Р Е Ш Е Н И Е
1213/13.12.2019г., Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 14 (четиринадесети) ноември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1215 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
искова молба ищецът „Профи кредит
България” ЕООД гр. София твърди, че на 02.04.2018 г. сключил с ответника
К.В.Н. договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило
на последния сума в размер на 900,00 лева. Страните по договора се договорили
общата дължима сума от Н. да възлиза на 1335,36 лв., разсрочена на 24 месечни
вноски съобразно уговорен погасителен план. Заемателят не платил нито една от
дължимите вноски. На 02.04.2018 г. между същите страни, по искане на К.Н. бил
сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който „Профи кредит
България“ ЕООД се задължило да предостави на заемополучателя пакет от услуги,
срещу което последният поел задължение за плащане на пакетна цена в размер на 1080,48
лв., платима също на 24 месечни вноски. Ответникът не изпълнил и това свое
задължение. В договора било предвидено, че при просрочване на една месечна
вноска, настъпва автоматично предсрочна изискуемост. Поради това, на 31.07.2018
г. договорът бил прекратен автоматично, всички задължения станали предсрочно
изискуеми и на Н. било изпратено уведомление за това. Поради неизпълнението
ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 237/2019
г. по описа на съда. Заповедта била връчена на Н. по реда на чл. 417, ал. 5 от
ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на
страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на
ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 237/2019
г. по описа на ШРС: в размер на 900,00
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
02.04.2018 г., сключен между страните по делото, в размер на 435,36 лв., представляващо задължение за
плащане на лихва върху заета сума по договор
за кредит от 02.04.2018 г., сключен между страните по делото, в размер
на 1080,48 лв.,
представляващо задължение за плащане на уговорени допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги от 02.04.2018 г., сключен между страните по делото,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково
производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80
от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Прави възражение за нищожност на договора за допълнителни услуги поради наличие на неравноправни клаузи. Освен това, сочи, че не е настъпила предсрочната изискуемост, описана в исковата молба. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за потребителски
кредит № 3030174858 от 02.04.2018 г. е, че „Профи кредит България“ ЕООД гр.
София предоставило на К.В.Н. сума в размер на 900,00 лева. В чл. 6 от договора
е предвидено, че срокът на същия е 24 месеца, като размера на месечната
погасителна вноска възлиза на 55,64 лв., като е посочен и размер на лихвения
процент. Според чл. 12.3 от Общите условия на заемодателя (с които ответникът е
запознат), при забава на две или повече последователни месечни вноски,
кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост. По делото е представено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни от 02.04.2018 г., сключено
между същите страни, по силата на който дружеството се задължило да предостави
на клиента една или всички от посочените услуги: 1. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съдът констатира от
приложеното преводно нареждане от 02.04.2018 г., че на посочената дата „Профи
кредит България“ ЕООД превело по банкова сметка на К.Н. сума в размер на 900,00
лева. По делото е представено писмо от ищеца до ответника, с което последния се
уведомява, че е настъпила предсрочна изискуемост на всички негови задължения по
сключените между страните договори. Липсват доказателства за получаване на
цитираното писмо.
От приложеното ч.гр.д. № 237/2019 по описа на ШРС се
установява, че „Профи кредит България” ЕООД подало по реда на чл. 410 от ГПК
заявление на 25.01.2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 127/28.01.2019
г. срещу ответника и за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове. Заповедта е връчена на Н. по реда на чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Профи
кредит България” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника Е.Е.И.
в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 127/28.01.2019
г. по ч.гр.д. № 237/2019 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в
полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит от 02.04.2018 г. и
договор за допълнителни услуги от същата дата.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените
в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 237/2019 г. на ШРС и представените писмени
документи в настоящото исково производство.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 02.04.2018 г. между „Профи кредит
България“ ЕООД и ответникът К.В.Н. бил сключен договор за потребителски кредит,
като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 24 месеца. По делото се установи,
че дружеството превело по банкова сметка
*** 900,00 лв., както и че не са извършвани плащания по договора, поради което
следва да се приеме, че Н. не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Съобразно
предвиденото в общите условия на заемодателя, същият упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Тази предсрочна изискуемост, обаче, не е
съобщена на ответника преди депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. В тази насока, съдът намира становището на ищцовата страна, че
приетото в т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК е
неотносимо за договорите за кредит, сключени от небанкови институции, за
неоснователно. Предсрочната изискуемост представлява потестативно право на кредитора за изменение на договора,
което се упражнява с едностранно волеизявление, което трябва да достигне до
насрещната страна. Съдът, вземайки предвид всички обстоятелства, настъпили в
хода на производството, констатира, че към приложенията на исковата молба се
съдържа писмо, с което ищецът обявява предсрочната изискуемост. Същото е връчено
на особения представител на ответника на 02.09.2019 г., поради което следва да
се приеме, че именно от тази дата всички задължения на Н. по договора за кредит
са изискуеми. Безспорно, настоящият състав следва да съобрази това
обстоятелство. Възражението на особения представител на ответника за
противоречие на договора за кредит с нормата на чл. 11 от ЗПК се явява
неоснователно. Подписаният от
кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния размер на всяко
едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено и
детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез
предоставяне на погасителен план и общи условия, подписани от ответника и
стандартен европейски формуляр.
При направеното възражение от особения представител на
ответника и извършената служебна проверка на договора за потребителски кредит,
настоящият състав не намира противоречие в клаузите на договора с изискванията
на ЗПК, поради което и не са налице неравноправни, респ. нищожни клаузи от
същия.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Профи кредит България“ ЕООД гр. София от К.В.Н. за парична сума в
размер на 900,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор
за кредит от 02.04.2018 г., сключен между страните по делото; ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.01.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Досежно
претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за потребителски
кредит свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240,
ал. 2 от ЗЗД. Същата представлява възнаграждение за предоставянето и ползването
на паричната сума за срока на договора. Изменението на сключения договор чрез
едностранно обявяване на предсрочна изискуемост преустановява добросъвестното
ползване на сумата след настъпване на предсрочната изискуемост, поради което
след този момент договорна лихва не се дължи. Тоест, в настоящият случай, след
02.09.2019 г. К.Н. не дължи на ищеца договорна (възнаградителна) лихва. Това не
се отнася до вече падежиралите до този момент неплатени от кредитополучателя
месечни вноски. Именно за установяване на размера на дължимата от ответника
възнаградителна лихва за периода до обявяване на предсрочната изискуемост, по
делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. Поради бездействието на
ищеца, изразяващо се в невнасяне на определения депозит за възнаграждение за
вещото лице, този размер не бе установен.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Досежно
претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, основана на сключено споразумение
за допълнителни услуги от 02.04.2018 г.:
Доказа се, че на посочената дата между „Профи кредит
България“ ЕООД и ответника бил сключен договор за допълнителни услуги. Според представеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, претендираното
възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или повече от пет
конкретно изброени услуги. Настоящият състав намира, че описаните услуги касаят
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което
уговарянето на това допълнително
възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това, по делото нито се твърди, нито са
представени доказателства, че правата, договорени в допълнителното споразумение
са били упражнени от ответника. Поради това, таксуването с допълнителното
споразумение на предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото
споразумение, без същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано.
Отделно от изложеното, обосновано би могло да се приеме, че по същество тази
уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като
по естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без
това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК).
Това е в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно
кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо, следва да се приеме, че
сключеното споразумение е нищожно поради противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК.
Ето защо, предявеният иск за признаване за установено,
че ответникът дължи уговореното възнаграждение по договор за допълнителни
услуги от 02.04.2018 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 120,00 лв.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Профи кредит България” ЕООД гр. София направените разноски по настоящото исково
производство, съобразно уважената част от исковете в размер на 243,65 лв. и по
заповедното производство в размер на 36,35 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.Н. с
ЕГН **********,*** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище:
гр. С., адрес на управление: гр. С. 1404, обл. С., район С., бул. „Б“ № 49, бл.
53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г., че съществува вземане
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД от К.В.Н. в размер на 900,00 лв. (деветстотин лева),
представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит
от 02.04.2018 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №
127/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 237/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София с ЕИК *** против К.В.Н. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на
вземането за сума в размер на 435,36 лв.
(четиристотин тридесет и пет лева и 36 стотинки), представляващо задължение за
плащане на възнаградителна лихва върху заета сума по договор за кредит от 02.04.2018 г., сключен между
страните по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 127/28.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 237/2019 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София с ЕИК 175074752 против К.В.Н. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на
вземането за сума в размер на 1080,48 лв.
(хиляда и осемдесет лева и 48 стотинки), представляващо задължение за плащане
на уговорени допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от 02.04.2018 г., сключен между страните по делото, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 127/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 237/2019 г. по описа на ШРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД
гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева).
ОСЪЖДА К.В.Н. да заплати на „Профи кредит България“
ЕООД гр. София направените в настоящото исково производство деловодни разноски съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 243,65 лв. (двеста четиридесет и три
лева и 65 стотинки).
ОСЪЖДА К.В.Н. да заплати на „Профи
кредит България“ ЕООД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 237/2019
г. на ШРС съразмерно с уважената част от исковете в размер на 36,35 лв. (тридесет
и шест лева и 35 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: