Решение по Гражданско дело 1034/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

1180/6.12.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

при секретаря М.Н.,

като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №1034 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искова молба с правно основание по чл. 128, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, предявена от Г.Р.В. с ЕГН ********** *** А, действаща чрез пълномощника си адв. Сн. Т. при ШАК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. Шумен, ул. *** срещу „Социална и Хуманитарна база за алтернативно лечение СОЛИГЕНА“ ООД с ЕИК ***, представлявано от С.Х.И., със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична, гр. София 1700, р-н Студентски ж.к. *** и адрес за кореспонденция: гр. Търговище, ***.

Ищецът обосновава исковата си претенция със следните фактически твърдения:

В исковата молба се сочи, че ищцата е работила при ответното дружество по трудов договор на длъжност „оперативен счетоводител“. На 01.10.2016 г. правоотношенията с ответника били прекратени на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ и дружеството е следвало да й заплати дължимите трудови възнаграждения към датата на прекратяване на трудовия договор, възлизащи в размер на 5316,00 /пет хиляди триста и шестнадесет/ лева. Представителите на дружеството С.Х.И. и Д.Х.П. поели ангажимента дължимата сума да бъде изплатена, което не станало. Между страните било подписано споразумение на 01.09.2017г., с което сумата следвало да бъде изплатена на 12 /дванадесет/ равни месечни вноски от по 443,00 /четиристотин четиридесет и три/ лева, с падеж на всяко 30-то число на съответния месец. Задълженията не били изплатени на ищцата. Иска от съда да бъде осъден ответника за изплати посочената сума, ведно с дължимите лихви.

Ищецът иска от съда да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 5316,00 /пет хиляди триста и шестнадесет/ лева, неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2014 г. до 01.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба - 05.04.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът иска от съда да бъде осъден ответника да му заплати и обезщетение за забава за периодите, както следва:

1. От 30.09.2017 г. до 04.04.2019 г. в размер на 67.92 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. септември 2017 г.;

2. Oт 30.10.2017 г. до 04.04.2019 г. в размер на 64.23 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. октомври 2017 г.;

3. От 30.11.2017 г. до 04.04.2019 г. в размер на 60.42 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. ноември 2017 г.;

4. От 30.12.2017 г. до 04.04.2019 г. в размер на 56.73 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. декември 2017 г.;

5. От 30.01.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер на 52.91 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. януари 2018 г.;

6. От 30.02.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер на 49.10 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. февруари 2018 г.;

7. Oт 30.03.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер па 45.65 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. март 2018 г.;

8. От 30.04.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер на 41.84 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. април 2018 г.;

9. От 30.05.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер на 38.15 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. май 2018 г.;

10. От 30.06.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер на 34.33 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. юни 2018 г.;

11. От 30.07.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер на 30.64 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. юли 2018 г.;

12. От 30.08.2018 г. до 04.04.2019 г. в размер на 26.83 лв. върху неизплатената сума от 443 лв. дължима за м. август 2018 г.

Ищецът се явява лично и с процесуалния си представител в съдебно заседание. Посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер. Сочи, че ответникът в условията на алтернативност е признал предявения иск. От приложената Съдебно-счетоводно експертиза и от материалите по делото се установяват, твърдените от ищеца обстоятелства. Иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника „Социална и хуманитарна база за алтернативно лечение Солигена“ ООД – гр. София с ЕИК: ***, представлявано от си С.Х.И., да заплати на Г.Р.В., сумата от 5316 лв., представляваща неизпълнение на постигнато Споразумение между страните от 01.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.04.2019 г. до изплащане на сумата, както и обезщетение за забава на обща сума 568,75 лв. Претендира разноски.

Възражения на ответната страна:

Ответното дружество оспорва исковата молба по основание и размер. Претендира настъпила давност. В съдебно заседание по същество на делото, ответникът редовно призован не се явява, не представя доказателства и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил представеното под формата на препис „Споразумение от 01.09.2017г. за изплащане на трудови възнаграждения за периода от 01.09.2014г. до 01.10.2016г.“ Заявява писмено, че иска от съда да бъде открито производство за оспорване на посоченото споразумение.

Съдът е допуснал направено оспорване и е открил производство за проверка на истинността на представения от ищеца писмен документ. Указал е на ответната страна, че тежестта на доказване е на ответника, като е посочил и начина, по който следва да се проведе това доказване. До първото по делото заседание, ответната страна не е представила доказателства и не е изразила становище по съдебните определения, с които съдът е указал, че следва да бъдат събирани доказателства във връзка с оспорването на документа. Във връзка с горното и предвид откритото производство по реда на чл.193 от ГПК съдът е признал, че оспорването на документа не е доказано.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства: справка от търговски регистър за Социална и хуманитарна база за алтернативно лечение Солигена – София към 04.04.2019 г., електронен калкулатор на лихви към 05.04.2019 г. – 12 листа; „Споразумение от 01.09.2017г. със страни: „Социална и Хуманитарна база за алтернативно лечение СОЛИГЕНА” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от С.Х.И. и Д.Х.П. , от една страна и Г.Р.В. с ЕГН ********** за изплащане на дължими трудови възнаграждения в общ размер на 5316,00 лева, за периода от 01.09.2014г. до 01.10.2016г.“ Съдът е приел и съдебно-счетоводна експертиза.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:

Ищцата работила при ответното дружество по трудов договор на длъжност „оперативен счетоводител“ с код по НКП 33133001. На 01.10.2016 г. правоотношенията между страните били прекратени на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Дружеството следвало да заплати на ищцата дължимите трудови възнаграждения към датата на прекратяване на трудовия договор, в размер на 5316,00 /пет хиляди триста и шестнадесет/ лева. Представителите на дружеството С.Х.И. и Д.Х.П. поели ангажимента дължимата сума да бъде изплатена. Между страните било подписано споразумение на 01.09.2017 г., с което сумата следвало да бъде изплатена на 12 /дванадесет/ равни месечни вноски по 443,00 /четиристотин четиридесет и три/ лева, с падеж на всяко 30-то число на съответния месец. Независимо от това, нито една от паричните вноски не била изплатена на ищцата.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:

Правната квалификация на правата претендирани от ищеца са чл.128, т.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът иска да реализира защита, като бъде осъден ответника да му заплати сумата от 5316,00 /пет хиляди триста и шестнадесет/ лева, неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2014 г. до 01.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба - 05.04.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, както и лихва за забава в общ размер на 568,75 лв. Ищецът следва да установи и да докаже наличието на основание, по силата на което се твърди, че ответникът дължи процесната сума в негова полза по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж.

За уважаването на главният иск, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на формално споразумение между страните, със съдържание, съобразно твърденията в исковата молба.

Исковата претенция, се основава на това, че между страните е сключено споразумение в писмен вид, с поемане на задължение от страна на ответника, което той не е изпълнил. Това споразумение представлява частен документ по смисъла на закона. Документът е оспорен по реда на чл.193 от ГПК от ответната страна. Съдът с определение е приел, че оспорването не е доказано.

Ето защо, предвид установилата се съдебна практика, съдът приема исковата претенция за основателна, поради следното:

Споразумение от 01.09.2017г. със страни: „Социална и Хуманитарна база за алтернативно лечение СОЛИГЕНА” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от С.Х.И. и Д.Х.П. , от една страна и Г.Р.В. с ЕГН ********** за изплащане на дължими трудови възнаграждения в общ размер на 5316,00 лева, за периода от 01.09.2014г. до 01.10.2016г., представлява частен документ, подписан от лицата, което го издават. В този смисъл, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от тези лица. Всеки неоспорен по реда на чл.193 от ГПК, или оспорен, но признат за истински частен писмен документ, е автентичен и верен, като същият има формална доказателствена сила относно съдържащото се признание. Налице е извънсъдебно признание на факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 от ГПК. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, в частност: Решение №261/2013/22.01.2014 по дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о.

Съдът намира направеното възражение за погасителна давност за неоснователно. Със Споразумението от 01.09.2017г., ответникът е признал съществуването на дължимото вземане. Задължението не е погасено по давност, тъй като от 01.09.2017г. е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към момента на подаване на исковата молба – 05.04.2019г.

По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същият се явява основателен и доказан. Претендира се вземане в полза на ищеца на парична сума в общ размер 568,75 лева, представляващо обезщетение за забава. Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото претенцията за лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен и следва да се уважи в размер от 568,75 лева, който съдът намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, със заключението на вещото лице.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Относно разноските:

На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Социална и Хуманитарна база за алтернативно лечение СОЛИГЕНА“ ООД с ЕИК ***, представлявано от С.Х.И., със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична, гр. София 1700, р-н Студентски, *** и адрес за кореспонденция: гр. Търговище, ***, да заплати на Г.Р.В. с ЕГН ********** *** А, действаща чрез пълномощника си адв. Сн. Т. при ШАК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. Шумен, ул. *** - на основание чл. 128, т.2 от КТ, сумата от 5316,00 /пет хиляди триста и шестнадесет/ лева, за което е налице „Споразумение от 01.09.2017г. със страни: „Социална и Хуманитарна база за алтернативно лечение СОЛИГЕНА” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от С.Х.И. и Д.Х.П. , от една страна и Г.Р.В. с ЕГН ********** за изплащане на дължими трудови възнаграждения в общ размер на 5316,00 лева, за периода от 01.09.2014г. до 01.10.2016г.“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба - 05.04.2019 г. до окончателно изплащане на сумата;

ОСЪЖДА „Социална и Хуманитарна база за алтернативно лечение СОЛИГЕНА” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от С.Х.И. и Д.Х.П. , да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 262,64 лева, представляваща държавна такса, съразмерно уважената част от исковете; сумата от 200,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: