Р Е Ш Е Н И Е
1032/31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1158/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от И.С.П. против К.Р.П.,
гражданин на Р. Португалия, в която в условията на първоначално, обективно,
кумулативно съединение са предявени, както следва: конститутивен иск, с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните,
поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без
произнасяне за вината, както и небрачни искове, по които, на основание чл. 322,
ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне: 1/иск с правно
основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в гр.
Шумен, ул. ***, ; 2/иск с правно
основание чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищеца.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответницата са сключили граждански брак на 15.03.2013 г. в гр. Шумен. След
това през определени периоди са живели в гр. Шумен, гр. София и в Испания.
Твърди, че още в самото начало навиците и възгледите им се разминавали, често
се карали и ответницата се връщала в Португалия, като не могли да създадат
истинско семейство. През 2016 г. се разделят и така живели около две години.
През лятото на 2018 г. отново се събрали и заживели в гр. Шумен, ул. ***, като
жилището било собственост на ищеца. През месец август същата година ответницата
напуска семейното жилище и заминала в Португалия. От тогава не поддържали
никакви контакти. Нямат деца от брака. Моли бракът да бъде прекратен, без
произнасяне на вината. Не изразява становище относно предоставяне ползването на
семейното жилище след развода. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име.
Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата, чрез
назначения й особен представител подава писмен отговор. Намира исковата молба
за допустима.
В открито съдебно заседание ищецът лично и с
процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Ответницата, чрез
назначения й особен представител поддържа отговора.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 15.03.2013г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № ***, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен
/л. 4 по делото/. От нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***,
дело № ***/г., по описа на Нотариус рег. № *** на Нотариалната камара с район на
действие РС Шумен, се установява, че М. С.
Б. – майка на ищеца е собственик на семейното жилище на страните /л. 5 по
делото/ От ангажираните по делото гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля М. С. Б., кредитирани при условията на
чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, се установява, че страните сключили брак преди
повече от шест години, като от самото начало забелязала несходство в
характерите им и най-вече разликата в годините. В последствие страните се
събирали и разделяли, като от месец август 2018 г. са окончателно разделени. Не
поддържали никакви контакти. От показанията свидетелят М. В. Р. се установява, че
страните от достав време не живеят заедно. Последно били заедно през месец
август 2018 г. Намира, че причина за проблемите между тях била ответницата.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитаните свидетели се установява,
че от една година страните не живеят съвместно, като след раздялата ответницата
заминала за Р. Португалия, а ответникът останал да живее в семейното жилище.
През периода на брака им често имали раздели и събирания. През време на
съвместния живот двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за
съществуването и просперитета на семейството - не са се събирали да живеят
заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи,
като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на живот,
изключващ изцяло другия. Действително фактическата раздяла не е абсолютно
основание за прекратяване на брака (ППВС № 10/1971 г., т. 3), както и че не
всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай след последната раздяла, макар и с
малка давност, бракът им е съществувал само формално. Всякакви контакти между
тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се
настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.
Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност
и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа
между членовете на семейството.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен. Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено,
поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца, като в настоящото производство страните нямат деца. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от
имуществените последици на прекратяването на брака. Претенция за ползването на
семейното жилище е направена от ищеца и доколкото ответницата не се
противопоставя, а и предвид че е напуснато от нея доброволно, следва семейното
жилище да бъде предоставено на ищеца.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Относно претенцията за фамилното
име на съпруга. Предвид липсата на спор между страните, то следва да се
постанови решение, с което след прекратяване на брака да се допусне
възстановяване на предбрачното му фамилно име, на основание чл. 53 СК.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски в производството.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, при решаване на делото по молба за развод се
събира такса до 50 лв., но не по – малко от 20 лв.. Предвид характера, вида и
броя на исковите претенции съдът определя окончателна държавна такса в размер
на 50 лв., която следва да бъде платена от страните поравно, като констатира, че при завеждане на
делото от ищеца е внесъл сумата 25 лв. Следва ответницата да плати сумата 25
лв. държавна такса, както и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между И.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и К.Р.П., родена
на *** г. с неизвестен адрес в Р. Португалия, сключен на 15.03.2013 г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя ползването на
семейното жилище в гр. Шумен, ул. ***, на И.С.П.,
с ЕГН **********, на
основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака мъжът да носи
предбрачното си фамилно име „К.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда К.Р.П.,
родена на *** г. с неизвестен адрес в Р. Португалия, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
сумата 25.00 (двадесет и пет) лева държавна такса на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и и 5.00 /пет/
лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: