Р Е Ш Е Н И Е

953/17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1161 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А.М.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:*** срещу „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №45, вх.1 ет.7, ап.16, представлявано от С. Д. С., чрез адв.И.Г.Т.от ШАК.

Ищецът твърди, че във връзка с издаден срещу него изпълнителен лист по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед било образувано изпълнително дело №181/2012 год. по описа на ЧСИ Д. З.. Същото било прекратено, след което било образувано ново изпълнително дело №75/2019 год. по описа на ЧСИ Д. З.. Счита, че на 23.02.2015 год. е изтекла тригодишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист. Твърди, че не им е било връчено Постановление за прекратяване на първото образувано изпълнително дело, поради което счита, че недопустимо е било образувано второто изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист.

В същото време изразява становище, че сключения между страните Договор за заем, въз основа на който е възникнало задължението е нищожен, доколкото ответното дружество не притежава лиценз по чл.2 и 3 от ЗКИ.

С настоящата искова молба предявява отрицателен установителен иск срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 3000 евро, представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 23.02.2012 год. по ЧГД №599/2012 год. по описа на ШРС, поради изтекла давност. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител. От негово име е депозирана писмена молба на 26.06.2019 год., в която изразява становище по хода на делото и по съществото на спора.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора ответникът заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. В тази връзка твърди, че давността по отношение на вземането е била прекъсната първоначално с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Впоследствие по образуваното изпълнително дело са били извършвани множество изпълнителни действия, които също са прекъсвали давността, като твърдят, че последното изпълнително действие по изпълнително дело №181/2012 год. по описа на ЧСИ Д. З. е било на 29.01.2014 год., когато е бил наложен запор на притежавано от длъжника МПС. След 26.06.2015 год. е започнала да тече нова петгодишна давност, която към момента на образуване на изпълнително дело №20198760400075 по описа на ЧСИ Д. З. – 16.01.2019 год. не е била изтекла.

Считат, че давността по отношение на вземането не е изтекла.

Оспорват твърденията на ищеца за нищожност на сключения между страните Договор за кредит, като твърдят, че са вписани като финансово институция в Регистъра по чл.3, ал.2 от ЗКИ и имат право да извършват дейност по ЗКИ. Молят предявения отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен изцяло и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание представляващия ответното дружество не се явява лично. За тях се явява упълномощен представител – адв.С. К.от ШАК, като поддържа отговора и моли иска да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно заседание излага конкретни мотиви в подкрепа на искането и по съществото на спора.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с правно основание чл.417 от ГПК по ЧГД №599/2012 год. по описа на ШРС в полза на ответното дружество на 23.02.2012 год. бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ищецът бил осъден да им заплати сумата от 3000 евро, представляваща главница за незаплатено задължение по запис на заповед от 26.06.2010 год. Във връзка с така издадения изпълнителен лист първоначално било образувано изпълнително дело №181/2012 год. по описа на ЧСИ Д. З.. По същото била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника А.М.А. на 27.03.2012 год. Впоследствие на 26.03.2012 год. била наложена възбрана върху имот на длъжника, като бил насрочен опис. На 07.05.2012 год. бил извършен опис на движими вещи и недвижими имоти, собственост на длъжника. От страна на длъжника по изпълнителното дело били заплатени сумата от 400 лева на 14.05.2012 год. и 500 лева на 18.05.2012 год. На 17.10.2012 год. на ответното дружество била заплатена сумата от 260 лева. На 07.11.2013 год. от страна на взискателя е била депозирана писмена молба с искане за извършване на проверка за налични трудови договори и притежавани от длъжника МПС-та, както и налагане на запори, след установяване на налични такива.

На 29.01.2014 год. бил наложен запор на собствени на ищеца моторни превозни средства. Съобщението за наложения запор било връчено на длъжника на 10.02.2014 год. След тази дата по изпълнителното дело не са били извършвани други изпълнителни действия. Изпълнително дело №181/2012 год. било прекратено на 16.01.2019 год. с Постановление на ЧСИ Д. З. на основание разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след писмена молба от взискателя.

Въз основа на същия изпълнителен лист на 16.01.2019 год. било образувано изпълнително дело №75/2019 год. по описа на ЧСИ Д. З.. По същото на 27.02.2019 год. били извършени множество изпълнителни действия, а именно: запор на банкови сметки на длъжника в „***“ АД, в „***“ ЕАД, в „***“ АД и „***“ ЕАД, запор на лек автомобил марка Фиат Регата с рег № ***, запор на трудовото възнаграждение на длъжника от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Съобщението за наложените запори и насрочения опис е било получено от длъжника на 11.03.2019 год.. Във връзка с наложения запор от трето задължено лице на 19.03.2019 год. е постъпила сумата от 414.34 лева. На 04.04.2019 год. е наложена възбрана на съсобствен не длъжника недвижим имот и е бил насрочен опис на същия за 27.05.2019 год.

С Определение на настоящия състав от 24.04.2019 год. е спряно изпълнението по изп. дело №75/2019 год. по описа на ЧСИ Д. З..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Изпълнителен лист от 23.02.2012 год., Молба по ИД №75/2019 год. по описа на ЧСИ Д. З., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Призовка за принудително изпълнение, Документи за заплатена държавна такса, материалите, намиращи се по изп.дело №20128760400181/2012 год. по описа на ЧСИ Д. З. и изп.дело №20198760400075/2019 год. по описа на ЧСИ Д. З., материалите по ЧГД №599/2012 год. по описа на ШРС, Договор за потребителски кредит под формата на Договор за заем №5076/26.06.2010 год., Запис на заповед от 26.06.2010 год., Декларации – 5 бр., Изпълнителен лист от 23.02.2012 год., Заповед №318/23.02.2012 год. по ЧГД №599/2012 год. по описа на ШРС, Удостоверение №BGR00045, Извлечение от търговския регистър по партидата на ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка по отношение на предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК, съдът приема от правна страна следното:

Между страните не съществува спор, че по силата на издаден изпълнителен лист на 23.02.2012 год. ищецът е бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 3000 евро, представляваща главница за незаплатено задължение по запис на заповед от 26.06.2010 год. Спорен между страните е въпроса дали вземането на ответното дружество е погасено по давност, респективно каква давност следва да бъде приложена.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.417 от ГПК. Съгласно действащата правна уредба, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК, като искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на уредната фикция в закона е да се охранят правата на заявителя с оглед евентуално изтичащия междувременно давностен срок. В същото време обаче, съгласно съдебната практика, същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и константната практиката на ВКС и по-конкретно Решение №781 от 25.05.2011 год- на ВКС по гр.д. №12/2010 год., III г.о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение №633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.

Съгласно настоящата уредба на заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (по аргумент от разпоредбата на чл.404, т.1, предл.3 от ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в разпоредбата на чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно съгласно константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Този извод се подкрепя и от мотивите на ТР №4 от 18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че "... процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен... ".

В този смисъл е необходимо да се отбележи, че извън хипотезите на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК е недопустим друг иск за оспорване на вземане, което е установено с влязла в сила заповед за изпълнение не само поради невъзможността за пререшаемост на спора с оглед правилото на чл.299 ГПК, но и поради преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо. В този смисъл следва да бъде посочено, че за разлика от общият исков процес, при който преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва в края на съдебното дирене в последната инстанция по същество (което по правило е въззивното производство), то при влязлата в сила заповед за изпълнение преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва с изтичане на срока за подаването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., ТК, в което изрично е посочено, че „задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В същата насока са Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о., ГК, Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV г. о., ГК,

Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.

С оглед на изложеното към настоящия спор е неотносима и неприложима съдебната практика, постановена по чл.237 от ГПК /отм./, доколкото изпълнителният лист по посочения законов текст се издава направо на извънсъдебно изпълнително основание, а исковете по чл.252, 254 и 255 от ГПК (отм.) за установяване на спорното материално право не са ограничени от преклузивни срокове. В този смисъл е Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК и др.

След стабилизирането на заповедта за изпълнение ирелевантно за правния спор е обстоятелството въз основа на какъв акт или основание е издадена същата – дали въз основа на запис на заповед или друг документ. А с оглед на изложеното съдът намира, че когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

С оглед на изложеното и съобразявайки материалите по делото и по-конкретно извършените изпълнителни действия в рамките на образуваните изпълнителни производства съдът намира, че вземането на ответното дружество не се е погасило по давност.

Доколкото записът на заповед е бил с падеж 26.06.2010 год., а поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по първоначално образуваното изпълнително дело №181/2012 год. по описа на ЧСИ Д. З. на 27.03.2012 год., се налага извода, че тригодишния давностен срок /който следва да бъде приложен до момента на влизане на заповедта в сила/ не е бил изтекъл към датата на влизане в сила на заповедта – 11.04.2012 год. От посочената дата е започнала да тече нова петгодишна давност. Същата е била многократно прекъсвана с извършените по първоначално образуваното изпълнително дело същински изпълнителни действия, сред които възбрана на недвижим имот – 26.03.2012 год.; опис – 07.05.2012 год., извършени плащания от страна на длъжника - 14.05.2012 год., 18.05.2012 год., 17.10.2012 год., запор на моторни превозни средства – 29.01.2014 год. и др.

Последното поискано от взискателя изпълнително действие по ИД №181/2012 год. по описа на ЧСИ Д. З. е искането за налагане на запор на движими вещи и трудови възнаграждения на длъжника, установени след извършване на съответната справка, което е било обективирано в молба от 07.11.2013 год. След посочената дата в двугодишен срок, който е изтекъл на 07.11.2015 год. от страна на взискателя не са били поискани валидни изпълнителни действия по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с оглед на което се налага извода, че изпълнително дело №181/2012 по описа на ЧСИ Д. З. се е прекратило по „перемпция“ на 08.11.2015 год.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение или не и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие – в настоящия случай такова действие е наложения запор на собствени на длъжника моторни превозни средства, което съгласно разпоредбата на чл.450, ал.2 от ЗЗД следва да се счита извършено на 10.02.2014 год. – датата на получаване на съобщението за наложения запор от длъжника.

От посочената дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която е следвало да изтече на 10.02.2019 год. Междувременно въз основа на получения оригинал на изпълнителния лист на 16.01.2019 год. е било образувано ново изпълнително дело №75/2019 год. по описа на ЧСИ Д. З..

Първото извършено по него валидно изпълнително действие по смисъла на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК е било искането на взискателя, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело, с която е поискано налагане на запор на банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение по актуални трудови договори. Същото е извършено на 16.01.2019 год., т.е. преди изтичане на петгодишната погасителна давност. С посоченото действие давността е била прекъсната и от 16.01.2019 год. е започнала да тече нова отново петгодишна давност, която не е изтекла.

Поради изложеното, съдът намира, че иска за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3000 евро – главница, представляваща задължение, за което е бил издаден изпълнителен лист 23.02.2012 год. по ЧГД №599/2012 год. по описа на ШРС се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

За прецизност с оглед възражението на ищеца за нищожност на Договора за заем, поради липса на Лиценз на ответното дружество по смисъла на чл.2 и 3 от ЗКИ, следва да бъде посочено, че с отговора на исковата молба от страна на ответника е представено Удостоверение №BGR00045, от което се установява, че „***“ ЕООД, с ЕИК*** е било вписано като финансова институция в регистъра по чл.3, ал.2 от ЗКИ към датата на сключване на Договор за потребителски кредит под формата на Договор за заем от 26.06.2010 год. В същото време следва да бъде отбелязано, че така направеното възражение се основава на факти, които са били известни на ищеца и които са могли да ги посочи в срока за възражение по чл.414 от ГПК. Както бе посочено вече по-горе неподаването на възражение по чл.414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.451, ал.1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК. В разглеждания случай изложените в исковата молба факти, на които са основани възраженията, не са от категорията на предвидените в чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти. В този смисъл е Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и др.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 630 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:*** срещу „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №45, вх.1 ет.7, ап.16, представлявано от С. Д. С., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че А.М.А., с ЕГН********** не дължи на ***” ЕООД, с ЕИК*** сумата от 3000 евро /три хиляди евро/ – главница, представляваща задължение, за което е бил издаден изпълнителен лист от 23.02.2012 год. по ЧГД №599/2012 год. по описа на ШРС, поради изтекла давност.

ОСЪЖДА А.М.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответното дружество „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***” №45, вх.1 ет.7, ап.16, представлявано от С. Д. С. сумата от 630 лева /шестстотин и тридесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: