1084/13.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
17 (седемнадесети) октомври Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1163 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 98а от Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Енерго-про продажби” АД гр. Варна твърди, че
през периода от 17.04.2015 г. до 13.03.2018 г., изпълнило задълженията си по
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. От друга страна,
ответницата В.К., която била клиент на дружеството с клиентски №***, за обекти
с абонатни номера *** и ***, находящи се в гр. Шумен, не заплатила възникналите
задължения в сроковете, уговорени между страните и останала задължена към ищеца
в качеството му на продавач (краен снабдител на електрическа енергия) за сумата
197,71 лева. Забавата на ответницата основавала и дължимостта на парично
обезщетение в размер на законната лихва като за конкретната забава, същата му
дължала сума в размер на 18,06 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била
издадена такава по ч.гр.д. № 3702/2018 г. по описа на съда. Заповедта била
връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за
установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество в посочените
размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на
сумата, като претендира и разноските по настоящото исково производство, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК и по заповедното производство.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК назначеният особен
представител на непребиваващата на постоянния и настоящия си адрес ответница,
подава отговор на исковата молба. Същият оспорва предявените искове. На първо
място, счита, че пълномощникът не разполага с валидна представителна власт.
Освен това, не било доказано валидното сключване на договор между страните.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва истинността на
представените от ищеца фактури. Моли претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. В съдебно заседание излага, че претенциите са частично
неоснователни, тъй като ищцовото дружество доказало наличието на облигационна
връзка между страните, считано от 2017 г., а не от 2015 г.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: по
делото са представени „Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България продажби“ АД“,
одобрени с Решения №№ ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (понастоящем КЕВР). Според чл. 4, ал. 1, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от
дружеството. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за потребителя да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин,
подробно уредени в общите условия. Съдът констатира, че ищцовото дружество
издало фактури №№ 0234731929/ 17.04.2015 г., 0235437602/19.05.2015 г. и 0236145796/16.06.2015
г. за сума в общ размер 12,82 лв. за консумирана енергия за периода 02.03.2015
г. до 02.06.2015 г.. Във всички описани фактури, като получател е посочена В.К.
за обект № ***, адрес на обекта гр. Шумен 9700, ул. „Ш.“ № 22, ет. 4, стая 5.
По делото са представени и следните издадени от ищцовото дружество фактури: №№
0259292934/13.11.2017 г., 0260443859/13.12.2017 г., 0261623841/15.01.2018 г.,
3301346670/06.02.2018 г., 0262766210/13.02.2018 г. и 0263925411/13.03.2018 г.
за сума в общ размер 165,89 лв. за консумирана енергия за периода 28.09.2017 г.
до 26.02.2018 г. и сума в размер на 19,00 лв. за възстановяване на
електрозахранването. Във всички описани фактури, като получател е посочена В.К.
за обект № ***, адрес на обекта гр. Шумен 9700, ул. „Ш“ № 22, ет. 4, стая 6.
Видно от приложените заповед № РД-25-654/04.04.2017 г., договор №
ЖИ-82/03.04.2017 г. от 05.04.2017 г. и заявление № 4525422/02.06.2017 г. е, че
ответницата била настанена и обитавала общинско жилище, представляващо стая 6,
ет. 4 на ул. „Ш“ № 22 в гр. Шумен и като ползвател депозирала заявление до
ищцовото дружество за продажба на електрическа енергия в обекта.
Съгласно
заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода
17.04.2015 г. – 13.03.2018 г., незаплатените суми за потребена електрическа
енергия за процесните обекти възлиза
общо на 197,71 лв., а на мораторната лихва – на 18,06 лева.
От приложеното
ч.гр.д. № 3702/2018 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Енерго-про
продажби“ АД подал на 28.12.2018 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1858/28.12.2018 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в
общ размер 75,00 лв. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата В.К. качеството ѝ
на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1858/28.12.2018
г. по ч.гр.д. № 3702/2018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца
срещу ответницата за следните парични суми: 197,71
лв., представляващо стойността на консумирано количество електрическа енергия
за периода от 17.04.2015 г. до 13.03.2018 г., в обекти, находящи се в гр.
Шумен, ул. „Ш“ № 22, ет. 4, стая 6 и стая 5, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 28.12.2018 г.
до окончателното плащане и 18,06 лв., представляващо сбора от
лихвите за забава, дължими поотделно, считано от падежа на всяко от главните
задължения до 29.11.2018 г..
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази
насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното
заповедно производство по ч.гр.д. № 3702/2018
г. на ШРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба на
електрическа енергия и горепосочените фактури.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ:
Доказа се, че страните по делото са
насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при
условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за
продажба на електрическа енергия. По силата на същия, ищецът, като краен
снабдител, се задължил да продава на ответницата, като потребител, електрическа
енергия, срещу насрещно задължение на последната да заплаща цената на същата.
Чрез обсъдените по-горе писмени документи се доказа, че облигационната връзка
между страните възникнала на 02.06.2017 г., когато К. депозирала заявление до
снабдителя за продажба на електрическа енергия в обект, представляващ общинско
жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „Ш“ № 22, ет. 4, стая 6. По делото не бе
доказано, че преди 02.06.2017 г. ответницата притежавала качеството
„потребител“ по отношение на обекта, находящ се на същия адрес, съставляващ
стая № 5. Поради това, същата не дължи сумата в размер на 12,82 лв. за
консумирана енергия за периода 02.03.2015 г. до 02.06.2015 г. в този обект.
Установи
се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
че за периода 13.11.2017 г. – 13.03.2018 г., при наличие на облигационна връзка
между страните, К. не изпълнила задължението си да заплаща консумираната
електрическа енергия, като стойността на изразходваната електрическа енергия за
обекта, представляващ стая 6 възлиза общо на 165,89 лв. В настоящото
производство ищецът претендира и плащане на сума в размер на 19,00 лв.,
представляваща такса за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия.
Предвид, обаче, на единството между проведеното заповедно производство и
настоящото исково такова, съдът взе предвид, че в издадената заповед за
изпълнение № 1858/28.12.2018 г. по ч.гр.д. № 3702/2018 г. по описа на ШРС тази сума е
присъдена като главница за незаплатена електрическа енергия. Тоест, недопустимо
е промяна в основанието за дължимостта на тази сума.
Предвид така установеното по-горе, съдът
намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ
се явява частично основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните
следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Енерго-про
продажби” АД гр. Варна от В.К. за парична сума в размер на 165,89 лв.,
представляваща задължение за плащане на консумирана електрическа енергия по
клиентски номер *** за периода от 28.09.2017 г. до 26.02.2018 г. за обект с
абонатен номер ***, находящ се в гр. Шумен, ул. „Ш” № 22, ет. 4, стая 6, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния предявен
размер за установяване – 197,71 лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Относно
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД:
Съгласно
приложимия за търговските сделки чл. 294, ал. 1 от ТЗ, в случай на неизпълнение
на парично задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е
предвидено друго. Относимата в тези случаи за търговските сделки разпоредба на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата. В процесния случай се установи (от разпоредбата на чл. 38 от ОУДПЕЕ),
че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на
законната лихва, както и че В.К. не изпълнила в срок задължението си да плати
на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение. Ето защо,
съдът приема, че искът следва да бъде уважен частично, съобразно приетото за
установено по-горе, като по отношение на страните бъде признато за установено,
че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответницата за парична
сума в размер на 13,54 лв., представляваща сбора от лихвите за забава, дължими
поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите, издадени
от ищцовото дружество, до 29.11.2018 г. Претенцията, в останалата ѝ част
до пълния предявен размер за установяване – 18,06 лв. следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от ищеца, с приложен
списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на „Енерго-про продажби” АД направените разноски в
настоящото исково производство съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 544,68 лв., както и разноските по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 62,37 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К. с ЕГН **********,*** и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД със седалище гр. Варна, ЕИК ***, адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район „В.В.“, бул. „В.В.” № 258, „Варна Тауърс – Г”, представляван по закон от Я.Д., Г.К. и П.С.С., че съществува вземане на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД от В.К. в размер на 165,89 лв. (сто шестдесет и пет лева и 89 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на консумирана електрическа енергия по клиентски номер *** за периода от 28.09.2017 г. до 26.02.2018 г. за обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Шумен, ул. „Ш” № 22, ет. 4, стая 6, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1858/28.12.2018 г. по ч.гр.д. № 3702/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер над 165,89 лв. до 197,71 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.К.
с ЕГН **********
и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна,
ЕИК ***, че съществува вземане на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД от В.К. в размер на 13,54 лв. (тринадесет лева и 54
стотинки), представляващо обезщетение за неплатено парично задължение – сбор от
лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по
всяка от фактурите, от 13.11.2017 г., 13.12.2017 г., 15.01.2018 г., 13.02.2018
г. и 13.03.2018 г. до 28.11.2018 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410
от ГПК № 1858/28.12.2018 г. по ч.гр.д. № 3702/2018 г. по описа на Районен съд –
Шумен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер над 13,54 лв. до 18,06 лв.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА
В.К. да заплати на „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, направените в настоящото
исково производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на 544,68 лв. (петстотин четиридесет и четири лева и 68
стотинки).
ОСЪЖДА
В.К. да заплати на „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, направените деловодни
разноски по ч.гр.д. № 3702/2018 г. по описа на ШРС, съразмерно с уважената част
от исковете, в размер на 62,37 лв. (шестдесет и два лева и 37 стотинки).
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: