Р Е Ш Е Н И Е

1062/7.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1252 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осем положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.298 от ТЗ, във вр. с чл.154 от ЗЕ , във вр. с чл.150 от ЗЕ – по отношение на главниците и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД – по отношение на претенцията за лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от К. В. Г., чрез процесуалния представител И. Г., с адрес: гр.София, ул.“***“ №23Б срещу А.Д.Р., с ЕГН********** и Д.А.Р., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***. Ищцовото дружество твърди, че е лицензиран производител и приносител на топлоенергия, както и че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот, респективно потребители на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, като ползват предоставената им енергия в имот на адрес: гр.София, община Средец, ул.”***” №3, ет.4, ап.7. Съгласно данните на фирма за дялово разпределение „***“ ООД за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год. ответниците при условията на разделна отговорност при равни квоти дължали обща сума в размер на 1156.35 лева, от която главница в размер на сумата от 959.24 лева, представляваща консумира топлинна енергия за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год., 120.48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 год. до 04.01.2019 год., 65.42 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2015 год. до м.април 2018 год., 11.21 лева – мораторна лихва за периода от 30.01.2016 год. до 04.01.2019 год., ведно със законната лихва върху претендираната главница за периода от 18.01.2019 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Тъй като не заплатили дължимите от тяхна страна суми, ищецът на основание чл.410 от ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. След издаване на посочената заповед в срока по чл.415, ал.1 от ГПК длъжниците са депозирали възражение, което поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват осем положителни установителни иска срещу ответниците, като молят съда да признае за установено, че А.Д.Р. и Д.А.Р. дължат на “***” ЕАД разделно при равни квоти общо сумата от 1156.35 лева, като всеки един от ответниците дължи следните суми: 479.62 лева - главница представляваща консумира топлинна енергия за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год., 60.24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 год. до 04.01.2019 год., 32.71 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2015 год. до м.април 2018 год., 5.61 лева – мораторна лихва за периода от 30.01.2016 год. до 04.01.2019 год., ведно със законната лихва върху претендираната главница за периода от 18.01.2019 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Ищцовото дружество претендира и заплащане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответниците оспорват основателността на предявените искове, като считат, че приложените по делото фактури отразяват прогнозно количество топлоенергия, а не действително доставено и консумирано от тях количество в обекта на потребление. Оспорват представените от ищцовото дружество фактури, като в отговора на исковата молба излагат, че от представените от тяхна страна писмени доказателства се установява, че показанията на средството за измерване в обекта през последните години са били нулеви и в обекта не е имало реално потребление на топлоенергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за месеците октомври 2015 год., ноември 2015 год., декември 2015 год. и януари 2016 год. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответниците се явяват лично като оспорват предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени изцяло.

Във връзка с направено с исковата молба искане за конституиране като трето лице – помагач на страната на ищеца „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №85, представлявано от Н. Г. Ж., последното е конституирано като трето лице помагач, като на същото са изпратени препис от исковата молба и доказателствата по делото. В предоставения им едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора излагат, че дяловото разпределение по отношение на обекта е извършвано съобразно нормативната уредба и от страна на абоната не са били направени възражения във връзка с отчетените показания.

В съдебно заседание за третото лице – помагач на страната на ищеца не се явява представител. От тяхно име на 08.10.2019 год. е депозирана писмена молба, в която излагат, че са представени изисканите им документи, заедно със становището си по делото.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„***” ЕАД, с ЕИК*** е лицензиран производител и приносител на топлоенергия, а ответниците А.Д.Р., с ЕГН********** и Д.А.Р., с ЕГН********** са съсобственици на топлоснабден имот, респективно потребители на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, като ползват предоставената им енергия в имот на адрес: гр.София, община Средец, ул.”***” №3, ет.4, ап.7. Доколкото посочения по-горе недвижим имот е придобит от ответниците по силата на Договор за доброволна делба №42, том IV, рег.№3973/2010 год. от 18.06.2010 год. при равни квоти, то двамата се явяват съсобственици, като всеки един от тях притежава по ½ ид.част от имота.

Въз основа на данни на фирма за дялово разпределение „***“ ООД за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год. от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по силата на която ответниците при условията на разделна отговорност при равни квоти следвало да заплатят обща сума в размер на 1156.35 лева, от която главница в размер на сумата от 959.24 лева, представляваща консумира топлинна енергия за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год., 120.48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 год. до 04.01.2019 год., 65.42 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2015 год. до м.април 2018 год., 11.21 лева – мораторна лихва за периода от 30.01.2016 год. до 04.01.2019 год., ведно със законната лихва върху претендираната главница за периода от 18.01.2019 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Тъй като след издаване на посочената заповед в срока по чл.415, ал.1 от ГПК длъжниците са депозирали възражение, което поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за доброволна делба №42, том IV, рег.№3973/2010 год., Протокол за обявяване на саморъчно завещание, Саморъчно завещание, Договор №511/26.09.2001 год., Протокол от 24.09.2001 год., Списък, Съобщение към фактура №0096540783/31.07.2018 год., Съобщение към фактура №0081774864/31.07.2017 год., Съобщение към фактура №0075537979/31.07.2016 год., Извлечение от търговския регистър, Договор от 08.07.2011 год., ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр.София, Пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, Индивидуални справки за използвана топлинна енергия – 3 бр., формуляр за отчет – 3 бр., документи за връчване на изравнителни сметки – 3 бр., сертификат за одобрение на уредите за ДР на ТЕ за отопление.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по силата на Договор за доброволна делба №42, том IV, рег.№3973/2010 год. от 18.06.2010 год. ответниците са придобили при равни квоти съсобствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, община Средец, ул.”***” №3, ет.4, ап.7, както и че по отношение на този имот се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, като ползват предоставената им от „***” ЕАД, с ЕИК*** топлинна енергия в посочения имот под аб. №026226.

Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на изложеното съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД, на потребители в гр.София. В чл.33, ал.1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвиден и срок за заплащане на дължимите суми от потребителите на топлинна енергия.

В настоящия случай предмет на установяване с оглед предявените положителни установителни искове е освен съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, но и размера на претендираните задължения на ответниците. В тази връзка съдът намира, че ищцовото дружество, чиято бе доказателствената тежест да докаже, че претендираните количества топлинна енергия са били действително доставени и консумирани от ответниците, както и конкретния размер на дължимите от тяхна страна суми, предмет на настоящото производство, не е провело пълно и главно доказване на подлежащите на установяване факти и обстоятелства, съгласно указаната им доказателствна тежест.

Съгласно разпоредбите на чл.32, ал.1 и сл. от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна, респективно реално количество топлинна енергия, и обявената за периода цена, за които суми се издава ежемесечно фактура от Продавача.

В настоящия случай ищцовото дружество претендира дължими суми за незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2015 год. до м.04.2018 год., като твърди, че посочените суми в общ размер на 959.24 лева са отразени в общи фактури с №№0075537979/31.07.2016 год., 0081774864/31.07.2017 год. и 0096540783/31.07.2018 год. В същото време обаче по делото липсва представен екземпляр от посочените фактури или други доказателства, от които да се направи категоричен извод, че посочените фактури са били издадени, изпратени до ответниците и че същите отразяват задължение за плащане на посочената по-горе сума. В този смисъл от страна на ищцовото дружество са представени три броя съобщения към фактури, съответно Съобщение към фактура №0096540783/31.07.2018 год., Съобщение към фактура №0081774864/31.07.2017 год., Съобщение към фактура №0075537979/31.07.2016 год. От последните обаче също не може да се направи извод, че ответниците дължат посочената сума от 959.24 лева, доколкото в посочените съобщения не е посочено за кой абонатен номер се отнасят посочените суми, кой е издателя, респективно получателя по съответната фактура и дали същата е била изпратена, респективно получена от ответниците. От посочените съобщения се установява също, че по отношение на конкретни суми първоначално са били издадени фактури, след което с кредитни известия същите тези суми са били намалени, като окончателното задължение по посочените три съобщения е само за сумата от 38.28 лева /22.84 лева+15.44 лева/, доколкото всички останали суми са били коригирани със съответното кредитно известие и не се установява тяхната дължимост. В същото време обаче от представените по делото писмени доказателства не може да се направи извод, че дори и тази сума е дължима от страна на ответниците в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че представените от страна на ответниците формуляри за отчет отразяват нулеви показания на топломерите, а представените от третото лице-помагач на страната на ищеца - „***” ООД индивидуални справки за използвана топлинна енергия отразява количества, респективно цени на консумирана топлинна енергия преди корекциите, направени с последващи кредитни известия. В същото време от представените от страна на последните известия за доставяне се установява, че същите са изпратени не до ответниците, а до съвсем друго лице /Т. В. М./, което не е страна по настоящото производство и живее на различен адрес.

Същото се отнася и до претендираната от ищцовото дружество за периода м.12.2015 год. – м.04.2018 год. сума за дялово разпределение в общ размер на 65.42 лева. По отношение на посочената сума в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било посочено, че така претендираните суми за дялово разпределение се установяват и са подробно отразени в 29 броя фактури. В същото време обаче нито в хода на образуваното заповедно производство, нито в настоящото исково производство са представени екземпляри от същите или други доказателства, от който да се установи, че такива суми са действително дължими от страна на ответниците и то в посочения размер.

С оглед на изложеното следва да бъде посочено и че поисканите от ищцовото дружество съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи са били назначени и допуснати то съда, но същите не са били изготвени, поради незаплащане на определения депозит от страна на ищцовото дружество. С оглед на изложеното се налага извода, че последното се е дезинтересирало от това доказателствено искане и от възможността да установи подлежащите на доказване с него факти и обстоятелства.

Изложеното по-горе се отнася както до претендираните от ищцовото дружество четири главни, така също и по отношение на претендираните четири акцесорни искове, поради което съдът намира, че и осемте предявени от ищцовото дружество положителни установителни иска срещу ответниците се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на делото на ищцовото дружество разноски не се дължат. Такива не се дължат и на ответниците, доколкото от тяхна страна не е направено искане в тази насока, а и по делото липсват доказателства за направени от тяхна страна разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от К. В. Г., чрез процесуалния представител И. Г., с адрес: гр.София, ул.“***“ №23Б срещу А.Д.Р., с ЕГН********** и Д.А.Р., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че А.Д.Р., с ЕГН********** и Д.А.Р., с ЕГН********** ДЪЛЖАТ НА „***” ЕАД, с ЕИК*** разделно при равни квоти общо сумата от 1156.35 лева или че всеки един от ответниците дължи следните суми: 479.62 лева - главница представляваща консумира топлинна енергия за периода м.октомври 2015 год. – м.април 2018 год., 60.24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 год. до 04.01.2019 год., 32.71 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2015 год. до м.април 2018 год., 5.61 лева – мораторна лихва за периода от 30.01.2016 год. до 04.01.2019 год., ведно със законната лихва върху претендираната главница за периода от 18.01.2019 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца - „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №85, представлявано от Н. Г. Ж..

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: