Р Е Ш Е Н И Е
1200/11.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IX-ти състав, в
публично заседание проведено на единадесети номеври, две хиляди и деветнадесета
година,
в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД 1164/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, от ТБ „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София,
против Г.П.Г. и А.Г.Г., действащ със знанието и съгласието на своя баща и
законен представител Г.П.Г., за прогласяване по отношение на ищеца,
недействителност на сделка между Г.П.Г., като дарител и А.Г.Г., като дарен, обективирана в НА за дарение на 1/3 ид.
части от недвижим имот, както и в
условията на алтернативност за дарение на 1/6 ид.
части от същия имот между същите страни.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че между ТБ „УниКредит
Булбанк“ АД - кредитор и Г.П.Г. - длъжник,
бил сключен Договор № 3779/27.10.2010 г. за ипотечен кредит на физическо лице,
в размер на 60 000.00 евро, който длъжникът следвало да погасява съгласно
Погасителен план. Считано от 25.02.2014 г. длъжникът преустановил плащанията,
поради което на 29.07.2014 г. кредиторът упражнил право да обяви цялата
останала непогасена част по кредита за предсрочно изискуема, за което на
06.08.2015 г. уведомил длъжника чрез Покана за доброволно изпълнение на сумите:
55 490.66 евро – главница; 11 923.56 евро - общ размер на дължими лихви; 122.49
евро - такси по Договор № 6405/18.10.2011 г.. Поради последвалото неплащане на
дълга на 07.09.2015 г. кредиторът подал Заявление по реда на чл. 417, т. 2 ГПК,
въз основа, на което било образувано ЧГД
№ 2309/2015 г., по описа на ШРС, и била издадена Заповед № 1321/07.10.2015 г. за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 2691/07.10.2015 г. въз
основа, на който по искане на ищеца било образувано ИД №
20157740400538/20.11.2015 г., по описа на ЧСИ Я.Д., за вземане в общ размер 153
060.60 лева. На 14.12.2015 г. по реда на чл. 428 ГПК на длъжника била връчена
Покана за доброволно изпълнение, като се твърди, че не бил упражнил правото си
по чл. 414 ГПК да оспори задължението. Към 12.04.2019 г. задължението към кредитора
било в общ размер на 196 965.24 лева. Ищецът ***, че след като на 25.01.2014
г. преустановил погасяването на задължението по Договор № 3779/27.10.2010 г., на
25.04.2014 г. длъжникът сключил увреждащ кредитора Договор за дарение на недвижим имот,
като заедно с баща си и сестра си, като съсобственици, дарили на сина на длъжника сграда с гараж и гараж
с навес, заедно с дворното място, в което е построена, с площ от 1086.00
(хиляда осемдесет и шест) кв. м., за който е отредено УПИ № V-112 /пет на сто и
дванадесет/, в квартал 19 /деветнадесет/, в село Мадара, община Шумен, при
граници: от една страна - улица, УПИ № VI – 113, I - 511, 11-112, 111-112, IV-111. Моли съдът да постанови решение, с което да обяви за
недействителна спрямо ТБ „УниКредит
Булбанк“ АД извършената сделка - предмет на НА № *** по описа на Нотариус С. С., с рег. № 024
на Нотариалната камара, за дарение на 1/3 ид. ч. от недвижимите имот, в частта
между длъжника Г.П.Г. и А.Г.Г.. В условията на алтернативност моли да бъде
обявена за недействителна спрямо ТБ „УниКредит Булбанк“ АД извършената сделка
предмет на НА № ***г. по описа на Нотариус С.С., с
рег. № 024 на Нотариалната камара, за дарение на 1/6 ид. ч. от недвижимите
имот, в частта между длъжника Г.П.Г. и А.Г.Г.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
подават писмен отговор като намират исковата молба за допустима, но исковете неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди се, че изложената в исковата молба
фактическа обстановка е вярна, с изключение на това, че ищецът не бил посочил и
бил укрил много важни обстоятелства - кредитът бил обезпечен с ипотека върху
собствени на длъжника по кредита недвижими имоти: жилищна сграда със застроена
площ от 108 кв. м.; промишлена сграда с площ от 22 кв. м. и гараж с площ от 38
кв. м., находящи се в гр. Ш., в ПИ с
идентификатор 83510.656.145, както и със залог върху вземания по сметка - сума
в размер на 15 000 евро, намираща се по негова банкова сметка. Твърди, че по
посоченото ИД ищецът – взискател не бил предприел никакви изпълнителни действия
по отношение на ипотекираните имоти, поради което не бил успял да си събере
вземането. В тази връзка твърди, че след като първият ответник е предоставил на
кредитора обезпечения на значителна стойност, надхвърляща размера на
задължението му, не е знаел, че уврежда интересите на ищеца, прехвърляйки
получени по наследство идеални части от други имоти на незначителна стойност.
Намира, че дарението на идеалните части от имотите е извършено преди
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което е станало на 06.08.2015 г.
- към датата на дарението 25.04.2014 г. задължението не било изискуемо. По
отношение на претенцията спрямо втория ответник се твърди, че дарението на
идеалните части предмет на дарението, е извършено, както от първия ответник, така
и от неговите баща и сестра, като били получени по наследство от бабата на
дарения, а вторият ответник не е знаел за задълженията на първия ответник и не
е предполагал, че дарението се извършва с цел увреждане на кредитора. Самият
факт, че към датата на получаване на дарението бил малолетен, изключвало
знанието за тези обстоятелства. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. Подава молба рег. № 19702/11.11.2019 г., по описа на РС
Шумен, с която поддържа исковете като излага доводи по същество. Процесуалният
представител на ответниците оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им, като
представя и писмена защита.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
От Договор № 3779/27.10.2010 г. /л. 4/
се установява, че на ответника - Г.П.Г. от ищеца - ТБ „УниКредит Булбанк” АД е
отпуснат банков ипотечен кредит на физическо лице, при Общи условия /л. 168/, в
размер на 60 000 евро, със срок за погасяване до 25.10.2030 г., на месечни
вноски съгласно Погасителен план /л. 7-л. 9/. Кредитът бил обезпечен с ипотека
върху жилищна сграда, гараж и промишлена сграда, находящи се на адрес: гр. Ш., *** - НА № ***г. /л. 172/ за учредяване на договорна ипотека и със
залог - Договор за залог върху вземания от наличности по сметка IBAN *** /л.
161/, в размер на 15 000 евро. С Нотариална покана /л. 10/, получена лично на
06.08.2015г. /л. 11/ длъжникът е уведомен, че кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем, считано от 29.07.2014 г., както и че към 17.07.2015 г.,
задължението му възлиза на 67 536.71 евро, от които: 55 490.66 евро – главница;
11 923.56 евро – лихви и 122.49 евро - такси. В производство по ЧГД № 2309/2015
г., по описа на ШРС, в полза на кредитора е издадена Заповед № 1321/07.10.2015
г. /л. 14/ за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист /л. 15/, за
сумите: 55 490,66 евро - главница по Договор № 3779/27.10.2010 г., за банков
ипотечен кредит на физическо лице; 13 121,70 евро - договорна лихва за периода
от 25.01.2014 г. до 06.09.2015 г.; 122,49 евро - такса по Тарифа на Банката,
както и 2 688,67 лева - държавна такса и 3 055,81 лева - адвокатско
възнаграждение. Съгласно Удостоверение № 2220/12.04.2019 г. /л. 21/ от ЧСИ
Я.Д., рег. № 774 и район на действие ОС Шумен, на 20.11.2015 г. по молба на
„УниКредит Булбанк АД, въз основа на Изпълнителен лист от 07.10.2015 г. издаден
по ЧГД № 2309/2015 г., по описа на ШРС, срещу Г.П.Г. е образувано ИД №
20157740400538. Към датата на образуване на ИД задължението е било в размер на
153 060,60 лева, а към 12.04.2019 г. - 196 965,24 лева, от които в полза на
Държавата 1265,23 лв. - присъединените публични държавни вземания по чл. 458
ГПК. На 14.12.2015 г. на длъжника била връчена Покана за доброволко изпълнение.
По молба на взискателя ТБ „УниКредит Булбаик”АД е вписана възбрана върху имоти
на адрес гр. Шумен. ул. „Пловдив“ № 12: жилищна сграда на три етажа със
застроена площ 108 кв. м.; промишлена сграда на един етаж със застроена площ 22
кв. м. и гараж със застроена площ 38 кв. м., а със Съобщения са наложени запори
върху банковите сметки на Г.П.Г. в: ТБ „Банка ДСК” ЕАД /л. 91 по ИД/, ТБ „ПИБ”
АД /л. 93 по ИД/, ТБ „ОББ” АД /л. 94 по ИД/, ТБ „УниКредит Булбанк” АД /л. 97
по ИД/, ТБ „Райфайзенбанк” ЕАД /л. 98/. От приетия по делото НА № *** по описа на Нотариус, рег. № 024 на НК и район на
действие ШРС, за дарение на недвижим имот /л. 22/, се установява, че на 25.04.2014
г. съсобствениците при равни квоти П. Г. Г., Н. П. Х. и Г.П.Г., даряват на малолетния А.Г.Г. /внук на първия,
племенник на втората и син на последния/, действащ чрез своя баща ответникът
Г.П.Г., всеки собствените си идеални части от жилищна сграда с гараж и гараж с
навес заедно с дворното място с площ от 1086 кв. м. находящ се в село М., Община Ш.. По
делото са приети Удостоверения за родствени връзки, Скици и Данъчна оценка на
имота в село Мадара, Справки за лице от Служба по вписвания.
Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата чл. 135, ал. 1
ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е
знаел за увреждането. Правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД е
налице, когато с правно действие длъжникът намалява имуществото си, с което се
осуетява удовлетворяване вземането на кредитора. Основателността на иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено правно действие от
длъжника, с което уврежда кредитора, както и 3/субективния елемент - знание на
длъжника, че с това действие се уврежда интересите на кредитора. При възмездна
сделка ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на кредитора у третото
лице, с което длъжникът е договарял – арг. чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. По общо
правило ищецът по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за да има качество
„кредитор“, следва да разполага с вземане срещу ответника, възникнало преди
датата на правното действие, което се оспорва с иска. В процесния случай от
доказателствата по делото еднозначно се установява, а и страните не спорят, че
ищецът ТБ „УниКредит Булбаик”АД има качеството на кредитор по отношение на
ответника Г.П.Г., което е придобил по силата на Договор № 3779/27.10.2010 г. за
банков ипотечен кредит на физическо лице, при Общи условия, в размер на 60 000
евро, със срок за погасяване до 25.10.2030 г.. Качеството кредитор за ищеца е
възникнало на 27.10.2010 г. - със сключването на договора и поемане на
задължение за предоставяне на сумата, съответно усвояването на същата от
длъжника респ. поемането от последния на задължения като длъжник, следователно
преди 25.04.2014
г. - разпоредителна сделка за дарение на
идеални части от недвижим имот. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане, което в случая е налице, без да е необходимо
то да е изискуемо и ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от
установяване на вземането с влязло в сила решение. Затова без значение се явява
обстоятелството кога кредиторът е прибегнал към принудително изпълнение, дори
кога е обявил кредитите за предсрочно изискуеми. Меродавна е датата на
придобиване качеството кредитор, което в случая предхожда увреждащата
разпоредителна сделка (датата на дарението). Ответникът не е представил
доказателства към понастоящият момент вземанията на банката по сключения Договор
за кредит да са погасени. Налице и втората предпоставка за уважаване на иска -
наличието на разпоредително действие или сделка, както и увреждащият му
характер – ответникът длъжник е намалил имуществото си. Разпоредителната
сделка, обективирана в НА № *** г., по описа
на Нотариус, рег. № 024 на НК и район на действие ШРС, за дарение на недвижим
имот, уврежда ищеца, тъй като чрез нея ответникът Г.П.Г. обективно е намалил
имуществото си. Възражението на ответниците, че с дадените по договора за
кредит обезпечения - учредени ипотеки върху други имоти и залози, страните са
се отклонили от правилото на чл. 133
ЗЗД е неоснователно. Изхождайки от съдържание на договора за кредит,
включително Общите условия към него, тълкувайки волята на страните, съдът не
намира, че постигнатото съгласие е вземанията на банката да са обезпечени само
с учредените ипотека и залог, а и разпоредбата на чл. 133
ЗЗД е императивна и не може да бъде дерогирана по съгласие на страните -
установеният от нея принцип е, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят
от него, ако няма законни основания за предпочитане. Трайна е и практиката на
ВКС, която настоящият съд възприема, че съобразно разпоредбата на чл. 133
ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго
такова. Субективният елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо правило,
в хипотезата на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи
знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на третото лице.
Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора
произтича от съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено,
поради което субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че
има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат
правата на кредитора. В случая към датата на процесната дарствена
разпоредителна сделка ответникът Г.П.Г. е знаел, че банката - ищец е негов
кредитор, тъй като задълженията му не са били погасени. Несъмнено е, че след
извършената сделка на дарение от ответника, активите на имущество му, от което
ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на
кредитора. Следователно, по отношение знанието на длъжника за увреждащото
действие, като правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът намира
за доказано от ищеца. Знанието на третото лице, в чиято полза е извършено
разпоредителното действие, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове
и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Само ако увреждащото
действие е възмездно има изискване за знание на третото лице, съдоговорител на
длъжника. Ако увреждащото действие е безвъзмездно знанието на третото лице,
съдоговорител на длъжника е без значение за правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Следователно при безвъзмездна сделка, както е в настоящия случай, знание у третото
лице за увреждане на кредитора не се изисква, т. к. сделката е безвъзмездна, а
наред с това страна по тези сделки е дете на длъжника, като по отношение на
него съществува оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание, т. е.
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая ответникът А.Г.Г.,
като дарен, е бил и представляван от баща
си Г.П.Г.,
като дарител, чието знание за увреждането
на ищеца, както вече се посочи, е безспорно установено. В този смисъл
възражението на ответниците за липса на знание у третото лице, съдоговорител на
длъжника за увреждането на кредитора, обосновано с твърдението, че е малолетен,
предвид безвъзмездността на увреждащата сделка, е неоснователно. Предвид
изложеното настоящият състав на ШРС намира претенцията на ищеца за основателна,
поради което следва да се уважи, като се обяви по отношение на ТБ „УниКредит Булбанк“ АД за недействително дарственото
разпореждане в частта на 1/3 ид. ч. от недвижими имоти: жилищна сграда с гараж
и гараж с навес заедно с дворното място с площ от 1086 кв. м. находящ се в село
Мадара, Община Шумен, извършено от ответника Г.П.Г. в полза на ответника
А.Г.Г., действащ със знанието и съгласието на своя баща и законен представител
Г.П.Г., обективирано в НА № *** г. по описа
на Нотариус С.С., с рег. № 024 на Нотариалната камара.
При този изход на делото пред първата
инстанция, основателно е искането на ищеца за присъждане на разноските, които е
направил в размер на общо 514.40 лв., за което има приет по делото списък по
чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Обявява за недействителен по отношение
на ТБ
„УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане“, пл. „Света Неделя“, № 7, Договора за дарение на 1/3 ид. ч. от
недвижими имоти находящи се в село М., община Ш.: сграда с гараж и гараж с навес, заедно с дворното място, в което е
построена, с площ от 1086.00 (хиляда осемдесет и шест) кв. м., за който е
отредено УПИ № V-112 /пет на сто и дванадесет/, в квартал 19 /деветнадесет/,
при граници: от една страна - улица, УПИ № VI – 113, I - 511, 11-112, 111-112, IV-111, сключен с НА № *** г. по описа на Нотариус С.С., с рег. № 024 на Нотариалната
камара, в частта между длъжника Г.П.Г. *** и А.Г.Г.***, на основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда Г.П.Г., с ЕГН ********** и
А.Г.Г., с ЕГН: **********, действащ със знанието и съгласието на своя баща и
законен представител Г.П.Г., двамата с адрес: ***, да платят на ТБ „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане“, пл. „Света Неделя“, № 7, направените по делото пред първата инстанция
разноски в размер на общо 514.40 лв., за което има приет по делото списък по
чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: