Р Е Ш Е Н И Е

1229/18.12.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в открито заседание, на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 1219/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по субективно съединени искове, с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, от „Енергоснабдяване” ООД и „Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъстоятелност) срещу синдикът на „Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъстоятелност), за прогласяване нищожност на съдебно Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС.

Ищците обосновават исковата си претенция твърдейки в исковата молба, че Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, не е постановено от законен и надлежен състав и от там нищожно, като в хода на производството конкретизират, че намират процесния съдебен акт, за произнесен от незаконен съдебен състав. Доводите на ищците са три. На първо място считат, че съдията по делото С. С., бил определен като докладчик в нарушение на императивни разпоредби на закона, предвид обстоятелството, че „Инструкция за организацията и реда на използване на програмните продукти за разпределение на делата в съдилищата на случаен принцип”, приета от Комисията „Професионална квалификация и информационни технологии“ към Пленума на ВСС, не е акт на ВСС, не е нормативен акт и не е задължителен, поради което издадените в нейно изпълнение актове ота административните ръководители в съдебната система, в това число и Заповед № РД-07-136/14.04.2009 г. на Административен ръководител ШОС, се явяват незаконосъобразни, поради противоречие на закона. Правейки съпоставка с принципа на „случайния подбор при разпределение на делата“, считат, че изначално в системата за разпределение на делата в ШОС, действала преди и към 2015 г., когато по делото е встъпил като докладчик съдия С., са налице значителни несъответствия със законовите разпоредби относно правомощията на административния ръководител, заместник – административните ръководители и общото събрание на съдиите, които от своя страна са довели до нарушаване на действалата към 17.02.2015 г. редакция на разпоредба на чл. 9 ЗСВ, с която в органите на съдебната власт се въвежда принципа на „случайния подбор, чрез електронно разпределение на делата, съобразно поредността на постъпването им“. В тази връзка намират че правомощията на административния ръководител на окръжен съд, изчерпателно изброени в чл. 86 ЗСВ, не могат да се разширяват, освен ако в друг закон не е предвидено друго, поради което административният ръководител на ШОС не е имал право нито да прави, нито да възлагат на други лица, извършването на електронно разпределение на делата. Считат, че поради липсата на материална компетентност на административният ръководител да възлага извършване на електронно разпределение на делата, както Заповед № РД-07-136/14.04.2009 г. така и Заповед № РД-07-363/27.09.2013 г., с която, считано от 01.11.2013 г. в ШОС в гражданско отделение, се определят два състава, а считано от 30.09.2013 г. се сформира „търговско отделение”, са нищожни, поради което и делегираните с тях правомощия също са нищожни, както и нищожно се явява и самото извършено от съдия М. на 17.02.2015 г. електронното разпределение на ГД № 586/2011 г., поради обстоятелството, че не е бил надлежно оправомощен да извършва тези действия. От там и определянето на съдия С. като съдия-докладчик по делото намират за незаконно, а постановеното от него решение за нищожно, като постановено от незаконен състав. Изводът който правят ищците е, че правилата въведени от Комисията „Професионална квалификация и информационни технологии“ към ВСС, във връзка с прилагане „принципа на случайния подбор, чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването им“ не са съобразени със закона и има законова празнина, която не може да се попълни по пътя на тълкуването, нито чрез аналогово правоприлагане, защото нямало аналогова норма, която да синхронизира на принципа на чл. 9 ЗСВ, както и че тази празнина може да бъде преодоляна единствено по законодателен път, което в случая било извън компетенциите на страните и съда. На второ място ищците намират, че за електронното разпределение на ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, от съдия К. М., не бил съставен Протокол, а принтираният от ищците „Протокол за избор на докладчик от 17.02.2015 г./12.56:56“ от сайта на ВСС /линка за случайно разпределение на дела/, не носел никакви подписи, поради което считат, че не съставлява годно доказателство за извършено надлежно разпределение. На трето място ищците считат, че при определяне на съдия С., като докладчик по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, е налице неприлагане на общностното право на ЕС и нарушение на Конституцията на Република България, което само по себе си било основание за нищожност на постановеното Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШРС. Не претендират разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира иска за допустим, но неоснователен. Счита, че при преразпределяне делото на друг докладчик евентуалното неспазване на вътрешните правила за случайно разпределение на делата не прави състава на съда незаконен и не се отразява на валидността на постановения съдебен акт. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, ищците поддържат исковата молба. Ответникът не се явява, но поддържа отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен - молба рег. № 19302/4.11.2019 г., по описа на ШРС.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

Съгласно Извлечение от Протокол № 17 от заседание на ВСС, проведено на 22 май 2007 г. /л. 121/, на основание чл. 27, ал. 1, т. 18, вр. чл. 30а, ал. 12 ЗСВ съдия К. Г. М., е назначен на длъжност „Заместник на административния ръководител – заместник председател“ на ОС Шумен.

Със Заповед № РД-07-136/14.04.2009 г. на Административен ръководител ШОС /л. 176/, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗСВ, е разпоредено разпределението на делата постъпващи в ШОС да се осъществява от К. М. - заместник председател и ръководител на гражданското отделение, като се извършва на случаен принцип съобразно поредността им на постъпване, чрез електронно разпределение, по програма утвърдена от ВСС.

С Протокол № 46, т. 9, от заседание на Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ към Пленума на ВСС проведено на 30.11.2010 г. /л. 173/, е приета „Инструкция за организацията и реда на използване на програмните продукти за разпределение на делата в съдилищата на случаен принцип” /л. 170-172/. Посочено е, че същата е издадена за прилагането на чл. 9 ЗСВ по Решение на ВСС и има за цел установяване на механизъм, посредством който да се осигури спазване на принципа на случайния подбор при разпределяне на постъпващите в съдилищата дела и документиране на направения избор. Съгласно чл. 5 всеки административен ръководител е длъжен да утвърди вътрешни правила за случайното разпределение на делата, с посочено минимално съдържание. Според тази Инструкция разпределението се извършва от административния ръководител или от определен от него заместник, по изрична заповед, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, на принципа на случайния подбор съобразно поредността на постъпване, чрез електронно разпределение, в рамките на колегиите или отделенията, посредством използване на програмни продукти: „Law Choice”, разработен от ВСС, както и модулите на програмите за управление на делата АСУД „Латона” и EMSG „Паралел - Колинов”. Предвидено е програмният продукт за случайно разпределение на делата да се инсталира на сървър или на персоналния компютър на съответното оправомощено лице, което има персонална парола за получаване на достъп до програмата за електронно разпределение на делата, като за всяко дело изготвя и подписва протокол, който се съхранява в образуваното дело и отразява номер на делото, вида и групата, в която е разпределено; начинът, по който се извършва изборът на докладчик /случаен, по дежурства, определен или без участие на определени съдии/; име на определения докладчик и състав; евентуална замяна на първоначално определения докладчик и причините за това; дата и час на електронното разпределение – по арг. от чл. 6.

Със Заповед № РД-07-55/11.02.2011 г. на Административния ръководител на ШОС /л. 122/, са утвърдени „Актуализирани вътрешни правила за организацията и реда за използване на програмните продукти за разпределение на делата в Окръжен съд Шумен на случаен принцип” /л. 124 - л. 127/, съгласно които използваният програмен продукт за случайно разпределение на делата в съда е: „Law Choice“, който се инсталира на сървъра и на персоналния компютър на съответното оправомощено със заповед лице, което получава персонална парола за достъп до програмата за електронно разпределение на делата. Разпределението на гражданските и търговските дела се осъществява на принципа на случайния подбор от заместника на административния ръководител и ръководител на гражданското и търговско отделение на ШОС, а в негова отсъствие от административния ръководител на ШОС или от заместника на административния ръководител и ръководител на наказателното отделение на ШОС. Електронното разпределение на делата се извършва в рамките на отделенията - наказателно и гражданско-търговско, като за всяко дело лицето, оправомощено да разпределя, изготвя и отпечатва два екземпляра от протокола, единият от които се съхранява при него в папка „Протоколи от програмата за случайно разпределение на делата“, а другият се предава в канцеларията за прилагане по съответното дело. Протоколът следва да отразява: номер на делото, вида и групата, в която е разпределено; начинът, по който се извършва изборът на докладчик /случаен, по дежурства, определен или без участие на определени съдии/; име на определения докладчик и състав; евентуална замяна на първоначално определения докладчик и причините за това; дата и час на електронното разпределение.

От Протокол /л. 129/ се установява, че на 26.09.2013 г. е проведено Общо събрание на съдиите от Шуменски окръжен съд, на което е взело решение за сформиране на търговско отделение считано от 30.09.2013 г. със съдии М., С., Д. и два граждански състава: 1-ви състав: Т., Д., Д.; 2-ри състав: К., Х., М.. Съгласно Заповед № РД-07-363 от 27.09.2013 г. на Административния ръководител на ШОС /л. 128/, считано от 01.11.2013 г. в гражданското отделение се определят два състава, а считано от 30.09.2013 г. се сформира „Търговско отделение”.

С Определение № 69/16.02.2015 г., постановено по ТД № 586/2011 г., по описа на ОС Шумен /л. 116/ съдия Т. Д. се отвежда като съдия - докладчик по ТД № 586/2011 г., по описа на ОС Шумен, посочвайки, че са налице предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

С Протокол от 17.02.2015 г. /л. 182/ от проведено събрание на съдиите от Търговско отделение е взето решение при разпределянето на ТД № 586/2011 г., по описа на ОС Шумен, съдия М. да не участва като докладчик.

С Протокол за избор на докладчик от 17.02.2015 г. /л. 135/, с разпределящ М., като съдия - докладчик по ТД № 586/2011 г., по описа на ОС Шумен, е определен съдия С. С..

С Решение № 92/24.07.2015 г., постановено по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС /л. 117/, търговско дружество „Топлофикация Шумен“ ЕАД гр. Шумен, се обявява в несъстоятелност по молба на „Булгаргаз“ ЕАД гр. София. С това решение е наложена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на управителните органи, дружеството се лишава от право да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на несъстоятелността, постановява се започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на дружеството и разпределение на осребреното имущество, свиква се събрание на кредиторите, определя се реда и начина на осребряване на имуществото на дружеството, определя се метода и условията на оценка на имуществото; избират се оценители и им се определяне на възнаграждението.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

Основателността на претенция по иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по гражданско или търговско дело, с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, по общо правило, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, че в гражданско или търговско съдебно производството е постановен акт от ненадлежен орган и/или от незаконен съдебен състав. Съответно в тежест на ответника е да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни правни последици.

По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона /процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно/. В правната теория и гражданско-процесуалната доктрина се приема, че „нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение“ /в този смисъл – професор Ж. С., „Българско гражданско процесуално право“, изд. 2012 г., стр. 503/. Според съдебната практика на ВКС /Р. № 355/03.10.2012 г., ГД № 35/2012 г., І г. о.; Р. № 123/04.04.2012 г., ГД № 777/2011 г., І г. о.; Р. № 437/11/10.04.2012 г., ГД № 1209/2010 г., І г. о./, в това число и задължителна /TP № 1/10.02.2012 г., ТД № 1/2011 г., ОСГТК/, нищожно е съдебно решение, което поради липса на надлежно волеизявление не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, т. е. когато е постановено, извън правораздавателната власт на съда /от ненадлежен орган/; от незаконен състав; при неподписване на мнозинството от съдийския състав; при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която и по пътя на тълкуването не може да бъде разкрита. Съгласно съдопроизводствените правила валидността на съдебното решение е предпоставено от допълнителни изисквания: постановява се от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото - чл. 235, ал. 1 ГПК; постановява се по мнозинството на гласовете - чл. 21, ал. 5 ГПК; изготвя се, заедно с мотивите към него, в писмена форма - чл. 235, ал. 4 ГПК; подписва се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва причините за това - чл. 236, ал. 3 ГПК; обявява се в срочната книга - чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК, съответно в регистъра на съдебните решения - чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК. Когато решението се постановява еднолично, то е постановено с подписването му от съдията. Неподписаният текст е проект за решение, а подписаният текст може да бъде оттеглен преди обявяването му единствено от съдията, който го е подписал. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебния акт. Нищожност се приема да е налице и когато се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато със съдебно решение се постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, поради което е единственият порок, който може да се релевира освен по пътя на обжалването и безсрочно чрез възражение или по исков ред – арг. чл. 270, ал. 2 ГПК.

Между страните не се спори, че в конкретния случай на 24.07.2015 г. по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, е постановено Решение № 92/24.07.2015 г., с което търговско дружество „Топлофикация Шумен“ ЕАД, се обявява в несъстоятелност. Настоящият състав на ШРС намира, че предметът на ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, е бил обхванат от подведомствеността на гражданските съдилища и ШОС е бил компетентен съд да го разгледа, поради което Решение № 92/24.07.2015 г., е постановено от надлежен орган, тъй като не излиза извън правораздавателната власт на съда. Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, е постановено: „В името на народа“, поради което не е налице нарушение на чл. 118 от Конституцията на Република България; в изискуемата писмена форма и е подписано от съдията - докладчик. Решението е напълно разбираемо, като логиката на съда е последователна и проследима дори без да се налага особено тълкуване. Диспозитивът е логично следствие от изложеното в мотивите, като изразената волята на ШОС, се извежда от текста в атакуваното решение без особено затруднение.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства, еднозначно се установява, че атакуваното решение е постановено от С. С. – съдия в сформираното, считано от 30.09.2013 г., търговско отделение в ШОС, чиито други двама членове са съдиите М. и Д.. Съдия С. С. е определен като докладчик по въпросното дело с Протокол за избор на докладчик на 17.02.2015 г. от разпределящ М., след като съдия Т. Д. се отвежда като докладчик посочвайки, че са налице предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК - Определение № 69/16.02.2015 г., постановено по ТД № 586/2011 г., по описа на ОС Шумен. Съдия К. М. е бил назначен на длъжност „Заместник на административния ръководител – заместник председател“ на ШОС с Протокол № 17/22.05.2007 г. от заседание на ВСС, като със Заповед № РД-07-136/14.04.2009 г. на Административния ръководител му е възложено да извършва разпределението на гражданските и търговските дела в ШОС. Не се спори, че техническото разпределение на делото съдия М. е извършил съобразно утвърдени със Заповед № РД-07-55/11.02.2011 г. на Административния ръководител на ШОС „Актуализирани вътрешни правила за организацията и реда за използване на програмните продукти за разпределение на делата в ШОС на случаен принцип”, съгласно които използваният програмен продукт в съда е „Law Choice“, разработен от ВСС и инсталиран на сървъра и на персоналния компютър на заместника на административния ръководител и ръководител на гражданското и търговско отделение на ШОС, чрез получена персонална парола за достъп до програмата за електронно разпределение на делата.

По спорния въпрос дали съдът постановил решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, е законен, а от там и постановения съдебен акт – валиден, правилото е, че по всяко дело твърдяната нищожност винаги следва да е конкретна, а не „примерна“, в противен случай или исковата молба би била нередовна, арг. от чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК или би довело до изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, което не винаги е допустимо.

Първото твърдяно основание за нищожност на Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, е в смисъл, че постановилият го състав е незаконен, тъй като бил определен при липса на материална компетентност на административният ръководител на ШОС да извършва и възлага извършване на електронно разпределение на дела, с което ищците считат, че е нарушен принцип въведен с императивнната разпоредба на чл. 9 ЗСВ за „случаен подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпване“. Съгласно действалата към 17.02.2015 г. разпоредба на чл. 9 ЗСВ: „Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и НСлС - в рамките на отделите“. От една страна нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му, в този смисъл Р. № 15 от 26.01.2015 г., по ГД № 3298/2014 г., по описа на І г. о. на ВКС. От друга страна по общо правило незаконен е този съдебен състав, който не е формиран по начина предвиден в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 613 ТЗ съдът по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Между страните не се спори, че ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, е с предмет обявяване в несъстоятелност на търговец /„Топлофикация Шумен” ЕАД/, със седалище в гр. Шумен, както и че делото е разпределено между съдебни състави компетентни да постановят считания за нищожен съдебен акт. Разпределението е извършено по електронен път, чрез въведената електронна система „Law Choice“, чийто софтуер е разработен за нуждите на съдилищата от ВСС, което не води до незаконност на състава. Доказателства резултатите от разпределението да не са отразени на хартиен носител и автоматично в системата, не са представени - самите ищци твърдят, че са принтирали от сайта на ВСС /линка за случайно разпределение на дела/: „Протокол за избор на докладчик от 17.02.2015 г./12.56:56“. Не са представени доказателства и въведения от административния ръководител на ШОС ред за случайно разпределение на делата да не се спазва ежедневно и да не се ползва по всички граждански и търговски дела. Съдебният състав разгледал ТД № 586/2011 г., по описа на ШРС, е формиран по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 2 и ЗСВ, съгласно която окръжният съд разглежда граждански дела като първа инстанция в състав от един съдия. Както бе посочено по всяко дело твърдяната нищожност винаги следва да е „конкретна“, а не „примерна“. В този смисъл аргументацията, че изначално в системата за разпределение на делата в ШОС, действала преди и към 2015 г., са налице значителни несъответствия със законовите разпоредби относно правомощията на административния ръководител по чл. 86 ЗСВ, който не е имал право нито да прави, нито да възлагат на други лица извършването на електронно разпределение на делата, с което е допуснато нарушаване на действалата към 17.02.2015 г. редакция на разпоредба на чл. 9 ЗСВ, настоящият състав на ШРС намира за „примерна“, а не „конкретна”, поради което е не само неубедителна, но и неотносима. При това положение на това основание атакуваното решение не е постановено от незаконен съдебен състав и от там не е нищожно.

Второто твърдяно основание за нищожност на Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. За извършеното на 17.02.2015 г. електронното разпределение на ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, от съдия К. М., е бил съставен неоспорения и приложен по делото /л. 135/ „Протокол за избор на докладчик от 17.02.2015 г.”. Този протокол отразява: дата на електронното разпределение - „17.02.2015 г.“; номер на делото - „2011 360 01 00568“; тип на делото - „несъстоятелност“; причини за новия избор - „Поради сомоотвод на определения за докладчик съдия Т. Д.“; име на определения докладчик – „избор с изключване С.“, както и че от избора са изключени – „М.“, като причина за това е посочено - „Съгласно решение на съдиите от ТО при ШОС от 17.02.2015 г.“. Така съставен Протоколът отговаря на всички изискванията на чл. 2.3. от раздел 2 и на т. 1 от раздел 5 на „Вътрешни правила за организацията и реда за използване на програмни продукти за разпределение на делата в ШОС на случаен принцип“, утвърдени от административен ръководител на ШОС, съгласно които за всяко електронно разпределение на гражданско и търговско дело следва да се състави Протокол, в който се отразява: № на дело; вида и групата в която е разпределено; начина по който се извършва изборът на докладчик (случаен, по дежурства, определен или без участие на определени съдии); име на определения докладчик и състав; евентуална замяна на първоначално определения докладчик и причините за това; дата и час на електронното разпределение, както и подпис на разпределящия. При това положение на това основание атакуваното решение не е постановено от незаконен съдебен състав и от там не е нищожно. В тази връзка твърдението на ищците, че принтирания от тях „Протокол за избор на докладчик от 17.02.2015 г./12.56:56“ от сайта на ВСС /линка за случайно разпределение на дела/, не носел никакви подписи, поради което считат, че не съставлява годно доказателство за извършено надлежно разпределение, се явява необосновано.

Доводите на ищците във връзка с твърдяното противоречие с правото на Европейския съюз при постановяване на атакуваното решение касаят нарушаване правото на справедлив процес и свързаните с него неспазване на вътрешните правила за назначаване на съдии и постановяване на съдебен акт от независим и безпристрастен съд. В цитираните от ищците решения на ЕСПЧ се обсъждат някои от изискванията за създаване на съд в съответствие със закона. От една стрна противоречието на европейски правни норми могат да обосноват неправилност на съответния съдебен акт, но не и неговата нищожност. Неправилните съдебни актове подлежат на отмяна от по-горна съдебна инстанция по реда на съдебното обжалване /когато това е законодателно уредено – например чл. 271, ал. 1 ГПК и чл. 293, ал. 2 ГПК/, а не на обявяване за невалидни или нищожни, каквото е искането на ищците. Поради тази причина, само на това основание, доводите за неприлагане на европейското право са неотносими към юридическата валидност на атакувания съдебен акт, която се преценява по абсолютно различни процесуални критерии, като: издаване от надлежен орган, спазване на изискумата писмена форма, подписване от съдебния състав и др. От друга страна по двата обуславящи довода: неспазване на вътрешните правила за назначаване на съдии и постановяване на съдебен акт от независим и безпристрастен съд, не са представени и не са направени доказателствени искания за събиране на никакви доказателства – нито, че съдия С. е назначен в ШОС в нарушение на законовите правила, нито, че същият е бил зависим и пристрастен при постановяване на процесното Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШРС, поради което обусловения довод за нарушаване правото на справедлив процес /справедливо и публично гледане на далото в разумен срок/, се явява необоснован. Позоваването на чл. 5, ал. 1, 2 и 4 от Конституцията на Република България е неотносимо към законосъобразността на издаденото Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШРС, поради което е без значение за основателността на предявените искове по чл. 270, ал. 2 ГПК. Поради тези причини посочените от ищците основания за пороци изразяващи се в „нарушения” на правни норми от българското и европейското законодателство, не обосновават нищожност атакуваното решение.

В писмената защита ищците излагат мисли, относно Определение № 69/16.02.2015 г., по описа на ШРС, с което съдия Т. Д. се отвежда като докладчик по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, като намират, че е незаконно. В тази връзка считат, че в него не били изложени мотиви, поради което отводът бил бланкетен, което по своята правна и процесуална същност го правел акт на отказ от правосъдие, а отказът от правосъдие бил нарушение на правото на справедлив процес и водело до две съществени нарушения, които обосновали незаконност на състава, произнесъл процесния акт: 1/съществено нарушение на чл. 2 ГПК, чл. 7 ЗСВ и на чл. 47 от Харта на основните права на ЕС и 2/незаконен отказ на първоначалния докладчик да разгледа и реши делото, който незаконен отказ водел и до незаконно преразпределение на делото. Доколкото предмет на настоящото производство е прогласяване нищожност на Решение № 92/24.07.2015 г., постановено по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, което не е постановено от съдия Т. Д., изложените мисли за незаконност на отвода но този съдия поради липса на мотиви се явяват неотносими, поради което не подлежат на обсъждане.

По изложените съображения настоящият състав на ШРС намира, че при определяне на съдията – докладчик по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, и при постановяване на Решение № 92/24.07.2015 г., по описа на ШОС, не е допуснато нарушение на законови норми. Атакуваното решение е постановено от окръжният съд по предявен иск, който му е родово подсъден, поради което е валидно - постановено от надлежен орган, не излиза от правораздавателната власт на съда /в производството по несъстоятелност компетентен е окръжния съд по седалището на търговеца/, в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от закона писмена форма, има изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, както и е постановено в законния състав, подписано е от окръжния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема. То не съставлява акт, несъвместим с основите на установения правов ред, нито с него е разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление или такова противоречащо на добрите нрави. С оглед изложеното посочените от ищците основания за пороци не обосновават неговата нищожност, което обуславя неоснователност на субективно предявените искове по чл. 270, ал. 2 ГПК и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Страните не претендират разноски, а предвид диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля изцяло предявените, в условията на субективно съединени, установителни искове, с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, от „Енергоснабдяване” ООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** и „Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъстоятелност) с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, срещу синдика на „Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъстоятелност) с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, за прогласяване нищожността на съдебно Решение № 92/24.07.2015 г., по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, поради извършване разпределение на делото в нарушение на принципа за „случаен подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването“, въведен с разпоредба на чл. 9 ЗСВ; поради нарушение при електронното разпределение на делото на „Вътрешни правила за организацията и реда за използване на програмни продукти за разпределение на делата в ШОС на случаен принцип“, утвърдени от административен ръководител на ШОС, както и поради неприлагане на общностното право и нарушение на Конституцията на Република България при определяне на съдия С., като докладчик по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, като неоснователeн.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните

Районен съдия: