните правила за регулиране на определени отношения между търговци -
доставчици на стоки или услуги и потребителите /както е в настоящия случай/,
като вземе предвид съответните специални норми на Закона за защита на
потребителите.
Предявените искове за неплатени месечни абонаментни
такси и възнаграждение за потребени услуги, чрез обществена далекосъобщителна
мрежа, за периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г., са с правно основание чл.
318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
71 ЗЗД. При такива искове разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква ищецът да докаже освен възникването на спорното право – наличието с
ответника на валидни Договори за мобилни услуги, така и, че е договарял с
дееспособно лице, че ответникът дължи възнаграждение и изискуемост на
претендираните вземания, а ответникът да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Срещу
предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на
потребителя е да заплаща месечни абонаментни такси и възнаграждение за
потребени услуги. В съдебно заседание ответникът не оспори наличието на
претендираните от ищеца негови задължения, като признава, че дължи сумата 300
лева, но не уточнява по кои искови претенции, а доколкото не се касае за
хипотезата на решение при признание на иска, то съдът счита за необходимо да
обоснове извода си за основателност на предявените искове. С подписа си в
договорите, който ответницата не е оспорил, е удостоверила, че е запозната,
приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството - ищец,
представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати
и потребители, сключили договор за услуга чрез обществена далекосъобщителна
мрежа, какъвто е настоящият случай. От тях се установява, че дружеството има
право да получава абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец,
както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на
отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството-оператор издава
ежемесечно фактура на определена дата за ползваните услуги и неполучаването на
фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно
определения в т. 27 от публично известни ОУ срок, който е 15-дневен от издаване
на фактурите, съгласно същите, но не по-късно от 18 дни - съгласно ОУ.
Претендираните в настоящото производство три суми за главници, представлява уговорени между страните месечни
абонаментни такси и възнаграждение за потребени от ответника мобилни телефонни
услуги чрез обществена далекосъобщителна мрежа и същата е следвало да бъде платена
от ответницата в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото от
ответницата не се твърди и не са ангажирани доказателства за плащането им,
поради което предявените искове за главници, съставени от месечни абонаментни
такси и възнаграждение за потребени услуги чрез обществена далекосъобщителна
мрежа, за периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г., се явяват основателни в
претендираните размери.
Основателността на предявените искове за неустойки, с обща цена 388.15 лева, начислени на
основание т. 3.3 от приложимия Сертификат за пакетни услуги Combo + № 610693085
от 10.07.2014 г., поради предсрочно прекратяване по вина на ответницата на
трите Договора за услуги чрез обществена далекосъобщителна мрежа, за периода от
10.11.2015 г. до 10.07.2016 г., с правно основание чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 вр., чл. 71 ЗЗД, е
предпоставено от установяване от ищеца, при условието на пълно и главно
доказване, наличие
на валидни договори /клауза от договор/ за неустойки, размер на неустойките и
настъпването на предпоставките за плащане на неустойките, т. е че съответното
вземане за плащане на неустойка е изискуемо - било поради настъпил падеж, било
след покана за плащане /че ответникът е изпаднал в забава от твърдян момент,
както и наличието
на обстоятелства допускащи неравноправност на договорените клаузи по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, в това число, че тези клаузи са били индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146 ЗЗП. Съответно
в тежест на ответницата е да установи, при условие на пълно главно доказване,
всички евентуално наведени положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. че
задължението му за плащане на неустойки е погасено. Съгласно разпоредбата на
чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение от едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който да бъде начислявана. В конкретния случай от общите условия на
дружеството - доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за
предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а
същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена
неустойка - т. 3.3 от приложимия Сертификат за пакетни услуги Combo + №
610693085 от 10.07.2014 г., в размер на дължимите месечни такси до крайната
дата на договора. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната правна
норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Както бе посочено процесните три договора са сключени при предварително
определени условия от едната страна: ищецът - кредитор. По делото не се
установи, че представените от ищецът бланкови договори са били предмет на
предварително договаряне между двете страни и ответницата е имала възможност да
влияе върху съдържанието му. Не се установи клауза за неустойка, да е била
индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и доказателства
от ищцовата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 ДР ЗЗП
/ДВ бр. 64/2007 г./ Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. В случая с оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответницата не е имала възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради изложеното
съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите от
договорите, касаеща дължимата неустойка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
146 ЗЗП, съгласно която самата тежест на доказване за индивидуално договаряне е
в тежест на търговеца, каквито доказателства по делото няма. Следва само да се
отбележи, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема от КЗП за нарушение по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП и за нелоялна търговска
практика - Решение № 7586/04.12.2013 г. на АдмС – София-град по адм. д. №
6627/2013 г. В случая, самият начин на сключване на договора поставя в
изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което
противоречи на добросъвестността. Ето защо само на това основание така
предявените искове на ищеца за неустойки с обща цена 388.15 лева, за периода от
10.11.2015 г. до 10.07.2016 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявените искове за плащане на вноски /падежирани
и предсрочно изискуеми/, по договора за лизинг, са с правно основание чл. 342,
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 2
ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави
за ползване срещу възнаграждение. От тази легална дефиниция следва, че
финансовият лизинг представлява специфична финансова инвестиционна операция за
предоставяне на кредит във веществена форма, по избор на лизингополучателя. Във
фактическия състав на финансовия лизинг се включват както поръчката на
лизингополучателя /мандатен елемент/, така и придобиването на вещта от
лизингодателя от трето лице, с негови средства /финансово-кредитен елемент/ и
предоставянето й за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на
съответните лизингови вноски. Или, при финансовия лизинг освен лизинговия договор,
лизингодателят трябва да сключи и договор за продажба с трето лице, което
обикновено е производител на съответните машини или съоръжения, необходими за
осъществяваната от лизингополучателя производствена или търговска дейност. При
този вид лизинг лизингодателят има ролята на посредник между производителя на
обекта, предмет на договора, като е възможно, по нареждане на лизингодателя
/купувач/, третото лице - доставчик/продавач да реализира действията по
фактическото предаване на вещта на лизингополучателя. При такива искове
разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже
освен възникването на спорното право, т. е както наличието с ответника на
валиден Договор за финансов лизинг, така и предаване на обекта на лизинга, свързано
със задължението за предоставяне свободното ползване в рамките на договорения
срок, размер на пратендираните лизинговите вноски, настъпването на
предпоставките за плащане и упражнено от лизингополучателя право по чл. 342,
ал. 3 ТЗ да изкупи вещта. Съответно в тежест на ответницата е да установи, при
условие на пълно главно доказване, всички евентуално наведени положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, в т. ч. или връщане на вещта след преустановяване на
договорната връзка /арг. чл. 345, ал. 1 ТЗ/.
В процесния случай от доказателствата по
делото се установява, а и страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
правоотношение, по силата на което ответницата е получила по
Договор за лизинг от 10.07.2014 г. мобилно устройство Tablet Lenovo Yoga
10.1 HD, като се е задължила да плати цената на равни вноски по 26.90 лв. за
срок от 23 месеца. Неразделна част от този договор са Общите условия на договор
за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго
устройство. С подписване на договора и общите условия ответницата е
удостоверила, че е получила лизинговата вещ, както и, че е съгласна да я ползва
при предложените от лизингодателя условия, както и да придобие собствеността
като подпише с него договор за изкупуване на устройството най-малко 10 дни
преди изтичането на срока и след изпълнение на условията за придобиване на
собствеността, както и да плати допълнителна сума от 26.90 лв. От приетите по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответницата, се установява, че като
неплатени лизингови вноски са начислени общо суми: по Фактура №
7230646525/20.09.2015 г., за отчетния период 20.08.2015 г. - 19.09.2015 г. -
22,42 лв., по Фактура № 7231812562/20.10.2015 г., за отчетния период 20.09.2015
г. – 19.10.2015 г. - 22,42 лв. и по Фактура № 7233125709/20.11.2015 г., за
отчетния период 20.10.2015 – 19.11.2015 г. - 22,42 лв., а по Фактура №
7234576380/20.12.2015 г. - 188,30 лв., с вкл. ДДС, като предсрочно изискуем
остатък от седем лизингови вноски. Доказателства за връщане на лизинговата вещ
не са представени. Не са представени доказателства и за плащане на начислените
искови претенции. При тези доказателства съдът намира исковете за основателни.
Възражението на ответницата, подадено в
заповедното производство по реда на чл. 414 ГПК, че в юношеска възраст е
подписала договорите, без да осъзнава последствията, предвид че първият договор
е сключен със знанието и съгласието на нейната майка - Милкана Михайлова Л.,
съгласно Декларация от 08.11.2010 г. за съгласие за абониране на непълнолетно,
съдът намира за неоснователно, а възражението по чл. 446 ГПК е относимо към
изпълнителното производство, каквото настоящото исково производство не е.
Относно разноските
Предвид изхода на спора и съобразно
даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Ищецът е представил доказателства /платежни нареждания и списъци/
и е направил искане за присъждане на сторените разноски в заповедното
производство в размер на 25 лева - държавна такса и 360 лева - адвокатски
хонорар и в исковото производство в размер на 375 лева - държавна такса и 360
лева - адвокатски хонорар. Ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от предявените искове в размер на 200.20 лв. заповедното и 382.20 лв. в
исковото производство. Ответницата не претендира разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено, по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***,
седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 114.24 лева (сто
и четиринадесет лева и двадесет и четири стотинки) – представляваща
сбор от месечни абонаментни такси и потребени услуги по Договор № 610692952
от 10.07.2014 г.,
относно номер ***, за периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2018 г. до окончателното плащане,
платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: Ситибанк Европа – клон
България, на основание чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за което парично вземане въз основа
на
Заявление от ищецът рег. № 3286/26.02.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответницата и е
издадена Заповед № 265/27.02.2018 г., за изпълнение на парично задължение.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор
България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София,
(Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, че Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 21.43 лв. (двадесет
и един лева и четиридесет и три стотинки) – представляваща месечни абонаментни такси по Договор № 610693037 от 10.07.2014 г., относно ***, за
периода от 20.08.2015 г. до 19.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.02.2018 г. до окончателното плащане, платима по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: Ситибанк Европа – клон България,
на основание чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за което парично вземане въз основа
на
Заявление от ищецът рег. № 3286/26.02.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответницата и е
издадена Заповед № 265/27.02.2018 г., за изпълнение на парично задължение.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор
България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София,
(Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, че Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 19.89 лв. (деветнадесет
лева и осемдесет и девет стотинки) – представляваща сбор от месечни абонаментни такси и
потребени услуги по Допълнително
споразумение № 005100685 от 27.09.2012 г., относно номер ***, за периода от
20.08.2015 г. до 19.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 26.02.2018 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, Банка:
Ситибанк Европа – клон България, на основание чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр.
чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за което парично
вземане въз основа на
Заявление от ищецът рег. № 3286/26.02.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответницата и е
издадена Заповед № 265/27.02.2018 г., за изпълнение на парично задължение.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор
България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София,
(Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, че Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 80.70 лв. (осемдесет
лева и седемдесет стотинки) - три неплатени
падежирани вноски, по Договор за лизинг от 10.07.2014 г. на мобилно устройство Tablet Lenovo
Yoga 10.1 HD, за периода м. септември 2015 г. - м. ноември 2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2018 г. до окончателното
плащане, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: Ситибанк Европа – клон
България, на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за което парично
вземане въз основа на
Заявление от ищецът рег. № 3286/26.02.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответницата и е
издадена Заповед № 265/27.02.2018 г., за изпълнение на парично задължение.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор
България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София,
(Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, че Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 188.30 лв. (сто
осемдесет и осем лева и тридесет стотинки)
- седем лизингови вноски, предсрочно изискуем остатък, за периода м. декември
2015 г. - м. юни 2016 г., по Договор за лизинг от 10.07.2014 г., на мобилно
устройство Tablet Lenovo Yoga 10.1 HD, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.02.2018 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, Банка:
Ситибанк Европа – клон България, на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ чл. 318, ал. 1,
вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за което парично
вземане въз основа на
Заявление от ищецът рег. № 3286/26.02.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответницата и е
издадена Заповед № 265/27.02.2018 г., за изпълнение на парично задължение.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор
България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София,
(Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, че Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на ищеца, сумата 94.40 лв. (деветдесет
и четири лева и четиридесет стотинки) – неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор № 610692952
от 10.07.2014 г.,
относно номер ***, начислена на основание т. 3.3 от приложимия Сертификат за
пакетни услуги Combo + № 610693085 от 10.07.2014 г., за периода от 10.11.2015
г. до 10.07.2016 г., на основание чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 вр., чл. 71 ЗЗД, за което
парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 3286/26.02.2018 г., по
реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС – Шумен и
срещу ответницата и е издадена Заповед № 265/27.02.2018 г., за изпълнение на
парично задължение, като неоснователно.
Признава за
установено, по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***,
седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на ищеца, сумата 200.00 лв. (двеста лева) - неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 610693037 от
10.07.2014 г., относно номер ***, начислена на основание т. 3.3 от приложимия
Сертификат за пакетни услуги Combo + № 610693085 от 10.07.2014 г., в
предварително определен размер, на основание чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 вр., чл. 71 ЗЗД, за което
парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 3286/26.02.2018 г., по
реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС – Шумен и
срещу ответницата и е издадена Заповед № 265/27.02.2018 г., за изпълнение на
парично задължение, като неоснователно.
Признава за
установено, по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***,
седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на ищеца, сумата 93.75 лв. (деветдесет
и три лева и седемдесет и пет стотинки) - неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение № 005100685 от 27.09.2012
г., по отношение на номер ***, начислена на основание т. 3.3 от приложимия
Сертификат за пакетни услуги Combo + № 610693085 от 10.07.2014 г. за периода от
10.11.2015 г. до 10.07.2016 г. на основание чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 вр., чл. 71 ЗЗД, за което
парично вземане въз основа на Заявление от ищецът рег. № 3286/26.02.2018 г., по
реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 550/2018 г., по описа на РС – Шумен и
срещу ответницата и е издадена Заповед № 265/27.02.2018 г., за изпълнение на
парично задължение, като неоснователно.
Осъжда Р.И.Л., с ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор
България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: област
София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 382.20 лв. (триста
осемдесет и два лева и двадесет стотинки), направени по настоящото дело и 200.20 лв. (двеста лева и двадесет стотинки) по заповедното производство,
деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: Ситибанк Европа – клон България,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 550/2018 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: