Р Е Ш Е Н И Е

663/4.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На втори юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1096 описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от “Би енд Джи Кредит» ООД с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. *****, чрез пълномощника юрисконсулт А.К.Д. срещу Х.П.Ц. с ЕГН ********** с адрес: ***. Ищецът сочи, че на 07.08.2018г. между страните бил сключен Договор за кредит № max_300705510 за сумата от 750 лв., като заемополучателя – ответник следвало да върне сумата на три вноски, съгласно погасителен план – на 05.09.2018г. - 150 лв., на 05.10.2018г. - 300 лв. и на 05.11.2018г. – 300 лв. Поради неплащането на вноските по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 45/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 21 от 10.01.2019г. Поради ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска дейност, съдът е указал на заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Ищецът е предявил иск само за главницата по договора, като за останалите вземания по заповедта не са предявени искове. В заключение се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 750 лв., представляващо главница по Договор за кредит № max_300705510 от 07.08.2018г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били редовно връчени на ответника. Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като е депозирано становище по хода на делото. В изрична молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на 75 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсулско възнаграждение, както и в настоящото в размер на общо 125 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД с ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от С.И.Г., чрез пълномощника юрисконсулт А.К.Д. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Х.П.Ц. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, произтичащо от Договор за кредит № max_300705510 от 07.08.2018г. в размер на 750 лв.(седемстотин и петдесет лева), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 21 от 10.01.2019г. по ч.гр.д.№ 45/2019г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.П.Ц. с ЕГН ********** да заплати на “Би Енд Джи Кредит” ООД с ЕИК 201513004 сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), както и разноските в исковото производство в общ размер на 125 лв. (сто двадесет и пет лева), представляваща държавни такси за образуване на делата, както и възнаграждения за юрисконсулт.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: