Р Е
Ш Е Н
И Е
110/7.2.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четвърти
февруари 2019 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1996/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : ***
със седалище и адрес на управление – ***, срещу Х.Д.З., ЕГН : **********, с
адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 901,51 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 901,51 лева, представляваща 440,93 лева главница по
договор за потребителски кредит от 30.06.2016г.; 108,54 лева договорна лихва и
352,04 лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване
на заповед за изпълнение. Издадената заповед по ГД № 1012/2018г., била връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира
признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, чрез особен представител, подава отговор. Счита
иска допустим и неоснователен. Твърди нищожност на договорните клаузи за
размера на договорната лихва и ГПР, поради противоречие с добрите нрави.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
На 30.06.2016г. страните сключили договор за потребителски кредит, според който ищецът предоставил на ответницата сумата от 650 лева. Уговорено било връщане на сумата за срок от 24 месеца, с падеж 26-то число и размер на вноската по кредита от 40,18 лева, включваща главница и лихва в размер на 41,17% годишно, при ГПР от 49,88%, и обща дължима сума по кредита от 964,32 лева. Страните сключили и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по който ответницата следвало да заплати възнаграждение от 649, 92 лева, на същата падежна дата и брой вноски, всяка от 27,08 лева. Така общото и задължение по кредита и пакета допълнителни услуги възлизал на 1614,24 лева, а размера на месечната вноска на 67,26 лева. Преди сключване на договора на ответницата била предоставена информация под формата на единен Европейски формуляр. Според неоспореното извлечение от сметка, ответницата заплатила на ищеца общо 760,60 лева – 10 от уговорените 24 вноски по 67,26 лева.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните
(валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне
заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума.
Посочените, не са налице, в настоящият
случай – Уговорките от раздел VI на договора,
касаещи годишния лихвен процент и дължимото възнаграждение по закупен пакет
допълнителни услуги са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за потребителския
кредит, втората – чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Както подробно е изяснено в практиката
добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети
правила, на които е придадено правно значение, при действителността на
сделките. При възмездните, то най-често се свързва с принципите на
справедливост и производният му за еквивалентност на престациите. Уговорения
лихвен процент по процесния договор, само поради размера си, е в противоречие и
с двата, налагайки заплащане възнаграждение за ползване на чужди средства
достигащо половината от ползваната сума. Както правилно посочва ищцовия
представител съществува свобода на договарянето и ищцата е получила пред договорна
информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите
принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на
неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на
уговорената договорна лихва/чл. 9 ЗЗД/. Изложеното се отнася и за уговорения
ГПР. Това, че конкретния номинално, е по нисък с няколко процентни пункта, от
посочения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не означава, че поради размера си само, не
накърнява добрите нрави. Отделно от това, не е ясно конкретния, включва ли дължимото
възнаграждение, по пакет за допълнителни услуги, което ако се прибави към него,
съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК, той ще надхвърли посочения размер, което обаче е
друго, незаявено основание за нищожност.
Аналогично е положението и със задължението за заплащане на допълнителни услуги по договор за потребителски кредит. ЗПК в чл. 10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая една от уговорените услуги е именно такава – „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“. Тоест изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово задължение по договор за кредит, да предостави парична сума. Отделно от това пакета включва още четири „услуги“, като нито в договора, нито в общите условия има яснота какво е дължимото възнаграждение за всяка „услуга“, нито те са ясно и точно определени каквото е законовото изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребилския кредит, поради което и са нищожни. По изложените вече съображения, не може да бъде споделено виждането на ищеца, че възнаграждението за пакет допълнителни услуги се дължи заради възможността, те да се ползват, като опция. Не случайно търговията с опции и други деривати се осъществява на регулирани пазари, при други принципи и правила, а ЗПК, ЗЗД и споменатите добри нрави, изискват плащанията по договори за потребителски кредит, включително и по допълнителните услуги свързани с него, да бъдат съответни на ползвания ресурс и/или услуга, което изключва възможността на кредитора по такъв договор, да изисква заплащане на опции.
Изложеното налага отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни /за договорни лихви и възнаграждение по
пакет допълнителни услуги/ и поради погасяване вземането с плащане /за
главницата/, в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, предвид получено
от ответницата плащане на сумата от 760,60 лева, надхвърляща чистата стойност
на кредита/650 лева/.
При този изход на спора, разноски между страните не се присъждат.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу Х.Д.З., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 901,51 лева, представляваща 440,93 лева главница по договор за потребителски кредит от 30.06.2016г.; 108,54 лева договорна лихва и 352,04 лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, този за главницата поради погасяване вземането с плащане, а тези за договорна лихва и незаплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: