Р Е Ш Е Н И Е
419/7.5.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
– Шумен седми състав
На 25 (двадесет
и пети) април Година
2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1102
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно
съгласие,
образувано
по молба с правно основание чл. 50 от СК.
В
молбата си до съда молителите В.И.В. и А.В. излагат, че са съпрузи от 30.04.2013
г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички
лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с
което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за
прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.
В
първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях
потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански
брак от 30.04.2013 г. е, че молителите са съпрузи от 30.04.2013 г., когато с акт
№ ***/30.04.2013 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в
Община Шумен сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца, установимо
от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи
на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане
на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на
молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 30.04.2013 г. с акт № ***117/30.04.2013 г. съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между В.И.В. с ЕГН **********,***
и А. (В.) В. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат –
адв. С.Т. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между В.И.В. и А.В. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния
кодекс, както следва:
1. След
прекратяването на брака А.В. ЗАПАЗВА фамилното име – В..
2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
3. Молителите не са придобивали недвижими имоти,
моторни превозни средства и вещи на значителна стойност.
4. Придобитите по време на брака движими вещи са
поделени доброволно между молителите.
5. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Шумен, ул. „Х.А.“ № 10, вх. 2, ет. 1, ап. 3, се предоставя за ползване на В.И.В.,
като А.В. ще го напусне на 01.06.2019 г.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като
ОСЪЖДА В.И.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС
сума в размер на 15,00 лева и А.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: