Р Е Ш Е Н И Е

935/17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1100 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С.С.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.С.от ВАК със съдебен адрес *** срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от Я.Й.О.. С нея се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 1059.46 лв. по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1447/2011г. на ШРС, по който било образувано изпълнително дело № 20178760400712/2017г. по описа на ЧСИ Д.З.. Ищцата твърди, че погасителната давност на вземането била тригодишна и настъпила към момента. Същевременно е настъпила и „перемпция“, тъй като не били извършвани валидни изпълнителни действия от 01.08.2011г. и дори да се приеме, че погасителната давност е 5 годишна, то тя е настъпила на 01.08.2016г. В заключение се моли съда да уважи предявения иск, като се присъдят разноските в производството.

В срока на писмен отговор се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Излагат се подробни доводи за неизтичане на давностния срок, който в случая бил 5 годишен. Сочи се, че същата е била многократно прекъсвана, като се цитира съдебна практика. Основния аргумент на ответника е, че приложимото в случая Тълкувателно решение е № 3/1980г. В условията на евентуалност се сочи, че ако съдът приеме, че давността тече от образуване на изпълнителното дело, то давността отново не е изтекла. В заключение се моли да бъде отхвърлен искът на ищеца, като неоснователен и недоказан. Иска се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца.

В съдебно заседание ищеца не се явява лично, не изпраща представител, не депозира становище по съществото на делото. След насрочване на заседанието по делото, се депозира молба, с която се изменя предявения иск на основание чл.214 от ГПК, като в тази връзка се оттегля частично и претенцията. Съдът се е произнесъл по допустимостта на молбата с Протоколно определение, като е счел, че е налице едновременно изменение на основанието и размера на иска и по същество се предявява нов иск и не е допуснал изменението на иска и частичното прекратяване на производството.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител, депозира се становище както по депозираната на основание чл.214 от ГПК молба, така и по съществото на делото.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото изпълнително дело № 20178760400712 по описа на ЧСИ Д.З. (преобразувано от изп.д.№ 1820/2011г. по описа на ЧСИ А.Т.) на 01.08.2011г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606 подава молба за образуване на изпълнително производство срещу ответницата, прилагайки изпълнителен лист от 11.05.2011г. Видно от изпълнителния лист, същия е издаден по ч.гр.д. № 1447/2011г. на ШРС за сумата от 1059.46 лв. – главница за погасяване на задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS 01150976/25.01.2008г., сумата от 199.66 лв. – мораторна лихва от 30.01.2009г. до 13.04.2011г. и законна лихва от 13.04.2011г. до изплащане на вземането, както и разноски от 125.18 лв. На С.С.Х. била изпратена покана за доброволно изпълнение, която била получена лично от нея на 09.08.2011г.

На 08.10.2012г. (стр.107 от делото) кредиторът депозирал молба пред съдебния изпълнител, с която молел към изпълнителното дело да бъде присъединено и изпълнението по друг изпълнителен лист, издаден на 11.05.2011г. по ч.гр.д. № 1449/2011г. по описа на ШРС. В молбата не се сочел способ за принудително изпълнение. Съобщението за присъединяване на вземането към изпълнителното дело било връчено лично на Х. на 19.10.2012г.

По изпълнителното дело били извършени справки в Служба по вписвания – Шумен и Служба по вписвания – Велики Преслав за периода от 01.01.1992г. до 23.06.2014г. На 25.06.2014г. ѝ била връчена призовка за принудително изпълнение, с която била уведомена, че на 07.08.2014г. ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез опис, оценка и изземване на движими вещи, ако не постъпи плащане до тази дата. На 07.08.2014г. с Постановление била наложена „глоба“ в размер на 200 лв. на Х., предвид, че била уведомена редовно за насрочения опис, но същата не присъствала на адреса и не осигурила представител, както и че затруднява изпълнението. Постановлението било връчено на 11.08.2014г.

На 22.07.2016г. по делото било изпратена молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (стр.148 от делото), с която уведомяват частния изпълнител, че вземането е цедирано на 15.05.2015г. и молят да бъдат конституирани в производството, като нов взискател. С молба от 11.02.2016г. (стр.168) от делото молят да бъде извършена справка за наличие на трудово правоотношение на длъжника, с оглед налагане на запор върху вземането.

В последствие делото е преобразувано под друг номер по описа на ЧСИ Д.З., като е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която уведомяват длъжника, че е насрочен опис на движими вещи на 19.05.2017г. , като призовката била връчена лично на 21.02.2017г. (стр.172 от делото). На 19.03.2019г. било изпратено запорно съобщение на длъжника, за налагане на запор върху общо четири моторни превозни средства, връчено чрез Кмета на с. Ивански на 27.03.2019г. (стр.190 от делото).

С Постановление № 8448/23.04.2019г. ЧСИ Д.З. е прекратила делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 30.05.2019г. до ОДП Шумен – Пътна полиция е изпратено уведомление за вдигнат запор.

Фактическата обстановка по делото е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложените по делото изпълнително дело, като обосновават следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявения отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл.439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба. Налице е и пасивна легитимация за ответника, предвид, че прехвърляне на изпълняемото право касае приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес.

По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК: Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти. Твърдението на ищеца е, че е изтекъл предвидения в чл.111, б.“в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок, поради което вземането за сумата в общ размер на 1 059.46 лв. е погасено по давност. Ответника съответно оспорва твърдението с аргумента, че давността е петгодишна и е била прекъсвана многократно през време на изпълнителния процес, поради което не е изтекла.

Или по делото са спорни въпросите какъв е срока на давността и дали същия е изтекъл, като спора по съществото си не е фактически, а правен.

По въпроса за естеството на вземанията за главница по договор за кредит, какъвто е настоящия казус, има трайна съдебна практика, обективирана в Решение № 261 от 12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 795/2010г., IV г.о., Решение № 28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д. № 523/2011г., III г.о., Решение № 38/26.03.2019г. на ВКС по т.д. № 1157/2018г., II т.о. и други. В тях се приема, че уговореното между страните връщане на предоставената в кредит сума на погасителни вноски, не превръща договора за кредит в такъв за периодични плащания, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Периодичните задължения, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, ОСГК, макар и да са породени от един и същ юридически факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на двете страни. Докато по отношение на договора за банков кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката да предостави кредит, нито задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума, е повтарящо се задължение, а е задължение за изпълнение на длъжника на части. Поради горното е неоснователно твърдението на ищеца, че давността по отношение на процесното вземане, представляващо главница по предоставен банков кредит е тригодишна. Давността в конкретния случай е 5-годишна.

По правния въпрос за изпълнителните действия, прекъсващи погасителната давност по отношение на присъденото вземане, съществува задължителна съдебна практика с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 на ТР се приема, че съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като са изброени действията водещи до прекъсване, а именно насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, насрочване на опис или извършването на продан и други. Отправеното от взискателя искане да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. В конкретния случай давността е прекъсната с подаването на молба от взискателя рег. № 6681/01.08.2011г. (стр.93 от делото), в която е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, а именно да определи начина на изпълнението и да извърши всички необходими справки и действия в тази връзка. С насочване на действия към принудително изпълнение погасителната давност по отношение на процесното вземане обективирано в изпълнителния лист от 11.05.2011г., издаден по ч.гр.д. № 1447/2011г. по описа на ШРС е била прекъсната, като от тази дата е започнала да тече нова давност. От момента на извършване на това действие взискателя не е проявил повече никаква активност по изпълнителното дело, при което производството било прекратено по силата на закона съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 01.08.2013г., като без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на производството и кога. Новата петгодишна давност е започнала да тече от предприемане на последното принудително изпълнително действие – 01.08.2011г. Доколкото не са предприети действия по принудително изпълнение на вземането, както и изобщо други валидни принудителни действия, то давността за вземанията е изтекла 01.08.2016г. Това е така, тъй като действието – насрочване на опис е предприето на 23.06.2014г., но към този момент то не е било валидно, тъй като е извършено в хода на вече прекратено по закон изпълнително производство. Това важи и за всички последващи принудителни действия, които като невалидни не биха могли да произведат като желана правна последица прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането.

По отношение на въведеното от ответника възражение, че в настоящия казус следва да се приложат постановките на ППВС № 3/18.11.1980г., съдът намира следното: Съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебния процес относно вземането. В ППВС № 3/1980 г. се приемаше, че под „съдебен процес“ следва да се разбира не само исковият, но и изпълнителният процес. Така от момента на образуване на изпълнителното производство до момента на неговото прекратяване давност за вземанията не тече. В точка 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС обаче (както правилно отбелязва и ответника в писмения отговор) се приема, че Постановление на Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита изгубило сила, като задължително за прилагане от настоящия съдебен състав е именно ТР № 2/2013г. на ОСГТК. Поради това и съдът намира възражението на ответника за неоснователно.

Въз основа на всичко изложено предявената претенция, за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника вземане в общ размер на 1 059.46 лв. е изцяло основателна, и следва да бъде уважена, поради погасяване на вземането по давност.

Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в производството. Направено е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на ответника във връзка с прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от ищеца, което съдът намира за основателно. В случая не е налице фактическа или правна сложност обосноваваща заплащането на адвокатски хонорар над минимума определен в чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 4/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобразно тази норма адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 304.16 лв. Така ответникът следва да заплати разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и сума в размер на 304.16 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че С.С.Х. с ЕГН ********** със адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Я.Й.О. сума в размер на 1 059.46 лв.( хиляда петдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща главница за погасяване на задължение по Договор за потребителски кредит PLUS № 01150976/25.01.2008г., сключен между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606, за което вземане е издаден Изпълнителен лист от 11.05.2011г. на основание Заповед № 869/14.04.2011г. по ч.гр.д. № 1447/2011г. по описа на ШРС и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20118770401820 по описа на ЧСИ А.Т., преобразувано в изпълнително дело № 20178760400712 по описа на ЧСИ Д.З., вземането по който е прехвърлено на ответника в хода на изпълнителното дело с Договор за цесия от 15.05.2015г., като погасено по давност.

ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК 202423225 да заплати на С.С.Х. с ЕГН ********** сума в общ размер на 354.16 лв.(триста петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: