№
1190/9.12.2019г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на трети декември, през две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1*** по
описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Т.Т. твърди, че 04.02.***г.,
около 22.30 ч. пострадал при ПТП, осъществило се между него - като водач на
л.а. марка „М.“, модел *** CDI, с peг. № В *** ВК и лицето Н.П.Д., ЕГН ********** - като
водач на л.а. марка "О.", модел "А.", peг. № Н *** ВН, в гр.Шумен. Сочи, че в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***-***-70,
съставен от мл. автоконтрольор Ц. К., дежурен ПТП при
ОД-МВР-Шумен, било отразено, че водачът Н.П.Д., при наличие на пътен знак
„Б-2", намиращ се на кръстовище, не е пропуснал движещия се по път с
предимство автомобил, управляван от Т.Т.Т.. За МПС марка „О.“, модел „A.“, peг. № Н *** ВН, имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на ***г., с крайна дата на покритие - ***.*** г., полица № ВG/***, с ответното застрахователно дружество „Б. ." АД, ЕИК ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К.. До застрахователното дружество била
отправена покана за доброволно изплащане на парична претенция на 28.06.*** г.,
която била получена от името на дружеството от лице с имена В. Б., на
длъжност секретар, на 02.07.*** г., но от страна на застрахователя не е
постъпил отговор, нито било направено плащане.Твърди се, че вследствие на
удара, Т.Т. получил редица физически травми, изразяващи се в мозъчно
сътресение, счупване на режещия първи зъб долу вляво, охлузвания по кожата,
кръвонасядания, палпаторна болезненост, умерено уплътнение на меките тъкани по
задно вътрешната страна на дясната подбедрица и др. Непосредствено след удара,
ищецът загубил съзнание, поради което нямал спомен за
преживяната катастрофа. В автомобила, пътуваща на пасажерската седалка - вдясно
от водача, се намирала К. Н. К., ЕГН ********** - приятелка на Т.Т.. В
автомобила, чийто водач е причинил описаното ПТП, се е намирала жена, която
позвънила на Националния телефон за спешни случаи 112 и
заявила на оператора, че „момчето е загубило съзнание". Сочи се, че съгласно видяното от К. Н. К. - участник и непосредствен
очевидец на ПТП-то, след като Т.Т. е изпаднал в безсъзнание, ръцете и тялото му
започнали да треперят силно и получил гърчове и спазми в мускулатурата на
тялото. Ищецът Т.Т.Т. постъпил в
болницата за наблюдение и активно лечение в 23.50 ч. на 04.02.*** г. и останал
за престой в нея до 07.02.*** г., видно от Епикриза по ИЗ ***/***г., издадена от „МБАЛ - ШУМЕН" АД. Съгласно предписаните
препоръки и назначения, ищецът следвало да избягва всякакъв вид умствено или
физическо напрежение, да съблюдава да има достатъчен нощен сън, да не чете,
както и да не гледа телевизия за най-малко две седмици след изписването му,
както и да не употребява алкохол, цигари, тонизиращи напитки поне два месеца и
да не се излага директно на слънце.
След изписването му, ищецът се подложил на допълнителен медицински
преглед, за който било издадено съдебно-медицинското удостоверение No 41/****** г., като били
констатирани: контузия на главата,
сътресение на мозъка, счупване на режещия първи зъб долу вляво, редица
охлузвания и кръвонасядания по кожата, палпаторна болезненост и умерено
уплътнение на меките тъкани по задно-вътрепшата страна на дясната подбедрица.
Продължително време след констатациите и проведените
медицински прегледи и лечение, пострадалият ищец продължавал да изпитва силни
болки в главата, вследствие на полученото мозъчно сътресение, както и болки в
тялото, смущения на зрението, принуден бил да носи постоянно слънчеви очила,
тъй като изпитвал дразнене както от светлина, така и от повечето звуци и шумове.
Не можел да спи вечер, поради постоянни страхове и представи за случилата се
катастрофа, поддържал високо ниво на невротичност, неспокойствие, емоционална
уязвимост, чувство на страх и непълноценност, ясно изразени смущения в емоционално
- волево отношение. Предвид липсата на възстановяване на
психическото състояние на пострадалия, на 10.05.*** г. същият посетил
специалист по психиатрия и съдебна психиатрия д-р Р. Б.. Било констатирано, че Т.Т.
изпитва страх да шофира, както и да се вози като пътник в автомобил, трудно
заспива и преживява насън отново случилото се. Пострадалият прекъснал
образованието си поради страх и чувство на безпокойство, в случаите, когато
остава сам. Представя медицинско удостоверение № 126/10.05.***
г., в което е поставена диагноза: реакция на тежък стрес, с разстройство в адаптацията,
като се сочи, че изживяното на 04.02.*** г. се е превърнало в психотравма и че разстройството
е причинило значителен дистрес. Твърди се, че изминалият период, считано от 04.02.***г., поставил Т.Т. в състояние на
постоянна фрустрация, невъзможност да почувства удовлетворение по отношение на
свои значими потребности, а постоянното
чувство на стрес, унилост, чувство на страх от несправяне с ежедневните
задължения, както и с бъдещите професионални такива,
се явяват пречка за всякакви изживявалия, които могат да подсилят процеса на
възстановяване, повишаване тонуса и чувството на оптимизъм в ищеца. С настоящата искова молба моли съда да се
произнесе с решение, с което да осъди
ответника да му заплати: сумата от 990лв., като частичен иск от 4000 лева,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, за преживени
болки и страдания от причинените травматични увреждания от претърпяната
злополука на 04.02.***г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.***г. /30 дни, определени с
поканата до застрахователя, като бил спазен срокът за повече от петнадесет
работни дни от получаването на поканата на 28.06.*** г., съгл. чл. 497, ал. 1
от КЗ, изтичащи на 19.07.***г./ до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
направените деловодни разноски
по делото.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил
депозиран писмен отговор.
В отговора се заявява, че исковете са
неоснователни, необосновани, недоказани и завишени по размер. Оспорва се да е
причинен деликт от Н.П.Д. - водач на лек автомобил „О. А.", с peг. № Н *** ВН, застрахован при
ответника. От представените с исковата молба документи не се доказвала изобщо
вината и деянието на застрахования водач,
както и причинната връзка между неговото поведение и настъпилите имуществени
вреди. Не били налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Оспорват се твърденията в исковата молба за механизма на
ПТП, както и твърдяната причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените и претендирани от ищеца имуществени вреди. Оспорва се съдържанието
и верността на представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№***-***-70 , включително и по отношение на изложения в КП механизъм на ПТП. Заявява се, че дори да се приеме, че вредите
са настъпили вследствие на твърдяното в исковата молба ПТП, да бъде преценено,
че вредите не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а са в
резултат на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Обезщетението не
отговаряло на действителната вреда доколкото е прекомерно и не се подкрепяло от
фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства
с изискването за справедливост. Заявява се, че претенцията надхвърля значително
дори максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца Т., при осъществяване на механизма на ПТП, като се твърди, че е бил без
предпазен колан. Моли се за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители-адв.Т.
и адв. С., поддържат изложените съображения.
ШРС, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди
доводите на страните, намира за установено следното: От приложения по делото Констативен протокол
за ПТП №***-***-70 от 04.02.***г. е видно, че на 04.02.***г., около 22,10ч., в
гр. Шумен на Б..“С.В.“, кръстовище с ул. „П.“, е настъпило пътнотранспортно
произшествие между ППС с рег. № *** ВН, марка „О. А.“ и водач Н.П.Д.,***/*** и ППС „М.“, с рег.№ В *** ВК,
собственост на М. П., с водач Т.Т.Т.. Видимите щети по ППС 1 са описани като: предна
броня, преден калник, преден десен калник, фарове, предна маска, теч от
двигателя; а по ППС 2 - деформация на цялата лява и дясна част, счупено предно
обзорно стъкло, задно стъкло и предна лява врата. Пострадал е Т.Т.Т. ***.
Ответникът
признава наличието на застрахователно
правоотношение за рег. № *** ВН, марка „О. А.“, с рег № Н *** ВН, за което има
сключен договор за застраховка „ГО“
на ***-***г., с крайна дата на покритие ***.***г., оформено с полица № ВG/***.
На 28.06.***г.
ищецът е отправил покана до застрахователното дружество за доброволно изплащане на
парична претенция, получена на 02.07.***г. от името на дружеството, от лицето
В. Б. –секретар.
За
изясняване на фактическата страна на спора, по искане на ищеца е допусната
съдебно-психиатрична експертиза, която като неоспорена от страните се кредитира
като обективно и компетентно изготвена.
Според
вещото лице, настъпилото на 04.02.***г. ПТП е причинило реакция на тежък стрес,
с разстройство в адаптацията, наложила консултация със специалист и
медикаментозно лечение. Случилото се е довело до значима промяна в житейското
функциониране на освидетелстваното лице – прекъсване на обучение, отказ от
придобити умения – шофиране, възникване на необичайни страхове от оставане сам,
пътуване с автомобил, възприемане на обикновени ситуации като застрашаващи. Те са нарушили до голяма
степен изпълнението на ежедневните задължения и са довели до влошаване
качеството на живот. Според вещото лице интензивността на стреса,
интерпретацията на възникналата ситуация като изключително заплашваща живота, индивидуалната
уязвимост на лицето и все още формиращите се възможности за справяне поради младата възраст и липса на личен опит,
са превърнали преживяното в психотравма. Експертът сочи, че и към момента на
изготвяне на СПЕ лицето продължава да има оплаквания от негативния афективен
регистър, които попадат в синдромната характеристика на диагностичната
категория Протрахирана адаптационна
реакция, като социалното функциониране не е възстановено в обичайните
рамки.
По делото е
приложено ДП №***/***г. по описа на РУ – Шумен, вх. № ***/***г.по описа на ШРП,
с приложен албум на ПТП от 04.02.***г.; заключение на АТЕ, посочваща скоростта
на движение на участниците в процесното ПТП, място на удара, опасна зона, конкретните
предприети действия на всеки от участниците в ПТП, обосноваване на възможностите
за избягване на удара и определяне от техническа гледна точка на причините за
настъпване на ПТП. По ДП №***/***г. по описа на РУ - Шумен е изготвена СМЕ № 54
/***г. по писмени данни, за уврежданията на Т. Т. Т., както и СМУ № 41 /***г. на
Т. Т. Т.. ДП № №***/***г. по описа на РУ - Шумен, вх. № ***/***г. по описа на
ШРП е прекратено с постановление от 02.11.***г., на основание чл. 243, ал.1,
т.1 от НПК, вр. чл. 24, ал.1, т.9 от НПК, вр. чл. 343, ал.2 от НПК и чл. 199 от
НПК .
В
постановлението, представител на ШРП е посочил, че с деятелността си Н.П.Д. е
осъществил от обективна страна състава на чл.343, ал.1, б.а от НК, вр. чл. 342,
ал.1 от НК, а именно на 04.02.***г. в гр. Шумен, при управление на МПС л.а. „О.
А.“, рег. № Н *** ВН, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил
значителни имуществени вреди, както следва: на М. П. С. - собственик на л.а. „М. ***“, с рег . № В *** ВК, в размер
на 8 853,37лв. и на Община Шумен /собственик на светофарната уредба/, в размер
на 1 602 лв. Коментирано е, че Т.Т.Т. не би имал техническа възможност да
предотврати възникването на пътния инцидент, дори и да бе управлявал с
максимално разрешената скорост в градски условия от 50 км., а не с избраната от
него скорост от 57 км.ч.
По делото е назначена, изготвена и приета АТЕ, в чието
заключение вещото лице описало подробно
механизма на ПТП. Лек
автомобил „М. ***”, който на 04.02.*** г., управляван от Т.Т.Т., се е движел
през тъмната част на денонощието по северното платно на Б.. „С. В.“ в гр. Шумен,
в посока изток /от К. към пл. О./. Осветлението е било изкуствено. Пътното
платно е било навлажнено - мокро. Преди кръстовището с ул. „П.“,
северното пътно платно на булеварда е разделено на три ленти, като лек
автомобил „М. ***“ се е движел в дясната лента за движение. Движението се е
регулирало с пътни знаци. В същия момент, от дясно, по ул. „П.“ се е
приближавал лек автомобил „О. А.” с peг. № Н *** ВН, с водач Н.П.Д., с намерение да премине
направо. В момента, когато лек автомобил „М. ***” е бил в непосредствена
близост /2,72 метра/, водачът на лек автомобил „О. А." навлязъл в неговата лента за движение. С
предната си част лек автомобил „О. А.’' ударил дясната странична част на лек автомобил
„М. ***". От удара лек автомобил „М. ***” е бил отхвърлен напред и наляво,
като същевременно е завъртян около вертикалната си ос по часовата стрелка,
така, че се е ударил с предната част на предна лява врата в железен стълб на
светофарна уредба в източната част на кръстовището, между двете платна. След
удара в стълба, лек автомобил „М. ***” се е завъртял на около 30 градуса около
вертикалната си ос по часовата стрелка спрямо надлъжната ос на платното и преустановил движението, както е описано в
огледния протокол и видно на фотоалбума към ПТП. Лек автомобил „О. А.“, след удара, е продължил движението в
същата посока и е преустановил движението си след няколко метра . След удара на л.а. „О. А.“ в лек автомобил „М. ***”,
водачът на последния не е имал възможност да контролира движението
на автомобила както по направление, така и по скорост. В следствие на
удара на предна част
на л.а „О. А.“ в дясната странична
част л.а. „М. ***”бил изтласкан и
завъртян по часовата стрелка около вертикалната си ос, към лявата част на
южното платно .Вследствие на първоначалния
удар от л.а „О. А.“ л.а. „М. ***” се е ударил в железния стълб на светофарната
уредба между двете платна, в областта на предна лява врата. Теглото на лек
автомобил „М. ***” без товар, е 1625 килограма, което при движение създава
значителна сила на удара в стълба. Най-вероятно
всички телесни увреждания по ищеца Т. са получени при удара в железния
стълб, тъй като замерената дълбочина на деформацията в предната част на
предната лява врата /тази на водача/ е 40 сантиметра и този удар е довел до
преустановяване на движението на автомобила.
Експертът поддържа становището,
че напълно възможно е травмите, които е получил Т.Т.Т., ЕГН **********, да са
получени вследствие на това ПТП. Получените травми са в причинно- следствена
връзка от станалото на 04.02 *** г. ПТП Заключението по АТЕ съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, изготвено въз основа събраните по делото доказателства.
По искане на
ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.К.,а
присъствала на ПТП и Т..
Свидетелят К.К. споделя, че е очевидец на процесното
ПТП: „….. на 04.02.***г.
Бях в колата. Ударът стана много бързо, за секунди. ……., Т. беше в безсъзнание. …… жената от съседната кола се
обади на Бърза помощ, крещеше, че момчето е в безсъзнание, че е много зле.
Погледнах го, беше в безсъзнание, беше доста зле. ……. Извадиха го от колата,
понеже от неговата страна той не можеше да слезе.….. Той не помнеше нищо, беше
в шок. Питаше ме какво е станало, къде сме, защо. …... По време на катастрофата
той беше с колан.……. В Спешното не помнеше нищо. Постоянно питаше какво е станало, защо, кой е виновен, не помнеше
абсолютно нищо. Беше в шок – излизаше, влизаше, не искаше да стои на едно място
Той не употребява алкохол или други вещества. Спортуваше доста често. След като
го изписаха от болницата, имаше огромна промяна. ……., даже не искаше и да
излизаме. Стоеше си в тях. Стана съвсем различен човек. ……. Тази промяна в поведението
я отдавам на шока от катастрофата, която изживя – като последица от нея. Имаше
видима промяна в теглото. Той спря да тренира, нямаше желание да тренира. …….
дори с мен много не искаше да разговаря. Имаше голяма промяна, не искаше да
разговаря с когото и да е. След това мисля, че потърси психиатър, вследствие на
това негово състоянието. Видях промяна в
него след доста време. ......... След инцидента абсолютно не е искаше да се
качва на кола. Дори и когато някой друг го вози, той отказваше, нямаше желание.
Беше го страх да не се случи същото. ……., нормално си говорихме. Изведнъж, от
дясната ни страна, за секунди стана.….. Удариха ни от дясно, от моята страна.
Колата се завъртя и се удари в светофара. ……. Двамата пътувахме с колани. ….
Имаше рани по тялото. …… Започна да плюе кръв, след като дойде в съзнание,
имаше и от раните по тялото. Причината Т. да не излиза, да не контактува, да не
яде беше шокът и страхът, който той изпитва и до ден днешен, заради това което
се случи. Той се притесни се и за мен и за себе си. Нямаше желание да се храни……„
Свидетелят Т. заявява:„……. Имаше
неадекватно поведение. ……. Лекарката ми обясни, че моментно е изгубил съзнание
и че краткосрочната памет е отказала. Впоследствие имаше синини по тялото, по
ръката – вратата беше сгъната чак до скоростния лост. …. Ударът от другата кола
беше от пасажерската страна. Другата кола не спира на стопа. …… Там, където
беше коланът, имаше следи от колана. Имаше насинено по лявата ръка и краката.
……. но преди той беше ведър човек, душата на компанията, винаги весел,
спортист. След това той не искаше да сяда в колата. Карах го да седне да
преодолее шока, но той отказваше. Промени се в негативен и емоционален
план.….Отбягваше познати, карах го да излезе, но той отбягваше контакти с приятелите
си, даже с нас, с най- близкото си обкръжение. Отидохме на психолог. Имаше
назначена медикаментозна терапия. Продължи един, два месеца. ... След тази
терапия, имаше малък напредък, преодоля някои от нещата. ……, дава отражение, но
това не означава, че трябва да спре да живее. Трябва да ползва нормалните неща
в живота, да проведе антистресова терапия. …… Малко нещата се поуспокоиха около
март, април месец. Бях много радостен, че ще се оправи. Беше изгубил желанието.
……. Той няколко пъти прави паник - атаки- разтуптява му се сърцето, казваше, че
не е добре. Към настоящия момент не е възстановен от този стрес. ….Ходи с
приятели, но има нещо като сянка, нещо остатъчно. …., но не се е възстановил
напълно. Това само един родител може да го разбере, защото той най – добре си
познава детето. …….Живеем в едно домак.тво с Т.. След инцидента той учеше във В. - В.. След
инцидента прекъсна и не искаше да ходи в университета. ……. Само един родител ги
забелязва – свит е и не е това, което беше преди.…. “.
В съдебно
заседание бе проведен и разпит на другия участник в ПТП - Н.П.Д., като съдът намира, че
неговите показания подкрепят събраните по делото доказателства, установяващи
механизма на ПТП. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите К. и Т., намирайки ги за логични и
обективни. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Фактическият състав на иска по чл.432, ал.1 от КЗ се
свързва с пълното и главно доказване от ищеца на реализирането на процесното
ПТП, виновното причиняване на същото от деликвента, като вината на деликвента
се предполага до установяването на противното, наличието на валидно застрахователно правоотношение между
последния и ответното дружество, към момента на ПТП, претърпяните по вид и обем
материални щети и неимуществени вреди /телесни увреждания, болки, страдания и
негативни преживявания/, причинната връзка между тях и деликта, размера на
дължимото обезщетение за тях и изпадането в забава на ответника. В тежест на
ответната страна е да докаже положителните факти, на които основава твърденията
и доводите си, в това число и възраженията за съпричиняване, както и евентуално
при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените увреждания.
Обезщетението
за неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по
справедливост - след преценка на вида и характера на увреждането, начин на
причиняването му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния
процес, причинените морални страдания.
Съобразно
събраните доказателства по делото, съдът намира за установено наличието на
всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца.
По
произшествието и застрахователната
отговорност: По делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства, се установява съществуването към датата на процесното ПТП на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „О. А.” с peг. № Н *** ВН, управляван от собственика Н.П.Д.,
на датата на ПТП. В настоящия случай е представено копие на констативен
протокол за ПТ с пострадали лица от 04.02.***г. в гр. Шумен, по повод случилото
се ПТП, изготвен от служител на МВР.
Изготвеният протокол
за ПТП с пострадали лица е един от трите предвидени в чл.2 от Наредба
№Iз-41/12.01.2009г./заглавие изм. –ДВ
бр.198***г./ за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, способи за документиране
факта и последиците от настъпило ПТП /приложение №1 от Наредбата/.
При дадената
законова регламентация не възниква съмнение, че протоколът по чл.3, ал.1 от
Наредбата, съставен при условията на разпоредбата, се ползва с доказателствена
и обвързваща застрахователя
стойност. Представеният в случая протокол за ПТП, който разкрива изискванията
на чл.3 от Наредбата, притежава обвързваща доказателствена сила, до доказване на
противното, по отношение на факта на настъпилото ПТП с пострадали лица,
уврежданията по МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно и
датата и часа на тези факти. Относно наличие на причинна връзка между инцидента
и травмите, получени от ищеца, е приета автотехническа експертиза, заключението
по която се кредитира от съда в цялост. В нея е описан механизмът на
произшествието .При съвкупния анализ на приобщения по делото доказателствен
материал, съдът намира за доказан заявения в случая деликтен фактически състав,
обезвредата на последиците от който следва се възложи в тежест на ответника,
предвид безспорното му качество на застраховател по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с деликвента, към деня на произшествието. В този смисъл искът се явява доказан
по основание.
По размера на неимуществените вреди:
Отчитайки
предмета на застрахователно
покритие по този вид имуществена застраховка, следва изводът, че при определяне на
съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица
неимуществени вреди, е приложим принципът за справедливо обезщетяване на
болките и страданията, въведен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюнктура в страната, към момента на
увреждането. В този смисъл е и константната съдебна практика /Решение № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. и др./.
Съдът като
взе предвид гореизложените правни доводи и проведеното от ищеца доказване -
показанията на свидетелите К.К. и Т. и СПЕ, намира, че сумата от 990,00 лв. /като предявен частичен
иск/, е справедлив размер на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
болки и страдания от причинените травматични увреждания- контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на режещия първи зъб долу вляво, редица охлузвания и кръвонасядания по кожата, палпаторна
болезненост и умерено уплътнение на меките тъкани по задно-вътрешната страна на
дясната подбедрица. и включително проявените
симптоми на протархирана адаптационна реакция след инцидента, като съобрази, че
и към момента социалното функциониране все още не е възстановено в обичайни
рамки. Съдът, при преценката си отчете също, че интензивността на стреса,
интерпретацията на възникналата ситуация, индивидуалната уязвимост на пострадалото
лице, са превърнали преживяното в психотравма.
Отчитайки и икономическата
ситуация в страната към настоящия момент, вкл. размера на минималната работна
заплата - след 01.01.2019г. – на стойност от 560 лв., съобразно ПМС № 320/20.12.***г., съдът намира, че искът за
неимуществени вреди за 990 лв. /като частичен от 4000лв./, следва да бъде
уважен до предявения размер..
Съдът не възприема възражението на ответната
страна за съпричиняване, тъй като такова не се установява от заключението на
вещото лице по САТЕ и другите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
По делото се установи, че ищецът се е движил по път с предимство, в средна
лента за движение и навлязъл в кръстовището, образувано между Б. .“С.В.“ и ул.“П.“,
а водачът на лек автомобил „О. А.”, с peг. № Н
*** ВН, без да съобрази това обстоятелство и без да осигури предимство на
движещия се по път с предимство, продължил движението си по ул.“П.“, в посока към кв. „Б. Б.“ и
навлязъл в лентата за движение на лек
автомобил „М. ***”. С предната си част лек автомобил „О. А.’' е ударил дясната
странична част на лек автомобил „М. ***", който, от удара, бил отхвърлен
напред и наляво, като същевременно е завъртян около вертикалната си ос по
часовата стрелка, така, че се е ударил с предната част на предна лява врата в
железен стълб на светофарна уредба в източната част на кръстовището, между
двете платна. По този начин
водачът на лек автомобил „О. А.” с peг. № Н
*** ВН е причинил
процесното ПТП.
Относно
искането за присъждане на законна лихва върху дължимата сума:
Върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава.
Лихвата е дължима с изтичане на 15 - дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна
претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл. 497
от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано).
В
конкретния случай ищецът е изпратил покана за доброволно изплащане на парична претенция
на 28.06.*** г., която била получена от дружеството на 02.07.*** г., но от страна
на застрахователя не е постъпил отговор, нито
било направено плащане. При тези данни, съдът счита, че застрахователят е изпаднал в
забава да изпълни задължението си след изтичане на описания в поканата 30 - дневен
срок. В този
смисъл законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът
приема, че е дължима, считано от заявената дата от ищеца - 28.07.***г.
По отношение
искането за определяне на адвокатско възнаграждение - Съобразно нормата на чл.
36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Същевременно, съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите на предоставена
безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Съгласно регламентираното от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв., т.е. ответникът следва да плати
в полза на процесуалния представител на ищеца - адв. Т. възнаграждение в размер на 300,00лв.
Относно отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, както следва: 50,00 лв. за държавна такса; 235,20 лв. за
депозит за вещо лице по СПЕ, 150,00лв. депозит за вещо лице по АТЕ и 12,00 лв.
банкови такси /общо 447,20лв./, както и 300,00 лв., която сума следва да се
плати в полза на процесуалния представител на ищеца -адв. Т..
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б. .“ АД
гр. С., седалище
и адрес на управление: гр. С.
1407, район Л., Б.. „Д. Б." No **,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. заедно, на основание чл. 432 от КЗ,
вр. чл. 45 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 990,00 лв. /
деветстотин и деветдесет лева /- обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания от причинените травматични увреждания от претърпяна
злополука на 04.02.***г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.***г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Б. .“ АД, гр. С., седалище
и адрес на управление: гр. С. 1407, район Л., Б.. „Д. Б."
No **, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. заедно, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Т., ЕГН **********,
сумата от 447,20лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет ст./
- съдебно - деловодни разноски за държавна такса, възнаграждения на вещо лице, банкови
такси.
ОСЪЖДА ЗД „Б. .“ АД, гр. С., седалище
и адрес на управление: гр. С. 1407, район Л., Б.. „Д. Б."
No **, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. заедно, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, да плати в полза на процесуалния представител на ищеца адвокат Т. при ВАК, разноски за
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300,00лв. /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ШОС, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :