Р
Е Ш Е Н И Е
709/16.7.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№1056 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са субективно съединени
отрицателни установителни искове, с правно основание чл.439 от ГПК.
В исковата си молба, ищецът В.К.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, излага,
че със съдебно решение, постановено по ГД№1991/1995 г. по описа на ШРС е бил
осъден да заплаща издръжка на децата си, ответниците К.В.К., ЕГН ********** и В.В.К.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, както следва: за ответника К.-
сума в размер на 0, 80 лева, месечно, а за ответника В.- сума в размер на 0, 50
лева, месечно. През 2001 г. е водено дело за изменение размера на издръжките,
като с решение, постановено по ГД№1879/2001 г. по описа на ШРС, размера на
издръжките за двете деца е увеличен, както следва: за К. е определена издръжка
в размер на 20.00 лева, а за В.- 15.00 лева месечно. На 27.01.2003 г., за така
присъдените издръжки е издаден изпълнителен лист, по който на 19.03.2008 г. е
образувано ИД№20088760400297 по описа на ЧСИ Д.З.. Това изпълнително дело било
прекратено на 09.04.2015 г., на основание чл.433, ал.11, т.8 от ГПК. На
21.11.2018 г. по искане на ответниците изпълнителният лист, издаден на
27.01.2003 г. е послужил за образуване на ИД№20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З..
Ищецът смята, че вземанията по горепосочения изпълнителен лист на двамата
ответници са погасени по давност, за което излага правни и фактически доводи.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се
признае за установено, че вземанията на двамата ответници по изпълнително дело
№20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З., както следва за ответника К.К. в общ
размер на 1 848.00 лева, а за ответника В.К.- в общ размер на
2 245.00 лева, са погасени по давност. Претендира и разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът К.В.К.
депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но
неоснователни, сочейки аргументи.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът В.В.К.
депозира отговор, в който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен,
сочейки аргументи.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че с Решение
№1217/28.11.2001 г., постановено по гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС е
изменен размерът на издръжката, определена по гр.д.№1991/1995 г. на ШРС,
дължима от ищеца на двамата ответници /деца на ищеца/, като размерът на
издръжките е увеличен, както следва: за К. на сума в размер на 20.00 лева, а за
В.- на сума в размер на 15.00 лева месечно, считано от 18.10.2001 г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж- първо число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпването на законните основания за изменение
или прекратяване на издръжката. Изпълнителният лист е издаден на 27.01.2003 г.
По този изпълнителен титул, първоначално, на 19.03.2008 г. е образувано
ИД№20088760400297 по описа на ЧСИ Д.З.. По делото, на 04.04.2008 г. на
длъжника, ищецът в настоящото производство, е връчена покана за доброволно
изпълнение. По делото няма събрани суми. С постановление на ЧСИ от 09.04.2015
г., постановено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ИД№20088760400297 по
описа на ЧСИ Д.З. е прекратено. На 29.01.2019 г., по искане на взискателите
/двамата ответници/ е образувано изпълнително дело №20198760400097 по описа на
ЧСИ Д.З., като на 29.03.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение.
От
така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в негова
полза погасителна давност касателно вземането на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на
чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък, тригодишен давностен,
срок за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Ищецът твърди,
че вземанията на ответниците за издръжка са погасени, поради изтичане на
законопредвидения давностен срок от пет години, започнал да тече след
издаването на изпълнителния лист /27.01.2003 г./, като е изтекъл преди
образуване на първото изпълнително дело /ИД№20088760400297 по описа на ЧСИ Д.З./-19.03.2008
г. По отношение на това основание, ответникът въведе възражение за
неоснователност на исковете, позовавайки се на разпоредбата на чл.115, ал.1
б.“а“ от ЗЗД, според която давност не тече между родители и деца, докато
последните упражняват родителските права. Съдът счита това възражение за
неоснователно, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 72
от Семейния кодекс /отм./, действаща през разглеждания период /2001-2008
г./, родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и
поотделно. При сключен брак родителите, чрез взаимно разбирателство, следва да
се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Същевременно законът е предвидил правила за фактическото осъществяване на тази
родителска грижа, самостоятелно и отделно от единия родител, при прекратяване
на брака поради развод. Разпоредбата на чл. 115, ал.1, б."а" от ЗЗД има
предвид обичайната житейска практика, възпроизведена в нормативните разпоредби,
че децата и техните родители - съпрузи живеят заедно и последните фактически
упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена грижа за децата.
Когато това съвместно съжителство на детето с единия от родителите е
преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка, настъпилата фактическа
промяна води и до правна промяна, която се прогласява от бракоразводния съд.
При прекратяване на брака между родителите погасителната давност не тече само
между детето и родителя, комуто са предоставени родителските права, и който
фактически ги упражнява. По отношение на другия родител, давността тече от
влизане в сила на съдебното решение относно родителските права. В този смисъл е
константната съдебна практика и теория и по-конкретно "Погасителна давност
по българското частно право", изд. за правна литература "Ф.",
2010 г., Л.В., стр.117, Решение № 401 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр.дело №
3552/2013 г., IV г.о., ГК, Решение № 1041 от 23.10.1986 г. по гр.дело №
762/1985 г., II г.о. ВС, Решение № 2611-а от 23.10.1964 г. по гр.дело №
1965/1964 г., II г.о. ВС и др. По настоящото дело е установено, че бракът между
ищеца и майката на ответниците е прекратен с Решение от 15.11.1996 г.,
постановено по бр.д.№195781995 г. по описа на ШРС, като упражняването на
родителските права спрямо децата /ответниците/ е предоставено на майката, а
ищецът, в качеството на баща на децата, е осъден да им заплаща издръжка. Така
упражняването на родителските права е възложено и поето от единия родител -
майката, и само между нея и децата К. и В. е приложима разпоредбата на чл.
115, б. "а" ЗЗД. Между децата и другия родител - бащата В.В. е
налице съдебно признато вземане за издръжка, чийто размер е увеличен с Решение
№1217/28.11.2001 г., постановено по гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС. Това
правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се
обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД.
Разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и
правна промяна при упражняване на родителските права само от единия родител
след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител еднолично полага
ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето, включително грижата за
охраняване материалните интереси на детето и като негов представител следва да
изисква изпълнение на съдебно признатото му вземане за издръжка. Другият
родител не е ограничен или лишен от родителски права, не е ограничено правото и
задължението му да участва при решаване на въпроси, касаещи здравето,
образованието, социалното развитие на детето. Това обаче не е равностойно на
упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно е в
състояние на непосредствена грижа за детето. В случая няма данни кога е влязло
в сила Решение №1217/28.11.2001 г., постановено по гр.д.№1879/2001 г. по описа
на ШРС, с което е изменен размера на издръжките на ответниците, които ищецът е
осъден да заплаща, като има данни кога е издаден изпълнителен лист за
принудително събиране на сумите за издръжка. Изпълнителният лист е издаден на
27.01.2003 г., като няма спор, че по същия за първи път, на 19.03.2008 г. е
образувано ИД№20088760400297 по описа на ЧСИ Д.З.. Ето защо счита, че от
влизане в сила на решението, с което е изменен размера на издръжките, които
ищецът е осъден да заплаща на децата си /най-късно от 27.01.2003 г./, от която
дата е започнала да тече нова петгодишна давност на вземанията за издръжка
/арг. от чл.117, ал.2 от ЗЗД/, до датата, на която е образувано първото
изпълнително дело /19.03.2008 г./, т.е. датата, на която се счита, че давността
е прекъсната /предприети са действия за принудително изпълнение на вземанията/,
вземанията на ответниците по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност. Поради изложеното стига до извода, че така предявените искове са
основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят извършените по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 763, 72 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че В.К.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, не дължи на К.В.К., ЕГН ********** и В.В.К.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, сумите по изпълнително дело
№20198760400097 по описа на ЧСИ Д.З., образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден 27.01.2003 г. по Решение №1217/28.11.2001 г., постановено по
гр.д.№1879/2001 г. по описа на ШРС, както следва: касателно ответника К.В.К.,
ЕГН **********- в общ размер на 1 848.00 лева /хиляда осемстотин
четиридесет и осем лева/, а касателно ответника В.В.К., ЕГН **********- в общ
размер на 2 245.00 лева /две хиляди двеста четиридесет и пет лева/, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА
К.В.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.К.В., ЕГН **********,***, сумата от 373, 92 лева /триста
седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща извършените
по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
В.В.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.К.В., ЕГН **********,***, сумата от 389, 80 лева
/триста осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: