Р Е Ш Е Н И Е
1226/17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На трети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1037 по
описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по иск с правна квалификация чл. 26, ал.2, предл.първо от ЗЗД за признаване за
нищожен Нотариален акт № 100, том II, н.д. № 460/1969г. на съдия при Шуменски народен съд,
само в частта му по отношение правото на суперфиция, поради невъзможен предмет,
както и искове по чл.109 от ЗС за премахване от ответниците на процесните
незаконни постройки.
Производството
е образувано по искова молба от П.А.З. с ЕГН ********** и Е.Г.З. с ЕГН **********
***, чрез адв. А.Ш. от ШАК със съдебен адрес *** срещу Д.Д.И. с ЕГН **********
и Ч.Д.И. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че П.З. придобил
правото на собственост върху 5/8 ид.ч. от парцел II-279 в кв. 23 по плана на с. Дивдядово, гр.Шумен от
1966г. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103, том VII, дело № 1699/1970г. на ШРС. С Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по регулация № 76, том II, рег. № 2275, дело № 439/1999г. на ШРС З. придобил по
силата на дворищна регулация правото на собственост върху 59.5 кв.м. придадени
към собствения му парцел VI-231б от кв.
24 по сега действащия план на кв. Дивдядово. С Нотариален акт за собственост
наследодателя на ответниците Д. И.И. придобил правото на собственост върху 3/8
ид.ч. от празно дворно място от парцел II – 279 в кв.23 по плана на кв. Дивдядово в гр.Шумен от
1966 г., заедно с правото на суперфиции, като обаче не били посочени граници,
квадратура, застроена площ, височина, брой сгради и др. при учредяването
ѝ в нотариалния акт. В тази част нотариалния акт е нищожен, поради липса
на съгласие и предмет, тъй като правото на строеж не било индивидуализирано с
пространствени и технически параметри.
Със Заповед № 260/09.03.1966г. е одобрен идейно
застроителен и регулационен план на с.Дивдядово (сега квартал Дивдядово в
гр.Шумен). В този план няма отразено второстепенно (допълващо) застрояване, а
само малоетажно жилищно строителство. От това следвало, че в имота на
ответниците можело да бъде построена
едноетажна сграда, но не и помощни, второстепенни постройки. Въз основа
на правото на строеж, учредено в НА на Д. И., било издадено строително
разрешение № 44/18.04.1969г. за строеж на жилище от 55 кв.м. в парцел II-279 в кв.23. С Протокол № 22/25.04.1969г. била дадена
строителна линия и ниво на застрояване на жилище от 55 кв.м. и лятна кухня от
21.86 кв.м. Тъй като тези книжа се основавали на нищожен НА в тази му част, то
според ищците и те били незаконосъобразни, като противоречат и на приетия план
за кв. Дивдядово. Жилището не било построено, като в местото били построени
лятна кухня и навес, които не били построени в дадената строителна линия, а в
средата на парцела. Постройките всъщност представлявали масивна жилищна сграда
от 43 кв.м. и стопанска постройка от 17 кв.м., което всъщност представлявало
отклонение от издадените разрешителни. Тези постройки не били търпими строежи
по смисъла на § 127, ал.1 от ЗУТ в сила от 2012г. и подлежат на премахване.
Съсобственият на страните имот бил поделен с Решение №
304/22.05.2009г. по гр.д. № 1290/2008г. по описа на ШРС и образувано изп.д. №
20117740400238 на ЧСИ Я.Д., като имота бил изнесъл на публична продан и с
Постановление от 18.12.2012г. бил
възложен на ищеца П.З.. Имота бил придобит по време на брака му с Е.Г.З. и
поради това в режим на СИО. На основание Заявление подадено от Д. И.И. било
издадено Удостоверение № 9Ч Д-135 от 21.03.2013г. на Община Шумен, в което било
вписано, че изградените постройки са търпими, не подлежат на премахване и за
тях няма забрана да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Ищците твърдят, че
в случая постройките не са търпими и поради това подлежат на премахване. Още
повече, че към датата на издаването му заявителя не притежавал право на
собственост над парцела, следователно и не притежавал валидно право на строеж
за построените в него сгради. Д. И. почива на 29.07.2013г. и оставя за законни
наследници двамата ответници.
В исковата молба изрично се прави искане по реда на
косвения контрол да бъде констатирана нищожността на издадените строителни
книжа и на удостоверението за търпимост на основание чл.17, ал.2 от ГПК, поради
наличието на предпоставките за това – ищците не са участници в административното
производство. В условията на евентуалност се прави искане за приемане, че тези
документи са незаконосъобразни.
Същевременно ответниците упражняват ползването на
изградените сгради в средата на парцела собственост на ищците, които не могат
да ползват имота си по предназначение и да построят сграда в него. Всичко това
обосновавало правния интерес от иницииране на настоящото производство. В
заключение се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че Нотариалния акт на наследодателя им в частта му относно правото на
суперфиция е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, поради
невъзможен предмет. Да бъдат осъдени ответниците на основание чл.109 от ЗС да
премахнат незаконните строежи, представляващи сграда с идентификатор 83510.682.157.1
със застроена площ от 49 к.м. и сграда с
идентификатор 83510.682.157.2 с площ от 17 кв.м. построени в имот с
идентификатор 83510.682.157 по плана на кв. Дивдядово, гр.Шумен, който имот е
собствен на ищците. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок
от тяхна страна не е депозиран писмен отговор.
В съдебно
заседание ищеца П.А.З. се явява лично, а втория ответник не се явява, като
двамата са упълномощили адв. А.Ш. от ШАК. Поддържа се исковата молба, като се
излагат доводите за основателността на същата в хода на съдебните прения. В
постъпилите по делото писмени бележки се доразвиват изложените към момента
аргументи.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват в съдебно
заседание, не изпращат представител, не депозират молба с искане за отлагане на
заседанията, поради уважителни причини, както и становище по съществото на
спора.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както
и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
представения по делото Нотариален акт № 100, том II, н.д. № 460/1969г. на Народен
съдия при ШРС, Д. И.И. (баща на ответниците), придобил от П.И.Г., 3/8 ид.ч. от празно дворно място,
цялото от 740 кв.м. в с. Дивдядово, общ.Шумен, съставляващо парцел II – 29, в кв.
23 по плана на с. Дивдядово, заедно с правото на суперфиция, като продавача си
запазвал правото да построи жилищна сграда и стопански постройки на второто
застроително петно в същия парцел или долепена до тази сграда.
На
26.12.1970г. П.И.Г. подарил на внукът си
П.А.З. – ищец по делото, 5/8 ид.ч. от парцел II – 279 в кв. 23 по плана на
гр.Шумен, с правото да си построи жилищна сграда на определеното застроително
петно по архитектурния план на с. Дивдядово и който ще се ползват реално
петстотин квадратни метра в южната сграда, като дарението е оформено с
Нотариален акт № 103, томVII, н.д. №
1699/1970г. С Нотариален акт № 76, том II, рег. №
2275, н.д. № 439/1999г. на Нотариус К.М.ищецът П.З. придобил правото на
собственост по силата на дворищна регулация на дворно място от 59.5 кв.м. от
имот № 231, собственост на В.Т.В., придадени към собствения му парцел VI-231 – б от
кв. 24 по плана на гр.Шумен.
Съсобствения
недвижим имот бил предмет на делбено производство, като видно от Решение № 304
от 22.05.2009г. по гр.д. № 1290/2008г. на ШРС, влязло в законна сила, дворното
място, цялото от 757 кв.м., за което е отреден парцел II – 279 в кв. 23 по плана на
гр.Шумен, представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.682.157 по КККР на
Шумен е изнесен на публична продан, при квоти от 5/8ид.ч. за П.З. и 3/8ид.ч. за
Д. И.И..
С
Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2012г. на ЧСИ Я.Д., влязло
в законна сила на 01.11.2012г., имотът бил възложен на П.З. за сумата от
12 008 лв. От представеното Удостоверение за сключен граждански брак №
051787 от 15.07.1993г. на Общински Народен съвет Шумен се установява, че на
15.07.1993г. П.А.З. сключил граждански брак с Е.Г. Д., поради което и имота,
възложен в хода на изпълнителното дело бил придобит в режим на семейна
имуществена общност.
По делото е
представено Удостоверение от Община Шумен № 94-П-366/19.11.2012г., че имотът е
с административен адрес гр.***, както и Удостоверение № УТ-37-040 от
15.02.2019г. на Община Шумен, че имотът описан в Постановлението на ЧСИ
съответства на имот с идентификатор 83510.682.157 по КККР на Шумен.
Видно от
Удостоверение № 9-ЧД-135 от 21.03.2013г. за процесния съсобствен имот има
издадено Разрешение за строеж от 18.04.1969г. за строеж на едноетажна жилищна
сграда от 55 кв.м., лятна кухня и навес на името на Д. И.И., за което имало
издаден Протокол № 25 от 22.04.1969г. за дадена строителна линия и определено
ниво. Изградена била едноетажна жилищна сграда от 49 кв.м., като била построена
не в разрешеното строително петно. На северозападната вътрешна регулационна
линия била изградена стопанска постройка от 17.50 кв.м. без строителни книжа.
Съгласно становище и архитектурни чертежи за сградите от арх. В., жилищната
сграда е на необходимите отстояния до страничните регулационни линии и към дъно
на урегулирания поземлен имот, а стопанската постройка покрива част от калкан
на съседния имот. По отношение на ЗРП, за имота е отредено нискоетажно жилищно
застрояване, което отговаряло на изпълненото. В удостоверението се посочва, че
по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ незаконните строежи, представляващи жилищна
сграда на един етаж и стопанска постройка от 17.50 кв.м. построени в УПИ VI-231 „б“ от
24 кв. са търпими строежи, не подлежат на премахване и забрана за ползване и
могат да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като
пълно, обосновано и компетентно дадено. От обстоятелствената част на експертизата
се изяснява, че съществуващите в имотът сгради са вярно отразени на
кадастралната карта, като са били захранени с ток и вода. Имотите са неподдържани, като
електричеството е прекъснато през 2013г. заради неплатени сметки, както и
водоподаването към имота. При прегледа
на документацията се установило, че към момента е наличен регулационен план
одобрен със заповед от 1966г., като липсва идейно-застроителния план. Поради
липсата на този план, вещото лице преповтаря отговора даден в заключението, изготвено
в делбеното производство по гр.д. № 1290/2008г. на ШРС, а именно, че по плана
нямало отразено второстепенно (допълващо) отразяване, като имало предвидено
единствено малоетажно жилищно застрояване. Бил изработен и одобрен архитектурен
план от 17.04.1969г. и било издадено разрешително за строеж от 18.04.1969г.,
като е издаден и Протокол за строителна линия.
Лицето, на чието име било издаденото разрешение за строеж, фактически
изпълнил строителство на лятна кухня с навес и второстепенна постройка. Предвид
неспазването на строителните книжа и отклонението от строителната линия, то за
него била приложима разпоредбата на чл.66е от ЗПИНМ (отм.), като сградите
следвало да се съборят. Нямало данни сградите да били регистрирани до
30.06.1978г. Имотите били пречка за новото строителство в собствения на ищеца
имот, тъй като не би могъл да реализира в пълен обем строителството в имота.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По
допустимостта на иска: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните
положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.
По
основателността на иска по чл.26, ал.2, хипотеза първа от ЗЗД: В случая
ищецът излага, че нотариалния акт, с който било учредено правото на строеж бил
нищожен в тази му част, поради невъзможен предмет, доколкото правото на строеж
не е индивидуализирано с всичките му пространствени и технически параметри и
изграденото не отговаряло на издадените строителни книжа и разрешение за
строеж.
По това
твърдение, съдът намира следното: Правото на строеж, като ограничено вещно
право, произтичащо от правото на собственост, се състои от няколко отделни
правомощия. Неговият носител има право да построи сграда върху чужда земя и да
придобие собствеността на постройката, както и да ползва земята в рамките на
необходимото за пълноценно ползване на постройката. С упражняване правото на
строеж се постига крайната му цел. От това следва, че невъзможен предмет на
сделката, с която се прехвърля правото на строеж, би бил налице, ако към датата
на учредяването му, сградата е построена и завършена. В настоящият случай обаче се установява, че към момента
на учредяване на суперфицията нито е имало построена сграда, нито изобщо е
имало започнато строителство на такава. Твърденията, че същата е изградена в
отклонение на действащите разпоредби (в отклонение на издаденото разрешително
за строеж, протокола за строителна линия и други) касае единствено техническата
допустимост на обекта, но не и суперфицията, като учредено вещно право. Не е
налице и твърдяната нищожност, поради липса на индивидуализация на правото на
строеж относно квадратура и технически
параметри на сградите. Съгласно Решение № 345/16.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 139/2009 г., четвърто
отделение, обемът на суперфицията определя и обема на правото на
собственост върху изградената в чужда земя постройка. Следователно, ако
учреденото право на строеж не съдържа
уточнения за обема на построеното, то се
отнася до всичко, което ще построи суперфициара върху чуждата земя, разбира се,
при съобразяване с предвижданията на
застроителните планове и другите императивните изисквания на строителните правила и норми при
проектирането и изграждането на сградата.
В тежест на ищеца, който твърди невъзможен предмет е да докаже, че тази
невъзможност е била налице към датата на учредяване правото на строеж. Предвид
недоказването на това обстоятелство, то искът се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По основателността на исковете по чл.109 от
ЗС: Съгласно
мотивите на точка 3 от Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК по приложението
на чл.109 от ЗС, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже, не само, че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие),
но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. При изложената по-горе фактическа обстановка и при
ангажиране на безспорни доказателства от страна на ищеца, които я потвърждават,
съдът намира, че ищецът е доказал твърденията си изложени в исковата молба. Така,
когато в съсобствен недвижим имот е извършено строителство в отклонение от
строителните правила и норми, то е незаконно и съставлява “неоснователни
действия“ по смисъла на чл.109 от ЗС. Изграденият при нарушение или в
отклонение от строителните норми и правила за устройство на територията обект,
по отношение на който не може да се приложи узаконяване, смущава правото на
собственост на останалите съсобственици и подлежи на премахване. В този смисъл е Решение № 936 от 17.07.2007 г. на ВКС по гр. д. № 506/2005 г., V г. о. и Решение № 316 от 18.02.2005 г. на ВКС по гр.
д. № 2746/2003 г., IV г. о. Същото разрешение е дадено и в Тълкувателно
решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, в което се
сочи, че в случаите на извършен
строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други
строителни книжа заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да
търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост
от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона.
Безспорно се установи по делото, че обектите,
изградени в съсобствения към момента на изграждането им имот, са в отклонение
на строителните книжа. В този смисъл е категоричното заключение на вещото лице,
което посочва, че строежът е извършен в
отклонение от строителната линия и при неспазване на строителните книжа. Последицата
от това ще бъде, ако е открито по време на строителството, строежът да бъде
спрян, а ако нарушението е открито след изграждането им, да бъде съборен. Безспорно се установи също
така, че по отношение на обектите е приложим текста на чл.66е от Закона за
планово изграждане на населените места (отм.), съгласно който строежи, извършени при неспазване на
строителните книжа, се събарят, ако са недопустими по действащите разпоредби. Обектите
не са били допустими, тъй като е издадено разрешение за едноетажна къща от 55
кв.м., а вместо нея е построена второстепенна лятна кухня и навес, поради което
и спрямо тях не е приложим § 16 от ПЗРЗУТ.
Така също се установи от експертизата, че незаконните постройки,
изградени от наследодателя на ответниците в съсобствения тогава имот, пречат на
ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. При изложените съображения, съдът намира, че
негаторния иск е основателен по отношение на всички незаконно изградени от бащата на
ответниците постройки в процесния имот. По отношение на искането за
осъществяване на косвен съдебен контрол върху валидността и материалната
законосъобразност на административните актове – разрешително за строеж и други,
съдът намира, че не са нищожни и незаконосъобразни.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени и
направените от ищеца разноски в производството в общ размер на 1150 лв., от
които 700 лв. адвокатско възнаграждение по отношение на исковете по чл.109 от
ЗС, 150 лв. държавна такса по исковете по чл.109 от ЗС и 300 лв. възнаграждение
за вещо лице, съгласно уважената част от исковете.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ искът с
правна квалификация чл. 26, ал.2, предл.първо от ЗЗД предявен от П.А.З. с ЕГН ********** и Е.Г.З. с ЕГН ********** ***,
чрез адв. А.Ш. от ШАК със съдебен адрес *** срещу Д.Д.И. с ЕГН ********** и Ч.Д.И.
с ЕГН ********** *** за признаване за нищожен Нотариален акт № 100, том II, н.д. №
460/1969г. на съдия при Шуменски народен съд, само в частта му по отношение
правото на суперфиция, поради невъзможен предмет, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Д.Д.И. с ЕГН ********** и Ч.Д.И. с ЕГН ********** по иска на П.А.З. с ЕГН ********** и Е.Г.З. с ЕГН ********** да премахнат
незаконните постройки, представляващи СГРАДА с идентификатор 83510.682.157.1
със застроена площ от 49 кв.м., на един етаж и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
83510.682.157.2 със застроена площ от 17 кв.м., построени в поземлен имот с
идентификатор 83510.682.157 по КККР на гр.Шумен, административен адрес
гр.Шумен, ул.“Тодор Петков“ № 10, при съседи за поземления имот: 83510.682.161,
83510.682.160, 83510.682.225, 83510.682.158, 83510.682.156, собственост на
ищците.
ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН ********** и Ч.Д.И. с ЕГН ********** да заплатят на П.А.З. с ЕГН **********
и Е.Г.З. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо от 1150 лв.(хиляда
сто и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото,
съобразно частта на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: