Р Е Ш Е Н И Е

454/14.5.2019г.

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 1154 по описа за 2019 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Делото е образувано по повод подадена от Ж.М.И. с ЕГН ********** *** молба срещу С.П.С. с ЕГН ********** с адрес *** за постановяване на решение, с което да бъде издадена заповед за защита с мерки по ЗЗДН.

В молбата се сочи, че страните били във фактическо съжителство около 15 години, като имат родени две деца. Разделили се отпреди два месеца, когато майката и двете деца заживяли отделно. Проблемите между тях били причинени основно от употребата на алкохол от ответника, като след това винаги имало скандали, заплахи и прояви на физическа агресия спрямо пострадалата. На 17.04.2019г. майката излязла на разходка с дъщеря си, като към тях се присъединил ответника, който ги чакал пред входа на блока. Тримата отишли до детската площадка, където С. извадил бутилка с ракия и започнал да консумира пред деца и родители. Майката решила да си тръгне с детето, при което той започнал да я заплашва, обижда и посегнал да я удари пред всички, като свидетел на това станало и детето.

В съдебно заседание молителката се явява лично, като моли за уважаване на молбата и издаване на заповед за защита.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като не оспорва изложената фактическа обстановка. Сочи, че иска да си вижда децата и да може да ги взема за няколко дена. Посочва също, че дъщеря му е станала свидетел на това как разбива чашата си в стената, но е бил провокиран от друго лице.

Съдът, като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката и ответника били във фактическо съжителство за период от около петнадесет години, като имат общо две деца – син М.С.С., роден на ***г. и дъщеря С.С.С., родена на ***г. От няколко години имало създадено напрежение в семейството, вследствие поведението на ответника, който след употреба на алкохол, ставал агресивен и нападателен и започвал да обижда и заплашва молителката. Това била причината майката и двете деца да напуснат семейното жилище и да заживеят при родителите на жената в гр.Шумен, ул.“Кольо Фичето“ № 10, вх.4, ет.7, ап.101. По данни от социалния доклад децата били емоционално свързани с бащата, но се страхували от него, след като употреби алкохол.

На 17.04.2019г. майката излязла на разходка с дъщеря си, като към тях се присъединил ответника, който ги чакал пред входа на блока. Тримата отишли до детската площадка, където С. извадил бутилка с ракия и започнал да консумира пред деца и родители. Майката решила да си тръгне с детето, при което той започнал да я заплашва, обижда и посегнал да я удари пред всички, като свидетел на това станало и детето.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и устни доказателства и води до следните правни изводи:

По допустимостта на молбата: От служебно извършената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., приложена по делото, се установява че детето С.С.С. е родена от майка Ж.М.И., като е вписан за баща С.П.С.. Поради това, че страните са живели съвместно и имат общи деца, то пострадалата се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Същевременно молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 17.04.2019г. т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

По основателността на молбата: Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обиди и опит за физически удари могат да бъдат характеризирани като емоционално, психическо и физическо насилие спрямо молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Или декларацията е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие (доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. Налице е и признание на изложеното в молбата от страна на ответника. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще.

По делото не се установи конкретния повод предизвикал толкова силна реакция у ответника, довела до упражненото от него насилие, но това не е и предмет на настоящото производство. Мотива да бъдат извършени тези прояви от страна на ответника е ирелевантна в производството, доколкото по категоричен начин е установено, че същият е проявил насилие, установена е формата под която то е упражнено и лицето, спрямо което е извършено. Установено е и че тези действия водят до търпяно от пострадалото лице емоционално и физическо страдание. В случая следва да се отбележи, че свидетел на акта на домашно насилие е станала и малолетната дъщеря на страните, с което по закон също е пострадало от такова действие лице. Акта е извършен на обществено място, пред други деца и техните родители.

С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно 6 месеца.

Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. При определяне размера на глобата, съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни с какъв месечен доход разполага ответника, като същия в съдебно заседание заявява, че към момента е безработен, но му предстои започване на работа в друго населено място. Предвид това следва да му бъде наложена глоба в минимално определения по закон размер, а именно размер на 200 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА С.П.С. с ЕГН ********** с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ж.М.И. с ЕГН ********** и С.С.С. с ЕГН ********** и двете с адрес ***.

2. ЗАБРАНЯВА на С.П.С. с ЕГН ********** с адрес *** да се доближава до Ж.М.И. с ЕГН ********** и С.С.С. с ЕГН **********, до обитаваното от тях жилище, находящо се в гр.Шумен, ***, както и до детската площадка, в непосредствена близост до обитаваното жилище за срок от 6 (шест) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на С.П.С. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лв. при евентуално служебното издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: