Р Е Ш Е Н И Е

1134/26.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева

при секретаря П.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1170 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от И.К.И. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, пл.»Освобождение» № 1, чрез адв. Н.Т.срещу Ц.И.И. с ЕГН ********** с адрес ***, конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните на 02.11.2005г. граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** от длъжностното лице по гражданско състояние при Община гр. Шумен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака и с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата.

Ищеца основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Страните са съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 02.11.2005г. Бракът бил втори и за двамата, като имали сключен преди това граждански брак от 04.11.1967г., който бил прекратен с Решение № 1023/18.09.1995г. по гр.д. № 857/1995г. От брака си имали родени три деца, понастоящем пълнолетни. Втория брак просъществувал съвсем кратко – само 7 месеца, след което се разделили и не поддържали връзка оттогава. Ответницата не се интересувала от здравословното състояние на съпруга си, като нейната незаинтересованост и охладнялото ѝ отношение изпразнили брака от съдържание. Ето защо ищеца моли за постановяване на решение по делото, с което да бъде прекратен бракът между страните по вина на ответника, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

С Определение № 2166 от 19.07.2019г. съдът е назначил на ответника особен представител – адв.К.Д. при ШАК, поради това, че Ц.И. не била открита на посочения адрес, а от служебно изисканата справка става ясно, че няма друг известен адрес на който да бъде намерена. В законоустановения едномесечен срок от страна на особения представител на ответника е депозиран писмен отговор, в който се излага, че исковете са допустими, като се оспорва основателността само на искането за прекратяване на брака по вина на ответницата.

Ищеца се явява лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения си представител – адв. Н.Т.от ШАК, като молят иска да бъде уважен и съда да се произнесе, че вина за разтрогването на брака има единствено ответницата. Молят за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответницата не се явява в съдебно заседание, като за нея се явява назначеният ѝ от съда особен представител, като се поддържа писмения отговор. В пледоарията си адв. К.Д. доразвива аргументите изложени в него.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 02.11.2005г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** от същата дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен. Брака бил втори по ред и за двамата, тъй като сключения преди това между страните граждански брак продължил 28 години бил прекратен с Решение от 18.09.1995г. по гр.д. № 857/1995г. на ШРС, влязло в законна сила на 18.09.1995г. От първия си брак имали родени три деца – Н., Р. и И., понастоящем пълнолетни. Втория брак просъществувал кратко време, като се разделили през 2006г. и оттогава не поддържали връзка помежду си.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, както и желание за съвместен живот. Съдът основава изводите си в тази насока на обстоятелството, че страните са във фактическа раздяла и не поддържат отношения от продължителен период от време. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, като между съпрузите не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен.

За да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Н.Д.С., не може да се направи обоснован и безпротиворечив извод, че вина за разстройството на брака има единствено ответницата. Установи се, че свидетеля познава ответника сравнително отскоро – от около две години, като познанството им се осъществило по повод на това, че свидетеля работил в бензиностанцията, която ищецът посещавал. Така свидетелят формирал своите представи и наблюдения само въз основа на казаното от ищеца, като нямал лични впечатления върху брачната връзка на страните и брачното поведение на ответницата. Предвид това, че показанията му не се базират на непосредствени и лични впечатления, а се основават на разказите на страната по делото, в чиято полза свидетеля дава показания, то съдът намира, че решението по въпроса за вината за разтрогването на брачната връзка не може да се основава единствено на това доказателство.

С оглед изложеното съдът приема, че ищеца е доказал дълбокото и непоправимо разстройство на брака, но не и вината на ответницата, която да е причина за разстройството на брачната връзка.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 45 лв., като разликата между първоначално заплатената такса и определената следва да се поеме от ответницата, а така също и 5 лв. при евентуално издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.К.И. с ЕГН ********** с адрес *** и Ц.И.И. с ЕГН ********** с адрес ***, сключен на 02.11.2005 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***/02.11.2005г., на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, придобито през време на брака между страните, находящо се в гр.*** на И.К.И., като констатира, че съпругата е напуснала същото.

ОСЪЖДА Ц.И.И. с ЕГН ********** **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд сумата от 20.00 (двадесет лева), представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, както и 5 лв. /пет лева/ при евентуалното издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: