Р Е Ш Е Н И Е

 

387/22.4.2019г. , град Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Шумен, девети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:  

Председател: Д.Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1035/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано по молба от В.Р.Д. против Д.В.Д. – съпруг, в която се твърди, че ответникът упражнявал спрямо нея актове на домашно насилие. Последния такъв акт бил на 25.03.2019 г., около 09.00 часа, когато по месинджър съпругът й започнал да звъни и чрез видеовръзка да й показва, че на терасата в апартамента където живеят се е качил на стол и с единият си крак е прекрачил парапета, за да скочи, като ултимативно казал, че ако не се прибере при него ще се самоубие като скочи и вината затова негово действие била нейна. Молителката твърди, че се страхува за своя живот. Прилага писмени доказателства и Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска издаване на заповед за защита. Претендира разноски.

От страна на ответника писмен отговор не е подаден.

В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват. Молителката, лично и чрез процесуален представител, поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Ответникът признава фактите изложени в разглежданата молба, но твърди, че това не са били заплахи, а само казал на молителката, че след девети май, когато им предстои развод, ще й е трудно да гледа децата, тъй като тя досега не е работила и не знае как и колко е трудно да се издържа семейство.

От приетите и събрани по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че са лица посочени в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЗДН - съпрузи и че към момента не живеят заедно. От брака си имат две деца. Молителката работи по трудово правоотношение.

В Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се съдържа описание на действия от 25.03.2019 г., когато по месинджър ответникът започнал да звъни на молителката и чрез видеовръзка да й показва, че се е качил на стол на терасата и с единия крак е прекрачил парапета, за да скочи, като ултимативно казал, че ако не се прибере при него ще скочи и ще се самоубие, а вината за това негово действие щяла да бъде била нейна. От тези действия на ответника молителката била потресена, не можела да се съсредоточи в работата си и се разплакала. Малко по-късно направила опит да се свърже с него, но не успяла, което предизвикало в нея паника. Обадила се на тяхна близка /кръстницата им/ с молба да провери какво се случва в семейното жилище. Впоследствие тази тяхна близка се обадила, че явно ответникът е добре, тъй като автомобилът му, който бил паркиран пред блока, вече не бил там. Същият ден, след около час – два, съпругът й позвънил по месинджъра. Този път за място за самоубийството му било избрано Дивдядовските скали, поне това се виждало от видеовръзката. Ответникът стоял на ръба на скалите и обяснявал, че трябва да се върна при него, иначе щял да скочи, че не можел да живее без нея и ако не била с него, то той щял да сложи край на живота си. Отново била в шок и плачела. Направила опит да го успокои, но в замяна получила заплахи и обиди. Не издържала и се свлякла на земята от уплаха и стрес. Този телефонен тормоз продължил и през следващите дни. На 31.03.2019 г. около 17.00 ч. молителката, ответникът и дъщеря им тръгнали с автомобил на разходка, когато на кръговото пред Арена - Шумен, вместо да отбие в нужната пресечка, ответникът продължил с бясна скорост към 5 - ти километър като казал, че щом няма да са заедно, няма да живеят отделно, че тя му принадлежала и заедно щели да продължат на друго място. Молителката направила опит да се обади на тел. 112 за помощ, но ответникът изтръгнал телефона от ръцете й и заплашвайки я с думите „ще те накъсам, ще ти съсипя живота, както ти моя съсипа“. Благодарение, че дъщеричката им се разплакала, ответникът се отказал от замисъла си и ги върнал в дома на родителите й. На 01.04.2019 г. телефонния ужас продължил, като вече имало и засилени сексуални намеци. Същото продължило и на следващия ден, като паралелно с телефонния тормоз имало и следене, когато отивала или се прибирала от работа. Твърди, че вследствие на тези действия на ответника и поведението му продължава да живее в страх. В тази част декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице и следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН.

В свидетелските си показания С. И. П.-Х., кума на семейството, потвърждава изложеното в Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Твърди, че ответникът извършвал и сексуално насилие спрямо молителката, което тя е споделяла с нея, както и че изпитва страх от случващото се. Всичко това е довело до решението на молителката да напусне ответника. Твърди, че след издаване на Заповедта за незабавна защита ответникът продължил да се обажда на молителката и да я притеснява, както и че в разговор ответникът заявил, че съжалява за случилото се.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 1, ЗЗДН – съпруг. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защита се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 25.03.2019 г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.

Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се налага извода, че е и основателна.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С оглед установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че по отношение на молителката на 25.03.2019 г., от ответника е извършен такъв акт на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като и психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответника за недопустимо от гледна точка на общуване между съпрузи.

Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 25.03.2019 г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.

С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да приближава жилището, което молителката обитава, находящо се в град Ш., община Ш., област Ш., ***, местоработата и в „Лорекс Груп Ес“ ЕООД на адрес: гр. Ш., община Ш., област Ш., ***, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

Срокът, за който се налага втората мярка, доколкото страните са съпрузи и имат две деца съдът намира, че следва да бъде определен на максимално предвидения в закона от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за срок от осемнадесет месеца ще даде възможност на молителката да преодолее страха и несигурността си.

Съдът, като съобрази липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Относно разноските по делото:

Ищцата претендира разноски, като представя доказателства за платени 400 лева – адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК.

Мотивиран от горното, Шуменски районен съд.

 

Р Е Ш И:

 

Налага на Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на В.Р.Д., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, на основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както следва: 1.Задължава Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо В.Р.Д., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2.Забранява на Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, да приближава жилището, което молителката обитава, находящо се в в град Ш., община Ш., област Ш., ***, местоработата и в „Лорекс Груп Ес“ ЕООД на адрес: гр. Ш., община Ш., област Ш., ***, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от осемнадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Налага на Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, глоба, в размер на 200.00 (двеста) лева, в полза на Държавата, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Осъжда Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, да плати държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет лева) по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от ТДТ, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Осъжда Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, да плати на В.Р.Д., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Да се издаде Заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.

Предупреждава Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

Заповедта да се изпълни от полицейските органи на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП – Шумен.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в едноседмичен срок, от прочитането му.

 

Районен съдия: