Р Е Ш Е Н И Е
929/14.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Найдева,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1050
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.439 от ГПК.
Ищецът
в исковата молба сочи, че е длъжник по
вземане, което е придобито от ответника с договор за цесия. Позовава се
на изтекла погасителна давност. Моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че по отношение на ответника не съществува право на
принудително изпълнение спрямо ищеца, за суми в размер на : 3251 лева –
главница, ведно със законната лихва;
4444,28 лева – мораторна лихва, както и деловодни разноски в размер на
202,55 лева. Евентуално иска от съда да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че по отношение на ответника не съществува право на
принудително изпълнение спрямо ищеца, за суми в размер на : 3414,46 лева –
лихва за забава върху главница от 3251 лева, поради давност.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения:
На 06.02.2007г. е издаден
изпълнителен лист от Софийски районен съд в полза на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД (с
ново наименование „Транзкарт Юръп“ ЕАД) срещу К.Е.П., за заплащане на сумата от
3251 лв. главница, дължима по запис на заповед от 19.09.2006г., ведно със
законната лихва, от 02.02.2007г., както и 202.55лв. разноски по ф.д.№
1991/2007г. на СРС. На 23.02.2015 г. кредиторът е
цедирал вземането си от доверителя ми в полза на ответника „АПС БЕ ГА България“
ООД.
На 24.03.2019г. на ищеца е връчена
покана за доброволно изпълнение изх. № 3973/22.03.2019 г. по изп.дело № *** по описа на ЧСИ Р.Р.,
рег. № 931, с район на действие ОС - Шумен. В поканата на същия с даден двуседмичен
срок за заплащане на сумата от 3251,00 лв. главница, 4433,28лв. мораторна
лихва, изчислена върху главницата за времето от 02.02.2007г. до 05.04.2019г.,
както и деловодни разноски в размер на 202,55лв., присъдени по р.д.№ ***/2007г. на
СРС.
До момента на връчване на ПДИ не са
извършвани действия за принудителното събиране на сумата по изпълнителния лист
спрямо ищеца, нито други действия, с които е спирана или прекъсвана давността
на вземанията по изпълнителния лист.
Ищецът сочи, че не дължи заплащането
на сумата по изпълнителното дело, поради изтекла давност, т.к. от датата на
издаване на изпълнителния лист, до изпращането на ПДИ са изтекли повече от 12
години. Позовава се на чл.537 от ТЗ, във вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ, относно вземанията
по записите на заповед, които се погасяват е 3-годишна давност от настъпване на
падежа. Посочва, че дори да се приеме, че падежът на записа на заповед съвпада с
датата на издаване на изпълнителния лист, то вземането по менителничния ефект
се е погасило повече от 9 години, преди завеждане на изпълнителното дело.
Позовава се и на изтекла обща 5-годишна давност за вземането по изпълнителния
лист по чл.110, във вр. с чл.114 от ЗЗД.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени
и е получил исковата молба, с всички приложения към нея. Не се явява или представлява
в съдебно заседание. Не сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условията за това.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца са предявен отрицателен
установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи по изпълнителното дело процесната парична сума.
Предявеният
отрицателен установителен иск, съдът е приел за допустим. Ищецът следва да
установи и да докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба
основание за оспорване на вземането са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният
интерес от предявяване на исковата претенция се обосновава с твърденията за
изтекла погасителна давност.
Предявеният
иск срещу взискателя е за установяване несъществуването на правото, предмет на
принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право
може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последният случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите, като се позова на факти /погасяване по давност,
плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се
основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист.
Съдът е събрал като относими по делото представените с ИМ
писмени доказателства – ксерокопия на: фактура №0000000660/08.04.2019 г.,
покана за доброволно изпълнение до К.П. от ЧСИ Р.Р. по изп. дело №***,
изпълнителен лист от 06.02.2007 г. по гр.д. №***/2007 по описа на СРС, 2 бр.
справки от търговския регистър, изчисляване на законна лихва с електронен
калкулатор; копие на изп. дело №*** на ЧСИ Р.Р..
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна
съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно
указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с
определението по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и правилата на доказателствената тежест, по
силата на които ответникът следваше да установи изпълнението на претендираните
парични задължения, съдът приема, че предявената искова претенция е вероятно
основателна.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238,
ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО между страните:
ищеца К.Е.П.,
с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си Б.Г. ***, със съдебен адрес:***,
офис №5
и ответника „АПС БЕТА България“ ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, р-н
„Триадица“, бул***, представлявано от П.Р. и Д.М.,
че за ответника „АПС
БЕТА България“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София не
съществува правото на принудително изпълнение спрямо ищеца К.Е.П. за сумата от
3251,00 лв. главница, дължима по запис на заповед от 19.09.2006г. ведно със
законната лихва от 02.02.2007г., сумата от 4433,28лв. мораторна лихва,
изчислена върху главницата за времето от 02.02.2007г. до 05.04.2019г., посочена
в покана за доброволно изпълнение по и.д. № ***/2019г. на ЧСИ рег.№ 931, Р.Р.,
с район на действие ОС-Шумен, както и деловодни разноски в размер на 202,55лв.,
присъдени по гр.д.№ ***/2007г. на СРС, за конто суми е издаден изпълнителен
лист от 06.02.2007г. по гр.д. № ***/2007г. на СРС, поради изтекла в полза на ищеца
погасителна давност, на основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „АПС
БЕТА България“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1404, р-н „Триадица“, бул***, представлявано от П.Р. и Д.М. ДА
ЗАПЛАТИ на К.Е.П., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си Б.Г. ***, със
съдебен адрес:***, офис №5 сумата от 1230,47 лева /хиляда двеста и тридесет
лева и 47 ст./, представляваща направени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: