Р Е Ш Е Н И Е
1247/27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1065 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с
чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” чрез “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община Младост, ж.к. ***14, представлявано от Д. Д., чрез Н. А. М.срещу С.Л.С., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги
с номер №PLUS-12625050/28.01.2016 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника
револвиращ потребителски кредит по кредитна карта MasterCard. На 31.05.2016
год. С. е активирала предоставената й от ищцовото дружество кредитна карта
№CARD-13135066 с максимален кредитен лимит 1500 лева. Ответницата преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2018 год., когато било
последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на 699.49 лева.
Посоченото обстоятелство принудило кредитодателя да блокира картата. Твърдят,
че въпреки множеството отправени към ответницата покани задължението не било
изплатено доброволно. Поради изложеното на основание чл.410 от ГПК поискали
издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът
да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен на
известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три
положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за
установено, че С.Л.С., с ЕГН********** дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК***
сумите от 596.44 лева - главница, представляваща претенция за незаплатени суми
по договор за револвиращ кредит, отпуснат във връзка с Договор за покупка на
стоки или услуги с номер №PLUS-12625050/28.01.2016 год., 103.05 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2018 год. до 06.07.2018
год.; 31.44 лева – обезщетение за забава върху претендираната главница за
периода от 06.07.2018 год. до 11.01.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да
бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство и в
заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 09.12.2019 год., в която
излагат становище по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.И.К. от ШАК, като моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В тази връзка заявява,
че ответникът по делото не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, като счита, че в
този смисъл изявлението е било връчено на него като особен представител и
същото не може да възпроизведе действие спрямо ответника.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
№PLUS-12625050/28.01.2016 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника револвиращ
потребителски кредит по кредитна карта MasterCard. На 31.05.2016 год. С. е
активирала предоставената й от ищцовото дружество кредитна карта №CARD-13135066
с максимален кредитен лимит 1500 лева. Ответницата преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01.03.2018 год., когато било последното
плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на 699.49 лева, включваща
главница 596.44 лева и възнаградителна лихва в размер на 103.05 лева.
Посоченото обстоятелство принудило кредитодателя да блокира картата. Тъй като задължението не било изплатено доброволно на
основание разпоредбата на чл.410 от ГПК
поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден
длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил
намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение
е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Пълномощно, Извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 год., Списък на разноски №1,
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-12625050/28.01.2016 год., Общи
условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, Дубликат на касов бон, Уведомително писмо, Приложение
към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-12625050/28.01.2016 год.,
Месечно извлечение по кредитна карта,
Известие за доставяне, Покана, Вносна бележка за заплатена държавна
такса, материалите, приложени ЧГД №277/2019 год. по описа на ШРС.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата
на Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер №PLUS-12625050/28.01.2016 год. “***” ЕАД е отпуснало на
ответника револвиращ потребителски кредит по кредитна карта MasterCard с
кредитен лимит 1500 лева, както и че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си по договора. В същото време от материалите по делото се
установява, че С. на 31.05.2016 год. е активирала предоставената й от ищцовото
дружество кредитна карта №CARD-13135066, като след усвояване на различни суми е
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2018 год.,
когато било последното плащане по нея и балансът по същата бил в размер на
699.49 лева. След посочената дата не са постъпвали плащания по кредита. С оглед
на изложеното кредитодателя се е възползвал от правото си, визирано в
разпоредбата на чл.10 от Приложението към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-12625050, CARD-13135066/28.01.2016
год., да блокира картата, поради неизпълнение на задължения от страна на
кредитополучателя. В този смисъл ищцовото дружество твърди, че до ответницата
са били изпращани уведомления, като последната покана е била от 11.07.2018 год.,
но по делото липсват доказателства
същата да е била изпратена и получена от ответницата. По делото липсват и
доказателства след посочената дата 01.03.2018 год. от страна на С. да са били заплащани суми за покриване на претендираната
главница. С оглед на изложеното от материалите по делото се налага извода, че С.
дължи на ищцовото дружество сумата от 596.44
лева – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по договор за
револвиращ кредит, отпуснат във връзка с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
№PLUS-12625050/28.01.2016 год., съгласно Приложението към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-12625050, CARD-13135066/28.01.2016
год. както и сумата от 103.05 лева – представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 01.03.2018 год. до 06.07.2018
год.
По отношение на претендираната възнаградителна
лихва съдът намира, че ищцовата страна е обосновала крайната дата на
претенцията с датата на изпращане на показаната за доброволно изпълнение до
ответницата. Както бе посочено и по-горе от материалите по делото не се
установява такава да е била изпратена до ответницата. Следователно до
ответницата не е достигнало изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Такова е било валидно направено с връчване на исковата молба на
назначения особен представител на ответницата. В тази връзка съдът съобрази
разясненията, дадени в Решение №198 от 18.01.2019 год. на ВКС по т.д. №193/2018
год., I т.о., ТК, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на решението по недвусмислен начин е възприет извода, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
Независимо от изложеното обаче, доколкото ищцовата
страна претендира възнаградителната лихва за по-кратък период – до 06.07.2018
год., то същата следва да бъде уважена в посочените от ищцовото дружество
размер и период. С оглед на изложеното вторият обективно съединен положителен
установителен иск, касаещ именно възнаградителната лихва по договора следва да
бъде уважен изцяло като бъде признато в отношенията между страните, че
ответницата им дължи сумата от 103.05 лева – представляваща възнаградителна
лихва по договора за периода от 01.03.2018 год. до 06.07.2018 год.
По отношение на третия обективно съединен
положителен установителен иск, касаещ сумата от 31.44 лева, съдът намира същият
също за неоснователен и недоказан. Ищцовата страна претендира заплащане на
законна лихва в размер на 31.44 лева, изчислена за периода от 06.07.2018 год.
/датата, на която твърди, че е била изпратена покана за доброволно изпълнение
до ответницата/ до 11.01.2019 год.
/датата на която твърди, че е било подадено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както
бе посочено по-горе по делото липсват доказателства ответницата да е получила
поканата за доброволно изпълнение преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, респективно преди датата на завеждане на
исковата молба. Следователно следва да се приеме, че кредита не е бил обявен за
предсрочно изискуем към твърдяната от ищцовото дружество дата – 06.07.2018 год.
Такова уведомяване е настъпило едва с връчване на исковата молба на назначения
особен представител на ответницата, което е станало след датата на образуване
на исковото производство. А с оглед на
изложеното се налага извода, че ответницата не дължи претендираната от ищцовото
дружество законна лихва в размер на 31.44 лева, претендирана за периода от 06.07.2018 год. /датата, на която твърди, че
е била изпратена покана за доброволно изпълнение до ответницата/ до 11.01.2019 год. /датата на която твърди, че
е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
В същото време ответницата дължи заплащане на законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е Тълкувателно решение №8 от 02
април 2019 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №8/2017 год. на ВКС.
С оглед задължението на съда, визирано в
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът при проверка на представените
по делото писмени доказателства намира, че клаузите на сключения между страните
договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по отношение на изискуемия за
използване шрифт, така също и по отношение на останалите, предвидени в закона
изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В
същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния процент на
разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната практика
размер, поради което клаузите на договора не са неравноправни.
По отношение на предявените в условията на
евентуалност искове съдът намира, че доколкото същите са предявени при условие,
че първоначално предявените установителни искове бъдат отхвърлени на сочените
от страната основания, то следва и извода, че доколкото не се е сбъднало
условието, при което съдът е длъжен да се произнесе по предявените в условията
на евентуалност искове, то същият не дължи произнасяне по тях.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 717.74 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за назначения в производството
особен представител, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Л.С., с ЕГН**********,*** дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***14,
представлявано от Д. Д., чрез Н. А. М.сумите от 596.44 лева /петстотин
деветдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ - главница,
представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за револвиращ кредит по
кредитна карта MasterCard PLUS-12625050, отпуснат във връзка Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер
№PLUS-12625050/28.01.2016 год., 103.05
лева /сто и три лева и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 01.03.2018 год. до 06.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2019 год.
до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ С.Л.С., с ЕГН********** дължи на “***”
чрез “***”, с ЕИК*** сумата от 31.44
лева /тридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ – обезщетение за
забава върху претендираната главница за периода от 06.07.2018 год. до
11.01.2019 год.
ОСЪЖДА С.Л.С., с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” чрез “***”, с ЕИК*** направените в хода на
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 717.74 лева лева /седемстотин и седемнадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/, включващи държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за назначения особен представител на ответника,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: