Р Е Ш Е Н И Е
680/8.7.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 04 (четвърти) юли Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 1051 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът
Община Шумен, представлявана от Л.Д.Х. твърди, че по силата на заповед №
РД-25-1760/23.08.2017 г. на кмета на общината ответникът В.Й.В. бил настанен в
общинско жилище., находящо се в гр. Шумен, ул. „Ш.“ № 22, ет. 1, ап. 9. В
съответствие със заповедта и с предвиденото в Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на
общински жилища, приета от Общински съвет – Шумен, Община Шумен, чрез Общинско
предприятие „Общински жилища и имоти“ сключила с ответника договор за наем № ЖИ-158/23.08.2017
г. Срокът на договора бил уговорен на три години, но поради неплащане на наемна
цена, бил прекратен. В. не платил дължимия наем за периода м. август 2017 – м.
февруари 2018 г., включително. За периода на забавата, считано наемателят
дължал и лихва за забава. Тъй като наемателят не платил задълженията, на 02.11.2018
г. ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по
ч.гр.д. № 3195/2018 г. по описа на съда. Издадената заповед била връчена на В.
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на
което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува
следното вземане на ищеца срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3195/2018 г. по описа на ШРС: в размер на 62,90 лева,
представляващо неплатени наемни вноски по договор за наем от 23.08.2017 г., за
периода 08.2017 г. – 02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното ѝ плащане и в размер на 5,64
лв., представляващо обезщетение за неизпълнение на парично задължение за плащане на наемна цена за периода от 01.09.2017 г. до 02.11.2018 г. Претендира и
разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
В съдебно заседание,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 04.07.2019 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 11.04.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор № ЖИ-158/23.08.2017 г., заповед № РД-25-1760/23.08.2017 г., на кмета на Община Шумен; протокол от 28.02.2018 г.; уведомително писмо изх. № 866-19/05.12.2017 г. от Директора на ОП „ОЖИ“.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от Община Шумен по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството ѝ
на кредитор срещу ответника В.Й.В. в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1575/05.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 3195/2018 г. на ШРС, и след връчване на
заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
232, ал. 2 от ЗЗД и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените
искове са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:
Доказа се, че страните по делото са насрещни
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез
сключване на договор за наем по чл. 228 от ЗЗД между страните по
делото.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на Община Шумен от В.Й.В. за парична сума в размер на 62,90 лв., представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем от
23.08.2017 г., за периода 08.2017 г. – 02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.11.2018 г. до окончателното ѝ плащане.
Досежно претенцията с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В конкретния случай се установи, че ответникът не
изпълнил в срок задълженията си на наемател по валидно сключения
договор за наем, поради което същият дължи лихва за забава.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на Община Шумен от В.Й.В. за парична сума в размер на 5,64
лв., представляващо обезщетение за
неизпълнение на парично задължение за плащане на наемна цена за периода от 01.09.2017 г. до 02.11.2018 г.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Община
Шумен направените разноски по настоящото исково производство в размер на 375,00
лв. и по заповедното производство в размер на 325,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.Й.В. с ЕГН **********,***, с БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Шумен,
бул. „С“ № 17, представлявана от Л.Д.Х., че съществува вземане на ОБЩИНА ШУМЕН от В.Й.В. в размер на 62,90 лв. (шестдесет и два лева и 90 стотинки), представляващо неплатени наемни
вноски по договор за наем от 23.08.2017 г., за периода м. 08.2017 г. – м.
02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1575/05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3195/2018 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Й.В. с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на ОБЩИНА ШУМЕН от В.Й.В. в размер на 5,64 лв. (пет лева и 64 стотинки), представляващо обезщетение за неизпълнение на парично задължение за плащане на наемна цена за периода от 01.09.2017 г. до 02.11.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1575/05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3195/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА В.Й.В. *** направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 375,00 лв. (триста седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА В.Й.В. ***, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 3195/2018 г. на ШРС в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: