Р Е Ш Е Н И Е

885/2.10.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тридесети септември 2019 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1147/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** срещу П.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 205,69 лева главница и 19,89 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника, за сумата от 225,58 лева, представляваща – 205,69 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода 02.12.2017г. – 30.01.2018г., и 19,89 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 17.01.2019г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 493/2019г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи описаната сума, както и разноските, в производствата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът редовно уведомен подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че не само през исковия период, но от 1991г., не е пребивавал в гр. Стара Загора, съответно, не дължи заплащане на исковите суми.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, не изпраща представител, а ответникът, чрез такъв, поддържа заявеното в отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не са посочени от ищеца, съответно събрани доказателства, въпреки дадените му в тази насока указания, от които да следва, че ответникът е клиент на ищеца по смисъла на чл. 98а ЗЕ, съответно потребител според чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 6, ал. 2 от ищцовите общи условия /последния текст изискващ сключване на индивидуален писмен договор, преди започване доставката на ел. енергия, какъвто по делото, не е представен/. Няма данни, че ответникът е бил собственик или ползвател, не само на имота, за който се твърди, че е употребена ел. енергия, чиято стойност се претендира, но въобще на някакъв имот в гр. Ст. Загора. От събраните писмени и непротиворечащите им гласни доказателствени средства се установи, че той, за исковия период, въобще не е пребивавал в България, притежава имот само в гр. Шумен, който ползва, при редките си завръщания от САЩ, където живее повече от 10 години.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 21.01.2019г.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор и/или ответникът е потребител, по смисъла на ЗЕ), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника ел. енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението. Посочените, не са налице. Няма доказателства, че ответникът е бил собственик или ползвател на сочения от ищеца имот, съответно между страните е съществувало правоотношение от което следва ответно задължение да заплаща ел. енергия употребявана в имот на посочения в исковата молба адрес, за споменатия там период. Никой от представените частни писмени документи /фактури, извлечение от сметка/, не установяват посоченото обстоятелство. Даже и да е съществувало правоотношение за предходен период, преди отчуждителна сделка, или само основано на ползване в облигационен смисъл на сочения обект, отговорността на ответника по чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 14, ал. 2 от общите условия, не може и не следва да се съизмерява с употребена ел. енергия. Цена на последната може да се търси и се дължи от собственик или ползвател на имот, присъединен към мрежата, какъвто ответникът, не се доказа да е бил, като неизпълнението на задължение вменено от общите условия, за уведомяване, не може да се санкционира с търсене на плащане за употребена в чужд имот енергия.

Поради посоченото искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При така посочения изход на спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300 лева разноски в производството – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** срещу П.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за сумата от 225,58 лева, представляваща – 205,69 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода 02.12.2017г. – 30.01.2018г., и 19,89 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 17.01.2019г, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2019г., като неоснователни.

ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на П.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 300 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: