Р Е Ш Е Н И Е

1016/28.10.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 26 (двадесет и шести) септември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1066 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът Ю.Р.И. твърди, че на 19.02.2019 г. получил призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 20198760400071 по описа на ЧСИ Д.З., образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.09.2012 г., изд. по ч.гр.д. № 3111/2012 г. по описа на ШРС, издаден в полза на ответника „Ултима” ЕООД гр. Шумен, представлявано от С.Д.С. Сочи, че първоначално било образувано друго изпълнително дело, последното изпълнително действие по което било извършено на 04.12.2013 г., поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по него си счита прекратено на 04.12.2015 г. по силата на закона. Освен това, от 04.12.2013 г. започва да тече нова петгодишна давност, която към датата на образуване на новото изпълнително дело била изтекла. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 4108,05 лв. представляваща присъдени главница, законна лихва и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 26.09.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3111/2012 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия са образувани ИД № 201287604000648 и ИД № 20198760400071 по описа на ЧСИ Даниела Златева, рег. № 876 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност, както и да му бъдат присъдени деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен, тъй като давността е била прекъсната на 26.09.2012 г. с издаването на изп. лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 648/2012 год. по описа на ЧСИ Д.З., рег.№ 876 на КЧСИ, и докато е продължавало принудителното изпълнение по изпълнителното дело давност не е текла. Последното изпълнително действие по ИД предприето спрямо ищецът Ю.И. е на 04.12.2013 г. – от която дата давността за вземането на ответника е прекъсната, като същата е спряла да тече до 26.06.2015 г. След тази дата е започнала да тече нова 5 годишна давност, която към момента на образуване на изп.дело № 20198760400071/16.01.2019 г. не била изтекла, не е изтекла и към настоящия момент. Тъй като главницата не е погасена по давност, счита че задълженият за лихви и за разноски по ИД, също са дължими. Моли, претенцията да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения изпълнителен лист от 26.09.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 3111/2012 г. по описа на ШРС е, че В.Й.П., Ю.Р.И. и И.В.К. били осъдени да заплатят солидарно на „Ултима“ ЕООД гр. Шумен сумата 1000,00 евро за неизпълнение на задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 299,11 лв. – разноски по делото. Съдът констатира от приложеното копие на изп.д. № 20128760400648 по описа на ЧСИ Д.З. рег. № 876 на КЧСИ, че същото било образувано на 04.10.2012 г. въз основа на молба от ответното дружество срещу длъжниците и представения от него изпълнителен лист по дело № 3111/2012 г. по описа на ШРС. Последното изпълнително действие по цитираното изпълнително дело, изразяващо се в наложен запор върху дружествените дялове на ищеца в „И.Ю.“ ООД гр. Шумен е извършено на 04.12.2013 г. Частният съдебен изпълнител издал постановление на 16.01.2019 г., с което прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на процесния изпълнителен лист, на 16.01.2019 г. „Ултима“ ЕООД депозирало пред същия съдебен изпълнител молба и било образувано изп.д. № 20198760400071.

Съгласно заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза към датата на изготвянето му задълженията по изп.д. № 20198760400071 са, както следва: главница 1000,00 евро/1955,83 лв., разноски по изпълнителния лист 68,69 лв., разноски по изпълнително дело – 494,00 лв. и такса ЧСИ – 397,92 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на ответника не съществува право да получи сума в размер на 4108,05 лв. представляваща присъдени главница, законна лихва и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 26.09.2012 г. по ч.гр.д. № 3111/2012 г. по описа на Районен съд – Шумен въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1925/26.09.2012 г. и въз основа на него е образувано изп.д. № 20198760400071 по описа на ЧСИ Д.З. рег. № 876 на КЧСИ, като погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок.

Установи се по делото, а и не се спори между страните, че „Ултима“ ЕООД гр. Шумен се снабдило с изпълнителен лист срещу ищеца и още двама длъжника, въз основа на издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Вземанията на дружеството се основавали на неизпълнено задължение по запис на заповед.

Доказа се, че на 04.10.2012 г. въз основа описания изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 648/2012 г. по описа на ЧСИ Д.З. рег. № 876 на КЧСИ. Не се спори между страните, че последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 04.12.2013 г. От прекъсване на давността по чл. 116, б. „в” от ЗЗД, с предприемане на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, срокът на новата давност съобразно нормата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на производството. Когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като това прекратяване настъпва по силата на закона. В случая, последното изпълнително действие по изп.д. № 648/2012 г. е извършено на 04.12.2013 г., поради което следва да се приеме, че производството по цитираното дело е прекратено на 04.12.2015 г. Независимо от това, именно от датата на последното изпълнително действие, прекъсващо давността, започва да тече нова такава, която в случая е петгодишна. Тоест, от 04.12.2013 г. е започнала да тече петгодишна давност относно вземанията на ответника от ищеца. Съобразно това и с оглед обстоятелството, че нова молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист е подадена едва на 16.01.2019 г., съдът намира, че вземанията на „Ултима“ ЕООД срещу Ю.И. по изпълнителния лист /за главница, лихви и разноски/ са погасени по давност, поради което са недължими от последния. Цитираната от пълномощника на ответника съдебна практика е ирелевантна в настоящия случай. Дори и да се приеме, че постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК се прилагат само по отношение на висящите изпълнителни дела, но не и досежно приключилите, то в случая изп.д. № 648/2012 г. е било висящо към 26.06.2015 г. и приетото от ВКС е задължително за настоящия състав.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е изцяло основателна, поради което следва да бъде признато за установено, че Ю.И. не дължи, поради погасяване по давност, на ответното дружество сума в размер на 4108,05 лв. представляваща присъдени главница, законна лихва и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 26.09.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3111/2012 г. по описа на PC – Шумен и въз основа на същия са образувани ИД № 201287604000648 и ИД № 20198760400071 по описа на ЧСИ Даниела Златева, рег. № 876 на КЧСИ.

По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от rye[d възнаграждение за адвокат:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението възлиза на 517,56 лв. Уговореният и платен от rye[d на пълномощника му адвокат възнаграждение се равнява на 650,00 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер. Уговорен е размер на възнаграждение, надвишаващ с 132,44 лв. законния минимален размер. Тази степен на надвишаване, според съда, не следва да бъде оценявана като нарушаваща законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 650,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 815,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Р.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.Г. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Б.К.“ № 5, ет. 2, офис № 9 и „УЛТИМА” ЕООД с ЕИК ***, със седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700, обл. Шумен, ул. „В.Д” № 45, вх. 1, ет. 7, ап. 16, представлявано по закон от С.Д.С., че Ю.Р.И. не дължи на „УЛТИМА” ЕООД сума в размер на 4108,05 лв. (четири хиляди сто и осем лева и 05 стотинки), представляваща присъдени главница, законна лихва и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 26.09.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 3111/2012 г. по описа на PC – Шумен и въз основа на същия са образувани ИД № 201287604000648 и ИД № 20198760400071 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ, като погасена по давност.

ОСЪЖДА „Ултима” ЕООД гр. Шумен да заплати на Ю.Р.И. направените деловодни разноски в размер на 815,00 лв. (осемстотин и петнадесет лева).

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: